Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 09.04.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.:СИЛВИЯ A.А

 

                                    

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 320 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Н., пълномощник на „УЗО“ ООД, със седалище и адрес на управление ******** против решение № 558/22.05.2018 г. по гр.д. № 3099/2017г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ******** иск за заплащане на сумата от 15121.25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 03.04.2017 г. С обжалваното решение, въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 2090.56 лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост.

         Страната посочва, че след като е възприел правилно фактическата обстановка и е определил правилно квалификацията на предявения иск, съдът е постановил решение, което е в противоречие с доказателствата. Безспорно било установено по делото, че в процесния период – м. март 2017 г. необходимият за работата на въззивника газ – азот е бил доставян единствено от въззивника. По време на работа , на 04.03.2017 г., по машината за лазарно рязане ЕСО 1530 се появили технически проблеми, след като от режещото устройство навън се появила течност с лепкава консистенция. Назначената по делото КСТЕ с ВЛ А. и Л. била установила, че причина за настъпилите технически проблеми била попадналата в машината течност с лепкава консистенция ( глюкоза), която се съдържала в бутилките с газ- азот. Тези факти се били доказвали и от съставения на 15.03.2017 г. протокол за техническо обслужване № 15032017, както и от протокола от 16.03.2017 г. съставен от сервизната фирма „ НУКОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД 16032017. Поради доставения от ответника некачествен азот се е стигнало до имуществени вреди – подмЯ. на фокусна леща, на разпределител на газове и сервизно обслужване в общ размер от 15 121.25 лв. Посочените по – горе факти били установени и от разпитаните по делото свидетели Х., Й. и Т.. От техните показания било видно и че представител на ответника свид.Х., след извършени от него проби на място е заявил, че преди да достави бюндела на ищеца го е бил давал на винарна, която е върнала „вино в самия бюндел“. Страната посочва също, че изготвената от ВЛ А. експертиза установила честота на самия газ 99.999 %, но не и цялостното съдържание на бюндела с газ. Възивникът твърди, че описаните по – горе вреди са в пряка причинно – следствена връзка с доставения и от ответното дружество газ – азот и като такива следва да бъдат възстановени. Страната оспорва правните изводи на съда за недоказаност на исковата претенция, като посочва , че те са в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства но делото и са едностранчиви. Неправилно не били ценени показанията на свидетелите Х., Й. и Т. относно цвета на „ лепкавата течност“. Това, че те не говорили за един и същи цвят на течността сочело, че не са били предварително уговаряни какви показания да дадат. Неясни били и доводите на съда за реда по който са определени дължимите разноски. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Д., пълномощник  на „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ********, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Невярно било твърдението, че съдът необосновано е приел, че показанията на свидетелите Х., Й. и Т. съществено си противоречат и като такива не ги е кредитирал. Те си противоречали, както помежду си, така и на останалите доказателства – протокол от 15.03.2017 г. относно фактите свързани с настъпването на повредата, начина по който е станало продухването с азот, дали е било вдигнато предпазното стъкло или не и т.н. освен това не било доказано по делото, какви точно части от машината са били изпратени в Германия. Фактурирането на дължимата сума било извършено преди изпращането на режещата глава в Германия. Въззиваемата страна посочва, че изготвената КСТХЕ е била изготвена единствено на основание свидетелските показания за „ лепкава течност“, а самите ВЛ не били открили такава. От разпита на ВЛ А. се установявало, че бутилките са с високо налягане и не може отвън да попадне вещество, което е с по – ниско налягане от това в бутилките. По делото не били представени доказателства, от които да е видно, че газовият разпределител се е повредил.  Машината не била свързана в съответствие с техническите изисквания с помощните газове, което било предпоставка за аварии. Такава предпоставка било и липсата на UPS. Въззиваемата страна счита, че като е предприел неправилни действия ( частично разглобяване на детайли чрез махане на предпазно стъкло, продухване) с цел да отстрани възникналия технически проблем, въззивникът сам е повредил режещата глава на машината, а по отношение на газовия разпределител въобще не се било установило да има повреда. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и с адв.Н., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски. В подробна писмена защита заявява, че правните изводи на първоинстанционния съд не са съобразени нито с доказателствата по делото, нито с материалния закон. Всяко едно от събраните по делото писмени доказателства установявало причината за настъпилите технически проблеми, довели до преустановяване на работата на процесната машина, както и причинените от това вреди. Конкретната причина била попадналата в машината за лазерно рязане течност с лепкава консистенция (без значение от нейния точен химически състав), която се е съдържала в бутилките с газ-азот, доставени от „ДИЯ ГАЗ" ООД. Настъпилите повреди като следствие от попадналата течност в доставения газ – азот се потвърждавали и от свидетелските показания на св.Х., Й. и Т.. Всички тези свидетели посочили, че св. Х. – съпруг на управителя на ответното дружество сам е констатирал наличието на миризлива течност в бюндела и е посочил, че преди да достави газ на ищцовото дружество е доставял газ на някаква винарна (със същия бюндел), където най – вероятно е станало замърсяването. Показанията на св. Х., Й. и Т. били безпротиворечиви, незаинтересовани и обективни. Страната е посочила, че исковата и претенция е подкрепена и то заключенията по изготвените съдебно – технически експертизи. По отношение на експертизата, изготвена от в.л. М. А., се посочва, че макар по нея да се е установила чистота на изследвания газ-азот от 99,999%, тя касаела единствено визирания газ-азот, но не и на цялостното съдържание на бутилките (бюнделите) с газг доставени от ответното „ДИЯ ГАЗ" ООД. Страната заявява, че претендираните от нея вреди са в пряка причинна връзка с противоправното поведение на ответното дружество обективирано в доставяне на газ-азот, който съдържа и течност с лепкава консистенция, довела до възникналите технически проблеми, а оттам и на причиняване на вреди, които подлежат на възстановяване съгласно чл. 195. ал. 2 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД .

По отношение на изготвената във въззивната фаза на производството тройна комбинирана съдебно-техническа експертиза (КСТЕ) се посочва, че тя категорично била установила, че проявилата се техническа проблематика се дължи единствено и само на попаднала течност/консистенция в процесната машина за лазерно рязане и то от бюндела/бутилките с газ-азот, доставен на „УЗО" ООД от ответното „ДИЯ ГАЗ" ООД. Вещото лице Х. научно било обосновало изказаното от него мнение, докато изразеното от в.л. Д. Хр. И. мнение по същество не било мотивирано и обосновано. Същото явно и целенасочено съдържало отговори, ползващи ответната страна. Поради това становището, изразено от в.л. Д. И., както в самата експертиза, така и в с.з. не следвало да бъде кредитирано, включително поради факта, че съото било необосновано и противоречало на изразените становища дадени от останалите две вещи лица доц. д-р Х.Х. и М.М.. От заключението на вещите лица ставал ясен механизмът, по който вероятно е попаднала течнаст в бюндела, както и че лещата е била повредена в процеса на рязане на детайлите, а не след това. В отговора на въпрос 6, експертизата категорично дала заключение, според което, свалянето на предпазното стъкло нямало отношение към щетата, тъй като повредата на лещата била настъпила преди продухването.

В заключение страната посочва, че по делото безспорно  се е установила причината за настъпилите и причинени имуществени вреди, дължаща се на неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в доставен на ищеца газ-азот, поставен в съд (бутилки/бюндели), съдържаш лепкава/замърсяваша течност, което било в отклонение от дължимото качество, конкретно настъпилите имуществени вреди , наличието на пряка причинна връзка между не чистото съдържание на доставения от ответника на ищеца азот и възникналите от това технически проблеми, които имат за последица причиняване на търсените имуществени вреди

Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде уважен предявеният иск. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемото дружество се представлява от законния си представител – управител Я. Х.а, както и от представители по пълномощие – адв. Д. и адв. Д.. В подробно писмено становище се излагат съображения за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение.

В становището е посочено, че първата експертиза изготвена от вещите лица изготвили експертизата пред РС – Сливен не е допринесла съществено за изясняването на спора между страните. Второто експертно заключение от ВЛ Х., М. и И. също не било на академична висота. Подходът на ВЛ Х. и М. бил погрешен. Те не давали отговор на въпроса дали изгарянето е можело да настъпи от зацапване. Отговорът се съдържал в Протокола за техническо обслужване на НУКОН от 15.03.2017 год., където било посочено, че зацапването на оптичните компоненти на режещата глава, довело до нуждата от смЯ. на режещата глава. От представените доказателства с исковата молба /Техническия протокол на НУКОН/ се било установило, че служители на УЗО ООД са се опитали да продухват системата с дигнато стъкло, при което са зацапали оптичната система и по този начин най-вероятно са прогорили и лещата.

Като пренебрегнали възможността изгарянето да е приченено от зацапване, ВЛ приели за причина за настъпилите вреди наличие на течност, която е нарушила режима на рязане и е довела до изгаряне на лещата следствие обратно фокусиране на лазерния сноп. Това схващане на ВЛ било погрешно. Никое от ВЛ не посочило как е възможно в система под налягане да се вкара течност. По делото нямало обективни доказателства за наличието на течност в системата. В сферата на предположенията били и обясненията на ВЛ относно механизма на увреждане на лещата. От представените и приети по делото писмени доказателства нямало данни за някаква идентификация на лазерната глава, която е свалена от машината на УЗО ООД от техниците на НУКОН. От представените протоколи не можело да бъде установен, какъв е серийният номер на повредената режеща глава. По делото не било установено, в кой точно момент е престанал да работи газовият разпределител и ако е бил блокиран как са били извършвани контролните продухвания на 4 март 2017 г. от оператора на машината. По делото не било отговорено на въпроса ако е газовият разпределител е работел при контролните продухвания защо е преустановил работа си след като е била подменена режещата глава и какво се е случило между контролните продухванията и монтирането на новата режеща глава? По този начин следвало да се направи извод, че и с последната експертиза не се е установила точната повреда, която е настъпила, както и наличието на течност в бюндела, още по – малко същата да е била лепкава или миришеща на оцет / вино. Не било установено дали газовият разпределител е бил повреден и ако да – каква е повредата му. Още по – малко била установена връзката между неработещия газов разпределител и доставената от въззиваемото дружество газ.

По делото безспорно било установено коректно и точно изпълнение от страна на въззиваемия на технически газ – азот. Не било доказана противоправност в поведението на ответника. Не било доказано наличието на лепкава течност в бюндела. Презумцията за вина била оборена със събраните по делото доказателства – ищецът сам продухвал машината при вдигнат предпазител, при което сам е причинил щетите си. По отношение на вредата е посочено, че твърдението на ищеца за нанесена щета не е доказано по делото. Не били представени доказателства, че газовият разпределител е повреден, тъй като не е бил изпратен на оторизиран сервиз, който би могъл да установи каква е повредата и съответно причината за тази повреда. Не било доказано и настъпилата вреда от повреда на режещата глава, тъй като режещата глава не е била идентифицирана със сериен номер и не е било установено от независим сервиз повредата и причината за тази повреда. По отношение на причинно – следствената връзка , страната посочва, че такава не е била установена . не било доказано, че качеството на азота и наличието на лепкава течност в него е пряката и непосредствена причина за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял. Не било доказано, каква е причината за повредата на газовия разпределител, както и не било доказано, от какво е била замърсена оптичната система. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. В случай, че съдът уважи иска се моли той да вземе предвид обстоятелството, че ДДС е било възстановено на фирмата ищец. Претендират се деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

    Беше извършена комбинирана съдебно – техническа и химическа експертиза от ВЛ Л. и К.. В заключението си ВЛ посочиха, че повредата (изгарянето) на фокусиращата и колиматорната лещи е настъпило при рязане на детайла след 2ри елемент. На третия елемент от детайла са били изрязани само двата отвора и при прехвърляне на лазерния лъч за рязане на контура, е станало изтичането на течност от дюзата на режещата глава. ВЛ са посочили също така, че продухването е отделна независима операция от рязането и е част от проверката и подготовката на машината за пуск преди основната операция рязане. В конкретния случай продухването е било последваща операция, предприета за изясняване на причините за влошаване работа на машината и за изтичането на течност от дюзата на режещата глава. При контролираното продухване не се е генерирал лазерен лъч. Вещите лица са категорични, че щетата е настъпила по време на рязане, в работен режим и че при продухването не е възможно да настъпят твърдените щети.

 

Пред настоящата инстанция беше назначена и изслушана комбинирана съдебно – техническа експертиза от ВЛ доц.Х.Х., М.М. и Д.И.. От заключението на ВЛ и от обясненията дадени в с.з. на 13.03.2019 г. се установи следното:

В бюндела, с който е бил доставен газ от ответника е имало течност, която е можела да попадне в него по няколко начина. Това заключение дават, както ВЛ Х. и М., така и ВЛ И. ( отг. 1 въпрос- „Щетата е настъпила поради наличието на течност по време на процеса на рязане). Първият вариант е ако газът от бюндела се изпусне докато налягането му стане равно на атмосферното и тогава през единия от крановете на колекторната тръба се налее известно количество течност в него. Според вещите лица този вариант е допустим, но малко вероятен, защото предполага умисъл в действието. Друг вариант бил ако не е сработил възвратен клапан, било защото на повърхността му е попаднало чуждо тяло, което му е попречило да се затвори напълно и е позволило навлизането на течност, било като поради малката разлика в налягането са се формирали два потока – газ в едната посока и течност в другата. Става въпрос за ситуация, при която налягането на азота е достатъчно голямо, за да държи възвратния клапан отворен, обаче не може да попречи на част от течността да се просмуква покрай него надолу ( ВЛ Х.).

Според ВЛ И. не било коректно да се твърди, че попадналата в бюндела течност е била глюкоза, тъй като използваният метод за установяване на съдържанието на глюкоза не бил предвиден за начина, по който е използван. ВЛ доц.Х. обаче посочи, че независимо, от какво се е състояла течността в бюндела ( дори ако е била дестилирана вода) тя е щяла да доведе до срив в работния процес и до настъпване на щетите. Този извод на ВЛ Х. е подкрепен от подробно научно обосновано изложение.

ВЛ отговориха на въпроса дали фирмата доставчик има задължение да вакумира преди доставка всеки бюндел отрицателно. Беше посочено, че оборотните бутилки за сгъстени газове минават на изпитания на всеки 5 години и тогава задължително се вакуумират.

ВЛ са посочили, че в протокола на фирма И-VI HIGHYAG, Германия е отбелязано, че повредата на лещата е резултат от изгаряния (burning). Такива изгаряния могат да се получат само от лазерното лъчение като са възможни два варианта. Единият е да се включи лазерът при зацапана леща, а другият е свързан с появата на фокусирано обратно отражение от рязаният материал. Ако след продухването и евентуалното зацапване на лещата лазерът не е включван, то повреда на лещата в резултат от самото продухване би била невъзможна. В този случай лещата би била зацапана, но не и изгорена. Ако обаче лазерът е бил включван при замърсена леща, то е било възможно да се получат изгаряния на лещата на местата, в които тя е била замърсена. Вещите лица са коментирали металната пластина – детайл, който е бил рязан по време на настъпване на аварията и с който те са се запознали при посещението си при ищеца и са посочили, че лазерното рязане е било извършвано с асистиращ газ - азот, като зададеният режим за рязане е бил много добър, което си личало от среза на първите два успешно изрязани детайла. Прекъсването на нормалния режим на рязане е станало при изрязването на вътрешен отвор на третия детайл. Очевидната причина била попадането в дюзата на сравнително голямо количество замърсяваща течност, която чрез силно поглъщане и разсейване на лазерното лъчение рязко е намалила плътността на мощността и е извадила лазерната система от нормален режим. Тъй като диаметърът на дюзата е 1,5 мм, а диаметърът на лазерния сноп през нея е около 0,3 мм, то част от течността е преминала покрай снопа и е била разпръсната от газовата струя, което се виждало от радиалните пръски. По външния контур на третия детайл, както и по четвъртия и петия, не се виждали забележими пръски от течност, което означавало, че количеството течност, което е попадало в дюзата и е пречило на рязането, значително е намаляло. Ако системата не е била повредена, то тя би трябвало да възстанови нормалното си рязане и четвъртият и петият детайли да бъдат изрязани по същият начин както първите два. Фактът, че това не се е случило означавало, че още при рязането на третият детайл фокусиращата леща се е повредила и по-нататъшното рязане е станало невъзможно. Практически сигурно било, че изгарянето на фокусиращата леща е настъпило в момента на изрязването на отвор в третия детайл. От това можело да се направи извод, че повредата на фокусиращата леща е настъпила преди спирането на машината. При отстраняване на защитното стъкло, управлението на лазера не изработвало сигнал за пускането на лазерна генерация.

         По отношение на газовия разпределител ВЛ са посочили, че пиезо-газовия разпределител има електрическа част и механична част. По време на аварията и след това газовият разпределител е работил, понеже са правени продухвания с различни газове. Това становище беше изложено от ВЛ Х. в с.з., когато същият посочи, че „газоразпределителят е работил нормално, тъй като е пускал само азота, каквото е заданието и е блокирал останалите два газа. Такова е заданието, той го е правил“. ВЛ Х., е изследвало газовия разпределител в ТУ – София и обясни, че доколкото е изследвал единия от модулите на разпределителя не е констатирал той да е повреден. Негова част е била „запекла“, но след като е била натисната с ръка се е задействала. Електрониката и по двата модула на разпределителя е била наред Проблемът не е бил електронен - или е имало запушване, или е имало някакво залепване. Възможно било проблемът да е оправяем, да е възможно разпределителят да се ремонтира. ВЛ И. също посочи, че видимо газовият разпределител не е бил повреден.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.05.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.08.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Съдът следва да отбележи, че кредитира и двете технически експертизи изготвени във въззивната фаза на производството. Намира, че те са изготвени от компетентни лица, които не са в зависими отношения с някоя от страните, обективни са и са добросъвестни. Все пак по въпросите свързани с физиката, съдът отдава предпочитание на изказаните тези от ВЛ доц.Х. и М., тъй като намира, че те са безспорните специалисти в тази област.

Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД във вр. с чл. 195 ал.2 от ЗЗД. Касае се за договорна отговорност, при която неизпълнението произтича от облигационно отношение между страните, при която длъжникът е следвало да изпълни едно свое задължение, не го е изпълнил и това е довело до щети за кредитора.

В случая няма спор между страните, че между тях е съществувало договорно отношение, по което ответникът е доставял инертен газ – азот на ищеца, с качество с което лазерната му машина да може да работи безпроблемно. Безспорно е установено и че при настъпването на аварията на машината собственост на ищеца същата е работила с азот доставен от ответника.

Установи се по делото, че ответната фирма е доставяла на ищеца газ – азот с чистота 99.999 %. Съдът обаче счита, че е безспорно установено и обстоятелството, че в бюндела, в който е бил доставен газът по някаква причина е била попаднала течност, която в хода на работния процес е била увлечена от газта, излязла е през дюзата на лазера и е причинила щети на машината. Това свое заключение съдът основава най – вече на изготвената пред настоящата инстанция съдебно – техническа експертиза от ВЛ Х., М. и И.. В изложението си ВЛ доц. Х. много подробно е посочил механизма, по който е станало увличането на течността и причиняването на щетите. Всъщност без значение за спора се явява въпросът как течността е попаднала в бюндела. Факт е , че тя е била там . Това се потвърждава от обективните следи, които са настъпили – спиране на машината, радиални пръски по рязания детайл ( за който свидетелстват разпитаните свидетели и разгледалите го вещи лица), изтеклата течност, която е оставила следи при проведения експеримент от ВЛ Л. и К. пред РС. Следва да се посочи, че за спора е без значение и дали течността е била със съдържание на глюкоза или не. Както посочи ВЛ доц.Х., всяка една течност, било то и дестилирана вода, попаднала в системата на машината би довела до увредата и  и настъпването на щети.

Съдът намира, че е безспорно установено по делото настъпването на вреди за ищеца. Какъв е точният им вид и размер, съдът ще изложи съображенията си по – долу.

Налице е и причинно - слдствена връзка между доставения газ - азот с течност в бюндела му и настъпилите щети за ищеца, тъй като ако в бюндела не се е съдържала течност не би се стигнало и до причиняването на щетите. Те са в пряка връзка с изтеклата течност.

Съдът намира, че вината на ответника по делото е установена, тъй като той е следвало да предвиди, че ако в доставената газ, освен азот съществуват и други вещества ще се стигне до авария на машината на ищеца. В случая поведението на ответника не представлява добра практика. Той би следвало преди да зареди бутилките, които доставя на клиентите си да извърши процедура по вакумация за да е сигурен, че в тях няма никакви други примеси.

По делото се претендира обезщетение за вреди за увредени части (фокусна леща и разпределител на газове), които са настъпили поради неправомерното поведение на ответника, който е доставил на ищеца инертен газ – азот в бюндели съдържащи и течност.

Съдът намира за доказани вредите за увредена фокусна леща, но не и за разпределителя на газове.

По отношение повреждането на фокусната леща са налице, както гласни, така и писмени доказателства. Представените протоколи от фирма Нукон – България ( от 04.03.2017 г. и 16.03.2017 г.) посочват, че поради настъпилата авария се е наложило подмЯ.та на фокусна леща и газов разпределител. Че фокусната леща е била увредена се доказва и от свидетелските показания на св. Х., Й. и Т., а така също и от извършените съдебно – технически и комбинирани експертиза , както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд. Стойността на причинената щета е била в размер на 5696.16 лв. ( с ДДС). Щета се явяват и разходите по отстраняването на аварията в размер на 1680.00 лв.( с ДДС). Така определени общо дължимите щети са в размер на 7376.16лв.

Съдът намира обаче, че повреждането на газовия разпределител не е доказано безспорно. ВЛ назначени във въззивната фаза на производството не констатираха наличието на някаква механична повреда. Те посочиха, че движението на разпределителя е било затруднено, но липсват данни за същинска щета – такова увреждане, което да не може да бъде отстранено с предприемане на действия по почистването му. Не би било законосъобразно и справедливо ответникът да понесе отговорност за вреда, за която няма категорични данни, че е настъпила. Ето защо съдът намира, че исковата претенция за подмЯ.та на газовия разпределител в размер на 7745.09 лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана.

Съдът намира, че с оглед уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата. Тъй като се касае за договорна отговорност и няма данни да е отправЯ. покана до ответника за плащане преди депозирането на исковата молба, върху главницата от 7376.16 лв. се дължи законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат разпределени и деловодните разноски на страните. За въззивната инстанция в полза на „УЗО“ ООД следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1439.38 лева ( държавна такса, възнаграждения за ВЛ и адвокатско възнаграждение). За въззивна инстанция в полза на „ ДИЯ ГАЗ“ ООД следва да се присъдят разноски в размер на 1496.85 лв. (възнаграждения за ВЛ и адвокатско възнаграждение).По отношение на направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за първа инстанция в полза на ищцовата страна, съдътна мира същото за неоснователно като взе предвид фактическата сложност на делото, поради което за първа инстанция в полза на „УЗО“ ООД следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1278.85лв. ( държавна такса, възнаграждения за ВЛ и адвокатско възнаграждение), а в полза на „ ДИЯ ГАЗ“ ООД следва да се присъдят разноски в размер на 1565.99 лв. (държавна такса, възнаграждения за ВЛ и адвокатско възнаграждение).

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение №558/22.05.2018 г. по гр.д. № 3099/2017г. на Сливенския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от „УЗО“ ООД, със седалище и адрес на управление ******** против „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ******** иск с правно основание чл.82 от ЗЗД във вр. с чл. 195 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15121.25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба – 27.06.2017 г. за сумата до 7376.16 ( седем хиляди триста седемдесет и шест лева и шестнадесет стотинки) лева като неправилно и незаканосъобразно.

 

ОТМЕНЯ решение №558/22.05.2018 г. по гр.д. № 3099/2017г. на Сливенския районен съд в частта, с която„УЗО“ ООД, със седалище и адрес на управление ******** е бил осъден да заплати на „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ******** деловодни разноски за сумата над 1565.99 ( хиляда петстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) лева.

 

Вместо това постанови :

 

ОСЪЖДА „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ******** да заплати на УЗО“ ООД, със седалище и адрес на управление ******** по иска с правно основание чл.82 от ЗЗД във вр. с чл. 195 ал.2 от ЗЗД сумата от 7376.16 ( седем хиляди триста седемдесет и шест лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – повредена фокусна леща  на лазерна машина, ведно със законната лихва считано от 03.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ******** да заплати на УЗО“ ООД, със седалище и адрес на управление ******** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 1278.85 ( хиляда двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки) лева.

 

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ******** да заплати на УЗО“ ООД, със седалище и адрес на управление ******** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1439.38 ( хиляда четиристотин тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки) лева.

 

ОСЪЖДА УЗО“ ООД, със седалище и адрес на управление ******** да заплати на „ ДИЯ ГАЗ“ ООД от ******** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1496.85 ( хиляда четиристотин деветдесет и шест  лева и осемдесет и пет стотинки) лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.