Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №128

 

гр. Сливен, 14.09.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №310 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №577/25.05.2018г. по гр.д.№3666/2017г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „Драгито Груп“ ЕООД, гр.Сливен против ЗД „Евроинс“ АД, гр.София осъдителен за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Фикс“ №20500100000304/17.07.2015г. по настъпило на 14.01.2016г. около 01,00 часа в с.Белозем, обл.Пловдив, застрахователно събитие – ПТП с тотална щета на застрахованото МПС, марка BMW 730 D, с ДК *** в размер на 5000лв., предявен като частичен от пълния размер 35000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени разноски на ответното застрахователно дружество в размер на 305лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – „Драгито Груп“ ЕООД, гр.Сливен изцяло.

В жалбата си „Драгито Груп“ ЕООД, гр.Сливен чрез управителя Д.В. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът посочва, че не всяко управление на МПС с несъобразена скорост може да се квалифицира като такова при проявена от водача груба небрежност. Изводът за наличието или липсата на такава следва да се извежда от конкретните обстоятелства по делото и се изразява в съзнателно, виновно, противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, обективирано в нарушаване на правилата за движение по пътищата при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. Грубата небрежност се отличава от обикновената такава по степен, като районният съд не е направил отграничение на двете, не е посочил защо счита, че поведението на виновния водач се квалифицира като груба небрежност, а не като обикновена такава. Посочва, че не всяко нарушение на правилата на ЗДвП е проява на греба небрежност. При спазване на законовите разпоредби от страна на водачите на МПС не е налице дори обикновена небрежност. Такава ще бъде налице при нарушения в по-лека степен, а груба небрежност – при изключително груби нарушения на ЗДвП, изразяващи се в комбинация от нарушения, каквито в случая не били налице. В случая водачът е проявил обикновена небрежност – не съобразил скоростта на автомобила с влошената метеорологична обстановка – несъзнавано не е преценил пътните условия. По делото не било установено нето маркировката на пътя, нито дали имало поставен знак за наличието на опасен остър завой, което би имало значение от гледна точка възражението за груба небрежност. Районният съд не е обосновал кои нарушения на водача са  изключително тежки, защо ги е приел за такива и с какво действията му надхвърлят границите на обикновената небрежност. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция изцяло. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.  

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЗД „Евроинс“ АД, гр.София.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото застрахователно дружество чрез пълномощника юриск.З., оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Счита, че правилно районният съд е приел, че се касае за изключен риск при условията на чл.4, ал.1, т.39 от ОУ – груба небрежност от страна на водача, като съдът е дал определение за същата, противно на възраженията във въззивната жалба. Развива подробни съображения за наличието на груба небрежност, както и за изключен риск по чл.4, ал.1, т.18 от ОУ – водачът се е отклонил от проверка за алкохол или друго упойващо вещество. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В с.з., дружеството въззивник „Драгито Груп“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Динко И., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество ЗД „Евроинс“ АД, гр.София, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. З., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа изложените в отговора на жалбата съображения в тази насока. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съдът да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от „Драгито Груп“ ЕООД, гр.Сливен против ЗД „Евроинс“ АД, гр.София като частичен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Fix“ за имуществени вреди по застрахованото МПС – лек автомобил, марка „BMW“, модел „730 D“, с ДК *** в резултат на застрахователно събитие – ПТП от 14.01.2016г. в с.Белозем, обл. Пловдив, в размер на 5000лв. от иск с пълен размер от 35000лв.,  с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с пар.22 от КЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал, съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ИЗЦЯЛО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своите към тях.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахования е изпълнил задълженията си за уведомяване за настъпилото събитие /чл.206, ал.1 или ал.2 от КЗ/ и за допускане на застрахователя да извърши оглед и да представи поисканите документи /чл.207, ал.3 от КЗ/.

В случая е налице договорна отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите, настъпили от уговорено със застрахователния договор застрахователно събитие. За да е основателна претенцията на застрахования, то следва да са налице при кумулативна даденост следните обстоятелства: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и ответника по отношение на процесния лек автомобил марка „БМВ”, валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие; изпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и застрахователното събитие. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца, на когото съдът е указал това му задължение с доклада по чл.146 от ГПК.

Не се спори по делото, че на 17.07.2015г. е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца - въззивник, като застрахован и ответното дружество – въззиваем, като застраховател, по застраховка „Каско Фикс“ /покрит риск с клауза А - Пълно Каско и клауза F- сребърна карта/, по отношение на лек автомобил марка „BMW“, модел „730 D“, с ДК №СН7007КА, собственост на ищцовото дружество „Драгито Груп“ ЕООД, гр.Сливен, действала през м. 01.2016г., през който е настъпило процесното произшествие.  

Безспорно е и осъществяването на застрахователно събитие - ПТП на 14.01.2016г., около 01,00 часа, като застрахования автомобил марка „BMW“, модел „730 D“, с ДК №СН7007КА, управляван от Кольо Димитров, се е движел по платното за движение на път в с.Белозем, обл.Пловдив в посока от север на юг, при ляв завой и несъобразена с пътните и метеорологични условия /силен дъжд/ скорост е напуснал платното за движение от дясно по посоката на движение, след което се е ударил в електрически стълб. Водачът на автомобила не останал на местопроизшествието и не бил изпробван за алкохол от органите на полицията, посетили местопроизшествието. Безспорно, в резултат на удара е настъпила т.нар. тотална щета на лекия автомобил, както и телесни увреждания на един от пътниците в автомобила.

Тъй като подаденото от ищцовото дружество - застрахован заявление до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение не е било уважено от последния, с мотиви, че е налице хипотезата на чл.4, ал.1, т.18 от ОУ, изключваща риска, ищецът е предявил настоящия пряк иск за ангажиране на гражданската договорна отговорност на застрахователното дружество за реално изпълнение на паричното му задължение, предявен като частичен за сумата от 5000лв. от пълния размер от 35000лв.

В съдебното производство ответникът се домогва да отблъсне претенцията, като поддържа в отбранителната си теза, че претърпените от ответника вреди по застрахования автомобил не се покриват от договора поради предварително изключване, съгласно чл.4, ал.1, т.18  от ОУ, на риска  - вреди, настъпили при управление на застрахованото МПС от водач, който виновно се е отклонил от проверка по установения ред за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. С отговора на исковата молба в срока по чл.130 от ГПК застрахователното дружество въвежда и друго основание за отказа си – по чл. 4, ал.1, т.39 от ОУ към застрахователния договор – щетите са причинени в резултат на проява на груба небрежност  от страна на застрахования или негови пълномощници /както е в случая/ при управлението на МПС. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, водещи до т.нар. изключен риск е на ответното застрахователно дружество.

В обжалваното решение, първоинстанционният съд се е спрял само на второто правоизключващо възражение на застрахователя – изключен риск по чл.4, ал.1, т.39 от ОУ – проявена груба небрежност от водача на застрахованото МПС, в резултат на която са настъпили вредите, чиято обезвреда ищцовото дружество претендира. Това е и спорният между страните въпрос – налице ли или не груба небрежност от страна на водача на МПС при управлението му, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие.

Въззивникът счита, че поведението на водача се изразява в несъобразяване скоростта на движение с влошените метеорологични условия, които са допринесли за настъпването на ПТП и това поведение е проява на обикновена небрежност, а не груба такава. Въззивният състав не споделя тези съображения на въззивника.

Само следва да се отбележи, че тъй като се касае за договорни отношения, при които страните са равнопоставени субекти и разполагат с регламентираната от чл.9 на ЗЗД свобода на договарянето, включваща възможността да уговорят такива права и задължения, каквито считат, че максимално защитават гражданскоправния им материален интерес, то е напълно допустимо с ОУ към застрахователния договор, подписани, т.е. приети от двете страни, да се договорят кои рискове не се покриват от сключения договор за застраховка. В случая е направено точно това в чл.4,ал.1,т.39 от ОУ към застрахователния договор. Страните са се съгласили, че причинените щети на застрахованото МПС вследствие на проявена груба небрежност от страна на водача представляват изключен риск, т.е за тях договор въобще не е сключван и спрямо тях разпоредбата на чл.211 от КЗ/отм./ не намира приложение. Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай е налице изключен риск по смисъла на цитираната разпоредба.

 Понятието “Груба небрежност“ не е дефинирано в КЗ. В гражданското право обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието, което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва с недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, според която вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел -  поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й /напр. Решение № 348/11.10.2011г. на ВКС,IVг.о., ГК, гр.д.№ 387/2010г./. Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата,която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието ”груба небрежност”, приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество.

Точно такава грижа в случая не е положил водача на застрахованото МПС, който, видно от заключението на съдебно техническата експертиза, при завой на ляво в населено място е управлявал автомобила със скорост 109 км/ч. в тъмната част на денонощието /01,00 часа след полунощ/, при осветеност само на фарове, намалена видимост, при лоши метеорологични условия – силен дъжд, мокра и хлъзгава пътна настилка /м.януари/, губи управлението върху автомобила, напуска платното за движение от дясно и се блъсва в електрически стълб. Действията на шофьора са зависили единствено от неговата воля, а той не е положил грижата, която и най-небрежният шофьор, управлявайки МПС, би положил. Водачът е следвало да прецени внимателно обстановката и да се въздържи от действие, съдържащо, предвид характера и мястото на осъществяването му, явен риск от настъпване на ПТП и причиняване на вреди от него. Игнорирайки само дължимата грижа и непроявявайки нужното внимание, шофьорът е допуснал настъпването на щети на застрахованото МПС. При това  положение, съдът намира за несъстоятелно твърдението на въззивника, че в случая не е налице груба небрежност от страна на водача на МПС, а обикновена такава. В случая се касае не до несъобразяване на скоростта на движение, макар и в границите, разрешение от закона /50 км./ч. за населено място/, нито дори до незначително превишаване на тези максимални граници, а до избиране на скорост на движение повече от два пъти надвишаваща максимално разрешената скорост и тотално несъобразяване с видимост, пътни и метеорологични условия, при съществени нарушения на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Вещото лице е категорично, че водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП като подбере технически съобразена скорост, съобразно радиуса на кривина в завоя, характера на пътната настилка и метеорологическите условия. Максималната скорост, с която е било технически възможно да бъде преодолян завоя в конкретната пътно-климатична обстановка без опасност от странично занасяне на автомобила, е 57км/ч. /избраната от водача е двойно по-висока/. В случая, става дума за  поведение на шофьор на МПС, който по закон е длъжен да контролира всичките си действия, така, че те да не стават причина за настъпване на каквито и да е произшествия. Напълно правилно и законосъобразно районният съд е квалифицирал действията на водача като груба небрежност, тъй като и най-небрежният шофьор не би управлявал по този начин МПС в населено място. Налице е грубо погазване правилата за движение по пътищата, с което водачът е застрашил в изключителна степен здравето, живота и имуществото на участниците в движението, както и на живущите в населеното място, като по този начин не би управлявал МПС и най-небрежният шофьор.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че основанието за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради изключване на риска, вследствие на груба небрежност на водача на застрахованото МПС, е налице. Осъществен е фактическия състав на договорната клауза на  чл.4,ал.1, т.39 от ОУ към процесния договор, при който използването от страна на застрахователя на предвидената възможност да откаже плащане на обезщетение на застрахования, е основателно и не може да му се отрече  със съдебното  решение.

Извън изложеното, настоящият състав намира, че е налице и изключен риск по чл.4, ал.1, т.18 от ОУ на договора, на който застрахователят се е позовал при извънсъдебния си отказ от плащане на застрахователно обезщетение по заведената щета. Видно от писмените доказателства по делото, водачът на автомобила след произшествието е напуснал същото /ирелевантни са причините за това, тъй като те не са единствено допустимата – превозване на пострадал до лечебно заведение, след което обаче е следвало незабавно да се върне на мястото на произшествието/ и това му поведение е нарушение на императивната разпоредба на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП. Освен, че е закононарушение, с това си поведение водачът безспорно се е отклонил от проверка за алкохол и друго упойващо вещество, поради което е налице и втория изключен по взаимна договорка между страните по застрахователния договор изключен риск по чл.4, ал.1, т.18 от ОУ към договора.

С оглед изложеното, настоящия състав намира предявеният против застрахователя иск за изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като е стигнал до същия краен правен извод, при споделени  от настоящата инстанция съображения, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди, като подадената против него въззивна жалба се явява изцяло  неоснователна.

С оглед изхода на процеса, районният съд правилно е присъдил на ответното застрахователно дружество, направените по делото разноски и в тази част решението също следва да се потвърди.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, то въззивникът следва да понесе своите разноски така, както ги е направил и да заплати на въззиваемото застрахователно дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер от 150лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №577 от 25.05.2018г., постановено по гр.д. №3666/2017г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА „Драгито Груп“ ЕООД, ЕИК 119632164, със седалище и адрес на управление: **************** да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: *************** сумата от 150лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.