Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

       гр. Сливен, 22.06.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от Мартин Сандулов  гр. д.  N 294 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното: 

         

Производството е по реда на  чл.463 ал.1 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Община Сливен, чрез представител по пълномощие срещу разпределение от 18.05.2018 г. по изпълнително дело № 20169150401838 по описа на ЧСИ Г.Г.. В жалбата се твърди, че предявеното разпределение е незаконосъобразно, неправилно, изготвено в противоречие със закона и трайната съдебна практика. Община Сливен е присъединен взискател по изпълнителното дело за данъците и таксите, дължащи се за недвижимия имот на длъжника, срещу които е насочено принудителното изпълнение. С постановлението за разпределение ЧСИ е разпределил на Община Сливен единствено сумата, дължаща се за данък недвижим имот в размер на 111,42 лв. По изпълнителното дело е приложена справка от Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен, в която е посочено, че за имота се дължи такса „битови отпадъци“ в размер на 36,63 лв. Вземането на Община Сливен за ТБО е привилегировано вземане по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД и е следвало да бъде разпределена в полза на общината.  Развиват се подробни съображения в подкрепа на тази теза. Сочи се съдебна практика и се иска да бъде отменено разпределението по изпълнителното дело, като делото бъде върнато на съдебния изпълнител и той бъде задължен да разпредели сумата за ТБО в полза на Община Сливен.

Постъпили са и  писмени мотиви от ЧСИ, в които подробно е изложена фактологията относно образуването и движението на изпълнителното дело. В мотивите се застъпва на първо място становище, че жалбата е процесуално недопустима. В случая Общината е включена в разпределението и е уведомена за датата, на която същото ще бъде предявено, но това не я прави взискател и не придобива съответните за това качества, права и задължения. Общината е кредитор единствено относно дължимите за имота данъци и такси. Така жалбата е подадена от субект, който няма процесуална легитимация да обжалва действията, тъй като не е взискател. На второ място са развити съображения, че жалбата е неоснователна. Законодателят изрично не го е предвидил за удовлетворяване в определен ред на по-предна привилегия и това не следва да бъде прилагано по аналог от съда. Цитирана е и съдебна практика в подкрепа на тази теза. В обобщение се сочи, че на първо място жалбата е недопустима, а на второ – е и неоснователна.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възражението на длъжника и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Разпределението е от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани.

Съдът намира за несъстоятелни доводите на ЧСИ, че жалбата е недопустима, тъй като община Сливен няма качество на взискател.

На първо място – касае се за разпределение на сума, постъпила от публична продан на недвижим имот и в този случай винаги съответната община се счита за присъединен по право взискател за публичните общински вземания, каквито са ДНИ и ТБО.

На второ място, в протокола за разпределение самият ЧСИ е посочил, че „Община Сливен е присъединена по делото като взискател по право за сумата 111,42 лв. /ДНИ за имота/, съгласно справка от община Сливен“.

На последно място, с включването на едно лице в разпределението, то придобива право да го обжалва, независимо какво е качеството му в изпълнителното производство.

Разгледана по същество жалбата е и основателна:

Оплакването на жалбоподателя касае невключване в отредената му при разпределението сума на дължимата такса за битови отпадъци за продадения имот в размер на 36,63 лв.

Виждането му, че това вземане е привилегировано по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД и е следвало да бъде разпределено заедно с ДНИ в полза на общината, се основава на правната същност на местната такса, дефинираща я като публично вземане.

Контрааргументът на ЧСИ, се заключва в това, че таксата за битови отпадъци не може да се ползва от привилегията на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД, тъй като по характеристиката си е различна от дължимите за имота данъци към държавата и общината, понеже представлява заплащане на вече извършена от съответната община услуга „по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите на общината“. Позовава се на съдебна практика.

Настоящият съдебен състав счита, че сумата за ТБО за продадения публично недвижим имот на длъжника следва да бъде включена в разпределението към отредените за община Сливен вземания на основание чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД.

По този въпрос не съществува изрична и ясна нормативна уредба и действително е налице разноречива съдебна практика, поради което този състав формира правните си изводи при съобразяване с приложимите материално и процесуалноправни разпоредби, спазване духа на закона и по вътрешно убеждение.

Разпоредбата на чл. 162 ал. 2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания, като в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и общински такси, установени по основание  със закон. Няма съмнение, че таксата за битови отпадъци към общината попада в хипотезата на т. 3 на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.

Тъй като ДОПК е специална норма, уреждаща установяването на задълженията за данъци и събирането на публичните вземания, то дадената чрез нея дефиниция на публично вземане /общинско/ на ТБО не подлежи на тълкуване. Нито адресатите на нормата, нито съдът могат да променят характера на това задължение посредством анализ на произхода му и на същността му на цена на предоставяна услуга, и по този критерий да го отграничават от данъка върху недвижимите имоти, в резултат на което да отричат привилегирования характер на вземането. Привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху определен имот“.  Буквалното приложение на тази разпоредба само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински задължения на длъжника. Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния си характер, а именно такъв характер има и таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД. Формалният подход в случая не обслужва целта на закона, а създава неоправдани затруднения за едновременното събиране на две публични общински вземания, имащи един и същ източник – недвижим имот. В този смисъл това е общият фактор, който дава основание за включване на ТБО в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това виждане е и фактът, че едва с влизането в сила през 2006г. на ДОПК изрично е регламентиран публичният характер на общинското вземане за таксите, установени със закон, докато разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е по-ранна и не е изрично хармонизирана с регламентацията на събирането на публичните вземания.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Разпределението следва да бъде отменено  и бъде указано на ЧСИ да извърши ново, при което на община Сливен се разпредели и сумата за задължението за ТБО за продадения имот.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 18.05.2018г. на ЧСИ рег. № 915 и район на действие района на ОС-Сливен по изп.д. № 20169150401838 по описа на същия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

УКАЗВА на ЧСИ да извърши ново разпределение съгласно горните мотиви, като на община Сливен се разпредели и сумата за задължението за ТБО за продадения имот.

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: