Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №111

 

гр. Сливен, 05.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:      СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №261 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №301/28.03.2018г. по гр.д.№5371/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Д.С.С. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД сумите, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2356/26.07.2017г. по ч.гр.д.№3558/2017г. на СлРС, както следва: 350,88лв. – главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставена питейна вода за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.07.2017г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 6,06лв., начислена към 04.07.2017г. С Решението са присъдени разноски на ищцовото дружество за исковото и заповедното производство в общ размер от 464лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Д.С.С. и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение частично – в частта, с която е уважен главния иск, като е призната дължимостта на главницата и в частта относно разноските.

В жалбата си, въззивникът Д.С. чрез пълномощника си адв. Г.Д. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, както и необосновано. Посочва, че съгласно разпоредбите на чл.59, ал.6 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, във вр. с чл.12 от Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, е направил съответно доказателствено искане в проведеното по делото открито съдебно заседание пред районния съд за представяне от ищцовото дружество  на окончателния договор с възложителя на сградата, в която е неговия апартамент, но такъв не бил представен. Съдът не коментирал това обстоятелство. В случая се касаело за вземане за доставена питейна вода от оператор, който няма нито предварителен, нито окончателен договор по отношение на жилищната сграда. След като нямало правоотношение, с което ищецът да се легитимира, че той е оператор за предоставяне на ВиК услугите, въззивникът счита, че не е установено, че жилището му е присъединено към водопреносната мрежа на ВиК, а оттам идвал и извода относно недължимостта на процесната сума за консумирана вода. С оглед изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковете на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна - „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД чрез процесуален представител по пълномощие адв.Р., се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемото дружество намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Счита, че правилно районният съд е приел, че въззивникът е потребител на ВиК услуги и откриването на индивидуална партида няма отношение към въпроса дали е потребител на услугите или не. По делото нямало спор, както относно това, че въззивникът е собственик на имота, че там са предоставяни ВиК услуги, както и по отношение изразходените в неговия имот водни количества. Задължението за заплащане на потребената вода възниква за потребителя с фактическото потребяване на водата и се определя съобразно това фактическо изразходено водно количество. Намира за ирелевантни изложените  във въззивната жалба оплаквания. Посочва, че е оператор, а въззивникът потребител по договор, сключен при общ условия.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В с.з. въззивникът Д.С., редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Г.Д., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, редовно призовано, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена питейна вода за периода 01.03.2017г. – 31.03.2017г. за обект в ********, в размер на 350,88лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и за мораторна лихва в размер на 6,06лв., начислена към 04.07.2017г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Предмет на въззивното призводство, след оттегляне на въззивната жалба в частта относно акцесорния иск, е произнасянето на първоинстанционния съд по отношение на главната искова претенция, с което е призната дължимостта на главницата в размер на 350,88лв. за доставена и консумирана питейна вода за процесния период. Решението в частта относно акцесорната претенция при това положение е влязло в сила.

Подадената въззивна жалба е неоснователна.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото водоснабдително дружество следва да установи по безспорен начин следните обстоятелства: че в обекта, собственост на ответника Д.С.,*** през процесния период е доставяна питейна вода, като установи точното доставено и консумирано количество.

Между страните не се спори, че процесния обект, за който е начислена процесната сума е собственост на ответника – въззивник С..

От събраните по делото писмени доказателства – неоспорен констативен протокол от 28.03.2017г., подписан от ответника – въззивник С., се установява, че в процесния обект – апартамент - самостоятелен обект в сграда етажна собственост, има монтиран индивидуален водомер с фабричен №276296, за който е открита по заявление на ответника самостоятелна партида в ищцовото водоснабдително дружество, като показанието на водомера към датата на проверката и отчитането /28.03.2017г./, на която е присъствал лично ответника, подписал протокола без забележки, е 172 куб.м. Безспорно, представената по делото фактура /квитанция/ се отнася за този обект и удостоверява дължимата стойност на потребеното в обекта, отчетено по посочения индивидуален водомер, монтиран в жилището на ответника, количество доставена и потребена питейна вода. Във квитанцията е посочена единичната цена и общата дължима за потребеното количество сума.  

Ответникът – въззивник в настоящото производство, с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, е въвел основно възражение за недължимост на сумите по предявения иск – недоставяне на него на отчетената питейна вода, тъй като обекта бил въведен в експлоатация по отношение на строителя и той самият не е страна по окончателния договор на строителя за откриване на индивидуални партиди. Това възражение, въззивният съд намира за изцяло неоснователно.

На първо място, следва да се отбележи, че през целия процесен период са били налице изготвени, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, гр.Сливен, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 045/23.06.2006.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата, Операторите задължително публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия /чл.8, ал.4 от Наредбата/. Следователно, с оглед нормативната уредба, не е предвидено сключване на индивидуални договори между потребител за битови нужди /какъвто е ответника по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, като собственик на имот в сграда - етажна собственост/ и оператора.

С оглед възраженията на въззивника относно непредставянето на предварителен и окончателен договор между ВиК оператора и възложителя на строежа, следва да се отбележи, че това е ирелевантно за настоящия спор. Тези договори касаят отношения между трети за спора лица, свързани с проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на сградата. Именно с оглед наличието на надлежно издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на сградата, съдът приема, че са изпълнени всички изисквания на съответните нормативни актове, в т.ч. и разпоредбите на чл.12-17 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата, поставянето под налягане на сградната водопроводна инсталация и/или на вътрешната водоснабдителна мрежа на потребителя се извършва в 7-дневен срок след представяне на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа.

Безспорно, видно от констативния протокол в жилището, самостоятелен обект, индивидуална собственост на ответника е налице надлежно монтиран и пломбиран по правилата индивидуален водомер, който отчита потребеното, именно в обекта, собственост на ответника, количество питейна вода. Поради това, именно ответника като собственик, а не строителя, респ. възложителя на строежа, дължи заплащане на ВиК оператора, който безспорно е ищцовото дружество /друг на територията на гр.Сливен няма/ на потребеното количество питейна вода. След присъединяването към водопреносната мрежа, което безспорно е налице, за обекта и за ответника важат Общите условия на ВиК оператора, като не е необходимо сключването на индивидуален договор между оператора и ответника. 

Поради това, съдът намира възражението на ответника за недължимост, поради липса на договорни отношения, за неоснователно. Въззивният съд споделя и изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока, като правилни и законосъобразни и няма да ги преповтаря.

От събраните пред районния съд писмени доказателства се установяват по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на питейна вода в имота, собственост на ответника С. през процесния период; количествата на доставената вода; единичната и обща цена на доставените количества вода и другите оказани услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/.

Въззивника – ответник в първоинстанционното производство Иванов не е навел твърдения и респ. не е доказал извършване на плащане на задълженията за този период, поради което следва да се ангажира неговата договорна отговорност за изпълнение на задължението за заплащане стойността на потребените количества питейна вода и оказани ВиК услуги.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан в пълен размер.

Върху дължимата главница в размер на 350,88лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.07.2017г. до окончателното й изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцовото дружество в пълен размер разноските, направени в първоинстанционното и в заповедното производство, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и разясненията, дадени в т.12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на разноските, направени пред въззивната инстанция, претенция за присъждане на такива има направена само от страна на въззивника.  С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил. Въззиваемото дружество не е претендирало разноски, поради което в тази насока съдът няма да се произнася.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №301 от 28.03.2018г., постановено по гр.д. №5371/2017г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                      

          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                                2.