Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 72

Сливен, 05.12.2018 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори ноември  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Пенка Спасова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 282  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът Й.Д.К. твърди в исковата си молба, че на 13.08.2017 г. бил нападнат от ответника Т.Х.Г. и му бил нанесен побой с метална тръба в областта на главата, тилната област и областта на лявата половина на гърба. Твърди, че в резултат на нанесения побой получил травматични наранявания, подробно изброени в исковата молба и на следващия ден бил освидетелстван от съдебния лекар д-р Т.Ч., който му е издал съдебно-медицинско удостоверение. Твърди, че в резултат на нанесения побой се влошило здравословното му състояние и в продължение на няколко месеца изпитвал силни болки в главата, челюстта и по цялото тяло, придружени от обща отпадналост, за което се наложило да търси медицинска помощ и да приема медикаменти. Било проведено консервативно лечение и имобилизация по повод фрактурата на лакътната му кост. С протоколно определение от 17.04.2018 г. по НОХД № 449/18 г. по описа на СлРС било одобрено споразумение между него и ответника, с което на същия било наложено наказание пробация за срок от 6 месеца на основание чл. 129 ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК. Твърди, че от деянието на ответника е претърпял неимуществени вреди състоящи се в увреждане на здравословното му състояние, търпени болки и страдания, поради което моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати обезщетение за тях в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в производството разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че не са на лице условия за уважаване на иска. Счита, че ако съдът прецени, че иска е основателен, същият е изключително завишен по размер и не отговаря на съдебната практика относно присъждането на обезщетения за такива увреждания. Твърди, че е на лице съвина от страна на ищеца, поради което следва да бъде намалено присъденото му обезщетение. Претендира направените в производството разноски.

В съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа иска. Претендира разноски.

Ответникът, лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, като недоказан. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със споразумение по НОХД № 449/18 по описа на СлРС , сключено на 17.04.2018г., подсъдимият Т.Х.Г., се е признал за виновен в това, че на 13.08.2017г., в град Сливен причинил средна телесна повреда на Й.Д.К., изразяваща се в счупване на лакетната кост в нейната долна трета, без разместване на костните фрагменти, довело до „трайно затрудняване на движението на левия горен крайник“ – престъпление по чл. 129 ал.1вр. ал.2 от НК.  За извършеното престъпление му е наложено наказание „пробация“ , изразяваща се в задължителна регистрация по постоянния му адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни срещи с пробационния служител за срок от шест месеца.

На 14.08.2017г. ищецът Й.Д.К. се снабдил със съдебно-медицинско удостоверение № 396/2017г., издадено от д-р Т.Ч., от което е видно че в резултат на ударите е получил разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата и в   тилната област на главата, наличие на двойнивецесто кръвонасядане в областта на лявата плешка и в областта на лявата предмишншца и счупване на дисталния край на лакътната кост на лявата предмишница, без разместване на костните фрагменти.

Видно от заключението на вещото лице д-р Н. T., неоспорен от страните ищецът е получил следните увреждания в резултат на нанесения побой: счупване на лакътната кост на 2-3 см. От долния край, без практическа дислокация. Контузия и разкъсно-контузна рана на главата с дължина около 5-6 см.; контузия на врата и разкъсно-контузна рана в тилната област  на главата около 2 см. и контузия с кръвонасядане с дължина около 15 см. на гърба в областта на лявата плешка.

Раните на главата с били излекувани за около 20 дни. За този срок са отшумели и болките от тях, включително и от контузиите и кръвонасядането. За счупената лакътна кост, ищецът е носил гипсова имобилизация за срок от 45 дни. След свалянето била проведена рехабилитация. Пълно възстановяване настъпва за срок от 3-4 месеца. При изписването си от отделението за рехабилитация на 16.10.2017г. (т.е. два месеца след травмата) ищецът не е бил още възстановен. След тази дата липсват прегледи и медицински документи, поради което не може да се определи конкретната продължителност на възстановителния период, но теоретично той е около 4 месеца. 

Към настоящия момент, според вещото лице, Й.Д.К. е напълно възстановен. Има леко ограничаване на дорзалната флексия в гривнената става от около 30 градуса, което на практика не води до особено нарушаване на функцията на  ръката.

Според допълнителното заключение на в.л. д-р Т. останалите оплаквания на ищеца – главоболие, световъртеж и др. с непостоянен характер се дължат на съпътстващите заболявания на ищеца -    хепертония, сподилоза в шийната област, вертижен синдром и прекаран исхемичен инсулт преди няколко години. При процесната травма на главата не е имало данни за гадане и повръщане, загуба на съзнание и не е търсена консултация с невролог. Оплакванията от тръпнене на пръстите на ръцете, слабост и лесна уморяемост се дължат на съпътстващите диабетна микро и макро-анигиопатия и спонидлоза.

Видно от показанията на разпитаните свидетели Й. К. и Р.Й.– деца на ищеца, които са го видели непосредствено след инцидента той е бил целия в кръв, силно уплашен и е изпитвал болка. След като са обработили раните му в Спешното отделение е бил приет на следващия ден в отделението по ортопедия, където са ме направили гипсова имобилизация. Тя е била свалена след около 40 дни. През този период от време свид. К. е помагал на баща си за ежедневните дейности по обличане, къпане, готвене, миене на чинии. След свалянето на гипса била проведена рехабилитация, но ищецът продължавал да изпитва болки, като приемал и обезболяващи. Освен от счупването същия имал и болки в главата и замаяност и отпадналост.

Показанията на свид. П.Щ.и Р.Р.  са в смисъл, че и двамата са виждали ищеца няколко дни след инцидента и той не е бил гипсиран. Съдът намира, че не следва да кредитира тези свидетелски показания, тъй като те противоречат на факта, установен по безсъмнен начин от медицинската документация и заключението на вещото лице, че ищецът е бил продължително време с гипсова имобилизация.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Събраните гласни доказателства от разпита на децата на ищеца съдът кредитира в съвкупна преценка с останалите събрани доказателства и доколкото същите не противоречат на тях.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в  завишен размер.

Налице е противоправно деяние, извършено виновно от ответника. По отношение на тези факти, настоящия състав е обвързан от задължителната сила на споразумението (имащо характер на присъда по отношение на последиците си) на основание чл. 300 от ГПК.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания от счупването на лявата му ръка и удара в главата. Доказана е безспорно причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение на ответника и търпените вреди от ищеца.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  В конкретния случай, следва да се вземе предвид следното: счупването на ръката на ищеца безспорно е травмиращо, но то е било на лявата му ръка, която не е тази с която си служи обикновено и ежедневните му дейности макар и затруднени, не са били невъзможни изцяло. Не е имало разместване на костните фрагменти и движенията са почти напълно възстановени. Според заключението на вещото лице последиците от травмата по отношение на подвижността на крайника са минимални. Безспорно същия е търпял болки от счупването, което според вещото лице е продължило около 4 месеца.

По отношение на травмата на главата – същата е било болезнена, но е отшумяла за около 20 дни. Оплакванията на ищеца от световъртеж, лесна уморяемост и отпадналост, според заключението на вещото лице не се дължат на травмата, а на съпътстващите заболявания на ищеца.

Не са сочени доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът намира, че при отчитане на всички обстоятелства, изложени по-горе, справедливият размер на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъде в размер на 5 000 лв. Искът до пълния ме размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва за забава считано от датата на увреждането – 13.08.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 200 лв.

При този изход на производството на ищец се дължат направените разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 65 лв.

На ответника се дължат направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 427,50лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА Т.Х.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***1, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Г. да заплати на Й.Д.К., ЕГН **********,***, сумата 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от непозволено увреждане –средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакетната кост в нейната долна трета, без разместване на костните фрагменти, довело до „трайно затрудняване на движението на левия горен крайник“, считано от 13.08.2017г. г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 65 лв., представляваща направените в производството разноски.

ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.Х.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***1 да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 200 лв.

          ОСЪЖДА Й.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на Т.Х.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***1 сумата 427,50 лв. разноски.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :