Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 21.09.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.:СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                                       

При секретаря М. Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 309 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.К., пълномощник на И.Й.Й., ЕГН **********, против решение № 537/17.05.2018 г. по гр.д. № 3347/2017 г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл.216 ал. 1 т. 2 и 4 от ДОПК е прогласен за недействителен по отношение на Държавата, Договор за продажба сключен на 08.04.2014 г., в частта с която „ Гардън“ ЕООД продава на И.Й.Й. поземлен имот № 000023 с площ 4.1 дка в м. „Над село“в землището на с.Малко чочовени. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати ДТ в размер на 55.00лв.

         Посочено е, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост.

         Страната посочва, че са били налице общите предпоставки на чл.216 ал.1 от ДОПК- ответното дружество било продало свои недвижими имоти, след като е било получило заповед за ревизия и тя е приключила с установяването на публични задължения. В случая обаче не било доказано, че е налице несъответствие между даденото и полученото по сделката. Въззивникът бил купил три недвижими имота за сумата от 8220лв, а от изготвената експертиза по делото се било установило, че пазарната цена процесния имот е била 3330 лв. Същевременно общата данъчна оценка на имотите била 12 249 лв, а на процесния имот 108 лв. На основата на тези факти съдът бил направил необоснования извод, че стойността, която въззивникът е заплатил за конкретния имот значително надхвърляла действителната му стойност и по този начин била налице хипотезата на чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК. След като по делото била извества стойността единствено на процесния имот , а на другите два имота тя не била изяснена, не можело да се направи извод, че даденото значително надвишава полученото.

         Страната твърди, че не е бил доказан и искът по чл. 216 ал.1 т.4 от ДОПК и неправилно бил приел, същия за доказан.Твърди се, че в случая ищецът не бил посочил нито едно конкретно доказателство касаещо намерението за увреда. Обстоятелството, че в един ден са били продадени няколко имота, не било основание да се приеме, че намерението за увреда е било доказано. По делото не бил изследван въпросът, колко имоти притежава продавачът за да се прецени, каква част от тях представляват продадените . Не било установено дали е имало друг начин за установяване на вземането.

         Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се отхвърлят предявените искове.

         Страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания. Не се претендират разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М.П. главен публичен изпълнителпри ТД на НАП Бургас, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, по отношение на иска по чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК, че при изготвяне на нотариалния договор за продажба нотариусът е пропуснал да посочи индивидуалната цена на всеки от продаваните имоти, но процесният имот и още един от имотите са били със селскостопанско предназначение, а третия имот е бил за строителство, поради което следвало да се приеме, че на него се пада по – голямата част от получената цена по сделката . Така за процесния имот се получавала по – ниска цена от пазарната ( 3330 лв).

          По отношение на предявения иск по чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК, страната посочва, че намерението за увреждане трудно би могло да се установи пряко и че установяването му следвало да се изследват косвените доказателства. Данъчната оценка на процесния имот № 000023 била около 25 пъти по – ниска от пазарната и оценка. Нямало как да се сключи сделка от продавач за продажна цена равна на данъчната при условие, че всеки продавач би могъл да получи в пъти повече. Очевидно било , че става въпрос за симулативна сделка. В конкретния случай това означавало единствено, че продавачът е целял да увреди кредитора – държавата, за да не може изпълнението да се насочи спрямо имуществото на длъжника. В настоящия случай, както и в още един случай, по който било образувано гр.д. 3292/2017 г. , скоро след поканата за ревизия продавачът „Гардън“ЕООД сключил сделки  за продажба на недвижими имоти на цена равна на данъчните им оценки, което също сочело на умисъл у продавача да увреди кредитора.Не се претендират разноски.

В с.з. въззивникът И.Й.Й. редовно призован се представлява от адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Не претендира разноски.

В с.з. въззивникът „Гардън“ЕООД редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от Главен публичен изпълнител М.П., която оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение . Няма претенции за разноски.

Пред настоящата инстанция  не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Й. на 22.05.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 05.06.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото са били предявени искове с правно основание чл. 216 ал.1 т. 2 и т. 4 от ДОПК и по чл. 216 ал. 1 т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 135 ал.1 от ЗЗД при условията на алтернативност.

Съгласно разпоредбата на чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата/общините са сключените след датата на установяване на публичното задължение/ след връчването на заповедта за възлагане на ревизия възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения .

За да се уважи иска е необходимо да се установи 1. възмездна сделка с имуществени права на длъжника, 2.сделката да е сключена след датата на установяване на публичното задължение / датата на получаване на заповедта за възлагане на ревизия и 3.даденото от длъжника значително да надхвърля стойността на полученото.

В настоящия случай първите две изисквания за уважаване на иска по чл. 216 ал.1 т. 2 от ДОПК са налице и страните не спорят по отношение на тях. След получаване на заповедта за ревизия, длъжникът е сключил прехвърлителна сделка по отношение на свое имущество. По отношение на третото изискване обаче - даденото от длъжника ( процесния имот като стойност) значително да надхвърля стойността на полученото( цената по сделката), съдът намира, че поначало не би могло да се установи в производството, тъй като в нотариалния акт не е била посочена конкретна стойност на процесния имот. По делото е установена пазарната цена на имота, но не е установена пазарната цена на останалите два имота, които са били продадени едновременно с процесния имот. По този начин не може да се установи категорично и безусловно, че именно процесния имот №000023 е бил продаден на цена значително по – ниска от действителната. Дори да се назначи експертиза в този смисъл пред въззивния съд, отговор на въпроса – именно процесният имот ли е продаден на по – ниска цена от действителната, няма да се получи. С оглед на това, съдът намира предявения иск по чл. 216 ал. 1 т.2 от ДОПК за недоказан. Тъй като, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е доказан и е прогласил недействителност на сделката на това основание, в тази част обжалваното решение следва да се отмени.

По отношение предявения иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК, съдът намира същия за основателен и доказан поради следните съображения:

За да бъде уважен искът по чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК е необходимо да се установят следните предпоставки : 1. възмездна сделка с имуществени права на длъжника, 2.сделката да е сключена след датата на установяване на публичното задължение / датата на получаване на заповедта за възлагане на ревизия и 3.сделката да е сключена с намерение да се увреди кредиторът.

По първите две предпоставки страните не спорят, че те са налице. Сключена е възмездна сделка, след получаване на заповед за ревизия от длъжник, по отношение на когото са установени публични задължения и то в голям размер. Следва да се изследва въпросът дали по делото е установено намерение да се увреди кредиторът. Без съмнение в този вид сделки намерението за увреда е почти невъзможно да се установи с преки доказателства. За него се съди от цялостното поведение на длъжника във връзка със сделките. Съдът намира, че в случая е установено намерение у длъжника да увреди публичния взискател. Процесната сделка е сключена много скоро ( около месец) след получаване на заповедта за ревизия. Сделката не е инцидентна, спорадична, а е част от няколко сделки, при които длъжникът единствено е разпродавал своите активи. При сключване на договора за продажба, пред нотариуса са били представени единствено данъчните оценки на имотите, които ноторно известно е, че са значително на по – малка стойност от пазарните. В случая данъчната оценка на процесния имот е била 108.45 лв., а пазарната му цена е била 3330 лв. Няма как собственикът да продаде свое имущество на цена в пъти по – ниска от пазарната ако не цели да увреди кредиторите си или по друг начин да заобиколи закона. Като взе предвид всичко това, съдът намира, че е безспорно установено намерението на продавача по сделката да увреди публичния изпълнител, за който без съмнение е знаел, че ще установи публични задължения в много големи размери. Неоснователни са претенциите на въззивната страна, че не е било преценено имуществото на длъжника в цялост и от там да се прецени дали той действително е увредил кредитора. Такова изискване законодателят не е поставил като условие за уважаване на иска. Предявеният иск е доказан.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд в тази насока съвпадат с тези на въззивния съд обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ решение № 537/17.05.2018 г. по гр.д. № 3347/2017 г. на Сливенския районен съд, В ЧАСТТА с която на основание чл.216 ал. 1 т. 2 от ДОПК е прогласен за недействителен по отношение на Държавата, Договор за продажба сключен на 08.04.2014 г., нотариален акт № 105, том II, рег.№ 3185, дело 280/08.04.2014 г. по описа на нотариус с рег.номер 128 Ел.Ш., в частта с която „ Гардън“ ЕООД продава на И.Й.Й. поземлен имот № 000023 с площ 4.1 дка в м. „Над село“ в землището на с.Малко чочовени, Сливенска област, представляващ др.терит.нестоп., при граници : 005010; № 005013; № 000024 и 005005, като неправилно и незаконосъобразно .

Вместо това постанови :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ТД на НАп гр. Бургас иск с правно основание чл.216 ал.1 т. 2 от ДОПК като недоказан.

 

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА решение 537/17.05.2018 г. по гр.д. № 3347/2017 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.