Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №117

 

гр. Сливен, 17.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №286 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №419/27.04.2018г. по гр.д.№3702/2017г. на Сливенски районен съд, с което: 1. В.Т.Г. е осъдена да заплати на Д.Н.Ш. сумата 2052,50лв. като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.08.2017г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 347,50лв.; 2. Р.Т.И. е осъдена да заплати на Д.Н.Ш., както следва: сумата 2052,50лв. като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.08.2017г. до окончателното изплащане; сумата 35,42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2017г. до 02.08.2017г. и разноски по делото в размер на 347,50лв., като исковете в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни, поради прихващане. С Решението са присъдени на двете ответници по съразмерност разноски в размер на 700лв.

            Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Д.Н.Ш. и с нея се обжалва първоинстанционното решение частично – в частта, с която са отхвърлени исковете му за разликата над уважения размер от общо 4140,42лв. до размера от 9682,83лв. /за разликата в размер на 5542,41лв./, разпределена, както следва: по отношение на ответницата В.Т.Г. – за разликата над уважения размер от 2052,50лв. до размера от 4800лв. /разлика в размер на 2747,50лв./; по отношение на ответницата Р.Т.И. – за разликата над уважения размер от 2052,50лв. до размера от 4800лв. за главницата, както и за разликата над уважения размер на мораторната лихва от 35,42лв. до размера от 82,83лв.

В жалбата си, въззивникът Д.Ш. чрез пълномощника си адв. М.В. *** посочва, че в обжалваните отхвърлителни части първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. По отношение на неустойката, с която е извършено прихващане на вземането му, посочва, че съдът е игнорирал волеизявлението на ответниците, направено в уведомителното им писмо за едностранно разваляне на предварителния договор от 17.05.2011г., според което те не претендират друга неустойка освен даденото капаро, като считат същото за неустойка. Освен това в чл.8 от договора е предвидено, че неустойката е дължима от купувача, само в случай на отказ от негова страна да подпише окончателния договор, каквато хипотеза не е налице в случая. Поради това счита, че липсва правно основание за прихващане на претендираната от ответниците неустойка в размер на 2000лв., поради което и решението в тази част е неправилно. На следващо място излага съображения за недължимост на обезщетението за пропуснати ползи в периода 17.05.2011г. – 06.08.2013г. и неправилността на извършеното от съда прихващане с него. Посочва, че районният съд е направил извода за дължимост на обезщетението предвид последващото разваляне на договора, без да отчете качеството му на добросъвестен владелец, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗС. Правото на доходите и на личното ползване е свързано именно с добросъвестността на владението, която е налице в случая. Посочва, че волеизявлението на ответниците за разваляне на договора е направено на 31.03.2013г. и до този момент неговите права се приравняват на правата на добросъвестния владелец. Поради това счита, че не дължи обезщетение за пропуснати ползи за периода 17.05.2011г. – 31.03.2013г. в определения от вещото лице размер от 3495лв. Поради изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да му присъди допълнително сумата от 5542,41лв., представляваща разликата над уважената част от исковата претенция до размера от 9682,83лв. Моли съда да коригира съответно и разноските. Претендира присъждане на разноските и пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответниците в първоинстанционното производство В.Т.Г. и Р.Т.И..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемите В.Г. и Р.И. чрез пълномощника си адв. Е.Х. оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба, като считат същите за неоснователни. Въззиваемите намират постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и молят съда да го потвърди. На първо място посочват, че е неоснователно твърдението на въззивника, че е добросъвестен владелец. Посочват, че приравняването на владеещия по предварителен договор недвижим имот се отнася за действащ предварителен договор. В случая договорът е развален, поради неизпълнението му от страна на купувача – владелец и правата му отпадат с обратна сила на развалянето. Не отпада владението, но отпадат правата по чл.70, ал.3 от ЗС. По отношение на приспадната неустойка посочват, че тълкувайки волята на страните и с оглед поведението на купувача, следва да се приеме, че преставайки да изплаща разсроченото задължение за продажната цена, купувачът сам се е отказал от бъдещото сключване на окончателния договор. Освен това в анекса към основния договор в т.2.2 страните са постигнали съгласие при неплащане на разсрочената част от продажната цена, купувачът да понесе санкциите по чл.8 от предварителния договор. Така страните са уговорили неустойка, чийто размер е определен в размера на задатъка, увеличен с още 2000лв. и извършеното приспадане е правилно. С позоваването в уведомлението само на задатъка, не губили правото да претендират уговорената неустойка.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът Д.Ш., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие адв.В., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея подробни съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата В.Г., редовно призована, не се явява. Въззиваемата Р.И., редовно призована се явява. Двете въззиваеми се представляват от пълномощник адв.Е.Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване на искове за връщане на платена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот  продажна цена, поради отпадане на основанието, с оглед извънсъдебното разваляне на договора, в общ размер от 12000лв. /с приспаднато капаро от 2000лв./, т.е. от по 6000лв. от всяка ответница, както и мораторна лихва в размер на 103,54лв., дължима от ответницата Р.И.. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция и направеното до съда искане, въззивният съд квалифицира предявените искове по чл.55, ал.1 предл. трето от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД относно акцесорната претенция, както правилно е дал квалификацията и районният съд.  

Подлежащите на установяване обстоятелства /указани на страните от СлРС/ са следните: наличието на сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот; имущественото разместване – в случая плащането на съответна част от продажната цена по договора и стойността на полученото – размера на платената част от продажната цена; развалянето на договора от страна на продавачите; неоснователността на това разместване – отпадането на основанието за плащане на цената, поради разваляне на договора от страна на продавачите, поради неизпълнение на насрещните задължения на купувача за плащане в пълен размер на уговорената продажна цена в уговорените срокове; липсата на връщане на полученото от страна на ответниците, като при твърдение за връщане, ответниците следва да го докажат.

От събраните по делото доказателства се установяват, а и от страните не се спорят, следните обстоятелства: наличието на сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.2011г. и Анекс към него от 15.10.2012г.; предаване владението върху имота на купувача – ищеца от страна на продавачите – ответници при сключването на предварителния договор; плащане от страна на купувача на част от уговорената продажна цена – 14000лв. от уговорената 17000лв.; разваляне на договора от страна на продавачите с уведомително писмо от 21.02.2013г.

Между страните не се спори по отношение и на обстоятелството, че купувачът – ищец е освободил процесния имот на 06.08.2013г.

По делото е установено, че до изтичане на продължения с Анекса от 15.10.2012г. срок за изпълнение на задължението на купувача за плащане в цялост на уговорената продажна цена – 31.01.2013г., същото не било изпълнено, поради което съдът приема, че с уведомителното писмо от 21.02.2013г. продавачите – ответници в качеството им на изправна страна, правилно са упражнили правото си на разваляне на сключения с ищеца – купувач предварителен договор, поради виновно неизпълнение на неговото насрещно задължение за плащане в цялост в уговорения срок /продължен с анекса/ на продажната цена.

С развалянето на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от изправната срещу неизправната страна, отпада основанието, на което е извършена престацията на продажната цена /в случая на част от нея/. По този начин платената част от продажната цена се явява дадена на отпаднало основание /разваления предварителен договор/, то даденото на това отпаднало основание /сумата от 14000лв./ следва да бъде върнато. Безспорно, с оглед уговореното в предварителния договор /чл.2.1 и чл.8/ и разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД, сумата от 2000лв., представляваща капаро, следва да се приспадне от подлежащата на връщане цена, както е направил и самия ищец, като претендира от ответниците връщане на общата сума от 12000лв.

Ответниците не оспорват обстоятелството, че не са върнали на ищеца, след разваляне на договора, платената от него цена /с приспадане на капарото от 2000лв., невключено в исковата претенция/, но правят възражение за прихващане на вземането на ищеца с техни насрещни вземания за заплащане на договорна неустойка, обезщетение за вреди от непозволено увреждане и заплащане на обезщетение за ползване на имота в размер на месечен наем. Районният съд правилно е квалифицирал с доклада по чл.146 от ГПК направеното възражение и заявените с него насрещни права на ответниците.

Следва да се отбележи, че по отношение на твърдените от ответниците вреди по чл.45 от ЗЗД и приетите за установени такива само в размер на 1920лв. – СПС на унищожена от ищеца пристройка към съществуващата жилищна сграда, с които е извършено прихващане, няма подадена въззивна жалба и решението в тази си част не е предмет на въззивното обжалване.

Предмет на настоящото производство са наведените с възражението за прихващане вземания на ответниците за заплащане на договорна неустойка при разваляне на договора, поради неплащане от страна на купувача – ищец в размер на 2000лв. и за обезщетение за ползване на процесния имот от момента на сключване на предварителния договор до разваляне на същия.

Въззивният съд намира първото възражение, наведено във въззивната жалба за недължимост на договорна неустойка в размер на 2000лв. /извън приспаднатото от самия ищец капаро/ и оттам за неправилност на извършеното от районния съд прихващане, за неоснователно.

Тълкувайки уговорката на чл.2.2, ал.4 от сключения между страните в надлежна писмена форма Анекс от 15.10.2012г., вр. с чл.8 от предварителния договор от 17.05.2011г., съдът намира, че действително между страните е уговорено заплащане на неустойка в размер на 2000лв. в случай на прекратяване, всъщност при разваляне на договора, поради неплащане на продажната цена в цялост и в срок от купувача. Така уговорената неустойка е неустойка за обезщетяване на вредите от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, която е дължима съгласно Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. по гр.д.№ 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва да се отбележи, че непосочването й от ответниците в уведомителното им писмо, с което са упражнили правото си на разваляне на предварителния договор, поради виновно неизпълнение от страна на купувача, не води до недължимостта на уговорената неустойка /няма заявен отказ от нейното претендиране/ и не погасява, преклудира възможността същата да бъде претендирана /в случая заявена с възражение за прихващане/.

С оглед на посоченото, съдът споделя извода на първоинстанционния съд за основателност и доказаност на възражението за прихващане в тази му част – с дължима по силата на договора неустойка за разваляне в размер на 2000лв. Решението на СлРС в тази част /относно извършеното прихващане на вземането за връщане на платената на отпаднало основание продажна цена с неустойката за разваляне/ е правилно и законосъобразно.

Второто, наведено с въззивната жалба, възражение за недължимост на обезщетение за ползване на процесния имот в периода от сключване на предварителния договор до неговото разваляне, оттам и да неправилност на извършеното със съответна част от обезщетението прихващане, е основателно.

За да извърши прехващане на вземането на ищеца с наведеното с възражение от ответниците насрещно вземане за обезщетение за ползване на имота без основание за периода от 17.05.2011г. до 06.08.2013г., с правно основание чл.59 от ЗЗД, районният съд е приел, че с оглед ретроактивното действие на развалянето, ползването на имота през целия процесен период е било без основание, в резултат на което ответниците са обеднели с размера на дължимия пазарен наем в размер на 3975лв.

Този извод на районния съд действително съответства на част от постановяваната през годините практика на съдилищата. Съдебна практика обаче има постановявана и в обратния смисъл /напр. Решение № 2217 от 26.I.1964 г. по гр. д. № 1282/64 г., I г. о. и Решение №1441 от 29.VI.1968г. по гр. д. № 783/68 г., I г. о./, поради което при действието на новия ГПК и разпоредбите на чл.290 и чл.291 от ГПК, преди изменението с ДВ, бр.86/2017г., са постановени Решения на ВКС именно по този въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и представляващи задължителна съдебна практика. Така, съгласно Решение № 270 от 26.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 1056/2011г., I г. о., Решение № 265 от 20.01.2014г. на ВКС по гр. д. №2216/2013г., III г. о. и др., владението на задължилия се да купи по предварителен договор не е добросъвестно, но по отношение на правото да получи плодовете, и увеличената стойност в резултат на направените от него подобрения, той е приравнен на добросъвестен владелец, т.е. има тези права, предоставени му с изричната норма на чл. 70, ал. 3 от ЗС. Предварителният договор, на основание на който е предадено владението, ако не е подписан от несобственик, или не е нищожен, е основание за това владение. То е установено със съгласието на собственика на вещта и докато трае, владелецът не дължи обезщетение на собственика. Не е налице предпоставката на чл. 59 от ЗЗД да липсва основание. Владението по определение не може да бъде възмездно за разлика от ползването. С развалянето на предварителния договор с едностранно изявление, или по взаимно съгласие на страните, или по право по чл. 89 от ЗЗД се прекратява облигационното правоотношение. Дължи се връщане на даденото предвид обратното действие на развалянето, но съгласието за предаване на владението, което е фактическо състояние, не може да отпадне с обратна сила. Идеята за обратното действие на развалянето, провъзгласена с правилото на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД цели да възстанови положението от преди сключване на договора, т.е. страните да си върнат даденото по договора. Получаването на плодовете и отношенията, свързани с извършване на подобрения в имота обаче не са част от съдържанието на предварителния договор. Затова законът урежда тези отношения с нормата на чл. 70, ал. 3 от ЗС. Само при приложение на тази норма е възможно ликвидиране на отношенията, възникнали между страните по предварителния договор. От момента на разваляне на предварителния договор, което не е по съдебен ред, отпада основанието за владение и "купувачът" по предварителния договор дължи връщане на имота. С обратна сила не може да отпадне фактическото състояние владение и отношенията, възникнали във връзка с него и уредени с изричната норма на чл. 70, ал. 3 от ЗС.

Поради това, съобразявайки тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд намира, че в случая владението на имота е предоставено на ищеца – купувач по силата на предварителния договор от момента на неговото сключване и ищецът има правата по чл.70, ал.3, вр. с чл.71 от ЗС, т.е да ползва имота до момента на развалянето му. Поради това за периода от 17.05.2011г. до 21.02.2013г. ищецът не дължи на ответниците обезщетение за ползването по чл.59 от ЗЗД. Едва след разваляне на договора е отпаднало основанието за ползване на имота и за периода след 21.02.2013г. до освобождаване на имота – 06.08.2013г., ищецът вече не е приравнен на добросъвестен владелец и дължи обезщетение за ползването на имота на основание чл.59 от ЗЗД. За този период от 21.02.2013г. до 06.08.2013г. дължимото обезщетение за ползване на процесния имот, определен на база дадения от вещото лице справедлив пазарен наем от по 150лв. месечно, възлиза на общата сума от 817,50лв. /37,50лв. за м.февруари 2012г., по 150лв. за м.март-м.юли 2013г. и 30лв. за м.август 2013г./. Възражението на ответниците за прихващане е основателно само до този размер.

С оглед изложеното, от исковата претенция за връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД на сумата от 12000лв., следва да се приспадне сумата от 2000лв. – неустойка; сумата от 1920лв. вреди от унищожаване, събаряне на пристройка и сумата от 817,50лв. – обезщетение за ползване на имота без основание в периода 21.02.2013г. - 06.08.2013г., т.е сума в общ размер от 4737,50лв., поради прихващане. Така, дължимата от двете ответници сума след прихващането възлиза общо на 7262,50лв. или по 3631,25лв. от всяка.

Като е отхвърлил предявените искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД над присъдения размер от 2052,50лв. до определения като дължим от настоящата инстанция размер от 3631,25лв. спрямо всяка ответница, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази отхвърлителна част и вместо него на ищеца да се присъди допълнително сума от по 1578,75лв. от всяка от ответниците.

Върху главниците следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 02.08.2017г.

В останалата отхвърлителна част над размера от 3631,25лв. за всяка ответница до обжалвания размер от 4800лв. за всяка, решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната част над сумата от 4800лв. спрямо всяка ответница до пълния претендиран размер от по 6000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата е претендирана само спрямо ответницата Р.И.. Същата е получила покана за доброволно изпълнение – за връщане на дължимата от нея част от заплатената от ищеца продажна цена по разваления предварителен договор на 19.05.2017г. и след изтичане на дадения с поканата двуседмичен срок за доброволно изпълнение, е изпаднала в забава, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД и съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи заплащане на обезщетение за забава. Размерът на обезщетението за забава върху дължимата от нея главница по чл.55, ал.1 от ЗЗД в размер на 3631,25лв. за периода от 02.06.2017г. до подаване на исковата молба на 02.08.2017г. възлиза на сумата от 62,66лв., до който размер исковата претенция е основателна и следва да се уважи.

Като е отхвърлил акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД над присъдения размер от 35,42лв. до определения като дължим от настоящата инстанция размер от 62,66лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази отхвърлителна част и вместо него на ищеца да се присъди допълнително сумата от 27,24лв. В останалата отхвърлителна част над размера от 62,66лв. до обжалвания размер от 82,83лв., решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Първоинстанционното решение в отхвърлителната част над сумата от 82,83лв. до пълния претендиран размер от 103,54лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на разноските в първоинстанционното производство:

 С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.

На ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат разноски за първата инстанция в размер на 1228,57лв., съразмерно с уважената част от исковете, при присъдени такива в размер от 695лв. Следователно на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 533,57лв. или по 266,78лв. от всяка от ответниците.

На ответниците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 442,17лв., при присъдени такива от районния съд в размер на 700лв. Поради това първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта относно присъдените на ответниците разноски над размера от 442,17лв. до присъдения такъв от 700лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство:

Претенция за присъждане на разноски е направил само въззивника Ш. и с оглед частичната основателност на въззивната жалба, такива следва да му се присъдят по съразмерност. Съдът намира направеното от пълномощника на въззиваемите възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно. Съобразявайки цената на исковите претенции, размера на обжалвания пред настоящата инстанция интерес и фактическата и правна сложност на делото счита, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника /800лв./ не е прекомерно и не следва да се присъжда в по нисък размер. Поради това на въззивника следва по съразмерност да се присъдят разноски в размер на 523,40лв.

Въззиваемите не са заявили претенция за разноски, поради което съдът няма да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №419 от 27.04.2018г., постановено по гр.д. №3702/2017г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които:

- е отхвърлен като неоснователен поради прихващане предявеният от Д.Н.Ш. с ЕГН ********** *** против В.Т.Г. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на получена от нея на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.2011г., продажна цена за разликата над сумата от 2052,50лв. до сумата от 3631,25лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 02.08.2017г. до окончателното й изплащане;

- е отхвърлен като неоснователен поради прихващане предявеният от Д.Н.Ш. с ЕГН ********** *** против Р.Т.И. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на получена от нея на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.2011г., продажна цена за разликата над сумата от 2052,50лв. до сумата от 3631,25лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 02.08.2017г. до окончателното й изплащане;

- е отхвърлен като неоснователен, предявеният от Д.Н.Ш. с ЕГН ********** *** против Р.Т.И. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по чл.55, ал.1 от ЗЗД за разликата  над сумата от 35,42лв. до сумата от 62,66лв.;

- е осъден Д.Н.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Т.Г. с ЕГН **********и на Р.Т.И. с ЕГН ********** разноски по делото над размера от 442,17лв. до присъдения размер от 700лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА В.Т.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Н.Ш. с ЕГН ********** *** допълнително /над присъдения от районния съд размер/ сумата от 1578,75лв. /хиляда петстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и пет ст./, представляваща нейната част от получената на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.2011г., продажна цена, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 02.08.2017г. до окончателното й изплащане, както сумата от 266,78лв., представляваща допълнително дължими разноски за първоинстанционното производство.

 

ОСЪЖДА Р.Т.И. с ЕГН ********** *** да заплати Д.Н.Ш. с ЕГН ********** *** допълнително /над присъдения от районния съд размер/ сумата от 1578,75лв. /хиляда петстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и пет ст./, представляваща нейната част от получената на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.2011г., продажна цена, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 02.08.2017г. до окончателното й изплащане, допълнително сумата от 27,24лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.06.2017г. до 02.08.2017г., както сумата от 266,78лв., представляваща допълнително дължими разноски за първоинстанционното производство.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №419 от 27.04.2018г., постановено по гр.д. №3702/2017г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА В.Т.Г. с ЕГН ********** *** и Р.Т.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на Д.Н.Ш. с ЕГН ********** *** сумата от 523,40лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.