Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 132

 

гр. Сливен,  20.09.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 322  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 601/01.06.2018 г. по гр.д. № 321/2018 г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на Община Сливен, БУЛСТАТ 000590654, представлявано от кмета на общината, че „Бултрак“ ООД, ЕИК 119035137 с адрес на управление ***********, представлявано от В.С.Г.не дължи сумите по Акт за установяване на задължение № РА 000015/23.01.2012 г. издаден от Община - Сливен в размер на 7 392,31 лв., от които главница в размер на 4 371,58 лв., публични вземания за данък превозни средства за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г. и лихва върху главницата в размер на 3 020,73 лв. за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 1313 по описа на ДСИ при РС – Сливен за 2017 г. поради погасяването им по давност и е осъдена Общината да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от Община – Сливен, чрез процесуален представител, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че обжалваният АУЗ е издаден от орган по приходите в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 4 ал.1 вр. чл. 9 б. Б от ЗМДТЗ. Актът е издаден на основание на чл .107 и чл. 171 ал. 1 от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл. 54 ал.1 от ЗМДТ. С посочения акт са установени публични задължения за данък върху превозни средства. Неправилен е формираният от районния съд извод, че с издаване на Акта за установяване на публично вземане давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 23.01.2017 г., позовават се на ТР № 2/12.04.2017 г. на ВАС. Сочи се, че в данъчното право давността е уредена в чл. 171 и чл. 172 от ДОПК. С издаването на АУЗ на основание чл. 172 ал.2 от ДОПК е прекъсната 5 годишната давност и в този случай погасителната давност започва да тече отново и към нея не се включва срокът преди това. Новата давност започва от 01.01.2013 г. и приключва на 31.12.2017 г. и е неправилен формираният от първоинстанционния съд извод, че давността е изтекла по отношение на лихвата по главницата, която е тригодишна. С разпоредбата на чл.162 ал.2 т. 9 от ДОПК лихвите върху публични вземания са определени като публични вземания и по отношение на тях е приложим общият режим съответно петгодишен срок за погасяването им по давност. Развиват се съображения, че като цяло вземанията не са погасени по давност и се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено атакуваното решение, като се претендират и разноски.

        В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Правилно съдът е приел, че вземанията на Община – Сливен против въззиваемия са погасени по давност, поради това се иска да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За възиваемата страна не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Страните не спорят по фактите. Във въззивната жалба се развиват съображения, че новата давност за вземането на Общината е започнала да тече на 01.01.2013 г. и е приключила на 31.12.2017 г., като се позовава на общия текст на чл. 171 ал.1 от ДОПК. Тези съображения обаче са необосновани. Безспорно е, че в случая се касае за вземания за данък превозно средство, който обхваща периода от 2006 г. до 2010 г. включително и така давността съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК за последното вземане от 2010 г. е започнала от 01.01.2011 г. С издаването на Акта за установяване на задължението на 23.01.2012 г. давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност, но тази давност не е започнала да тече от 01.01.2013 г., както се поддържа във въззивната жалба, а от издаването на този акт. Така правилно и законосъобразно районния съд е приел, че давността е изтекла на 23.01.2017 г. Заявлението за образуване на изпълнителното дело е подадено след изтичане на давността  - 15.12.2017 г. и  позоваването, с предявяване на иска, на твърдение за изтекла давност се явява основателно. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че вземанията по Акта за установяване на задължение от 23.01.2012 г. са погасени по давност.

Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме за правилно становището поддържано във въззивната жалба, че давността е започнала да тече от 01.01.2013 г., то към момента на подаване на исковата молба – 23.01.2018 г., давността отново е изтекла, тъй като, видно от приложеното копие от изпълнителното дело, по него не са били предприемани действия, които прекъсват давността. Точно на тези обстоятелства се позовава и ищецът, като посочва приетото в ТР № 2/2013 г., където изрично е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други. Именно такива действия са били извършвани по изпълнително дело № 1313/2017 г., като не са били предприети каквито и да е действия, които да прекъсват давността така, както е прието в посоченото тълкувателно решение. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В обобщение настоящия състав намира, че предявеният иск се явява основателен, поради което следва да бъде уважен и решението на районния съд е правилно и законосъобразно. 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 601/01.06.2018 г. по гр.д. № 321/2018 г. Районен съд – Сливен.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: