Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №118

 

гр. Сливен, 17.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №300 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №70/27.04.2018г. по гр.д.№1723/2017г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че Р.Н.В. *** не дължи сумата от 436,71лв., представляваща цената на корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия в обект, находящ се в с.Пет могили, общ.Нова Загора, на клиент с кл.№1001339433, за периода от 01.11.2015г. до 03.02.2016г., за която сума е издадена фактура №1181454240 от 13.11.2017г. и на ищеца са присъдени разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Счита, че съдът не се е съобразил със задължителната практика на ВКС, според която не следва да се доказва виновно поведение на клиента и разпоредбата на чл.82 от ЗЗД е неприложима. Крайният снабдител не следва да доказва нито кой е извършител на манипулацията, нито виновно поведение от страна на клиента. По делото било установено извършване на нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромерът отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия. От заключението по назначената СТЕ се установило, че общото количество допълнително начислена електрическа енергия в размер на 3281 kWh e реално употребена от клиента. Корекцията на сметката е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. Периода на извършената корекция е правилно определен, видно от заключението на СТЕ, като началния момент е началната дата на манипулацията на електромера – 01.11.20152015г. до датата на извършване на проверката. По отношение на продължителността на периода – 94 дни, посочва, че в случая се прилага не разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, а тази на чл.50 от ПИКЕЕ, където допустимият период е до една година.  С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен. Претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., дружеството въззивник, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемата Р.Н.В., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника й – адв. К., който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав споделя крайния правен извод на районния съд.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

Между страните не се спори, че ищцата в първоинстанционното производство има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в ******, ИТН 2241323. Не се спори, че имотът, където е монтирано процесното СТИ /електромер/, е бил присъединен към ел.мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел.енергия.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 01.11.2015г. до 03.02.2016г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество. Твърдението на ответното дружество, направено с отговора на исковата молба е за начисляване на сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ и по реда, установен в него.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин регламентираните в посочената правна норма – чл.50 от ПИКЕЕ основания за извършване на корекцията на сметката, както и правилното начисляване на съответната сума.

Безспорно, а и от заключението на вещото лице по делото, се установява, че в случая не се касае за хипотеза на нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване и са неприложими разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ. Корекционните основания по чл.48 и чл.49 от ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 от ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самото СТИ/електромер или схемите му на свързване и измерване, а хипотезата на чл.49 от ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника /тарифния превключвател/ на СТИ.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия,  

 

 

 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. Част от разпоредбите са отменени с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г. от 14.02.2017г., т.е. след процесния период, но това не се отнася до приложимите такива – чл.50 и сл. от ПИКЕЕ, които и към момента са действащи.

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, в случаите на неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, когато това се дължи на несъответствие на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалото количество ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването и, но за период не по-дълъг от една година.

С редица свои решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК до изменението му 2017г., ВКС приема, че с приемането на ПИКЕЕ от 2013г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. За да упражни това свое право обаче, следва да са налице съответните предпоставки, визирани в цитираната правна норма.

За да бъде приложена разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ следва да е установено при проверка, че има промяна на параметрите на измервателната група, т.е. промяна на ток и напрежение, което да доведе до неправилно измерване на ел.енергията от СТИ. За да се установи промяна на параметрите на измервателната група, следва СТИ да е монтирано с нулеви показния на всички тарифи,  включително и сборната тарифа 1.8.0, както и да има сключен договор с клиента за тези всички тарифи.

Съдът намира, след подробен анализ на заключението на вещото лице и разясненията, дадени от него в открито съдебно заседание пред районния съд, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ. Вещото лице е посочило, че електромерът е програмиран за измерване на електроенергията по две тарифи: 1.8.1. – нощна, 1.8.2 – дневна и единствено тези две тарифи се визуализират на седем сегментния светодиоден дисплей. Добавянето на допълнителна тарифа може да се извърши само от притежателя на софтуера, т.е. от собственика на електромера, който е ЕВН, о не и абоната – ищцата. В случая, вещото лице е категорично, че на 01.11.2015г., посредством софтуерна намеса – нерегламентирана намеса /това също изключва приложението на чл.50 от ПИКЕЕ/, е активирана допълнителна тарифа 1.8.3, която не се визуализира на дисплея на електромера. По тази тарифа е отчетена разликата от 3410,9 квтч. Скритата тарифа е действала от 01.11.2015г. през цялото денонощие, без периодите 4ч. - 6ч. - нощна тарифа и 10ч. - 15ч. – дневна тарифа. Добавената тарифа не може да се отчете от оптичната глава и не се показва на дисплея на електромера. Достъпът до процесора /паметта/ на електромера става с парола и електроснабдителните предприятия имат софтуерна възможност да сменят паролите.

На първо място, с оглед липсата на нулеви показатели при монтажа /неустановени от ответното дружество/ и при липса на подробна по часове информация за работата на СТИ не може да бъде приложена процедурата по корекция, установена в чл. 50 от ПИКЕЕ.

На следващо място, безспорно неотчитането в цялост на потребената електрическа енергия се дължи не на обективни причини, като не е налице и обективното състояние, визирано в чл.50 от ПИКЕЕ, а безспорно на нерегламентирана софтуерна намеса /извън приложението и на чл.48 от ПИКЕЕ/ в паметта на електромера с активиране на допълнителна тарифа 1.8.3, което е направено с човешка намеса и категорично не може да се самосъздаде, нито да е резултат от повреда в електромера и може да бъде извършено единствено и само от служители на ЕВН или на служители на вносителя на електромера, притежаващ софтуера. Следователно е налице едно неправомерно поведение на служители на ответното дружество и то не може категорично да черпи права от него, за сметка на абонатите си.

Следва да се отбележи, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ, задължаваща дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува или продава ел.енергия, възможност за контрол на показанията на СТИ/електромер. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.

На следващо място, отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал.4 от ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребената ел.енергия, когато това е възможно, както в случая. Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Видно от справката за корекцията, натрупаните по третата, скрита тарифа количества електроенергия са остойностени по една цена, без разпределянето им по двете договорени и приложими за битовия абонат тарифи /дневна и нощна/, извън посоченото, че не е установено, а сигурно и невъзможно да се установи, с оглед нерегламентираната софтуерна намеса от служители на ищцовото дружество, на правилното и реално разпределение на тази неотметена електроенергия по часовите зони на електромера.

Предвид неправомерно извършената корекционна процедура, съдът намира, че вземането на ответното дружество не е възникнало на твърдяното основание.

 

 

 

 

 

 

 

 

Във връзка със задължението на електроснабдителното дружество да уведоми абоната за извършената корекция, следва да се отбележи следното: Действително на ищцата В. е изпратено писмо, с което е уведомена за корекцията, но съдържанието на това писмо е некоректно и заблуждаващо потребителя. Посочената в него корекция е на основание чл.48 от ПИКЕЕ, както и е изрично посочено, че от служители на БИМ е констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита. Това обстоятелство въобще не отговаря на действителното положение, установено от констативния протокол от метрологичната проверка на БИМ, според който няма следи от нерегламентирана намеса и електромерът отчита по съответните тарифи, но в по-ограничен времеви период. По този начин, абоната е уведомена абсолютно погрешно за резултата от проверката на електромера, сменен в нейно присъствие и според съда това некоректно уведомяване не изпълнява въведените, както с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, така и с ОУ на ЕВН и задължително указани с редица решения на ВКС изискване за надлежно, точно и коректно уведомяване на абоната за извършената корекция на сметката му, причините за това и начина на извършване на корекцията. В случая не е изпълнени нито едно от тези изисквания.

По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му. Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи исковата сума, като предявения от него отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него разноски в първоинстанционното производство.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 300лв. С оглед направеното във въззивната жалба възражение за прекомерност, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Размерът на адвокатския хонорар на пълномощника на въззиваемата е в минималня по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №70/27.04.2018г., постановено по гр.д.№1723/2017г. на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК 123526430 да заплати на Р.Н.В. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.