Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 21.09.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.:С. АЛЕКСИЕВА

 

                                                       

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 312 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Р., пълномощник на С. M. Д., ЕГН ********** ***, против решение 26/22.03.2018 г. по гр.д. № 425/2017 г. на Котленския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от въззивницата против Потребителска кооперация „Сакар“със седалище с.Тича , общ. Котел и Х.Х.Х., с ЕГН ********** *** главен иск за отмяна на споразумение от 07.06.2017 г. сключено между ответниците и акцесорен иск за обявяване за нищожен на НА № 155, том I, рег.№ 683, нот. дело№130/2017 г.на нотариус К.П.. С обжалваното решение, въззивницата е била осъдена да заплати на въззиваемия Х. деловодни разноски в размер на 720 лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост.

         Страната посочва, че исковата и молба е свързана не с приетото решение на ОС на кооперацията на 25.03.2011 г., а с подписаното между ответниците споразумение от 06.07.2017г., като твърди, че то противоречи на решението на ОС.

На следващо място, съдът неправилно бил приел за законосъобразно взетото решение от УС на кооперацията от 01.03.2016 г., по повод на което било сключено процесното споразумение. Били различни страните – наемател бил Х.Х., а кредитор „ Баскот“ ЕООД. Освен това имало разпореждане с недвижимо имущество, което не било от компетентността на УС. Страната моли при постановяване на решението си въззивният съд да вземе предвид, че с нотариален акт № 41/09.06.2017 г. председателят на кооперацията е прехвърлил на Х.Х. недвижим имот „кафе аперитив“, собственост на кооперацията. При сключване на сделката било представено споразумение от 07.06.2017г. Със сделката и споразумението се били уреждали облигационни отношения между различни лица. В настоящето производство не се било доказало провеждането на Общо събрание на кооперацията, на което да се е вземало решение за сключване на такова споразумение и за разпореждане с недвижим имот.

         Въззивницата счита, че споразумението от 07.06.2017 г. е сключено от председателя на кооперацията без представителна власт. Според чл.15 ал.4 т.10 от Закона за кооперациите от изключителната компетентност на общото събрание е вземането на решение за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях. Същото правило било залегнало в чл. 19 т.18 от Устава на кооперацията.  Предвид всичко това се посочва, че споразумението от 07.06.2017 г. е недействително, тъй като е сключено в нарушение на Закона за кооперациите и в нарушение на Устава на кооперацията. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважат направените искови претенции, като се отмени сключеното между ответниците споразумение от 07.06.2017 г., като противоречащо на разпоредбите на чл.15 ал.4 т.10 от Закона за кооперациите и чл. 19 т.18 от Устава на кооперацията. Страната моли в случай , че бъде уважен главния иск, да бъде уважен и предявеният акцесорен иск за обявяване на нотариален акт № 41 / 09.06.2017 г. за нищожен, като противоречащ на закона, сключен без съгласие на дена то страните и при липса на представителна власт.

         Страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания. Претендира разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Д., пълномощник  на въззиваемия Х.Х., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че при постановяване на решението си Котелски РС е обсъдил всички доказателства по спора. Въз основа на това били направени правилни и обосновани правни изводи. Обосновано съдът бил приел, че процесното споразумение обективира насрещни съвпадащи се волеизявления, изпълващи фактическия състав на чл.65 от ЗЗД, а именно наличието на постигнато между страните споразумение за приемане от страна на кредитора на нещо друго вместо изпълнение, каквато е била волята на общо ОС и УС, а председателят на кооперацията действал като изпълнител на решенията им. Моли се при постановяване на решението съдът да съобрази акта си с ТР № 4/10.05.2018г. на ВКС по т.д. № 4/2016 г. на ОСГТК. Моли се да се потвърди обжалваното решение.

Претендират се разноски.

         Въззиваемата страна ПК „Сакар“ с. Тича, общ. Котел не изразява становище по въззивната жалба.

В с.з. въззивницата Д., редовно призована не се явява и не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител адв.Р., заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззивваемият Х.Х., редовно призован се явява лично и с адв. Д., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата ПК „Сакар“ с. Тича, общ. Котел, редовно призована не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата Д. на 02.04.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 16.04.2018 г. / п.к./ е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС–Котел е бил предявен главен иск за отмяна на  споразумение от 07.06.2017 г. , сключено между управителя на  кооперация „Сакар“ – с. Тича - Т.З.Д. и Х.Х.Х., като противоречащо  на чл.15 ал.4 т.10 от Закона за кооперациите и чл. 19 т.18 от Устава на кооперацията. Била е предявена и акцесорна претенция в случай на уважаване на главния иск да бъде да бъде обявен за нищожен н.а. № 41/09.06.2017 г.

В разпоредбата на чл.15 ал.4 т.10 от Закона за кооперациите е предвидено, че Общото събрание на кооперацията взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях. Аналогичен текст съществува  и в разпоредбата на  чл.19 т.19 от Устава на ПК „Сакар“ – с. Тича, общ. Котел, според който ОС на кооперацията взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти на кооперацията и с вещни права върху тях. Въззивницата- ищец в първоинстанционното производство е изложил съображения за това, че не е имало валидно решение на ОС на кооперацията, което да упълномощава нейния председател да сключва процесното споразумение с Х., поради което същото се явявало незаконосъобразно.

След постановяване на първоинстанционото решение е постановено  ТР № 4/10.05.2018 г. на ВКС по т.д. № 4/2016 г. на ОСГТК. В мотивите на решението е посочено, че при осъществяване на предоставените правомощия на председателя на кооперацията, той следва да действа съобразно формираната от ОС воля. Подчинеността на решенията на ОС има действие във вътрешните отношения между него и кооперацията, но по отношение на трети лица представителните му правомощия са неограничени.  Върховните съдии са приели, че горното важи и при извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти собственост на кооперацията и вещните права върху тях. Изискването на чл. 26 ал.3 във вр. с чл.15 ал.4 т. 10 от Закона за кооперациите, според което председателят на кооперацията сключва процесните сделки въз основа на предварително решение на ОС, не ограничава представителната му власт и по отношение на третите лица същият може да изразява волята на юридическото лице за сключване на всякакви договори. Изискването  въведено с разпоредбата на чл. 26 ал.3 във вр. с чл.15 ал.4 т. 10 от Закона за кооперациите за предварително взето от ОС решение за сключване разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на кооперацията и вещни права върху тях, не създават  ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперация по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя.

Тълкувателните решения на ВКС са задължителни за съдилищата и въззивният съд следва изцяло да се съобрази с цитираното по-горе тълкувателно решение и мотивите заложени в него. В настоящия случай е оспорена законосъобразността на сключено споразумение между председателя на кооперацията и  физическо лице, което е послужило за като основание за прехвърляне собствеността на недвижим имот „кафе-аперитив“ собственост на кооперацията.Тази сделка се явява законосъобразна, предвид цитираната по-горе задължителна съдебна практика.

Като взе предвид изложеното съдът намира, че следва да  се потвърди решението на РС - Котел по предявения основен иск. Тъй като се уважава главния иск, не следва да се разгледа претенцията на предявения акцесорен иск.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Х. Хасанов деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 540.00лв.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №26/22.03.2018 г. по гр.д. № 425/2017 г. на Котелския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА С. M. Д., ЕГН ********** *** да заплати на Х.Х.Х., с ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 540.00 /петстотин и четиридесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.