Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 77

Гр.Сливен,  20.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично  съдебно  заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и  осемнадесета година, в състав

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

       При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 314  по описа  за 2018, за да се произнесе, съобрази  следното:

 

       Предявен е иск за неоснователно обогатяване, с правна квалификация чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и цена от 112 000 лв.

        В исковата молба ищецът твърди, че на 27.01.2009 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем, обективиран в приложения  ПКО № 100 от същата дата, по силата на който, в качеството си на заемодател, предал на ответника, в качеството му на заемополучател, сумата 250 000 лв. Като допълнителни условия страните договорили възнаграждение за предоставената в заем сума в полза на заемодателя в размер на 10% за всяка година до окончателното връщане на заема. Твърди, че предаването на сумата страните удостоверили в представения по делото ПКО № 100/27.01.2009 г. и декларация от лицето, проверило сумата. Твърди, че към настоящия момент ответното дружество  му изплатило частично суми, както за възнаградителна лихва, така и за погасяване на част от главницата. Твърди, че с РКО от 30.11.2010 г. ответникът му върнал частично заемна сума в размер на 50 000 лв. С РКО от 27.06.2011 г. му върнал частично заемна сума в размер на 30 000 лв. и с РКО от 27.11.2011 г. частично му върнал заемна сума в размер на 8 000 лв., или общо 88 000 лв. Така оставал неиздължен остатък от главницата в размер на 162 000 лв.С нотариална покана от 06.10.2015 г. на Нотариус Н.В. с рег. № 522 и  район на действие СлРС, отправил до ответника изявление за разваляне на договора за заем от 27.01.2009 г.  и  го поканил в 14-дневен срок от получаване на поканата да възстанови доброволно остатъка от заемна сума в размер на 162 000 лв. – главница, заедно с възнаградителна лихва за периода от 28.11.2011 г. до датата на депозиране на нотариалната покана, в размер на 62 000 лв. Съгласно протокол от 02.11.2015 г., съставен от помощник нотариус в същата нотариална кантора, нотариалната покана била редовно връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

          Твърди, че по предявен частичен иск за сумата 50 000 лв, било образувано гр.дело № 550/2015г. на СлОС, по което било постановено решение №68/06.12.2016г., с което искът бил отхвърлен като неоснователен. С решение №31/04.04.2017г. по в.гр.д. № 19/2017г. на БАС, решението на СлОС било отменено и постановено ново, с което искът бил уважен в пълен размер, ведно със законната лихва  и разноските по делото.

           С настоящата искова молба предявява иск за остатъка от вземането в размер на 112 000 лв., като моли за постановяване на съдебно решение, с което ответното дружество бъде осъдено да му заплати сумата от  112 000 лв., представляваща  разликата от присъдената сума по частичния иск - 50 000лв до пълния размер на задължението - 162 000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

         Ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ГПК. Оспорва иска изцяло - по основание и размер.Счита, че представения по делото ПКО не съдържа необходимите реквизити съгласно ЗСч. Твърди, че няма сключен реален договор за заем с другата страна, но дори да се счете, че има такъв, то правото на ищеца да претендира връщането му е погасено по давност, която в казус е общата 5-годишна давност по ЗЗД, а за лихвите – 3 годишна.

         В с.з. ищецът, ред. призован  се явява лично и представляван от процесуален представител. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира за разноски по делото съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

        В с.з. ответникът се представлява от упълномощен  представител, който оспорва  предявения иск като неоснователен, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК

        От събраните  по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна,  следното:

        На 27.01.2009г,  между страните е сключен договор за заем, обективиран  в  ПКО №100  от същата дата, за сумата 250 000лв,  издаден от ответното дружество „ММ -9“ЕООД, с основание –  паричен заем.

        В ордера има подпис и печат на получателя  на заемната сума, без да е посочено  неговото име  или  длъжност.

        Името в ордера  на предалия заемната сума 250 000лв  е  на ищеца .

        Съгласно  представените по делото 10бр. РКО , ответникът е изплатил на ищеца  следните суми  1/ РКО № 251/28.07.2009г за сумата 6 200лв – лихви по кредит ; 2/ РКО № 250/28.04.2009г, за сумата 6 200лв – лихви по кредит; 3/ РКО  257/29.10.2009- за сумата 6200лв -лихви по кредит ; 4/ РКО № 263/27.01.2010- за сумата 6200лв- лихви по кредит; 5 /РКО № 275/09.04.2011г- за сумата 10 000лв – лихви по кредит; 6/ РКО № 267/31.05.2010г- за сумата 6200лв- лихви покредит; 7/ РКО № 268/03.08.2010г- за сумата 6 200лв – лихви по кредит ; 8/ РКО № 270/30.11.2010г- за сумата 50 000лв – главница и 6200лв – лихви по кредит; 9/ РКО без номер от 27.06.2011г- за сумата 35 000лв- общо главница и лихви и  10/ РКО без номер от 27.11.2011г за сумата 15 000лв- общо главница и лихви.

        От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че сумата от 250 000 лв не е осчетоводена при ответното дружество.

        Съгласно представените по делото 10бр. РКО, платената сума  от ответника по същия договор за заем е 88 000лв- главница, включваща следните суми: 50000лв- платена на 30.11.2010г; 30 000лв- платена на 27.06.2011г и 8000лв- платена на 27.11.2011г.

        Според представените по делото РКО, са платени и  лихви до договора за заем в общ размер на 65 400лв.

        След  като се приспадне от заемна сума 250 000лв погасената част от главницата в размер на 88 000лв, разликата възлиза в размер на 162 000лв.

        С нотариална покана, връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, от помощник - Нотариус при нотариалната кантора на Нотариус Н.В., с рег. № 522,  е поканен  от ищеца да  му заплати в 14- дневен срок  сумата 162 000лв,  представляваща невърнат остатък от заемна сума  по договор от 27.01.2009г, както и сумата 62 100лв – възнаградителна  лихва, за периода  от  28.11.2011г – до  датата на получаване на поканата.

        Въпреки поканата, не е извършено плащане от ответника, поради което ищецът предявил срещу ответника частичен иск за заплащане на сумата 50 000лв, като част от 162 000лв, представляваща дължима сума по заемния договор от 27.01.2009г, развален по реда на чл. 87 ал.1 ЗЗД.

         По предявения иск е било образувано  гр.дело № 550/2015г по описа на СлОС, като с постановеното по същото дело решение №68/06.12.2016г по гр.д. №550/2015г съдът е отхвърлил иска изцяло като неоснователен. 

         С решение № 31/04.04.2017г по в.гр.дело №19/2017г на БАС, е отменено изцяло решението на СлОС по гр.дело №550/2015г и е постановено ново, с което предявеният частичен иск за 50 000лв е уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.12.2015г до окончателното изплащане и 8 849лв- разноски пред двете инстанции.

         С определение № 1/04.01.2018г по т.д. № 1653/2017г на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на БАС. 

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка  на събраните писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

        Приема заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза  като обосновано, ясно и неоспорено.

        Така приетото за установено от фактическа страна,  води до следните правни изводи: 

       Предявен е иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на връщане на нещо, получено на отпаднало основание, с правна квалификация чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и цена от 112 000 лв.

        Искът е  допустим,  а разгледан по същество - основателен и доказан.

        Претендира се  връщане на сума по развален договор за заем, като получена на отпаднало основание, с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД и цена - 112 000лв.

        Искът е предявен за горницата над  50 000лв до 162 000лв,  след като с влязло в сила решението по в.гр.дело № 19/2017 на БАС, с което е уважен предявения частичен иск за сумата  50 000лв.

         По въпроса  за частичния  иск е образувано тълк.дело №3 /2016г на ОСГТК по въпросите: 1/ Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти за спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право. 2/Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?”

         Тъй като все още не е  постановено ТР по тези въпроси, съдът се придържа към установената до момента съдебна практика.

         Съгласно преобладаващата практика на съдилищата, при уважен частичен иск, в последващ процес за останалата част от вземането, се решава въпроса не само за размера на иска, но и за основанието му, т.е. дали вземането съществува,  което следва отново да се установява в новия исков процес. Това е така, тъй като със СПН се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума, като предмет на делото. В предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера, за който се отнася петитума на иска. По предявения иск за горницата, ищецът не може да се позове на СПН по предходното дело, имащо за предмет частичния иск.

         Съдът, като съобрази мотивите към решението на БАС по в.гр.дело №19/2017г на БАС, приема, че между страните по делото е бил сключен договор за заем, обективиран в процесния ПКО№100/27.01.2009г., който играе ролята на разписка за получаването на сумата и важи срещу дружеството издател.

         Разписката за предоставен паричен заем е нарочно съставен частен свидетелстващ документ, който материализира  извънсъдебното признание на автора, че е получил  сумата от посоченото в разписката лице.

         В ПКО №100/27.01.2009г, са посочени  сумата от 250 000лв и основанието за нейното получаване- заем, положен е подпис на получател. 

         Въпреки основателните възражения на ответника за липса на  част от необходимите реквизити съгласно  ЗСч, поради презумпцията  на чл. 301 ТЗ , следва да се приеме, че  поради липсата на противопоставяне веднага след узнаването на търговеца, настъпило с връчването на нотариалната покана за разваляне на договора за заем, той е потвърдил действията на лицето, ако е подписало ордера от негово име, но без представителна власт.

         По делото не се твърдят, нито са събрани  доказателства за това, че ответното дружество е възразило срещу сключения договор за заем след като е узнало за съществуването му и момента на това узнаване е датата на връчване на нотариалната покана за разваляне на договора за заем и даване на срок за изпълнение, след изтичането на който, договорът се счита развален по реда на чл. 87 ал.1 ЗЗД.

         Освен това, от приложените по  делото РКО е видно, че до момента е било извършвано частично плащане в размер на сумата 88 000лв, с отразяване на основание- главница и  сумата  65400лв - лихви по кредит.

        Съдът  намира, че с тези суми е погасявано задължението по процесния договор за заем,  тъй  като ответникът не твърди, че е платил на друго правно основание, различно от заемното.

        Приемайки, че ПКО №100/27.01.2009г има характер на разписка и служи като доказателства за предаване на заемната сума 250 000лв от заемополучател на заемател,  отчитайки погасяването чрез плащане  на част от заемната сума - 88 000лв, / само главница, тъй като лихвите не са предмет на иска/, и приспадайки уважения размер на частичния иск  50 000лв, разликата възлиза в размер на 112 000лв, колкото се и претендира.

        Безспорно е по делото, че договорът за заем е разварен едностранно с нотариална покана, връчена на заемополучателя, с която волеизявлението на заемодателя за разваляне на договора е достигнало адресата си /02.11.2015г/, и е породило правни последици, т.е.  договорът се счита развален с изтичане на 14-дневния срок , даден за доброволно изпълнение, т.е. от 16.11.2015г.     

        На основание чл. 55 ал.1, предл.3 ЗЗД, даденото на отпаднало основание подлежи на връщане, в  една от хипотезите на неоснователно обогатяване. 

        Неоснователно е възражението на ответника за  изтекла погасителна давност, направено с отговора на исковата молба.

       Постановление №1/28.05.1979г на Пленума на ВС  по някои въпроси за неоснователното обогатяване, дава ясен отговор на въпроса за началото на погасителната давност при иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД.

       Разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД съдържа три групи основания, при които даденото подлежи на връщане: при липса на основание;  при неосъществено основание и  при отпадало основание. 

        Съгласно т.7 от цитираното ППВС №1/79г, в първата хипотеза давността започва да тече от деня на получаване на престацията; във втората хипотеза- от деня, в който настъпва невъзможността да се осъществи основанието и в третата, каквато е настоящата- от деня, в който основанието е отпаднало.

       В случая се касае за извънсъдебно разваляне на договор поради неизпълнение,  поради което давността започва да тече от  деня на развалянето . Този ден е датата на връчване на нотариалната покана, с която ответника е уведомен за развалянето на договора по реда на чл. 87 ал.1 ЗЗД , а именно- 02.11.2015г.  На  16.11.2015г.  е изтекъл дадения от кредитора срок за изпълнение.  От тази дата на  датата на предявяване на настоящия иск 04.07.2018г не е изтекла общата 5г давност, която изтича на 16.11.2018г.     

        Тъй като частичният иск е бил предявен на 01.12.2015г, се поставя въпроса дали предявяването на частичния иск води до прекъсване на давността по отношение на непредявената част от вземането.

        Този въпрос  намира отговор в разпоредбата на чл. 116а ЗЗД/ нова, обн. в ДВ бр.42/22.05.2018г/, която гласи, че когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.   

        Съдът намира, че тази разпоредба поради материалноправния си характер не намира приложение относно заварени факти и правоотношения, при липса на изрично регламентиране в обратния смисъл.   Но дори се приеме, че с предявяване на частичния иск, давността се прекъсва по отношение на непредявеното вземане и започна да тече нова 5г давност, тя не е изтекла за периода от  01.12.2015г до 04.07.2018г.

        При този изход от спора, на основание  чл. 78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца  разноските по делото  съгласно представения списък по чл. 80ГПК, в размер на сумата 8500лв, от която:  4480лв – д.т., 3 770лв-  адв. възнаграждение и  250 лв- възнаграждение за вещо лице.

         Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                      Р   Е   Ш   И:  

 

 

         ОСЪЖДА  „ММ 9” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***************“, представлявано от управителя С.А.Л., ЕИК- 829046199, да заплати на Н.С.К. ***, ЕГН- **********,  сумата 112 000лв /сто и дванадесет  хиляди лева/, представляваща останалата част от цялата сума 162 000 лв. /сто шейсет и две хиляди лева/, получена на отпаднало основание- едностранно  развален договор за заем от 27.01.2009г, с която се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано  от датата завеждане на исковата молба- 04.07.2018г до окончателното изплащане, както и сумата 8 500лв / осем хиляди и петстотин лева /-  разноски по делото.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас,  в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: