Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 153

 

гр. Сливен,  11.10.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                    

при участието на прокурора ……………и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 308   по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 30/13.04.2018г. по гр. дело № 199/2017г. на Районен съд – Котел, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  предявени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, седалище и адрес на управление град **********, ЕИК *******, срещу Я.Х.М. ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 445.44 лева, представляващи стойността на доставена и потребена електрическа енергия за периода от 09.10.2016 г. до 08.11.2016 г. За заплащане на сумата 23.76 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за времето от 29.11.2016 г. до 08.06.2017 г., както и за законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 09.06.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Подадена е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД чрез процесуален представител по пълномощие. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и задължителната съдебна практика. За да отхвърли исковете съдът е приел, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД произволно и в нарушение на ОУ и на ПИКЕЕ/отм/ е отнесъл потребената енергия за периода от 09.10.2016г. до 08.11.2016г. Твърди се, че демонтираният електромер не фиксира дата и час на консумация и така не може да се определи кога е консумирана доставената електроенергия, но е безспорно нейното количество, което е потвърдено и от заключението на вещото лице. Развиват се съображения, че е несъмнено доставянето и отчитането на консумираната електроенергия, както и нейното надлежно осчетоводяване, като електроенергията не е била заплатена. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемият се явява лично и оспорва начина на отчитане на консумираната електрическа енергия.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Във въззивната жалба се поддържа, че е несъмнено доставянето и отчитането на консумираната електроенергия, както и нейното надлежно осчетоводяване, като електроенергията не е била заплатена и следователно искът се явява основателен. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като не е доказано какво е доставеното количество електроенергия за процесния период. Отчитането и заплащането на ползваната електроенергия е уредено както в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / 

 

 

 

Издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.; изм. С Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - бр. 15 от 14.02.2017 г./ действащи към месец октомври – ноември 2016г., така и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН електроснабдяване“ ЕАД.

   Съгласно чл. 3 ал.4  от ПИКЕЕ/отм/ периодичността на отчитане на количествата активна и реактивна електрическа енергия във всяко място на измерване е най-малко веднъж месечно, като периодът не може да е по-дълъг от 31 дни. В чл.17 ал.1 от ОУ е посочено, че ЕВН ЕС фактурира ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение. В ал.5 е уредено изключение, което обаче не обхваща настоящия случай. Задължението на потребителят да заплаща на продавача стойността на консумираната електроенергия е уредено в чл.18 и това заплащане следва да бъде веднъж месечно.

Правилен и законосъобразен е извода на съда, , че за периода от 09.10.2016 г. до 08.11.2016 г. ЕВН ЕС е доставил на ответника електроенергия на стойност 445.44 лева. Показанията на подменения на 19.10.2016 г. електромер, фиксирани в протокола, установяват единствено и само, че от последното отчитане, извършено на 13.03.2013 г.,  електромерът е отчел доставена и консумирана в обекта електроенергия на стойност 445.44 лева. Не се установява обаче периода, през която е била консумирана електроенергията. Като не е извършил отчитане на електромера посредством отчетник за период от 13.03.2013 г. до 19.10.2016 г., ищецът е нарушил Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, чл.11, ал.2  които го задължават да начислява електроенергия, а клиентът да я заплаща, и в случаите, когато не е осигурен достъп за отчитане и/или при невъзможност за отчитане, изчислена на база показанията през аналогичен отчетен предходен период по съответните тарифни зони, като клиентът следва да бъде уведомен за извършеното изчисление. При последващо осигуряване на достъп доставчикът следва да извърши корекция според реалните показания на средството за търговско измерване.

Съгласно задължителната практика на ВКС - Тр  №3/2011 г. от 18 май 2012 г. по тд №3/2011г. понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Така вземанията на ищеца имат такъв характер, с оглед начина на тяхното плащане. Претендирането на сумата за периода от  09.10.2016 г. до 08.11.2016 г. лишава ответната страна от един от начините за защита и в този смисъл изводите на районния съд, че проявеното от ищеца бездействие във връзка с ритмичността на отчитането е в нарушение на чл.3, ал.4 от ПИКЕЕ, задължаващ доставчиците на електроенергия да извършват отчитане най-малко веднъж месечно, като периодът не може да бъде по-дълъг от 31 дни и отнасянето на потреблението на отчетената на 19.10.2016 г. електроенергия за период от 09.10.2016 г. до 08.11.2016 г. е произволно, и извършено в грубо нарушение на цитираните по-горе разпоредби , са обосновани.

 

 

 

 

Така правните изводи на двете инстанции съвпадат и въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не  е претендирала разноски.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/13.04.2018г. по гр. дело № 199/2017г. на Районен съд – Котел.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: