Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 105

гр. Сливен,  22.06.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 269  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 262/22.03.2018г. по гр.д. № 5757/2017 г. на Районен съд –Сливен, с което е признато за установено по отношение на  Е.И.И. ЕГН **********,*** не е собственик на ПИ с идентификатор № 67338.404.224, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с площ от 662 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, като номер по предходен план е посочен № 2811406.

Със същото решение № 262/222.03.2018г. по гр.д. № 5757/2017 г. на Районен съд –Сливен, с което е признато за установено по отношение на  Е.И.И. ЕГН **********,*** не е собственик на ПИ с идентификатор № 67338.404.223, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с площ от 681кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, като номер по предходен план е посочен № 2811403.С решението е осъдена община Сливен да заплати на ищцата направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответната община, чрез представител по пълномощие.  Във въззивната жалба се сочи, че решението на съда е незаконосъобразно, неправилно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че спорните имоти попадат в терен, определен за земеделска земя, и съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани или юридически лица, или държавата, е общинска собственост. В този смисъл за процесните имоти са съставени актове за частна общинска собственост и от страна на Община – Сливен са представени констативните протоколи, които са официално свидетелстващи документи. Констативните протоколи са изготвени от длъжностни лица,  при осъществяване на техни служебни  задължения, които са били допуснати като свидетели от районния съд. С допуснатите по делото свидетели ищецът не е установил твърдението си относно процесните имоти, а именно, че е придобил право на собственост, тъй като имотите не са индивидуализирани нито по площ, нито по граници. Свидетелите не са установили северната граница на имота. Сочи се, че Община Сливен е представила доказателства, които оспорват тезата на ищеца. От представените нотариални актове ищецът е собственик на имот с площ от 1 дка, а е налице очевидно разминаване в границите на имота по нот. актове от 1967 г. и този от 1930 г., поради което ищецът не може по безспорен начин да установи, че е владял имота.Общината е доказала правото си на собственост, придобито по силата на закона. Поради това се иска да бъде отменено изцяло решението, като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, като се твърди, че тя е редовна и допустима, но неоснователна. Въззивникът прави оплакване, като се основава на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ, но ВКС изрично приема, че тази разпоредба не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Общината не е доказала, че имотите попадат или са попадали в приложното поле на земеделската реституция, не е доказала те да са включвани фактически в ТКЗС или в ДПФ. По делото не е доказано някакво друго придобивно основание от страна на общината. Това заедно с твърдението, че ищцата лично или чрез трети лица е упражнявала владение върху точно описаните и посочените от свидетели върху кадастралната карта имоти, считано от 1930г. насам, обосновава предпоставките за допустимост на исковете. Оплакването базирано на чл. 19 от ЗС във връзка с разписния лист към ПНИ за селищно образувание „Изгрев“, е неоснователно, най-малкото защото в самия ПНИ е записано, че собственикът е неизвестен, а не че имотите са общинска собственост. Накрая се сочи, че по делото не са допуснати процесуални нарушения и се иска решението да бъде потвърдено, като се претендират разноски.

В с.з. за общината въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

За да уважи предявения иск първоинстанционния съд е приел, че не е доказано по никакъв начин, а и не е посочено в актовете за частна общинска собственост, на какво основание Община Сливен е придобила правото на собственост върху имотите - чрез придобивна давност, чрез правна сделка. Приел е, че посочването на общото нормативно основание - чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС, не е удостоверява наличието на конкретно фактическо основание въз основа, на което имота е придобит като частна общинска собственост. При отрицателен установителен иск за собственост ответникът следва да докаже по пътя на прякото, главно и пълно доказване, че е собственик на процесните два недвижими имота.В настоящото производство се доказало, че ищцата и брат и са владели и ползвали процесните два недвижими имота, а в последните 20 години имотите са ползвани и обработвани от сина на ищцата. По никакъв начин не се доказало в производството как Община Сливен е придобила правото на собственост върху имота - чрез правна сделка или въз основа на придобивна давност. По силата на чл.5 от ЗОС акта за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, но само когато удостоверява наличието на конкретно придобивно основание, при наличието на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което  актувания имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. В настоящото производство не е доказано по никакъв начин какво е придобивното основание въз основа, на което двата имота са актувани като частна общинска собственост. Придобивното основение не е посочено в самите АЧОС там са посочени законови разпоредби, но не и придобивното основание. Придобивно основание не е посочено и в самия отговор на ответника Община Сливен.

Във въззивната жалба се твърди, че спорните имоти попадат в терен, определен за земеделска земя, и съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани или юридически лица, или държавата, е общинска собственост. В този смисъл за процесните имоти са съставени актове за частна общинска собственост и от страна на Община – Сливен са представени констативните протоколи, които са официално свидетелстващи документи. Констативните протоколи са изготвени от длъжностни лица,  при осъществяване на техни служебни  задължения, които са били допуснати като свидетели от районния съд. С допуснатите по делото свидетели ищецът не е установил твърдението си относно процесните имоти, а именно, че е придобил право на собственост, тъй като имотите не са индивидуализирани нито по площ, нито по граници.

Тези доводи обаче са неоснователни. Безспорно е, че наследодателката на ищцата е придобила имота през 1930., като след това – през 1967г. го е дарила на дъщеря си - ищцата и на сина си – брат на ищцата. От разпита на свидетелите по делото се установява, че двамата са обработвали имота в сегашните граници, които външно не са били променяни, само вътре в имота е било извършвано разпределение на правото на ползване.

Един недвижим имот се характеризира и описва чрез няколко съществени признака и без съмнение площта му е един от тях. Също така не може да се отрече и, че предметът на един договор следва да бъде така посочен, че да може да бъде конкретизиран недвусмислено. Така е описан недвижимия имот в нотариалния акт за придобиването му от наследодателката на ищцата, като са описани неговите граници. През 1930г., а и през 1967г. не е съществувало заснемане на имотите във вилната зона и имотите не са били измервани точно, като по този начин площта в последващите нотариални актове е записвана по първоначалния, с който наследодателката на ищцата е придобила имота.

Доколкото, обаче простото описание на един имот е насочено към неговата локализация и отграничаване от всички други по принцип /тоест – се изследва вещното право “отвътре-навън” – до къде се простират границите му/, то договорът за продажба на имот е насочен към постигане на транслативен ефект спрямо вече конкретизиран в своята цялост предмет /тоест – вещното право се разглежда “отвън-навътре” – то се концентрира в рамките, поставени от границите му/. В този смисъл, площта на имота е фундаментален индивидуализиращ белег по отношение на имота, но не е такъв по отношение на договора за придобиването. Докато при конкретизирането на имот може да се наложи въз основа на площта да се определят границите му, то при конкретизирането на предмета на продажбата, ако границите като такива са известни и безспорни /както в случая/, те “затварят” този предмет в себе си и са достатъчни за определянето му. В случая е резонно да се приеме, че това, което се намира между тези граници е съдържанието на предмета на договора за придобиване на имота независимо дали е посочена или не площта, тъй като тя може да бъде намерена по чисто математичен път.

Накратко – в настоящия казус СлОС счита, че предметът на договора, с който се оспорва собствеността на общината, е недвижим имот, описан по граници и местонахождение, в неговата цялост. Абсолютно никъде не е обозначено от страна на продавача по сделката, обективирина в нотариалния акт от 1930г., по никакъв – пряк или косвен начин, че предложението се отнася до част от имот, а не до цял имот.

Тъй като посочената в договора площ от „около 1 декар“ действително е по-малка от реалната площ на същия имот, но разликата не се отразява на границите му като предварително, безспорно и трайно установени такива, това означава единствено, че е налице грешка в предмета. Тъй като грешката не е по отношение на самия предмет като такъв, а само по отношение на обема му, тя не може да послужи за основание разликата да се приеме, че е станала общинска собственост на някое от основанията по чл.6 от ЗС /отм/. На основание на тази разпоредба не стават държавна собственост имоти, които се владеят от някой преди да е изтекла придобивната давност. Смисълът на разпоредбата е бил да се актуват за държавни, респективно общински, безстопанствените имоти, а процесния имот не е бил такъв. Придобит е бил чрез сделка, като наследодателката на ищцата го е владяла в границите, описани в нотариалния акт.

Недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен стават общинска собственост. Понеже общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал собственик. В случай че успее да докаже това, имотът не се придобива от общината, и за него не действа забраната за придобиване по давност, която е установена с нормата на чл. 86 ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от ЗИД на ЗС ( Решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. I г.о., Решение № 269 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 643/2011 г., . I г.о. и др.).

В случая е безспорно, че имотите по границите винаги са били частна собственост, а остава недоказано на какво основание общината е актувала част от имота като нейна собственост.

Така, в обобщение, предявеният иск е основателен и правилно, законосъобразно и обосновано е бил уважен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно наредбата за адвокатските възнаграждения то уговореното и заплатено е в минимален размер, поради което не е прекомерно.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/22.03.2018г. по гр.д. № 5757/2017 г. на Районен съд –Сливен.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Е.И.И. ЕГН **********,*** сумата от 600 /шестстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: