Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 104

 

гр. Сливен,  21.06.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 268  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 29/05.04.2018 г. по гр.д. № 371/2017 г. на РС Котел, с което е отхвърлен , като погасен по давност, предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № ******-6, ЕИК ***************, против  Н.Н.Н. ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване на парично задължение удостоверено в заповед за изпълнение №156/21.06.2017 г., издадена по ч.гр. д. № 208/2017 г. по описа на РС Котел за сумите 845.44 лв., представляваща просрочена главница по договор за издаване на кредитна  карта, сключен на 2.06.2006 г. между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД и допълнително споразумение от 19.09.2011 г. , законната лихва считано от подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението, като вземането е било цедирано с договор за цесия от 18.01.2016 г. Със същото решение е осъдено дружеството да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния представител юрисконсулт, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, неправилно, постановено в противоречие с материално-правните разпоредби. В случая ищецът не се позовава на института на предсрочна изискуемост. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено след падежирането на договора и допълнителното споразумение по погасителния план – 20.07.2012г., като с настъпването на крайния срок на договора дългът е станал изискуем.  Доводите на РС, че щом няма редовни плащания по сключеното допълнително споразумение, давността започва да тече от момента, в който кредитополучателят не е внесъл следващата вноска по погасителния план от 21.01.2012г., е неправилно. Според ч. 3 ал. 3 от  допълнителното споразумение плащането на падеж на всяка от вноските е условие за  сключеното споразумение. При непогасяване изцяло или частично в срок на която и да е вноска, действието на споразумението се прекратява.  Съдът неправилно приема, че от този момент тече погасителната давност.  Предсрочната изскуемост не настъпва автоматично, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. В случая банката не се е възползвала от това право, поради което изискуемостта е настъпила с изтичане на крайния срок на допълнителното споразумение, а именно на 20.07.2012 г. Така към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК не е изтекъл 5-годишния давностен срок по отношение на дължимата главница.  Допълнително се сочи, че последното плащане от ответника е направено на 12.12.2012 г., видно от заключението на вещото лице, поради което не е изтекъл 5-годишния давностен срок. На следващо място се сочи, че мотивите на съда за отхвърляне на иска , поради ненадлежно уведомяване за сключената цесия, са противоречиви и неправилни. Уведомленията за цесия са изготвени и подписани от пълномощниците на стария кредитор, а ответникът е уведомен с връчване на исковата молба и приложения договор за цесия към нея. Така с връчване на препис от исковата молба, същият е получил уведомление, изходящо от стария кредитор, за извършеното прехвърляне на вземанията и за настъпилата изискуемост, поради което съдът е следвало да зачете този факт по силата на чл. 235 ал.3 от ГПК. За това цесията на вземанията е породила действия по отношение на длъжника. Освен това съгласно договора за продажба и прехвърляне на вземанията, са приложени изрични пълномощия на пълномощници, които са упълномощени от цедента да извършат уведомяване от името и за сметка на цедента. В обобщение се иска решението на районния съд да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, с което претенцията бъде уважена. Претендират се разноските по заповедното, първоинстанционното и въззивно производства.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба и се претендират разноски.

В с.з.  въззиваемия, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районният съд, правилно и законосъобразно е приел от фактическа страна, че с писмо изх.№ 2980/12.05.2017г., пълномощник на Юробанк България АД съобщава на ответника, че задължението му към банката по основният договор за кредитна карта и по допълнителното споразумение към него е изкупено от ищеца в качеството му на цесионер, а с друго писмо с изх.№ 2981/12.05.2017г. пълномощникът на ищеца-цесионер уведомява ответника, че задължението му е обявено за изцяло инезабавно дължимо, като му предоставя седмодневен срок да погаси задълженията си, произтичащи от договора за издаване на кредитна карта и допълнителното споразумение към него. Съдът е приел, че двете писма са върнати в цялост, неполучени от ответника, видно от обратното известие за доставяне, и по този начин длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия. Тези изводи на РС обаче са неправилни. Видно от заявлението-договор за издаване на EUROLINE кредитна карта, като адрес ответникът е посочил за настоящ гр.Сливен, кв.Сини камъни бл.23 вх.Б ап.10. Със същото заявление той е декларирал, че е запознат с Общите условия за издаване и използване на картата. В ОУ т.19, озаглавена „Комуникация“, е предвидено, че всяко уведомление, молба или напомнително писмо за изплащане на задължения, издадени от картоиздателя, включително и ако се отнасят до допълнителна карта се изпращат на картодържателя на адреса, който е отбелязан в неговото заявление за издаване на картата, освен ако той е уведомил писмено картоиздателя за неговата промяна. Изрично се договаря, че всеки последно деклариран от картодържателя адрес се счита безусловно и неотменимо за законния му адрес и известието и документите, изпратени от картоиздателя на такъв адрес се считат за надлежно получени от картодържателя. Посочените по-горе уведомителни писма са изпратени на адреса, който ответникът е декларирал в заявлението. С оглед на поетите от него задължения в ОУ то следва да се приеме, че уведомлението за извършената цесия му е било надлежно съобщено, поради което изводите на РС в тази насока се явяват изцяло неправилни.

Неправилен е извода на РС, че искът следва да бъде отхвърлен, поради своевременно направено възражение за погасяването му по давност. При произнасяне по иска по чл.422 от ГПК  съдът се съобразява с наведеното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като фактическите обстоятелства в заявлението и в исковата молба следва да са идентични. От подаденото заявление и от исковата молба е несъмнено, че ищецът, в качеството на цесионер, претендира вземането по допълнителното споразумение от 19.09.2011г. за сумата от 845,44 лева. В случая съдът е приел, че след като последното вноска от ответника не е била извършена на 21.01.2012г. то действието на допълнителното споразумение е прекратено, а общият дълг е станал предсрочно изискуем, считано от тази дата. От същата дата започва да тече и давностния срок, съгласно чл.110 от ЗЗД. Този извод на съда обаче е неправилен. Банката не е обявила предсрочната изискуемост на вземането съгласно допълнителното споразумение, което е била една нейна възможност, която не се е осъществила. Дължимостта на сумите по допълнителното споразумение е настъпила с изтичане на срока на неговото действие, а именно на 20.07.2012г. В този момент вземането е станало изискуемо и от този момент е започнал да тече 5 годишния давностен срок. След цедиране на вземането заявление за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано на 19.06.2017г. като към този момент не е бил изтекъл давностния срок, поради което неправилно искът е отхвърлен на това основание.

Следва да се посочи, че допълнителното споразумение има характер на договор, с който е погасено едно задължение, като е било поето ново на негово място. Това се налага от тълкуването на чл.1, чл.2 и чл.3 от допълнителното споразумение.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения относно приложението на разпоредбата на чл. 107 ЗЗД в случаите на постигнати споразумения за изменения на договори за кредит относно размера на дължимите погасителни вноски и лихви. Според решение № 130/24.03.09 г. по т. д. № 650/08 г. на ВКС, II т. о., за да е релевантна волята у съконтрахентите за подновяване на едно задължение по смисъла на чл. 107 ЗЗД, следва същата да е изразена изрично и недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път. Приципното разрешение в практиката на ВКС (решение № 138/22.08.13 г. по т. д. № 27/12 г. на II т. о.; решение № 210/22.12.14 г. по т. д. № 4090/13 г. на I т. о.; решение № 110/17.07.15 г. по т. д. № 1568/14 г. на I т. о.; решение № 136/06.11.15 г. по т. д. № 2483/14 г. на II т. о.; решение № 175/25.02.16 г. по т. д. № 2602/14 г. на II т. о.; решение № 225/03.08.16 г. по т. д. № 3696/14 г. на I т. о.; решение № 118/08.06.16 г. по т. д. № 729/15 г. на I т. о.) е, че: "Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. ". Съображенията за така дадения отговор на правния въпрос са основани на естеството на новацията, което предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението - длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на старото задължение. В случая с допълнителното споразумение длъжникът е приел, че новият му дълг е в размер на 845, 44 лева, без да е уговорено каква част от него е главница, лихва или разноски. Така новото задължение е следвало да бъде платено до 20.07.2012г. С изтичането на този срок то е станало безспорно изискуемо.

Така, съгласно сключеното между страните допълнително споразумение ответникът дължи сумата, която не е платил по него. От назначената по делото експертиза се установява, че по допълнителното споразумение ответникът е внесъл сумата от 270 лева, с която следва да бъде намален размера на неиздължената сума по споразумението. Поради това следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 575,44 лева , както и че му дължи направените в заповедното производство разноски, както и разноските за настоящото производство за двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска в размер на сумата от 255 лева.

Решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло, тъй като съдът неправилно е отхвърлил претенцията като е приел, че вземането е погасено по давност, а не, както е в действителност, е частично основателен, тъй като новият дълг, поет от ответника със допълнителното споразумение, е частично погасен чрез извършените плащания.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 29/05.04.2018г. по гр.д. № 371/2017г. на РС – Котел, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че  Н.Н.Н. ЕГН ********** *** дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, ЕИК ****** по иск с правно основание чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване на парично задължение удостоверено в заповед за изпълнение №156/21.06.2017 г., издадена по ч.гр. д. № 208/2017 г. по описа на РС Котел  сумата от 575.44 лв. /петстотин седемдесет и пет лева и 44 ст/, представляваща просрочена главница по договор за издаване на кредитна  карта, сключен на 2.06.2006 г. между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД и допълнително споразумение от 19.09.2011 г. , ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен в останалата част предявеният иск за признаване на установено, че  Н.Н.Н. ЕГН ********** ***  дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, ЕИК ***** по иск с правно основание чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване на парично задължение удостоверено в заповед за изпълнение №156/21.06.2017 г., издадена по ч.гр. д. № 208/2017 г. по описа на РС Котел  сумата от 270 лв., представляваща просрочена главница по договор за издаване на кредитна  карта, сключен на 2.06.2006 г. между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД и допълнително споразумение от 19.09.2011 г. , ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението поради погасяването му чрез плащане.

 

ОСЪЖДА Н.Н.Н. ЕГН ********** *** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, ЕИК ********** сумата от 255 /двеста петдесет и пет/ лева, представляваща направените разноски пред двете инстанции и разноски в заповедното производство.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        

         ЧЛЕНОВЕ: