Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Сливен, 25.10.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ                                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №292 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника Р.С.В. срещу действие на съдебния изпълнител по изп.д.№112/2015г. по описа на СИС при СлРС, изразяващо се в налагане на запор върху личната й партида към Затвора – гр. Сливен.

По искане на жалбоподателката и при констатирано наличие на основанията на чл.95, ал.2 от ГПК, вр. с чл.21, т.3 и чл.23, ал.3 от ЗПрП, съдът с разпореждане от 25.09.2018г. й е предоставил правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в настоящото производство, като с разпореждане от 02.10.2018г. е назначил адв.Б.Р. *** за процесуален представител, осигуряващ безплатна адвокатска защита на жалбоподателката Р.В..

С оглед нарочни указания на съда, адв.Р. е депозирал уточнение на жалбата на В., с което изрично посочва, че обжалва действията на ДСИ по изп.д.№112/2015г. по описа на СИС при СлРС, изразяващи се в налагане запор върху личната партида на жалбоподателката в Затвора – гр.Сливен с твърдение за незаконосъобразност на същите. Счита, че неправилно е наложен запор върху сумите, които представляват несеквестируем доход по смисъла на разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК, тъй като нямали характера на трудово възнаграждение или каквото и да е друго възнаграждение за труд. Вследствие наложения запор, жалбоподателката нямала възможност да разполага с паричните средства, изпратени от нейни близки за задоволяване на нужди от първа необходимост – закупуване храна от лавката, ползване на телефонни услуги и др. Освен това посочва, че съдебният изпълнител не е уведомил жалбоподателката да посочи начин на изпълнение, както изисква разпоредбата на чл.443 от ГПК. Ако е била уведомена, жалбоподателката щяла да информира съдебния изпълнител за присъденото й обезщетение по адм.д.№15/2015г. на АС – Сливен в размер на 700лв., която сума била достатъчна да обезпечи вземанията на взискателя. С оглед изложеното, от съда се иска да отмени обжалваните действия – наложения запор върху личната партида на Р.В. ***.

С Определение №498/15.10.2018г. друг състав на СлОС е съединил гр.д.№444/2018г. /предходно гр.д.№340/2018г./ с настоящото гр.д.№292/2018г., двете по описа на СлОС, за постановяване на общо решение по тях, с оглед еднаквия предмет и страни на подадените своевременно жалби против същото изпълнително действие – наложен запор върху личната партида на Р.В. ***/2015г. по описа на СИС при СлРС.

В допълнителната, уточняваща жалба по съединеното гр.д.№444/2018г. на СлОС е уточнено допълнително искане на жалбоподателката за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№112/2015г. по описа на СИС при СлРС, евентуално по чл.454, ал.1 от ГПК.

Първоначалните и допълнителните уточняващи жалби са връчени на другата страна – взискателя ГД“ИН“, която е подала в срок писмено възражение чрез процесуалния си представител по пълномощие ст.юриск.С., която оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че образуваното изп. д.№112/2015г. по описа на СИС при СлРС е въз основа на издаден изп. лист за присъдени на дирекцията разноски в размер на 150лв. по адм.д.№261/2011г. на АС – Сливен. Действията на съдебния изпълнител намира за законосъобразни. Посочва, че съгласно Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, прието с ПМС №321/28.12.2009г., в издръжката са включени всички необходими средства за осигуряване задоволяването на основните жизнени потребности на лишените от свобода, осигурени от бюджета на държавата, съвпадащи с изброените в чл.444 от ГПК вещи. Основните жизнени потребности, за осигуряване на които законодателят е предвидил несеквестируемия доход, са в случая с жалбоподателката осигурени от Държавата по бюджета на министерство на правосъдието. Посочва, че след получаване на ПДИ, жалбоподателката не е предприела никакви действия за издължаване на сумата, не е направила постъпки за изплащане на присъденото й по адм.д.№1582015г. на СлАС обезщетение и съответно не е заявила изрично искане за прихващане на дължимата с присъдената й сума. Поради това моли съда да остави жалбата без уважение. Намира искането за спиране на принудителното изпълнение за неоснователно, поради липса на законовите изисквания.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия, в които е посочил извършеното и е заявил, че жалбоподателката е надлежно уведомена за наложения по искане на взискателя  запор.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп. дело №112/2015г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2014г., издаден по адм.д.№261/2011г. по описа на Адм.С – Сливен за осъждането на Р.С.В. да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр.София сумата от 150лв. разноски по делото.

На 05.02.2015г. е връчена ПДИ лично на длъжника Р.С.В..

По искане на взискателя е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника В., но налично движимо и недвижимо имущество не е установено.

С молба от 11.04.2018г. взискателят е поискал налагане на запор върху личната партида на лишената от свобода – длъжник Р.В. ***.

С разпореждане от 12.04.2018г. ДСИ е наложил запор върху личната партида на В. ***. Запорното съобщение е получено от гл. счетоводител на Затвора – Сливен на 24.04.2018г.

Въз основа на запора по изп. дело е извършен превод на сумата от 100лв. на 27.04.2018г. и на сумата от 17,41лв. – на 30.05.2018г.

На 05.06.2018г. е връчено съобщение за наложения запор върху личната партида в Затвора – Сливен на длъжника Р.В..

Жалбата против наложения запор е подадена от длъжника на 29.05.2018г.

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.  

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            В случая се установи, че атакуваното изпълнително действие е наложен запор върху личната партида на длъжника в Затвора – гр.Сливен, където последния изтърпява наказание лишаване от свобода. Твърдението на длъжника – жалбоподател е за несеквестируемост на средствата по тази партида и от там се обосновава и незаконосъобразността на изпълнителното действие.

Вземането обаче, предмет на принудително изпълнение /личната партида на длъжника/ не е несеквестируемо. То не попада в нито една от хипотезите на 446, ал.1 от ГПК или чл. 446а от ГПК. Не се касае нито за трудово възнаграждение, нито за пенсия, получавана от жалбоподателката. Средствата по личната партида жалбоподателката получава евентуално от свои роднини – майка /твърденията в тази насока са недоказани/, като с тях майката на жалбоподателката се е разпоредила в нейна полза и те нямат характер на несеквестируем доход.

С оглед твърдението на жалбоподателката, че поради наложения запор, тя не може да задоволява свои нужди от първа необходимост – закупуване на храна от лавката, ползване на телефонни услуги, следва да се посочи, че основните потребности на жалбоподателката и основните вещи в тази насока, като изтърпяваща наказание лишаване от свобода в Затвора, са й осигурени от Държавата чрез съответните средства по бюджета на Министерство на правосъдието. Основните потребности от храна, облекло и др. под., съобразно и наложените ограничения с оглед наказанието, което изтърпява жалбоподатеката, са й осигурени. Поради това, възражението й е неоснователно и както бе посочено средствата по личната й партида не са насочени към задоволяване на тези основни жизнени потребности и не се явяват несеквестируем доход по смисъла на закона, тъй като не са трудово възнаграждение и пенсия на длъжника /ирелевантно е такива ли са за другите лица, привели ги в нейна полза по личната й партида в Затвора/.

По отношение на възражението, че съдебният изпълнител не е поискал от длъжника да посочи начин на изпълнение, следва да се отбележи, че то също е неоснователно. На длъжника – жалбоподателката е връчена ПДИ още на 05.02.2015г. и от този момент нататък тя е можела да посочи имущество, върху което изпълнението да се насочи. Това не е сторено от нейна страна. До налагане на запора върху личната й партида през м.06.2018г., длъжникът не е предлагал начин на изпълнение, въпреки възможността за това. Освен това, налагането на запора е надлежно съобщено на длъжника /и то два пъти/, като В. е имала възможност още тогава /началото на м.юни 2018г./ да предложи посочения в жалбата начин на изпълнение. Видно от първата уточняваща молба на адв.Р. едва през м.октомври 2018г. са предприети действия от нейна страна да се снабди с изпълнителен лист за твърдяното от нея /останало недоказано в настоящото производство и в изпълнителното такова/ вземане. Във всеки един момент в изпълнителното производство длъжника Р.В. е можела /като може и към настоящия момент и до събиране на вземането/ да направи пред взискателя и съдебния изпълнител възражение за прихващане на своето задължение с вземането си срещу взискателя, в случай, че е задължението за въпросното задължение е на ГДИН, респ. да поиска съдебният изпълнител да насочи изпълнителните действия спрямо това нейно вземане /чл.443 от ГПК/. Това са все възможности, които са съществували и продължават да съществуват пред длъжника, непредприети от нея, но следва да се упражнят в изпълнителното производство, а не в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител.

Съдът следва само да посочи, че назначеният служебен адвокат може и е следвало да разясни на жалбоподателката тези възможности и да й съдейства по най-добрия начин за защита на правата й.

С оглед изложеното, съдът не констатира незаконосъобразност на обжалваното действие.

Във връзка с искането, направено от жалбоподателката с жалбата по съединеното гр.д.№444/2018г. по описа на СлОС за спиране на изпълнението, следва да се посочи, че така, както е формулирано от назначеният й по това дело служебен адвокат, се касае евентуално за спиране по чл.454 от ГПК, което искане следва да се отправи до съдебния изпълнител, който е единствено компетентен да го постанови, при наличие на законоустановените предпоставки. Съдът не е компетентен да се произнася в тази насока.

В случая не е налице и хипотезата на чл.420 от ГПК, тъй като не е налице заповедно производство и защита на длъжника в такова.

Не е налице и хипотезата, предвидена в чл.438 от ГПК - възможност за постановяване на спиране на изпълнението, докато трае производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, тъй като такова искане в жалбите си по настоящото гр.д.№292/2018г. по описа на СлОС длъжникът В. въобще не е правила, поради което и настоящия състав не е разглеждал подобно искане. В жалбата си по обединеното за общо произнасяне гр.д.№444/2018г. на СлОС и предходното такова №340/2018г. на СлОС, се съдържа искане за спиране на изпълнението на основание чл.420 от ГПК с мотиви наличие на надлежно обезпечение на вземането с въпросното присъдено на жалбоподателката обезщетение, което обаче е недопустимо в настоящото производство по обжалване действията на съдебния изпълнител и при липса въобще на развило се заповедно производство, тъй като чл.420 от ГПК е приложим само при заповедното производство, както бе посочено по-горе.    

С оглед изложеното, подадената жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Р.С.В. с ЕГН **********, изтърпяваща наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Сливен срещу действията на ДСИ при СлРС по изп.д.№112/2015г. по описа на СИС при СлРС, изразяващи се в налагане на запор върху личната й партида към Затвора – гр. Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

           

              Решението е окончателно.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.