Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 13.06.2018 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на тринадесети юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                       МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 255 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, бързо и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК вр. чл. 310 от ГПК, вр. чл.146 ал. 2 от СК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 320/30.03.2018г. по гр.д. № 2/18г. на СлРС, с което Т.И.К. е осъден да заплаща на навършилото си пълнолетие дете И.Т.И., р. ***г.,  месечна издръжка на учащ в размер на 100 лв., считано от подаването на исковата молба на 02.01.2018г. докато учи редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от навършване на 20 годишна възраст, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над тази сума, до пълния претендиран размер от 200 лв. като неоснователен, Т.И.К. е осъден да заплати на навършилото си пълнолетие дете И.Т.И., р. ***г.,  сумата 300 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2017г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 02.01.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над тази сума, до пълния претендиран размер от 600 лв. като неоснователен и са присъдени съразмерно разноски и държавна такса по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба  от ответника в първоинстанционното производство.

С нея обжалва частично решението, само в уважителните му, осъдителни части, както и по отношение на разноските. Въззивникът счита, че в тях то е неправилно, материално незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че съдът не е отчел начина на живот на ищцата и своеволното й напускане на училище през учебната 2016/17г., многото  отсъствия, говорещи за несериозно отношение към завършванетона образованието й. счита, че е възможно да води неподходящ начин на живот с вредни навици, а освен това е немарлива към вещите и документите си. Също така въззивникът се оплаква и че съдът неправилно е интерпретирал законовото изискване присъдената издръжка да не представлява особено затруднения за даващия и не е отчел правилно наличието  на утежнавящи фактори във връзка с липсата на доходи от трудово възнаграждение и наличие на битови задължения. На последно място заявява, че неоснователно съдът е посочил като пределен срок 20-тата годишнина, тъй като това щяло да мотивира ищцата да презапише отново класа. Счита за незаконосъобразно допускането н апредваррително изпълнение на решението.

Моли въззивния съд да отмени в осъдителната част решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което изцяло отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски за тази инстанция.

Във въззивната жалба има направени нови доказателствени искания за изискване на справка по чл. 192 от ГПК от училището на ищцата дали посещава редовно учебните занятия.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Представя служебна бележка относно новонастъпил факт. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването, и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, но с оглед събраното във въззивната фаза на производството ново доказателствено средство относно новонастъпил факт, следва да я ДОПЪЛНИ  така:

Към 12.06.2018г. ищцата И.Т.И. е отпаднала от училище поради висок брой неизвинени отсъствия и не е ученичка в ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“, гр. Сливен.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Законодателят не е въвел пълна безусловност на това задължение на родителя, а го е поставил в зависимост от конкретни положителни и отрицателни факти, които трябва да са осъществени в кумулативна даденост.

За уважаването на иска по чл. 144 от СК по принцип, следва да се прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – навършилото пълнолетие дете да учи в средно или висше учебно заведение, да е под 20, съответно – под 25 годишна възраст и да не може да се издържа от доходите или имуществото си. От друга страна – родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без особени затруднения.

В случая са доказани формалните условия за възраст и статут на ученик в средно учебно заведение за ищцата към момента на предявяване на иска, както и обективното отрицателно условие тя да не може да се издържа със собствени доходи или имущество. Евентуалният положителен факт на наличие на такива, е следвало да бъде доказан от ответника, който обаче не е оборил това фактическо положение.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, фактът че ищцата е записана да учи през учебната 2017/2018 учебна година е достатъчен за да се приеме за осъществено законовото изискване. Редовната посещаемост на часовете, само за себе си, няма касателство към дължимостта на издръжката, нито успехът или поведението на учащия.

Така нуждите на ищцата, сведени само до най-необходимото за да живее и учи редовно, са за храна, облекло, обикновено домакинство, такси, учебници и пособия, евентуално – разходи за извънкласни занимания, културни и спортни развлечения. Паричният им еквивалент е около 400 лв. месечно.

Ответникът има доказан месечен доход  в размер на около 200 евро /тъй като живее в РГърция/, има текущи битови задължения в неголям размер. Няма данни да има безусловни задължения към други свои, малолетни деца или други лица с право на издръжка. Няма и данни самият той да страда от заболяване, влияещо трайно върху трудоспособността му.

Както се посочи правната норма изисква, като противовес на евентуалната невъзможност на пълнолетното дете да се издържа, родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без особени затруднения.

В случая, за да се създаде баланс между нуждите на търсещото издръжка пълнолетно дете и възможностите на бащата, съдът следва да вземе за база минималната работна заплата за страната /тъй като издръжката се определя в национална валута и според националния закон на търсещия я, а не по местопребиваването на ответника/, която от 01.01.2018г. е 510 лв. Положението на ответника на 56 годишен, здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството му на баща, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за детето и себе си, без да превръща своите нужди във водеща цел.

Действително, няма легално определение на използваната от законодателя словоформа “без особени затруднения”, но съдържанието й следва да се извежда за всеки случай поотделно, на базата на конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени към общите принципи за справедливост. Поради това в случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че ответникът няма трудово възнаграждение, а само обезщетение за безработен, но от друга страна това положение търпи положително развитие, зависещо от неговите усилия, което също следва да бъде отчетено при определяне възможностите на ответника да дава издръжка на ищцата.

Така въззивният съд приема, че здравословното и имущественото състояние на ответника, както и липсата му на други безусловни и редовни задължения за издръжка, не се конфронтират в такава степен със задължението му към ищцата, че да го елиминират напълно. Не са налице такива обстоятелства, които да сочат, че даването на издръжка на пълнолетното дете ще представлява особено затруднение за него по смисъла на  чл. 144 от СК, което да изключва дължимостта й.

Поради това, като се отчете неголемия размер на доходите на ответника, което пречи на реалното очертаване на предела на отговорността му към ищцата, за да се охрани в достатъчна степен интереса на последната и за да не се засегнат в неоправдана степен правата на първия, следва да се определи размер на издръжка от 100 лв. месечно, който представлява точката на приближение между хипотетичните долна и горна граници на претенцията на ищцата и компромиса на ответника.

Тук следва да се посочи, че релевираните в жалбата доводи, че ищцата не се грижела за личните си вещи и губела „постоянно“ личната си карта, е безразлиичен спрямо основателността на иска критерий. Това й поведение не може да се „санкционира“ посредством занижаване размера на издръжката.

Що се отнася обаче до периода, за който следва да се присъди издръжката, настоящият въззивен състав счита, че с оглед констатиране на настъпване в хода на процеса на нов, правопрекратяващ факт – изгубване статута на „ученик в средно училище“ на ищцата, то той затваря основателността на претенцията и издръжката се дължи в горепосочения размер от 100 лв. месечно от датата на подаванена исковата молба - 02.01.2018г. до 12.06.2018г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва. За крайна дата съдът приема датата на издаване на служебната бележка от учебното заведение, в което ищцата е твърдяла, че учи, тъй като в съдържанието й липсва конкретно и изрично посочване на по-ранна дата, от която ищцата е отписана от училището. Устните твърдения на въззивника в тази насока не следва да се зачитат.

Ето защо атакуваното решение следва да се отмени за периода след 12.06.2018г. до навършване на 20 годишна възраст, а искът бъде отхвърлен за времето от 12.06.2018г., докато ищцата не учи редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, заедно с претендираното обезщетение за забава.

Разбира се, няма пречка при осъществяване на предвидените от правната норма условия в рамките на срока, ищцата отново да предприеме действия за изменение на правното пложение и за защита на евентуално накърнените си права да получава издръжка.

По повод оплакването на въззивника, че чрез посочването на възрастта ищцата можела да се мотивира да презаписва учебните години до навършването й, може само да се отбележи, че това са спекулативни твърдения, нямащи реална опора, а и доколкото законодателят не е обвързал обективните условия със субективен елемент, това е без значение за спора.

С аналогични съображения въззивната инстанция намира за основателна до размер на общо 300 лв. и претенцията за издръжка за минал период – от 01.10.2017г.-31.12.2017г., поради което тя също следва да бъде уважена в него, като сумата бъде присадена заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на завеждането на исковата молба – 02.01.2018г. до окончателното изплащане.

Законосъобразно е допуснато предварително изпълнение на решението в частите относно присъдените издръжки.

Въззивната жалба е частично основателна и следва да се уважи само за първия иск за посочения период, а в останалите, засегнати с нея части, решението на първостепенния съд следва да се потвърди като правилно.

Въззивникът не е претендирал и доказал разноски за тази инстанция и такива не следва да му се присъждат.

С оглед изхода на процеса разноските за въззивната инстанция следва да се понесат съразмерно, като въззиваемата заплати на въззивника доказаните разноски за внесена д.т. от 78 лв. съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 18, 50 лв. Въззиваемата не е доказала направени разноски за тази инстанция и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 320/30.03.2018г. по гр.д. № 2/18г. на СлРС В ЧАСТТА, с която Т.И.К. е осъден да заплаща на навършилото си пълнолетие дете И.Т.И., р. ***г.,  месечна издръжка на учащ в размер на 100 лв., от 12.06.2018г. до навършване на 20 годишна възраст, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.И., ЕГН *********** р. ***г***, против Т.И.К. ЕГН ********** *** иск за заплащане на  месечна издръжка на пълнолетен учащ в размер на 100 лв., ЗА ПЕРИОДА от 12.06.2018г. до навършване на 20 годишна възраст, докато не учи редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 320/30.03.2018г. по гр.д. № 2/18г. на СлРС в останалите обжалваните части, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА И.Т.И. да заплати на Т.И.К. направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 18, 50 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: