Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. Сливен, 31.05.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                      МАРИЯ БЛЕЦОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.гр. д.  N 266 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ е постъпила жалба против постановление за възлагане и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

Жалбата е подадена от единия длъжник по изп.д. № 20168370400403 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на СлОС и с нея се атакува постановлението на ЧСИ от 08.01.2018г., с което са възложени на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София недвижими имоти, собственост на двамата длъжници.

Жалбоподателката заявява, че е опорочена процедурата по провеждането на публичната продан на този имот, тъй като тя като длъжник не е била надлежно уведомена за извършените от ЧСИ действия, узнала е за описа е последващите го действия едва след връчване на постановлението за разпределението, тъй като към този момент не била в РБ. Следвало е да й се назначи особен представител, което не е сторено. Също така заявява, че оценката на недвижимия имот е незаконосъобразна и извършена при грубо нарушаване на правилата за оценяване на недвижими имоти. Допуснато е и нарушение като е определена обща цена на имотите, предмет на продажбата, а не на всяка сграда поотделно. Има и нарушение на чл. 485 ал. 2 от ГПК – имотите са продадени на продажна цена, много по-ниска от пазарната и данъчната им стойност. Не е спазен и редът на чл. 489 и сл. от ГПК, тъй като наддавателното предложение не е подадено в предвидения срок и е невалидно. Счита, че са налице услвията на чл. 435 ал. 2 т. 4 от ГПК.

С оглед всичко изложено жалбоподателката оспорва извършената оценка, моли да се отмени постановлението за възлагане, иска да се извърши нова оценка и съответно нова продан по реда на ГПК. Претендира разноски по делото.

В законовия срок е постъпило писмено възражение от взискателя, с което той оспорва жалбата като неоснователна и излага детайлни съображения, с които оборва последователно всички релевирани оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Няма искане за присъждане на разноски.

ЧСИ е представил писмени мотиви, с които описва хронологически действията си и заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна, излага аргументи.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и обясненията на ЧСИ, съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалването на постановление за възлагане може да се основава само на ненадлежно извършено наддаване при публичната продан, или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В случая жалбоподателката твърди, че поради ненадлежно уведомяване за описа и оценката не могла да обжалва последната, поради което това право е възникнало сега за нея по реда на чл. 435 ал. 2 т. 4 от ГПК, а в резултат не незаконосъобразната оценка имотът бил продаден на цена, в разрез с чл. 485 ал. 4 и 5 от ГПК.

Тези доводи са несъстоятелни.

На първо място, не отговаря на действителността твърдението за нередовно връчване на уведомленията за описа, оценката и проданта на недвижимите имоти на жалбоподателката. Видно от книжата, находящи се в пределите на изпълнителното дело, ЧСИ е спазил при всяко връчване предвидената в чл. 46 от ГПК процедура, приложима и в изпълнителното производство. Лицето, получило уведомлението за насрочения опис, със задължението да го предаде, е съпругът на жалбоподателката и втори длъжник, по постоянния им адрес. При това положение е несъстоятелно и оплакването за неназначаване на особен представител, тъй като не са били налице предпоставките за това – нито е било известно на ЧСИ, че тя е извън територията на РБ, нито е липсвало лице, съгласно да получи съобщенията до нея.

По-нататък предшествалите проданта действия на ЧСИ, извършени през 2016г., във връзка с описа и оценката на имота, не подлежат на регулиране към настоящия момент чрез инструментариума на ГПК след измененията му през м.11.2017г., тъй като на тези норми не е придадена ретроактивност. Посочените действия са били извършени законосъобразно и са приключвали постъпателно до момента на извършването на публичната продан, която единствено, може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство, и то единствено в светлината на нормата на чл. 435 ал. 3 от ГПК. Описът и оценката не са били атакуани своевременно и надлежно по предвидения към съответния момент процесуален ред.

По отношение на подлежащите на съдебен контрол в настоящото производство обстоятелства, които могат да повлияят на законосъобразността на постановлението за възлагане, съдът намира, че не са се осъществили правопрепятстващите условия.

Както вече бе посочено, към момента на изготвяне на оценката на имотите и при определянето на началната продажна цена – м. 11.2016г.,  са били спазени правилата на чл. 485, вр. чл. 468 от ГПК. Въпреки това може да се отбележи, че дори при въведеното през 2017г. ограничение, началната цена не е била по-ниска от данъчната оценка на имотите, който аргумент сам по себе си, не би бил основание за обжалване на постановлението за възлагане.

Неоснователно е и оплакването за извършване на проданта по отношение на цялата съвкупност от три недвижими имота в терен – общинска собственост, а не поотделно. Това обстоятелство няма касателство със законосъобразността на постановлението за възлагане, в дискресията на ЧСИ е да прецени, с оглед вида и характера на имуществото, как да извърши проданта му и решението му не подлежи на съдебен контрол.

На последно място, същинските оплаквания относно нарушената процедура при провеждането на проданта, са напълно несъстоятелни. Въззивният съд счита, че всички действия на ЧСИ са в пълна хармония с разписаното от нормотвореца. Единственото наддавателно предложение е подадено от взискателя и то своевременно, същият не е дължал внасяне на задатък при условията на чл. 489 ал. 1 пр. последно от ГПК, поради което никой от релевираните пороци не намира своето убедително фактическо проявление.

Ето защо жалбата е неоснователна и следва д асе остави без уважение.

С оглед изхода на процеса жалбоподателката следва да понесе разноските си както ги е направила, ответната по жалбата страна не е поискала и доказала направени разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И   :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх.№ 6614 от 02.03.2018г. против действия на ЧСИ по изп.д. № 20168370400403 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на СлОС, подадена от длъжника Н.И.П., с която се атакува постановление за възлагане на недвижим имот от 08.01.2018г., с което ЧСИ е възложил продаваните имоти на взискателя „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

         ЧЛЕНОВЕ: