Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 07.06.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 270 по описа за 2018година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на длъжника И.Г.Я.  ЕГН********** *** против постановление от 04.05.2018 год. по изпълнително дело № 1029/2017 год. по описа на ДСИ при РС – Сливен, с което е наложена глоба в размер на 100 лв. В жалбата се сочи, че постановлението на ДСИ е неправилно и незаконосъобразно. То не съдържало никаква информация кога жалбоподателката не е изпълнила определения режим налични контакти. От справка по делото установила, че се касае за неизпълнение на 02.03.2018 год., на която дата детето Х. не било предадено на бащата Х.Х., тъй като било болно и бащата се съгласил да не го вземе със себе си в гр.Варна. В жалбата са изложени твърдения за неправомерни  действия на бащата Х.Х. във връзка с отвеждане на децата Д. и Х. без съгласието на майката в гр. Варна и затова, че е образувано гр. дело № 1749/2018 год. по описа на РС –Сливен по Закона за защита от домашно насилие, по което била издадена заповед за незабавна защита. Моли се да се отмени обжалваното постановление. Страната е направила искане за приемане на писмени доказателства – два броя рецепти за лекарства на детето Х., както и препис от заповед за незабавна защита от 23.04.2018 год. Моли да се разгледа настоящата жалба в открито съдебно заседание, за което да бъдат допуснати д разпит двама свидетели, които ще установят обстоятелството, че бащата е знаел за заболяването на детето Х. на 02.03.2018 год.

         По делото е депозирано възражение от адв. М., ч качеството й на пълномощник на Х.Д.Х., ЕГН ********** ***, с което частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че осигуряването на детето за лични контакти с родител е задължение за лично незаменимо действие и изпълнителния способ, който следва да се приложи е този по чл. 527 от ГПК. Било се установило в хода на изпълнителното производство, че длъжницата не е осигурила детето за лични контакти на 29.03.2018 год., 23.03.2018 год., 13.04.2018 год., 20.04.2018 год. и 27.04.2018 год. Не били верни твърденията за „отвличане“ на децата от бащата. Моли да не се допускат до разпит исканите свидетели, както и да не се приемат като доказателства издадените от районен съд Сливен заповед за незабавна защита. Моли се да не се отмени обжалваното постановление.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ДСИ е посочил, че жалбата е допустима , но по същество неоснователна. Посочва, че наложената глоба, която е предмет на жалбата /от 03.05.2018 год./ е втора по ред, след като на 08.03.2018 год. е бил наложил глоба в размер на 50 лв. на жалбоподателката. Настоящата глоба била наложена във връзка с твърдение, че на 29.03.2018 год. жалбоподателката е възпрепятствала среща между бащата Х. и детето Х.. За налагане на санкцията е взел предвид депозираните декларации от Й.К.С., който е бил свидетел на отказите на жалбоподателката да предаде детето.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело № 1029/2017 год. по описа на ДСИ при РС - Сливен било образувано на 11.10.2017 г. по молба на Х.Д.Х. ***, във връзка с представен изпълнителен лист от 28.01.2017 г. за изпълняване на определен режим на лични отношения на бащата Х.Х. с детето Х.Х.. На длъжницата е била изпратена покана за доброволно изпълнение получена лично на 13.10.2017 г.

         На 07.03.2018 год. пред ДСИ била депозирана молба от Х.Х., в която същият посочил, че майката категорично отказала да даде детето Х. за изпълнение на режима на лични контакти на 02.03.2018 год. и поискал от съда наложи глоба. Към молбата била представена декларация от Й.К.С. за товеа, че на посочената от него дата 02.03.2018 год. го е придружавал в гр. Сливен и е станал свидетел на отказа на майката И.Я. да предостави детето Х. за режим за лични контакти с бащата. На 08.03.2018 год. ДСИ постановил налагането на глоба в размер на 500 лв.

На 03.05.2018 год. отново била депозирана молба от Х.Х. за налагане на глоба на жалбоподателката за това, че е препятства;ла изпълнението на режим за лични контакти за детето Х. на 29.03.2018 год. Към тази молба били приложени четири броя декларации от Й.К.С. за това ,че същият е станал свидетел на отказа на жалбоподателката Я. да даде детето Х. на бащата за изпълнение режима на лични контакти на 23.03.2018 год., 13.04.2018 год., 20.04.2018 год. и 27.04.2018 год. Във връзка с това било постановено обжалваното постановление за налагане на глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 527 ал. 3 от ГПК. В нея ДСИ посочил, че налага глобата във връзка с молбата на взискателя от 03.05.2018 год. На 23.04.2018 год. била постановена заповед за незабавна защита по гр.дело № 1749/2018 год., с която на Х.Д.Х. било забранено да приближава И.Г.Я., Д. Х.Х.и Х.Х.Х. на разстояние по-малко от 100 метра, както и жилището им в гр. Сливен и училището, където учат децата.

 

         Обжалваното постановление било съобщено на жалбоподателката на 14.05.2018 год. и в рамките на законоопределения едноседмичен срок на 17.05.2018 год. била депозирана настоящата частна жалба.

         Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от лице с правен интерес от решаване на спора в законоустановения срок, но разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:

         Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 1 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба.

         В  разпоредбата на чл. 528 ал. 5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527 ал. 3 от ГПК за всяко неизпълнение. Разпоредбата на чл. 527 ал. 3 от ГПК предвижда, че когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение  глоба до 400 лв. В настоящия случай се касае за неизпълнение на лично задължение на жалбоподателката за предаване на детето Х. на бащата Х.Х. за изпълнение на режима на лични отношения. Нейното задължение е незаместимо и единственият способ да бъде принудена да изпълнява решението, по което е издаден  изпълнителният лист, е като й се налага глоба по реда на чл. 527 ал. 3 от ГПК. Настоящата глоба е наложена за нейно неизпълнение на задълженията, осъществено на 29.03.2018 год. В настоящата жалба се съдържат аргументи, обосноваващи липсата на възможност у жалбоподателката да осъществи предаването на детето на 02.03.2018 год. поради неговото заболяване. Това неизпълнение обаче е било основание за налагане на глоба с друго постановление на ДСИ от 08.03.2018 год. , което предхожда обжалваното постановление от 04.05.2018 год. Макар пред ДСИ да са били представени декларации на свидетел за непредаване на детето Х. на неговия баща на четири дати, молбата на взискателя е била за налагане на санкция само във връзка с непредаване на детето на 29.03.2018год., т.е. по делото липсват каквито и да било твърдения на жалбоподателката за основателност на нейните действия по непредаване на детето на 29.03.2018 год.  Тази дата е преди постановяване на заповедта за незабавна защита от РС – Сливен от 23.04.2018 год. и майката, жалбоподателка в настоящото производство е била длъжна да осигури предаването на детето на баща му. След като не е изпълнила това свое задължение тя следва да понесе и законовата санкция, обективирана в обжалваното постановление за налагане на глоба в размер на 100 лв.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Я.  ЕГН********** *** против постановление от 04.05.2018 год. по изпълнително дело № 1029/2017 год. по описа на ДСИ при РС – Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.