Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 17.07.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

                 

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 289 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.П., пълномощник на Й.Б.Б., ЕГН**********, Б.Й.Б., ЕГН ********** и В.Й.Б., ЕГН **********,***, против решение № 149/23.02.2018 г. по гр.д. № 4924/2017 г. на Сливенския районен съд, в частите с които са им присъдени наследствените части от неплатеното възнаграждение за положен извънреден труд от тяхната наследодателка след приспадане на дължим данък от 10 % по ЗДДФЛ.

В жалбата се сочи, че обжалваната чест решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по въпрос извън петитума на ищците, а освен това същото било и незаконосъобразно, тъй като съдът не бил приложил правилно материалния закон. Исковата претенция за дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в случая имала характер на обезщетение и ГДИН не се явявал работодател на ищците затова не бил задължен да внася ДДФЛ. Страната посочва, че заплатената от ГПИН сума ще стане „доход“ едва, след като бъде заплатена на ищците, а дали те ще бъдат задължени за до декларират и да платят данък върху него е въпрос, който няма отношение към делото. Твърде се, че в полза на ищците следва да се присъди брутното възнаграждение, защото това би била сумата върху, която ще се начисляват лихви при евентуално неплащане на време. Моли се да се измени обжалваното решение и в полза на жалбоподателите да се присъди сумата от 176.98 лв представляваща наследствена част от неплатено брутно трудово възнаграждение за извънреден труд на наследодателката им.

Претендират се разноски. Няма направени доказателствени искания.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ст.юрисконсулт С., пълномощник на ГД „Изпълнение на наказанията“ , гр. София , с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че данъкът се начислява при изплащане на сумите предвид разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.1 и 2 от ЗДДФЛ . Съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходът от извънреден труд е облагаем и съответно начислените лихви са облагаеми. В случая доходите следвало да се облагат на основание чл. 44а от ЗДДФЛ. Моли се жалбата да не бъде уважавана и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Страната не е направила доказателствени искания.

По делото е депозирана и частна жалба от ст.юрисконсулт С. пълномощник на ГД „Изпълнение на наказанията“ , гр. София против определение № 1220/04.05.2018 г. по гр.д. 4924/2017 г. по описа на СлРС, в частта с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на разноските. Посочва се, че присъждането на разноски в размер на 2513.10 лв. в полза на всеки ищец е неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Страната посочва, че макар първоначално да са били предявени три иска, с оглед на процесуална икономия трита иска са били обединени в едно дело. Неправилно на ищците са били присъдени разноски в размерна 2513.10 лв. при материален интерес в размер на 713.37 лв., което било в противоречие с чл. 7 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Несправедливо било заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. за присъдено допълнително възнаграждение в размер на 13.33 лв. за нощен труд и 3.22 лв. мораторна лихва , както и за 14.40 лв. безплатна храна и 4.22 лв. мораторта лихва. Усилията на процесуалния представител са едни и същи за тримата ищци. Моли се да се отмени обжалваното определение в частта, с която е отхвърлено искането на ГДИН и да се постанови друго, с което се намали присъденото адвокатско възнаграждение.

По частната жалба е депозиран отговор от адв. П. пълномощник на въззивниците, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва, че ищците са трима и всеки от тях е бил защитаван и представляван по делото, всеки е платил договореното адвокатско възнаграждение, за което са представени съответните доказателства. Договорените и заплатени адвокатски възнаграждения били в минимален размер, поради което не можело да се говори за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли се жалбата да не бъде уважавана.

В с.з. въззивниците редовно призовани не се явяват и не се представляват В писмено становище процесуалният им представител. адв.П. заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . По отношение на частната жалба заявява, че я оспорва като неоснователна и моли да не бъде уважавана. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява. В писмено становище процесуалният и представител ст.юриск.Стояновазаявява, че оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски. Заявява също, че поддържа частната жалба и моли тя да бъде уважена.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 26.02.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.02.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че няма спор между страните относно дължимостта на присъдените суми за неплатено възнаграждение на наследодателката на въззивниците Ст.Б. по принцип. Спорът е единствено за това дали следва да се присъди сумата бруто или както я е присъдил районният съд – нето, след приспадане на дължимата част за данък личен доход. В разпоредбата на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаем доход са и всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Ето защо, макар в ЗДДФЛ да не е изрично посочена настоящата хипотеза, данък по ЗДДФЛ следва да бъде начислен и внесен тъй като получената в наследство сума попада в разпоредбата на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ. Тъй като, законодателят не е предвидил конкретно кака трябва да се постъпи, в случаите когато трудовото възнаграждение се получава от наследниците на правоимащото лице и е налице законодателен пропуск, следва да се приложи закона по аналогия и да се удържи и внесе дължимия данък от лицето изплащащо трудовото възнаграждение, макар и то в момента да има характер на наследство. В този смисъл, съдът намира , че правилно първоинстанционният съд е присъдил дължимите суми нето, а не бруто. Въззивната жалба не следва да бъде уважавана, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение частната жалба, съдът констатира, че обжалваното определение № 1220/04.05.2018 г. е било съобщено на жалбоподателя на 14.05.2018 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок на 28.05.2018 г. е била депозирана жалбата.

Частната жалба се явява допустима, но неоснователна.

По делото са били предявени по три главни иска – за неплатено възнаграждение за извънреден труд, за нощен труд, за безплатна храна (дължими на наследодателката на ищците), както и искове за мораторни лихви. Всеки от ищците е извършил отделно договаряне с процесуалния си представител и е извършил заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение. Съответно всеки от тях е бил защитаван в производството. Налице са доказателства за извършените плащания на адв.възнаграждение. Упълномощителите и пълномощникът им са били уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева за първия от главните искове и по 300.00 лв. за вторите два главни иска. Не е било уговаряно възнаграждение за исковете за лихва. РС е намалил дължимото възнаграждение по първия главен иск до 300.00 лева. Останалите договорени суми са в минимален размер съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба №182004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не могат да бъдат намаляни. Присъденото адвокатско възнаграждение на всеки от ищците е в минимален размер и не може да бъде намалян повече. Незаконосъобразно е присъждането на общи разноски на ищците , тъй като те са отделни лица, сключели отделни договори за правна защита и направели отделни разходи. Частната жалба не следва да бъде уважавана.

Съгласно правилата на процеса всяка от страните следва да понесе разноските за настоящата инстанция , така както ги е направила.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/23.02.2018 г. по гр.д. № 4924/2017г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от ст.юрисконсулт С. пълномощник на ГД „Изпълнение на наказанията“ , гр. София против определение № 1220/04.05.2018 г. по гр.д. 4924/2017 г. по описа на СлРС, в частта с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на разноските, като неоснователна.

 

 

 

Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.