Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N   

 

гр. Сливен, 03.08.2018 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на трети август през двехиляди и осемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                              МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                 мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 337 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, бързо  и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК вр. чл. 310 от ГПК и чл. 329 от ЗСВ.

Образувано е по въззивна жалба против против първоинстанционно решение № 526/16.05.2018г. по гр.д. № 332/2018г. на СлРС, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетните деца М.А.М., р. 15.02.2004г., Я.М.М., род. ***г. и С.М.М., род. ***г. на бащата А.М.М., определено е местоживеенето на децата при бащата, на майката Р.М.М. е определен режим на лични отношения с децата  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. без приспиване, като майката ги взима и връща в дома им, осъдена е майката Р.М.М. да заплаща на малолетните деца М.Я.и С.чрез техния баща и законен представител А.М.М. месечна издръжка в размер на 150 лв. за всяко едно от трите деца, считано от 24.01.2018г. до настъпване на законови правоизменящи или правопрекратяващи я факти заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени над този до пълния претендиран размер от по 200 лв. за всяко дете като неоснователни и са присъдени държавна такса и разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло цитираното решение.

Във въззивната жалба въззивникът твърди, че решението на СлРС е  незаконосъобразно и неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните доказателства. Счита, че неправилно съдът е приел, че майката е абдикирала от родителска отговорност, че е изразил предубеденост в мотивите си, че не е приел наличието на страх у майката от тормоза и постоянния стрес, на който е подлагана от ищеца, че не е отчел правилно интересите на децата, тъй като бащата не полага адекватни грижи и детето М. е бременно. Неоснователно било прието, че ищецът се подпомага при отглеждането на децата от своята майка, изразява несъгласие с мотивировъчната част на съдебния акт относно възлагането н ародителските права на бащата. Също така се оплаква от неправилно определен размер на присъдената издръжка, като счита, че при доходи на майката от 500 лв., съдът е следвало да  се съобрази с ограничението по чл. 142 ал. 2 от СК. Развива съображения и в тази насока. Въззивницата се е недоволна и от определения режим на лични контакти, тъй като в него липсвала възможност за взимане на децата през лятото за срок от един месец, а и през останалото време щяла да има затруднения, тъй като съдът не съобразил, че понастоящем местоживеенето й е в гр. Плевен. Също така съдът не е взел предвид и психичното състояние на ищеца. Моли да бъде отменено решението на СлРС и да й се предоставят родителските права спрямо децата и местоживеенето им да е определен опри нея, а на бащата да се определи режим на лични контакти, както и да бъде осъденда заплаща месечна издръжка за всяко от децата. В случай, че това искане не бъде уважено, моли да се определи по-ниска месечна издръжка, която тя да заплаща, както и да й се определи режим на лични контакти с децата от събота от 9.00ч. до 21.00ч. /лятото и 19.00ч. зимата/  в неделя всяка седмица  и 30 дни всяка лятна ваканция, които да се съобразят с отпуската на майката, тъй като бащата е безработен. Няма направено искане за присъждане на разноски.

Прави доказателствени искания за допускане до разпит н ачетирима свидетели, които да установят факти, свързани със системен тормоз и побой над нея от страна на ищеца, че докато е била в РБ се е грижила много добре за децата, че е отишла да работи в чужбина, защото бащата бил безработен, че от малка имала непреодолим страх от ищеца и психоза от вида му, иска да й се издаде съдебно удостоверение, за да се снабди с друго такова от училището на Я.относно това дали детето е повтаряло клас и на какво се дължи това, иска да се задължи личният лекар на дъщерята М. да даде информация за състоянието й, дали е бременна и в кой месец, респективно да се задължи бащата да я заведе на преглед за да се установят тези обстоятелства, иска и да се извърши служебна справка от МВР Сливен дали е подавала жалби срещу А.М..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор чрез процесуалния си представител по пълномощие, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Развива контрааргументи, с които оборва всички наведени с жалбата оплаквания. Заявява, че съдът е формирал вярна фактическа обстановка, която правилно е привел към съответстващите й правни норми. Излага подробни съображения за неоснователността на претенциите, като преповтаря доводите, които е поддържал в първоинстанционното производство относно липсата на промяна в обстоятелствата, налагаща промяна на определените мерки. Намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено. Няма заявена претенция за разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С мотивирано определение, държано в з.с.з. на 17.07.2018г. въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания, направени от въззивницата.

В с.з., за въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, по реда на преупълномощаването, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени атакуваното решение и вместо това постанои ново, с което отхвърли исковете, евентуално – определи по-нисък размер на издръжката, която да заплаща за децата и по-широк режим на лични контакти с тях. Оспорва отговора на въззиваемия. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, назначен по реда на ЗПП, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Непосредственото изслушване на двамата родители от страна на този състав на СлОС не рефлектира върху правилността на крайните решаващи изводи на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 59 ал. 4 от СК, към която препраща чл. 127 ал. 2 от СК, дава примерните критерии, които следва да се приложат при решаване на въпроса при кого от двамата родители да живее детето и на кого да се предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материалните възможности.

В случая несъмнено се доказа трайно и продължаващо до момента установяване на трите деца да живеят при баща си и неговата майка /тяхна баба/. Съдът   разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.

В случая се установява, че бащата и бабата живеят в собствени жилища, където условията за отглеждане на децата са добри, за тях се полагат необходимите грижи, задоволяват се базовите потребности от храна, подслон, облекло. Бащата е безработен. Получава месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП от 234 лв., заработва малки нередовни надници. Той желае да упражнява родителските права спрямо децата, проявява загриженост към тях и отговорно отношение към отглеждането им.

Майката е напуснала децата и бащата от 2015г., работила е в чужбина, след завръщането си през 2018г. се е установила да живее с друг мъж и майка му в град Плевен, в жилище, ползвано под наем от съжителя й. Признава месечен доход от около 500 лв. С децата не е контактувала лично през последните около 3 години, връзката е била чрез телефон или интернет. Желае да упражнява родителски права или да ги вижда по-често и за по-дълго време. Изпитва страх от ищеца.

Децата са силно привързани към баща си и баба си, с които никога не са се разделяли. Изпитва огорчение от поведението на майка си, което считат за акт на изоставяне. Изслушаните две по-големи деца заявяват категорично желание да продължат да живеят с баща си.

Така, при съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства констатирани за страните, се налага изводът, че за момента по-пригодният родител е бащата и интересът на децата ще е по-добре защитен при него. Той притежава физическа възможност и лични качества да полага грижите по отглеждането и възпитанието на децата, разчита на ефективна и постоянна помощ от своята майка, осигурил е на децата необходимия дом и отношение, както и средства за задоволяване на елементарните им потребности.

Тук следва да се отбележи, че взаимоотношенията между страните, причините за раздялата и евентуалните страхови представи на въззивницата-ответница спрямо ищеца, са неотносими към настоящия спор, тъй като излизат извън неговия предметен обсег. Доколкото нито се е твърдяла, нито провеждала връзка между поведението на бащата към майката, което да рефлектира върху отношението му към децата, личните преживявания на въззивницата са безразлични за съда касателно въпросите, които е сезиран да разреши.

Също така, по повод релевирания аргумент за липса на родителски качества у бащата, изведен от твърдението за настояща бременност на детето М. /14г./, съдът счита, че сам по себе си, дори да бе категорично доказан, този факт не води до еднозначното заключение нито за липсата на родителски капацитет на бащата, нито за наличието на такъв у майката и не може самостоятелно да мотивира съда да предостави на последната упражняването на родителските права.

На последно място, въпреки изрично указаното от съда задължение за лично явяване и изслушване на двамата родители, с оглед вида на производството и бързия му характер, въззивницата, която го е инициирала, не се явява, тъй като е заминала за кралство Испания да работи.

От непосредствените и лични впечатления, които този съдебен състав е придобил за бащата при изслушването му в о.с.з., може да се направи извод, че той има спокойно и балансирано поведение, проявява искрена привързаност и грижа към децата и демонстрира отговорно отношение към различните аспекти на възпитанието им. Тези впечатления не следва да се пренебрегнат, тъй като също номинират бащата като по-подходящ към момента да упражнява родителските права.

Спомагателен за решението на съда фактор е и изразеното от двете по-големи деца категорично желание да продължат да живеят с баща си, което е било последователно и непроменено по време на целия процес и преди него, споделяно е и със социалния работник. Напълно неподкрепени са твърденията на въззивницата, че изявленията на децата са били  манипулирани, а те са били настройвани или заплашвани от бащата. Експертното мнение на социалния работник относно езика, изразните средства, мимиката, интонацията, жестовете и др., дават основание съдът да счете, че липсва въздействие върху  децата, което да е  намерило израз в обективираното им отношение към майката.

По тези причини въззивният състав намира, че искът относно упражняването на родителските права спрямо трите непълнолетни деца, съответно – и претенцията за определяне на местоживеенето им, са основателни и следва да се уважат, като на бащата бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на децата М., Я.и С.и при него бъде определено тяхното местоживеене.

Съответно на майката следва да се определи режим на лични отношения с децата, който следва да е съобразен с възрастта им, дългия период на отчуждаване от майката, навиците им, нуждите им и местоживеенето в различни и значително отдалечени населени места, както и с факта, че никога не са напускали жилището на баба си и баща си и не познават новата обстановка и другите лица, с които майка им живее. Така към момента подходящ режим на лични контакти въззивният съд счита, че е определеният от първоинстанционния съд. Той максимално е съобразен с горните индивидуални фактори, защитава в най-голяма степен интереса на трите деца. Взета е предвид тежестта на едно пътуване между гр. Плевен и гр. Сливен, която следва по принцип да се поеме от майката, а не от децата, което от своя страна към момента прави неуместно преспиването им при майката в рамките на задължителния режим. Няма пречка това да стане по общо съгласие на родителите. При промяна на местоживеенето на майката или осигуряването от нейна страна на подходящи условия в гр. Сливен, както и при всяко настъпило друго изменени в ситуацията, може да бъде изменен и така определеният режим на лични отношения. Същите съображения се отнасят и до възможността майката да взима децата през лятото, още повече, че липсват убедителни доказателства за нейното трайно и постоянно установяване в страната, което да може да позволи на съда да приеме, че интересът на децата няма да бъде застрашен.

По отношение на заявената претенция за присъждане на месечна издръжка за децата, която да се заплаща от майката, въззивната инстанция счита, че оплакванията на въззивницата също са неоснователни.

При определянето на размера й най-общо следва да се прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – нуждите на искащия издръжка и от друга – възможността на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът следва да констатира и прецени само правопораждащите факти във връзка с обективните нужди на трите деца – на 14, 12 и 9 години. Последните, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници, помагала и играчки, евентуално – разходи за развлечения и лични интереси. Следва също да се вземат предвид и потребностите, произтичащи от все още ниската възраст на децата, свързани с бързото им израстване. Макар да няма данни за отклонения в  общото им здравословно състояние, то трябва да се контролира по-внимателно, предвид посочената възраст.

Следва да се съобрази и факта, че родителят, при когото децата ще живеят – техният баща, освен в пари, ще участва в тяхната издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за тяхното отглеждане и възпитание.

За двамата родители се установява, че имат месечни доходи в размер около минималната работна заплата /с лек превес на приходите на бащата с оглед получаваната помощ/ и нямат задължения към други низходящи или лица с право на издръжка. Не е доказано наличие на други, утежняващи материалното им състояние факти - като заболяване, неработоспособност или намалена такава.

При това положение с оглед обективните икономически условия, приложени към нуждите на трите непълнолетни деца и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед пола и близката им възраст, е по 270 лв. за всяко от тях, от които следва да се възложат по 150 лв. на майката, която не полага лични грижи и няма други безусловни задължения, а остатъкат от по 120 лв.  – на бащата, който ще полага ежедневните физически грижи за отглеждането и възпитанието на децата.  Следва да се посочи изрично, че така определената сума за всяко дете тангира с минимума, заложен от правната норма на чл. 142 ал. 2 от СК, който към момента е в размер на 127, 50 лв. Положението на ответницата на млад – 27 г., здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството й на майка на малолетни и непълнолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация тя да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за децата си и себе си, без да превръща своите нужди във водеща цел.

Така исковете са основателни в посочените размери, а над тях, до пълните заявени от по 200 лв. за всяко дете, следва да се отхвърлят като неоснователни. Издръжката следва да се присъди както е поискана – от предявяване на исковата молба, до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на въззивницата и тя следва да понесе своите както са направени, въззиваемият не е претендирал и доказал направени разноски и такива не следва да му се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                     

Р     Е     Ш     И  :

                                              

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 526/16.05.2018г. по гр.д. № 332/2018г. на СлРС.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

 

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ: