Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 25.07.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                               

                           

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 302 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Б., пълномощник на Л.С.С., ЕГН **********, против решение № 497/14.05.2018 г. по гр.д. № 512/2018 г., в частта, с която са били отхвърлени предявените от въззивницата против Община Сливен искове за признаването на уволнението и за незаконно и отмяна на Заповед № 73/07.12.2017 г. на Кмета на Община – Сливен, с което е било прекратено трудовото и правоотношение, за възстановяване на предишната и работа и заплащане на обезщетение за оставяне без работа в размер на 15 000 лв. (чл. 225 от КТ). В тези части решението е обжалвано като неправилно – необосновано и незаконосъобразно.

         Страната посочва, че съдът неправилно е приел, че следва да се приложат разпоредбите на Наредба за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие на капитала и общинските предприятия. Съгласно чл. 52 ал. 3 от Закона за общинската собственост „общинското предприятие осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет“, а по силата на ал.4 „ с правилника по ал.3 се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието“. Във връзка с тази разпоредба общинският съвет бил приел Правилник от 29.03.2012 г., в разпоредбите на който ( чл. 24 ал.1 и чл.30 ) се предвиждало назначаването на директора да става от кмета на общината. Правилникът бил издаден на основание ЗОС, който не предвиждал издаването на наредби за уреждането на материята. Двата акта - наредба и правилник приети от Общинския съвет са подзаконови, нормативни актове, като наредбата не е по – висок по ранг нормативен акт. Наредбата за упражняване правата на собственик на община Сливен в търговските дружества с общинско участие на капитала бил акт , приет за прилагане на  чл. 51а , л. 4 и чл. 51 б от ЗОС и уреждал статута на търговските дружества, които общината имала право да създава. Те се подчинявали на друг ред, различен от този на общинските предприятия. Страната посочва и че по делото липсвал договорът на Й., поради което не можело да се направи извод, че е налице разпоредбата на чл. 325 т.8 от КТ. Моли се решението в обжалваните части да бъде отменено и да се уважат предявените искове.  Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от началник отдел ПНО Р. - К.,***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно бил установил фактическата обстановка и правилно бил приложил материалния закон. В разпоредбата на чл. 55 от ЗОС било посочено, че директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред определен от общинския съвет. По същество Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на Община – Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала е нормативен акт, който урежда реда за избор на директор на общинско предприятие. В правилника този ред не бил разписан и Наредбата се явявала акт, който урежда вътрешния ред в общинското предприятие. От приложеното по делото Решение 296/30.06.2016 г. на ОбС на Сливен се установявало по валиден начин, че на кмета на общината е било възложено да сключи договор с Д. Й.. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Страната не е направила доказателствени искания. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

         В с.з.въззивницата редовно призована се явява лично и с процесуалния си представител адв.Б., която заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да се уважи. Подробно излага аргументи в подкрепа на тезата си.

         В с.з. въззиваемата страна, редовно призована се представлява от процесуалния си представител К. – началник отдел ПНО, която моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробно излага аргументи в подкрепа на тезата си в подробни писмени бележки приложени към делото.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 21.05.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 04.06.2018 г., е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предмет на спора е законообразността на Заповед № 73/07.12.2017 г. на Кмета на община Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на въззивницата в качеството и на Директор на Общинско предприятие „ Земеделие, гори и водни ресурси“. Според разпоредбата на чл. 55 от ЗОС директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет.

Първоначално трудовия договор между въззивницата и Кмета на община Сливен от 04.05.2012 г. е бил сключен на основание Правилник за организацията, устройството и дейността на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“( ПОУДОПЗГВР), където в чл. 24 ал.2 било посочено, че директорът на предприятието се назначава от Кмета на Общината, който сключва трудов договор с него. Правилникът бил приет на 29.03.2012 г.

Към момента, в който е бил приет Правилникът на ОП“ЗГВР“ е била в сила Наредба за реда за упражняване на собствеността на Община Сливен в търговски дружества с общинско участие в капитала (НРУСОСлТДОУК).  В чл. 26 ал. 2 от НРУСОСлТДОУК е било предвидено, че кметът на общината сключва с директора на общинското предприятие трудов договор за управление след провеждане на конкурс по реда на глава IX от наредбата и избор от Общинския съвет с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. От посоченото следва, че частта, с която е уреден начинът, по който се назначава Директор на общинското предприятие в Правилника (ПОУДОПЗГВР) не е била съобразена с разпоредбата на чл. 10 ал.1 и 2 от ЗНА, според който обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен и когато обществените отношения спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.

По – късно, с решение № 440/17.11.2016 г. на ОбС – Сливен, е приета Наредба за упражняване правата на собственик на общината в общински търговски дружества с общинско участие в капитала и в общинските предприятия (НУПСООТДОУКОП), с която е отменена НРУСОСлТДОУК. Новата наредба предвижда изборът на директор на ОП да се извършва чрез провеждането на конкурс. Предвидено е също, когато правилниците на общинските предприятия са в противоречие с наредбата те да се приведат в съответствие с нея в шест месечен срок. Това е станало с изменението на ПОУДОПЗГВР от 14.12.2017 г. ( в сила от 01.01.2018 г.).

По делото са налице данни, че процедурата по избор на нов директор на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ е била извършена при спазване на разпоредбите на Наредбата за упражняване правата на собственик на общината в общински търговски дружества с общинско участие в капитала и в общинските предприятия (НУПСООТДОУКОП) . ОбС – Сливен е взел решение за провеждането на конкурс, такъв е бил проведен, избрана е била за директор Д. Й., на Кмета на Община Сливен е било възложено да сключи договор за управление с нея и общ.съвет е одобрил изпълнението от страна на Кмета на общината със свое решение № 533/26.01.2017 г., което е доказателство, че е бил сключен договор за управление с Й. към 26.01.2017 г., а от тук и че е било налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.325 ал.1 т.8 от Кодекса на труда – поради постъпването на работа на служител, който е спечелил конкурс, което е станало на 07.12.2017 г. Данните за сключения договор за управление с Й., съдът установи и от вписването в публичния регистър издаден на основание чл. 54а от ЗОС за предприятията с общинско участие на Община Сливен, в който е отразено, че такъв е бил сключен на 08.07.2016г.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че трудовото правоотношение с въззивницата е било законосъобразно прекратено, тъй като е било постъпило на работа за същата длъжност лице, което е било спечелило конкурс за длъжността. Правилникът на основание, на който е било сключено първоначално трудовото и правоотношение (ПОУДОПЗГВР ) е бил в противоречие с друг нормативен акт, който е действал към момента на приемането му в частта за назначаване на директори на общинските предприятия. Към момента на прекратяване на правоотношението той е бил в противоречие и с новата уредба на отношенията по назначаване на директори обективирана в разпоредбите на НУПСООТДОУКОП, а по – късно е бил приведен в съответствие с нея.

Следва да се отбележи за пълнота, че по принцип правилникът и наредбата са нормативни актове от еднаква степен. По определение правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност, а наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В случая правилникът (ПОУДОПЗГВР ) е бил издаден за нуждите само на едно общинско предприятие, а НУПСООТДОУКОП и НРУСОСлТДОУК са нормативни актове , които уреждат отношенията не „на парче“, а в цял един сектор – предприятията с общинско участие. Обхватът на наредбите е по – общ, по – цялостен и принципен, което е още едно основание за прилагането им.

Предвид отхвърлянето на иска за  признаване на уволнението за незаконно, неоснователни са и претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради неправомерно уволнение.

Тъй като въззивницата не е направила искане за изменение на обжалваното решение в частта на предявения иск по чл. 224 ал. 1 от КТ, въззивният съд не дължи произнасяне по него.

 

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл. 23. Т. 1 предл.2 от НЗПП в размер на 100.00 лева.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 497/14.05.2018 г. по гр.д. № 512/2018г. на Сливенския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА Л.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на Община Сливен, ************** деловодни разноски за въззивна инстанция – юрисконсултско възнагражздение в размер на 100.00 ( сто) лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.