Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 17.07.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                   

                 

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 260 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от Гл.юрисконсулт Л.Д., пълномощник на Министерство на правосъдието, ********, против решение № 171/29.02.2018 г. по гр.д. № 5033/2017 г., в частта, с която е бил отхвърлен предявеният регресен иск с правно основание чл.16 от ЗПФКПП за осъждане на въззиваемата Д.И.Н. – Т., ЕГН ********** да заплати сумата от 628 лв., представляваща заплатена финансова компенсация въз основа на решение № 6 от 2017 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадалия от престъпление на майката на пострадалия К. И. Н. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на изплащането й 14.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         В жалбата се сочи, че в тази част решението е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Законът за подпомагане финансова компенсация на пострадалите от престъпления предвиждал създаването на Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпление. Съгласно чл.24 ал.2 от ЗППФКПП Националният съвет приемал решенията си с обикновено мнозинство, същите се оформяли писмено в деня на провеждане на заседанието и не подлежали на обжалване. Въззивникът счита, че във връзка с това не подлежи на съдебен контрол процедурата, която се развива пред Националния съвет. В случая съдът неправилно бил тълкувал ЗПФКПП и подложил на проверка решението на Националния съвет, което довело до частично направено решение. Съдът нямал право на преценка относно факта дали дадено лице има право на финансова компенсация. Решението за предоставяне на финансова компенсация било на НСПФКПП и не подлежало на съдебен контрол. Страната счита, че е изпълнил задълженията си по чл. 16 от ЗПФКПП и е доказала в производството изплатената финансова компенсация, както и кой е извършителят на постъплението. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

Страните не са направили доказателствени искания.

В с.з. въззивникът редовно призован се представлява от юриск.Д., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззиваемата Н. - Т. редовно призована не се явява и не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 20.03.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.04.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото е предявен иск с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП за осъждане на ответницата Н. – Т. да заплати сумата от 628.00 лева представляваща заплатена финансова компенсация на майката на пострадалия Т. – К. И. Н..

На първо място следва да се отбележи, че по същество процедурата за подпомагане е финансова компенсация на пострадалите от престъпления, която се развива пред Националния съвет по реда на ЗПФКПП, представлява административна процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 17 ал.2 предл.2 от ГПК съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В случая исковата претенция е насочена спрямо въззиваемата Н. – Т., която не е взела участие в производството по определяне на финансова компенсация на К. Н.. Ето, защо инцидентно съдът е задължен да се произнесе и по законосъобразността на постановеното от Националния съвет решение за компенсация. Ръководен от изложеното съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗПФКПП в сила от 06.10.2016 г., когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство. Молбата за финансова компенсация на К. Н. е депозирана на 15.11.2016 г., т.е. процедурата по допускане и определяне на финансова компенсация е започнала след изменението на чл.3 ал.2 от ЗПФКПП от ДВ бр.51/2016 г. С оглед на това съдът следва да приеме, че отпуснатата на К. Н. компенсация е незаконно определена, поради което не може въззиваемата Н. – Т. да бъде осъдена да възстанови заплатената по нея сума на Министерство на правосъдието. Искът се явява неоснователен и недоказан.

Предвид гореизложеното депозираната въззивна жалба се явява неоснователна.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

Съгласно правилата на процеса , въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите деловодни разноски в размер на         лв. за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 171/29.02.2018 г. по гр.д. № 5033/2017г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.