Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №120

 

гр. Сливен, 17.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ БЛЕЦОВА        

ЧЛЕНОВЕ:      СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №305 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №538/17.05.2018г. по гр.д.№5866/2017г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Е.И.П. да заплати на Р.Х.Х. сумата 868,11лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП на 14.09.2017г. в ******между управлявания от Р.Х. лек автомобил марка „Нисан микра“ с рег.№СН 0978 АМ и животно – крава, собственост на Е.П., за закупените авточасти и положен труд за ремонт на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2017г. до окончателното заплащане, като иска до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С Решението е отхвърлено поради недоказаност, направеното от Е.И.П. срещу Р.Х.Х., възражение за прихващане за сумата от 1119лв. Присъдени разноски на двете страни по съразмерност.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Е.И.П. чрез пълномощника адв. М.П., като с нея се обжалва решението в неговата осъдителна част, относно отхвърленото възражение за прихващане и относно разноските.

В жалбата си въззивницата  чрез пълномощника си адв. П. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. Съдът не обсъдил направените от нея с отговора на исковата молба възражения за съпричиняване и прихващане, както и неправилно е възприел заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза. Счита, че именно от допълнителното заключение на вещото лице се установява наличието на съпричиняване от страна на ищцата, тъй като се е движела с несъобразена скорост и не е успяла да спре при възникналата опасност на пътя, която е предвидимо препятствие – движещата се по тротоара, непосредствено до платното за движение, крава. Извода на районният съд, че възражението за съпричиняване е несвоевременно, тъй като е направено едва с отговора на исковата молба, будел съмнение за предубеденост на съдебния акт и пристрастност. Счита, че несъобразявайки скоростта на движение с пътната обстановка и поради това че не е спряла пред предвидимо препятствие, ищцата е виновна за настъпването на процесното ПТП и исковата й претенция се явява неоснователна. Евентуално, моли въззивният съд да съобрази съпричиняването от страна на ищцата. Моли съда да разгледа в случай, че приеме исковата претенция за основателна и възражението за прихващане, което намира за основателно. Посочва, че в следствие на претърпяното ПТП животното е увредено, като това е причинило страдания за ответницата. При ПТП животното е било бременно. При падането е получило коремна херния, наложило оперативна намеса. Няколко дни преди Нова година животното умряло вследствие на получените от удара увреждания. Във връзка с това ответницата изпаднала в състояние на тревожност – нарушен сън и полагане на извънредни грижи по обслужване на животното до неговата смърт. Заплатени били средства за лекарства и манипулации. Счита, че страданията са на стойност 1119лв. и са във връзка с виновното и противоправно поведение на ищцата, която с оглед наличието на предвидимо препятствие на пътя не е съобразила своето поведение и е нарушила правилата за движение, като не е съумяла да спре автомобила, за да предотврати удара в кравата.  С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което отхвърли изцяло иска като неоснователен, като евентуално извърши прихващане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство Р.Х.Х. чрез пълномощник адв. Е.П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Р.Х. чрез пълномощника адв. П., оспорва подадената жалба като неоснователна. Въззиваемата намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, подробно мотивирано, с направен обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли въззивния съд да го потвърди и да й присъди направените пред въззивната инстанция разноски. Счита, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като домашно животно, оставено без надзор, не можело да бъде предвидимо препятствие. Посочва, че е управлявала автомобила със скорост около 30 км/ч и веднага е спряла. Кравата неочаквано е слязла на уличното платно и странично е ударила автомобила. По отношение на възражението за прихващане, намира същото за неоснователно и недоказано. По делото не се установило по безспорен начин, че кравата е получила херния в следствие ПТП и че е починало именно в резултат на тази херния. Напротив, от разпита на лекаря ветеринар се установило нещо напълно различно.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивницата Е.И.П., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие – адв. П., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало наличието на съпричиняване от страна на водача на автомобила, тъй като наличието на крава на тротоара във всички случаи е предвидимо препятствие. Доказано било и причиняването на неимуществени вреди на ответницата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата Р.Х.Х., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника й адв. П., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са се установили обстоятелствата, обуславящи уважаването на исковата претенция. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Р.Х.Х. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1119лв., причинени от животно – крава, собственост на ответницата Е.И.П., с правно основание чл.50 от ЗЗД.

С отговора на исковата молба, в срока по чл.130 от ГПК, ответницата е направила своевременно /противно на приетото от районния съд/ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата при управление на увреденото МПС, поради нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и несъобразяване на скоростта с предвидимо препятствие – движещата се по тротоара от дясната страна, по посока движението на автомобила, крава. 

С  отговора на исковата молба е направено в условията на евентуалност и възражение за прихващане на евентуално приетото за основателно вземане на ищцата за имуществени вреди с нейно насрещно вземане за обезщетение за неимуществени вреди – тревожност, нарушен сън и полагане на извънредни грижи за животното - кравата, вследствие получените при удара наранявания и последвалата му смърт.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна по отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.                

Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира то, като за уважаване на иска следва да се установят по несъмнен начин следните няколко кумулативни предпоставки: вреда; същата да е причинена от животно; то да е собственост или да се намира под надзора на ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна връзка между това бездействие и вредата. Отговорността, както на собственика, така и на лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради което в случая не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.

В случая, исковата претенция за обезвреда е насочена спрямо собственика на животното – крава, причинила въпросното ПТП на 14.09.2017г. около 20,00 часа в ******.

По делото не е спорно обстоятелството, че въпросната крава е собственост на ответника в първоинстанционното производство Е.И.П..

По делото е установен по безспорен начин факта на настъпване на ПТП и че то е в резултат на излизането на пътното платно на кравата, собственост на ответницата, която се е движела безнадзорно по десния тротоар по посока на движението на увредения автомобил. Въззивният състав споделя напълно и изводите на първоинстанционния съд относно бездействието на ответницата П. спрямо животното, което е оставено без надзор да се движи в непосредствена близост до пътното платно. Именно поради липсата на надзор, животното е излязло на пътното платно и е станало причина за настъпилото ПТП с автомобила, собственост и управляван от ищцата Х.. В резултат на това ПТП са настъпили и претендираните за обезвреда вреди. Ответницата отговаря само, защото е собственик и това й качество е водещо и обуславящо. Изискуемото "бездействие" във фактическия състав на нормата на чл.50 от ЗЗД е релевантно само от гледна точка на това дали собственикът/надзорникът на вещта е успял да попречи на осъществяването на деликта, но след като не го е направил, независимо от причините за това, той нито може да се освободи от отговорност, нито пък последната може да бъде намалена.

От събраните по делото доказателства са установени вредите, причинени в резултат на ПТП, причинено от оставената без надзор крава, собственост на ответницата – имуществени, изразяващи се във вреди на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. №СН0978АМ, собственост на ищцата Р.Х..

Безспорно се установява и причинната връзка между бездействието на собственика на кравата и причинените вреди.

Съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на чл.50 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата за обезщетяване вредите, причинени на ищцата.

По отношение размера на вредите и съответно на обезщетението им, съдът ще се спре по-подробно, с оглед именно оспорванията във въззивната жалба в тази насока и своевременно направените възражения за съпричиняване и за прихващане.

Уврежданията на автомобила на ищцата, в резултат на ПТП с кравата, собственост на ответницата, се изразяват в  деформации в предна дясна част – калник, подкалник, фар, преден капак и броня. Видно от кредитираното заключение на назначената и изслушана пред районния съд съдебно-оценителна авто-техническа експертиза, общата пазарна стойност на всички причинени щети по автомобила, в т.ч. и стойност на ремонтните услуги, монтаж и демонтаж на авточасти и др., възлиза на сумата от 868,11лв.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на тази вреда от страна на водача на МПС за основателно. В тази насока са и оплакванията във въззивната жалба. Въззивният състав не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на своевременно направено възражение за съпричиняване.

По отношение скоростта на движение на лекия автомобил, вещото лице е посочило, че същата към момента на удара е не по-малка от 30-35 км/ч и не е превишавала 55-60км/ч. На първо място следва да се отбележи, че ако скоростта на движение на автомобила е в горната граница, определена от вещото лице, то тя превишава максимално разрешената скорост от 50 км/ч. в населено място /чл. 21, ал.1 от ЗДвП/. От друга страна, водачите на пътни превозни средства, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.  В случая, ищцата е следвало да съобрази скоростта си /най-вероятно е управлявала с максимално допустимата, дори и да не я е превишавала, скорост, тъй като вещото лице е категорично, че в никакъв случай скоростта й не е била под 35 км/ч./, както с условията /населено място с интензивно движение на селскостопански и домашни животни/, с конкретните условия на видимост – управление във вечерен час /20 часа през м.септември/, което тя не е сторила. Безспорно, наличието на крава на десния тротоар по посока на движението на автомобила, т.е. непосредствено до пътното платно, в което се движи автомобила на ищцата, представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което ищцата е следвало да се съобрази и да избере такава скорост на движение на автомобила, която да й позволи своевременно да реагира и да спре, респ. да избегне сблъсък с това предвидимо препятствие. В случай, че беше съобразила скоростта на движение, би могла да реагира своевременно на препятствието – кравата, слязла на пътното платно от тротоара /където по принцип не й е мястото за движение/ и да предотврати поне някаква част от вредите. Поради това съдът приема, че ищцата, с оглед видимостта в тази част на денонощието, интензивността на движението, състоянието на пътя и най-вече местонахождението му /населено място от селски тип с интензивно преминаване на различни селскостопански и домашни животни и то пред това време на денонощието, напр. при прибирането им от паша/, е следвало да съобрази скоростта си на движение, за да може да отреагира своевременно и адекватно. Поради това въззивният състав приема, че е налице съпричиняване на имуществените вреди от страна на водача на автомобила.

С оглед прието съпричиняване на имуществените вреди и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за тях следва да се намали. След като прецени подробно причините, довели до настъпилото ПТП и имуществените вреди, съдът приема, че следва да отчете съпричиняване в размер на 30%, поради което обезщетението за имуществени вреди следва да се намали с този процент и да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на  607,68лв. До този размер иска е основателен и следва да се уважи, а в останалата част – да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на направеното своевременно, с отговора на исковата молба възражение за прихващане, следва да се отбележи следното:

Въззивният състав споделя извода на районния съд за неоснователност на възражението за прихващане. Съдът намира, че ответницата П. не е успяла да установи по безспорен начин основателността на своето насрещно, претендирано спрямо ищцата Х., вземане за обезщетение за неимуществени вреди от увреждане и последвала смърт на животното – крава, с което е настъпило процесното ПТП.

На първо място следва да се отбележи, че е недоказана причинната връзка между смъртта на кравата, настъпила дни преди Нова година /края на м.декември 2017г./ и въпросното ПТП от 14.09.2017г. От показанията на свид.С. – заинтересован от изхода на спора, тъй като е съпруг на ищцата, се установява само, че в резултат на ПТП кравата е имала рана на преден ляв крак. Свид. С.С. – ветеринарен лекар, обаче е посочил, че извън хернията, която той установил по-късно, по кравата нямало следи от удар. Самата херния била от дясната половина на корема на животното под коляното на задния крак. Свидетелят посочва, че хернията може да се получи от бременността /кравата е била бременна в 7 месец/ и от други неща и не може да се установи дали е от удара. С оглед на това, анализирайки свидетелските показания, намира, че е абсолютно недоказано хернията в дясната половина на корема пред дясно задно коляно да е получена в резултат от удара с автомобила на ищцата Х. на 14.09.2017г., който е бил в лявата част, евентуално в лявото бедро на животното /недоказано по безспорен начин, с оглед заинтересоваността на единствения свидетел по това обстоятелство, неподкрепено от показанията на лекаря ветеринар/. Поради това, дори и да се приеме, че кравата е умряла три месеца по-късно от хернията /това също не е доказано по безспорен начин, тъй като свид.С. не е установил смъртта на животното, само е чул, че е умряло/, то не е установено по никакъв начин, че това е в резултат, в следствие удара с лекия автомобил на ищцата на 14.09.2017г. От тук следва и липсата на установена причинно-следствена връзка между душевните страдания и безпокойства на ответницата П. във връзка със състоянието на кравата /хернията, оперативната намеса и смъртта на кравата/ и процесното ПТП с автомобила на ищцата.

Поради това, съдът намира, че направеното възражение за прихващане е неоснователно и правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна в размера от 607,68лв. Върху нея следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /с оглед исковата претенция и диспозитивното начало в гражданския процес/ до заплащането й, както правилно е присъдил и първоинстанционния съд.

С оглед частичната основателност на исковата претенция до размера от 607,68лв. за обезщетението за имуществени вреди, при уважен от районния съд размер от 868,11лв., въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, в частта, с която иска е уважен над посочения размер до присъдения такъв и вместо него да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска над размера от 607,68лв. до присъдения размер.

В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди до размера от 607,68лв., решението на СлРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска по чл.50 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над присъдения от районния съд размер от 868,11лв. до пълния претендиран размер от 1119лв. и в тази част същото е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, на ищцата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 398лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените й разноски следва да се отмени над сумата от 398лв. до присъдения й размер от 568,66лв.

На ответницата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция в размер на 320лв. /при присъдени 156,94лв./, поради което следва да й се присъдят такива допълнително в размер на 163,06лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

На въззивника Е.П. следва да се присъдят съразмерно разноски пред настоящата инстанция в размер на 157,50лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

На въззиваемата Р.Х. следва да се присъдят съразмерно разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., с оглед частичната неоснователност на въззивна жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №538 от 17.05.2018г., постановено по гр.д. №5866/2017г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които е осъдена Е.И.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Х.Х. с ЕГН ********** ***, както следва: обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. №СН0978АМ, в резултат на ПТП от 14.09.2017г. в с.Бяла, общ.Сливен, причинено в резултат на излизане на животно – крава, собственост на Е.И.П. на пътното платно, над размера от 607,68лв. до присъдения размер от 868,11лв. и разноски по делото над размера от 398лв. до присъдения размер от 568,66лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Х.Х. с ЕГН ********** *** против Е.И.П. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. №СН0978АМ, в резултат на ПТП от 14.09.2017г. в с.Бяла, общ.Сливен, причинено в резултат на излизане на животно – крава, собственост на Е.И.П. на пътното платно, над размера от 607,68лв. до размера от 868,11лв.,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №538 от 17.05.2018г., постановено по гр.д. №5866/2017г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Р.Х.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.П. с ЕГН ********** *** сумата от 163,06лв., представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от 157,50лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Е.И.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Х.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 350лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                  

                                                                                     2.