Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр.Сливен, 25.06.2018г

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и   пети юни, през  двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

      При секретаря………………………и с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело №  283 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази:

 

    Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на  И.В.И.- длъжник по изп.дело № 1134/2018г по на ЧСИ  Г.Г. с рег. № 915 и район на действие СлОС, против размера на дълга и част от разноските, посочени в призовката за доброволно  изпълнение.

    В жалбата твърди, че на 14.05.2018г му била връчена  ПДИ, придружена с два броя изп. листи: № 11/22.12.2014г  по ч.гр.д.№ 98/12г на РС-Котел и №53/11.02.2015г по гр.д. № 164/12 на РС-Котел.

    Твърди, че оспорва изцяло дължимостта на следните суми : неолихвяема сума от 947.83лв, тъй като не е договарял такава; лихви в размер на 330.89лв, до размера на 7.19лв, тъй като вземането било погасено по давност и сумата 245лв, представляваща разноски  по гр.д. № гр.д. № 164/12 на РС-Котел, тъй като били присъдени такива по заповедното производство, или  общата сума от 1523.72лв, която участвала в базата за определяне на таксата по т.26 от тарифата на ЧСИ, поради което оспорва изцяло и сумата от 201.19лв, като дължима такса на ЧСИ , с включен  ДДС.

     Моли за обезсилване на двата изпълнителни листа, до размер на оспорените суми, както и за спиране  на изпълнителното производство до произнасяне по настоящата жалба.

     Взискателят  е  депозирал писмено становище в законния срок, в което изтъква, че жалбата  е  неоснователна.  Твърди, че възраженията на длъжника относно недължимост на посочените суми са разгледани в производството по гр.д. № 164/12г на РС-Котел, а възражението за изтекла давност е неоснователно, т.к. давността е прекъсната с предявяване на иска през 2012г и до 2014г, когато е постановено решението, давността не е изтекла.

      В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за недопустима, тъй като с нея не се оспорват действия на ЧСИ, а се претендира недължимост на сумите и обезсилване на изпълнителни листи. В жалбата се сочели материалноправни въпроси, за разрешаването на които бил предвиден съвсем друг ред. 

        Съдът, след като се запозна с жалбата, доводите на страните  и приложеното копие на изп. дело,  прие  за установено следното:

  Изп.дело №1134/ 2018г по описа на ЧСИ  Г.Г. с рег. №  915 и район на действие СлОС, е образувано на  23.04.2018г по молбата на„ПНБ Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и два изпълнителни листа:  1/ изп.лист  № 11/22.12.2014г., издаден по ч.гр.д. № 98/2012г. на РС-Котел, за осъждането на  И.В.И. да заплати сумата 517.01лв- просрочена главница по договор за кредит от 03.02.2011г, ; сумата 538.99лв- печалба за периода 12.04.2010г-07.02.2012г; сумата 33.87лв- мораторна лихва за периода 03.05.2011г-11.01.2012г,ведно със законна лихва, считано от датата на  подаване на заявлението 20.01.2012г и 125лв- разноски по делото; 2/ изп.лист № 53811.02.2015г по гр.д.. № 164/2012г на РС-Котел за осъждането на същия длъжник да заплати сумата 245лв- разноски по делото.

  На 14.05.2018г на длъжника е връчена ПДИ, в която се посочени като дължими следните суми: 947.83лв- неолихвяема сума, 517.01.лв- главница; 330.89лв- лихви, 66 лв- разноски по изп.дело, както и таксата по т. 26 от  ТТЗЧСИ с включен ДДС, в размер на 201.19лв, както и други суми, дължими до този момент в размер на 50лв/ адв.възнаграждение/,  или общо задължение в размер на  2 112.92лв.

       На 04.05.2018г е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Общинска банка“ АД и „Банка ДСК“ЕАД.

       На основание чл. 458 ГПК, държавата е присъединена като  взискател за сумата 8 976лв.

   Така  приетото за установеното от фактическа страна,  води до  следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално  недопустима  в една част и следва да се остави без разглеждане, а в останалата част - допустима, но неоснователна.

    Тя е подадена от длъжника,  който обжалва част от вземането по двата изпълнителни листи, посочено подробно в ПДИ, както и част от  разноските в полза на ЧСИ.

     С разпоредбата на чл.435 ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване  действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване, от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени  основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване действията на съдебния изпълнител.

   В разпоредбата на чл. 435 ал.2 ГПК са изброени лимитативно актовете на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, но между които не  фигурира размера на дълга.

    Длъжникът счита, че не дължи на взискателя сумата 1523.72лв, включваща 947.83лв- неолихвяема сума; 330.89лв- лихви, 245лв- разноски, както и 201.19лв- разноски в полза на ЧСИ и моли за обезсилване  на двата  изп. листа, до размер на сумата 1523.72лв.

    В това производство длъжникът не може да оспорва размера на дълга, в т.ч. поради изтекла давност. С това възражение той може да се брани само в състезателно, исково производство.   

    При образувано заповедно производство, обезсилване на изпълнителен лист  е възможно  в хипотезата на чл. 415 ал.5 ГПК и чл. 423 ал.3 ГПК, но не в настоящото производството по чл. 435 ГПК.

    Съгласно чл. 419  ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение може да се обжалва от длъжника с частна жалба, в 2-седмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като едновременно с това се подава и възражение срещу издадената заповед.

    Вторият изпълнителен лист е издаден само за разноски в размер на 245лв  въз основа на  влязло в сила решение № 81/31.10.2014г по гр.дело №164/2012 на РС-Котел. В тази хипотеза, която касае проведено исково производство и влязъл в сила съдебен акт,   ако страната счита, че не дължи разноски, може да поиска изменяне на съдебното решение  в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК,  приложим и в производството по издаване на изпълнител  лист.

     Освен това, разпореждането, с което се уважава, респ.отхвърля  изцяло или отчасти молбата за издаване на изп.лист може да се обжалва с частна жалба в 2-седмичен срок, който за ответника /длъжник/ тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение. /чл. 407 ал.1 ГПК/.

     Следователно,  за длъжника е предвиден друг процесуален ред за защита, различен от реда по чл. 435 ГПК.

     Жалбата срещу част от посочените в ПДИ разноски е допустима.  

     Съгласно чл. 435 ал.2 т.7 ГПК/изм. ДВ бр.86/2017г/, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според възприетото становище от ВКС  в т.2 от ТР №3/10.07.2017г  по тълк.дело №3/2015 на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435 ал.2 ГПК, подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т.ч. разноските, посочени в  поканата за доброволно изпълнение.

     Затова  съдът намира жалбата за процесуално допустима в частта, в която се обжалва размера на дължимите разноски към ЧСИ, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Те касаят единствено сумата 201.19лв –такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която в случая е дължима и  правилно определен нейния размер.

     В тази връзка съдът изиска допълнителни мотиви от ЧСИ за начина и базата за изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, според които материалният интерес към 04.05.2018г, послужил като база за изчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСШ е в размер на сумата 1845.76лв, включваща: 517.01лв- главница по първия изп.лист; 330.89лв- лихва; 538.99лв - неолихвяема сума по първия изп.лист; разноски по първия изп.лист-125лв; неолихвяема сума по първия изп.лист -33.87лв; 250лв-неолихвяема сума по втория изп.лист и 50лв- юриск. възнаграждение.  

    Така, дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ, изчислена по правилото на т.26  б.“в“ ТТРЗЧСИ,  е в размер на 201.19лв, с включен ДДС.  

   Жалбата съдържа особено искане за спиране на действията по изпълнителното дело, до произнасяне по същество по настоящата жалба.

   Искането за спиране на изпълнението намира правното си основание в разпоредбата на чл.438 ГПК и е допустимо, но неоснователно.

    Спирането на изпълнението служи за обезпечаване на обжалването и има ограничен времеви обхват на действие- до произнасянето на съда с решение по чл. 437 ал.4 ГПК.  Целта на спирането е да не се допусне увреждане интересите на жалбоподателя в периода от подаване на жалбата до постановяване на съдебното решение.

    Молбата по чл. 438 ГПК няма самостоятелен характер извън жалбата, а преценката на нейната основателност предполага  допустима  жалба.  Щом жалбата е недопустима, / макар и в случая   частично недопустима/, искането за спиране се явява неоснователно.

   По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

       ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като  НЕДОПУСТИМА жалба с вх.№18277/18.05.2018г, подадена от  И.В.И. ***, ЕГН- **********  против размера на дълга,  посочен в поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 1134/2018г по описа на ЧСИ  Г.Г. с рег. № 915 и район на действие СлОС, и  ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.дело № 283/2018г по описа  на СлОС.

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.В.И.  в останалата част, касаеща  недължимост на  посочената в поканата за доброволно изпълнение  такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ,  в размер  на  сумата  201.19лв.,  с включен ДДС.

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника И.В.И. за спиране на изпълнителните действия по изп.дело № № 1134/2018г на ЧСИ  Г.Г. с рег. № 915 и район на действие СлОС, до произнасянето на съда по настоящата жалба.

 

      Решението  в частта, имаща характер на определение, с която жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и прекратено частично производството по делото,  подлежи  на  обжалване с частна жалба пред Апелативен Съд - Бургас,  в  едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                  

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: