Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №99

 

гр. Сливен, 07.06.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                   

ЧЛЕНОВЕ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА М.

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №243 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по въззивна жалба против Решение №41/06.03.2018г. по гр.д.№1595/2017г. на Новозагорски районен съд, с което е изменен размера на издръжката, определена с решение №97/11.06.2014г. по гр.д.№338/2014г. на НЗРС, която И.С.И. е осъден да заплаща за двете деца С.И.С., родена на ***г. и Н.И.С., родена на ***г., като е увеличен, съответно за детето С. от 85лв. на 160лв. месечно и за детето Н. от 85лв. на 180лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 27.10.2017г. до навършване пълнолетие на децата или настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски на ищцата Е.С. по съразмерност в размер на 255лв. и ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 244,80лв.

            Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство И.С.И., който обжалва решението изцяло.

В жалба си въззивникът И.И. чрез процесуалният си представител по пълномощие адв. Т.К. *** посочва, че първоинстанционното решение, с което е изменен размера на издръжката на децата е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необосновано. Счита, че неправилно районният съд е приел, че задълженията му към финансови институции не влияят на безусловното му задължение да дава издръжка на невършилите пълнолетие деца. От събраните по делото доказателства се установило, че изтегленият банков кредит е използван за нуждите на семейството по време на брака на страните – ремонт на жилището, закупуване на лек автомобил, закупени вещи за домакинството, дрехи и др. Съгласно постигнатото при развода споразумение, заплащането му е поето като задължение само от него. Вноската по кредита е в размер на 408лв. месечно. Освен това след развода през 2016г. предоставил парични средства /10000лв./ на ищцата за закупуване на жилище, в което да живеят децата и обзавеждане на детска стая. Тези обстоятелства не били обсъдени от районния съд. На следващо място посочва, че поддържа чести контакти с децата и неправилен бил извода, че само майката полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Посочва, че участва според възможностите си в предоставянето на средства за издръжката на децата и при поискване на такива от майката. Въззивникът признава, че безспорно дължи заплащане на издръжка за децата, но определените от районния съд размери били завишени и не са във възможностите му. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да измени обжалваното решение, като определи по-ниски размери на издръжката, която следва да заплаща за двете си деца. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

            В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

            В с.з., въззивникът И.С.И., редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Т.К. ***, която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли съда да я уважи, като определи по-ниски размери на издръжката на двете деца.

В с.з. въззиваемата Е.С.Й., в качеството си на майка и законна представителка на малолетното дете С.С., се явява лично. Въззиваемата непълнолетна Н.И.С., действаща със съгласието на майка си Е.Й., редовно призована не се явява. Двете въззиваеми се представляват от процесуален представител по пълномощие адв.М.М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявени искове за изменение на съдебно определена издръжка на две ненавършили пълнолетие деца чрез увеличаване на размера от 85лв. за всяко, съответно на 220лв. за детето Н. и 180лв. за детето С., с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

Следва да се отбележи, че исковите претенции са уважени в по-ниски размери от претендираните, като първоинстанционният съд е пропуснал да изложи волята си да ги отхвърли над уважените до пълните претендирани размери в диспозитивната част на решението, но този пропуск следва да се отстрани от районния съд. В тази част /отхвърлителна/ решението не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство.

За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на две ненавършили пълнолетие деца – едното малолетно, другото непълнолетно, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето, в случая децата, да се издържа от имуществото си.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на двете деца, настъпили в рамките на изминалия четиригодишен период от първоначалното определяне на издръжката.

Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на двете деца, свързани, както с тяхното физическо и психическо израстване, духовно развитие и  ежедневни битови потребности. През този период от време децата са пораснали, увеличили са се нуждите им от дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното им развитие.

Отчетен е факта, че детето Н. е ученичка 8-ми клас /предстои й 9-ти клас/ в професионална гимназия и свързаните с това допълнителни разходи за учебни пособия, помагала и други подобни, във връзка с учебния процес.

По отношение на малкото дете С., съдът правилно е отчел честото му боледуване от заболявания на дихателната система /пневмонии и остри инфекции на горните дихателни пътища/ и свързаните с това средства за лекарства, медикаменти, витамини и др. необходими имуностимулиращи и укрепващи препарати. Освен това през м. септември тази година на С. й предстои тръгване на училище в І-ви клас, което от своя страна също е свързано с нови и допълнителни разходи за учебни пособия, помагала, нови дрехи и обувки.

  Отчетена е и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на децата.

С оглед изложеното настоящия състав споделя безспорно извода на районния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на първоначално определената издръжка на двете деца.

Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с нуждите на децата, специфичните им нужди и разходи, във връзка тях, възрастта им – съответно 7 и 15 годишна възраст и в съответствие с нормативно определените граници, въззивният съд счита, че са нужни около 310лв. месечно за издръжка на детето Н. и съответно 280лв. за детето С.. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответникът - въззивник поеме по-голямата част, а именно – 180лв. за Н. и 160лв. за С., тъй като същият е работоспособен, работи, като получава основно трудово възнаграждение около 900лв. чист доход и видно от свидетелските показания  получава доходи извън трудовото си правоотношение от производство и продажба на земеделска продукция. Освен това бащата участва в отглеждането на децата основно чрез заплащане на съдебно определената издръжка, извън грижите по време на режима на лични контакти с децата и няма задължения за издръжка към други, ненавършили пълнолетие деца.

Майката следва поеме по-малката част от дължимата за децата издръжка, тъй като тя е поела основните, непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца, на този етап има доходи само от получавано обезщетение за отглеждане на малко дете /нейно трето дете, различно от двете деца, по отношение на които е исковата претенция/ и добавките за трите деца и полага грижи по отглеждане, в т.ч. издръжка и на трето дете /И. Й., родена на ***г./.

Следва да се отбележи, че при определяне размера на дължимата от родител на ненавършило пълнолетие дете издръжка е ирелевантно задължението на родителя към кредитни институции, тъй като задължението за издържане на дете е основно родителско задължение, преимуществено пред всяко друго. Ирелевантно, по отношение на издръжката на двете деца, е обстоятелството, че със споразумението по чл.50 от СК, ответникът е поел задължението да заплаща изтегления банков кредит, като това са отношения между бившите съпрузи, уредени доброволно между тях и нямат отношения спрямо децата и тяхната издръжка. Ирелевантно за настоящия спор е за какво са били използвани тези средства, като извън това, твърдението на въззивника за тяхното разходване е недоказано. Задължението за издръжка се отнася до осигуряване на ежемесечно средства за задоволяване на непосредствените потребности на двете деца, свързани с тяхното физическо и духовно израстване, социализация и в тази връзка дадените преди две години /през 2016г./ средства за закупуване на жилище и обзавеждане на детска стая, са ирелевантни в настоящия спор и не следва да се имат предвид, респ. приспадат от текущата издръжка, необходима за ежедневните, основни потребности на децата.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата Е.Й., съразмерно с уважената част от исковите претенции, направените от нея в първоинстанционното производство разноски.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата Е.Й. направените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в доказания размер от 200лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №41/06.03.2018г., постановено по гр.д.№1595/2017г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.С.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 200лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.