Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

       гр. Сливен, 22.06.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от Мартин Сандулов  гр. д.  N 293 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното: 

Производството е по реда на  чл.463 ал.1 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Община Сливен, чрез представител по пълномощие срещу разпределение от 17.04.2018 г. по изпълнително дело № 20179150408612 по описа на ЧСИ Г.Г.. В жалбата се твърди, че предявеното разпределение е незаконосъобразно, неправилно, изготвено в противоречие със закона и трайната съдебна практика. Община Сливен е присъединен взискател по изпълнителното дело за данъците и таксите, дължащи се за недвижимия имот на длъжника, срещу които е насочено принудителното изпълнение. С постановлението за разпределение ЧСИ е разпределил на Община Сливен единствено сумата, дължаща се за данък недвижим имот в размер на 685,96 лв. По изпълнителното дело е приложена справка от Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен, в която е посочено, че за имота се дължи такса „битови отпадъци“ в размер на 651,60 лв. Вземането на Община Сливен за ТБО е привилегировано вземане по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД и е следвало да бъде разпределена в полза на общината.  Развиват се подробни съображения в подкрепа на тази теза. Сочи се съдебна практика и се иска да бъде отменено разпределението по изпълнителното дело, като делото бъде върнато на съдебния изпълнител и той бъде задължен да разпредели сумата за ТБО в полза на Община Сливен.

Постъпило е писмено възражение от „ОББ“ АД, чрез процесуален представител по пълномощие, с което се иска да бъде оставена без уважение подадената жалба. Сочи се, че неправилно и необосновано е твърдението, че вземането за такса битови отпадъци е привилегировано по реда на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД и като такова трябва да бъде разпределено в полза на Общината преди другите привилегировани вземания. Сочи се, че с привилегията по т. 2  се ползват вземанията на държавата за данъци върху имота, а местните данъци са изчерпателно изброени в чл. 1 от ЗМДТ, макар и с характер на публично общинско вземане, вземането за ТБО не е предвидено в привилегиите по чл. 136 ал. 1 от ЗЗД и попада в хипотезата на чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД. Поради това при изготвяне на разпределението ЧСИ не е допуснал нарушение на закона и се сочи съдебна практика в подкрепа на изложените доводи.

Постъпили са и  писмени мотиви от ЧСИ, в които подробно е изложена фактологията относно образуването и движението на изпълнителното дело. В мотивите се застъпва на първо място становище, че жалбата е процесуално недопустима. В случая Общината е включена в разпределението и е уведомена за датата, на която същото ще бъде предявено, но това не я прави взискател и не придобива съответните за това качества, права и задължения. Общината е кредитор единствено относно дължимите за имота данъци и такси. Така жалбата е подадена от субект, който няма процесуална легитимация да обжалва действията, тъй като не е взискател. На второ място са развити съображения, че жалбата е неоснователна. Законодателят изрично не го е предвидил за удовлетворяване в определен ред на по-предна привилегия и това не следва да бъде прилагано по аналог от съда. Цитирана е и съдебна практика в подкрепа на тази теза. В обобщение се сочи, че на първо място жалбата е недопустима, а на второ – е и неоснователна.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възражението на длъжника и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Разпределението е от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани.

Съдът намира за несъстоятелни доводите на ЧСИ, че жалбата е недопустима, тъй като община Сливен няма качество на взискател.

На първо място – касае се за разпределение на сума, постъпила от публична продан на недвижим имот и в този случай винаги съответната община се счита за присъединен по право взискател за публичните общински вземания, каквито са ДНИ и ТБО.

На второ място, в протокола за разпределение самият ЧСИ е посочил, че „Община Сливен е присъединена по делото като взискател по право за сумата 685,96 лв. /ДНИ за имота/, съгласно справки от община Сливен“.

На последно място, с включването на едно лице в разпределението, то придобива право да го обжалва, независимо какво е качеството му в изпълнителното производство.

Разгледана по същество жалбата е и основателна:

Оплакването на жалбоподателя касае невключване в отредената му при разпределението сума на дължимата такса за битови отпадъци за продадения имот в размер на 651,60 лв.

Виждането му, че това вземане е привилегировано по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД и е следвало да бъде разпределено заедно с ДНИ в полза на общината, се основава на правната същност на местната такса, дефинираща я като публично вземане.

Контрааргументът както на взискателя, така и на ЧСИ, се заключва в това, че таксата за битови отпадъци не може да се ползва от привилегията на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД, тъй като по характеристиката си е различна от дължимите за имота данъци към държавата и общината, понеже представлява заплащане на вече извършена от съответната община услуга „по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите на общината“.

И двете страни се позовават на съдебна практика.

Настоящият съдебен състав счита, че сумата за ТБО за продадения публично недвижим имот на длъжника следва да бъде включена в разпределението към отредените за община Сливен вземания на основание чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД.

По този въпрос не съществува изрична и ясна нормативна уредба и действително е налице разноречива съдебна практика, поради което този състав формира правните си изводи при съобразяване с приложимите материално и процесуалноправни разпоредби, спазване духа на закона и по вътрешно убеждение.

Разпоредбата на чл. 162 ал. 2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания, като в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и общински такси, установени по основание  със закон. Няма съмнение, че таксата за битови отпадъци към общината попада в хипотезата на т. 3 на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.

Тъй като ДОПК е специална норма, уреждаща установяването на задълженията за данъци и събирането на публичните вземания, то дадената чрез нея дефиниция на публично вземане /общинско/ на ТБО не подлежи на тълкуване. Нито адресатите на нормата, нито съдът могат да променят характера на това задължение посредством анализ на произхода му и на същността му на цена на предоставяна услуга, и по този критерий да го отграничават от данъка върху недвижимите имоти, в резултат на което да отричат привилегирования характер на вземането. Привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху определен имот“.  Буквалното приложение на тази разпоредба само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински задължения на длъжника. Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния си характер, а именно такъв характер има и таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД. Формалният подход в случая не обслужва целта на закона, а създава неоправдани затруднения за едновременното събиране на две публични общински вземания, имащи един и същ източник – недвижим имот. В този смисъл това е общият фактор, който дава основание за включване на ТБО в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това виждане е и фактът, че едва с влизането в сила през 2006г. на ДОПК изрично е регламентиран публичният характер на общинското вземане за таксите, установени със закон, докато разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е по-ранна и не е изрично хармонизирана с регламентацията на събирането на публичните вземания.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Разпределението следва да бъде отменено  и бъде указано на ЧСИ да извърши ново, при което на община Сливен се разпредели и сумата за задължението за ТБО за продадения имот.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 17.04.2018г. на ЧСИ рег. № 915 и район на действие района на ОС-Сливен по изп.д. № 20179150408612 по описа на същия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

УКАЗВА на ЧСИ да извърши ново разпределение съгласно горните мотиви, като на община Сливен се разпредели и сумата за задължението за ТБО за продадения имот.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: