Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 25.07.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  МЛ.С.С. АЛЕКСИЕВА       

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 343 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на адв. Д., пълномощник на длъжника К.Д.Г. ЕГН ********** *** против разпореждане от 01.06.2018 г. по изп.дело № 20172230400843 на ДСИ при РС – Сливен, с което е отказано да се редуцира адвокатското възнаграждение изплатено по изпълнителното дело от взискателя,в частта за разноските и за отказа да се приключи изпълнителният процес по искане на длъжника.

         В жалбата се твърди, че преди датата на изпълнение /за предаване на детето С./ жалбоподателят е представил пред ДСИ доказателства, че е било уважено направеното от него искане пред ВКС за спиране изпълнението на въззивното решение във връзка с което е бил издаден изпълнителния лист, по който е образувано делото. След като на 12.01.2018 г. не е било допуснато до разглегждане решението на СлОС и то е влязло в сила, на 13.01.2018 г. жалбоподателят бил предал доброволно детето С. на взискателката К. ***. От този момент той плащал всички дължими месечни издръжки, за което по делото били приложени доказателства. Жалбоподателят посочва, че на 21.02.2018 г. е получил покана за доброволно изпълнение, която била само за разноските по изпълнителното дело. По изпълнителното дело му бил наложен запор на лек автомобил „Ауди“ с ДК№ СН 0174 КА, поради неплащане на издръжка. Посочва се, че не са налице основания за принудително съдебно изпълнение, тъй като е изплатил всички дължими издръжки. Посочва се, че в обжалваното разпореждане съдебният изпълнител не се бил произнесъл по направеното искане за отмяна на наложения запор, което било в противоречие с разпоредбите на чл. 432 от ГПК, тъй като изпълнителния способ не съответствал на задължението по делото. Дължимите действия предаване на детето и изплащане на издръжката, жалбоподателят бил извършил доброволно. Моли се съдът да приеме, че ДСИ не е извършил исканите изпълнителни действия, изразяващи се във вдигане на запор и произнасяне по дължимостта на разноските. Моли се на основание чл. 437 ал.4 от ГПК да се отмени обжалвания акт и делото да се върне на ДСИ за извършване на процесуалните действия съгласно искането на жалбоподателя.

         Взискателят по изпълнителното дело не е изложил становище по частната жалба.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ДСИ е посочил, че жалбата е частично допустима, по въпроса за приключване на производството по изпълнителното дело, но по същество е неоснователна, като е изложил подробни съображения за това. ДСИ е посочил, че жалбата е допустима по отношение на разноските, но неоснователна. По отношение искането за вдигане на запор на МПС ДСИ е посочил, че в случая се касае за периодично плащане и задължение и извънсъдебното им плащане не било повод за вдигане на запора.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 843/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 07.08.2017 г. по молба на П.Т.К. *** във връзка с представен изпълнителен лист от 02.08.2017 г. На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение получена от съжителстващо с него лице на 08.08.2017 г. При образуване на делото е било представено пълномощно, с което взискателката К. упълномощава адв. Д. да предприеме действия, изразяващи се в образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, по което е била договорена и заплатена сумата от 400 лева. Изпълнителното дело било образувано за предаване на малолетното дете С. от бащата Г. на майката К. и за заплащане на ежемесечна издръжка за детето в размер на 150 лева. На 16.08.2018 г. била депозирана молба от длъжника Г., с която било поискано да не се предприемат действия по изпълнителното дело, докато се произнесе ВКС по направеното искане от длъжника за спиране на изпълнението. С определение № 402/17.08.2017 г. по касационно частно гражданско дело 3252/2017 г. на ВКС било спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 57/2017 г., постановено по възз.гр.д. № 34/2017 г. на СлОС, по което бил издаден изпълнителния лист, послужил за основание за образуване на настоящото изпълнително дело. С определение № 27/12.01.2018 г. по гр.д. № 3128/2017 г. на ВКС не било допуснато до касационно обжалване въззивното решение по възз.гр. д. № 34/2017 г. по описа на СлОС. На следващия ден 13.01.2018 г. длъжникът по изпълнителното дело предал на взискателката детето С. и започнал ежемесечно да заплаща определената от съда издръжка, за което има представени извлечения от платежни нареждания за месеците февруари, март, април, май, юни, 2018 г. С молба от 19.02.2018 г. пълномощникът на взискателката адв. Д. поискала ДСИ да покани длъжника да заплати направените разноски по делото и адвокатски хонорар. На длъжника му е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 26.02.2018г., в което било посочено, че той следва да заплати сумата от 535.00лв., от които 400.00 лв. допълнителни разноски, 87.00 лв. разноски по изпълнителното дело и 48.00 лв. такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси по ГПК. На 06.03.2018 г. длъжникът депозирал молба, в която посочил, че е предал доброволно детето и е заплатил дължимите издръжки и поискал на основание чл. 433 ал.2 от ГПК ДСИ да приключи производството по делото. Със същата молба посочил, че ако ДСИ не приключи изпълнителното производство прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за защита на взискателя и претендира направените от него разноски. След като била уведомена за молбата на длъжника взискателката поискала поради неплащане на направените разноски ДСИ да наложи запор на МПС, собственост на длъжника. На 17.04.2018 г. с разпореждане ДСИ наложил запор на МПС - лек автомобил „Ауди“ с ДК№ СН 0174 КА, като отбелязал в разпореждането си, че запорът се налага „поради неплащане на задължения“. С молба от 09.05.2018 г. длъжникът поискал да бъде премахнат наложения запор, тъй като няма неизпълнено задължение по изпълнителното дело. На 14.05.2018 г. била депозирана нова молба от длъжника Г., в която отново било посочено, че няма основание да му се наложи запор, тъй като е изплатил дължимите издръжки и предал детето на майката. Посочил, че в молба до ДСИ е направи искане за прекратяване на изпълнителното дело, по което липсва произнасяне от съдебния изпълнител, както липсвало произнасяне по възражението му за прекомерност на адвокатския хонорар. Жалбоподателят поискал да се отмени наложения запор на МПС. Отново било поискано да се отмени наложения запор на МПС и да се прекрати производството по делото, да се приеме, че не се дължат разноски от него по изпълнителното производство, алтернативно направил искане за намаляне възнаграждението за адвокатски хонорар. На 05.06.2018 г. взискателят чрез адв. Д. депозирал становище, в което посочил, че към момента на образуване на изпълнителното дело не е имало определение за спиране на решението на въззивния съд ВКС, поради което разноски по изпълнението се дължали. Страната е посочила, че претендирания адвокатски хонорар е съобразен с наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а също така, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като по него не са били заплатени разноските. На 01.06.2018 г. ДСИ издал обжалваното разпореждане по чл. 434 от ГПК. С него приел, че не следва да се намали адвокатския хонорар на взискателя. Тъй като се касаело за месечна издръжка, което представлява периодично задължение, не следвало да се приключи изпълнителното дело, а наложеният запор на МПС обезпечавал плащането на издръжката и нямало връзка с предаването на детето.

Жалбоподателят бил уведомен за постановеното разпореждане на 06.06.2018 г. и в рамките на законоопределения едноседмичен срок на 14.06.2018 г. била депозирана процесната жалба.

         Съдът намира депозираната частна жалба за процесуално допустима на основание чл.435 ал.2 т.6 и 7 от ГПК, тъй като с нея се обжалва отказът на съдебния изпълнител да приключи принудителното изпълнение както и разноските по изпълнението. Същата е подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В настоящия случай категорично е ясно, че длъжникът по изпълнителното дело изцяло е изпълнил задълженията си по изпълнителния лист, във връзка с което е образувано делото. Той е предал детето С. на взискателката, веднага след като решението на СлОС е влязло в сила и е плащал без изключение дължимата месечна издръжка. Длъжникът обаче не е заплатил дължимите разноски по изпълнението. Съдът намира, че той дължи заплащането на 20.00 лв. - държавна такса за образуване на изпълнителното дело, тъй като към момента, когато е било образувано изпълнителното дело е било налице годно правно основание за образуването му, тъй като решението на СлОС е подлежало на предварително изпълнение. Предварителното изпълнение е било спряно с акт на ВКС от 17.08.2017 г., а изпълнителното дело е било образувано на 07.08.2017 г. Съгласно разпоредбата на ч. 53 ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. От това следва, че събраната такса във връзка с присъдените суми за издръжка не се дължи от длъжника, тъй като те са били своевременно заплащани, дори преди изтичане на срока за доброволно плащане.

         Съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано в размер до 200.00 лева. Съгласно чл.10 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело. Длъжникът е изпълнил дължимите престации доброволно, поради което по делото не е било необходимо да се извършва никакво процесуално представителство за удовлетворяване на паричните вземания или за предаване на детето. По този начин възнаграждението по чл.10 т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се  дължи.

         Предвид изложеното следва да се приеме, че правилно ДСИ не е приключил изпълнителното дело, поради неплащане от длъжника на разноски, но техният размер не е в размера посочен в поканата за доброволно изпълнение - 535.00 лв., а е в размер на 220.00 лева, от които 20.00 лв. държавна такса за образуване на изпълнителното дело и 200.00 лв. адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. След събиране на дължимите разноски ще е налице основанието на чл.433 ал.2 от ГПК за приключване на изпълнителното производство, съответно за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

         ГПК не предвижда възможност длъжникът да обжалва действията на СИ във връзка с наложените по изпълнението  обезпечения. Съгласно разпоредбата на чл. 442а ал.1 от ГПК обаче, наложените от СИ обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. В разпоредбата на чл. 441 от ГПК е предвидено, че съдебните изпълнители отговарят за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. ДСИ следва да съобразява вида и обема на наложените обезпечения с действителната нужда от тях.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ разпореждане от 01.06.2018 г. по изп.дело № 843/2017г. на ДСИ при РС – Сливен, в частта с която е отказано да се намали адвокатското възнаграждение заплатено по изпълнителното дело от взискателя П.Т.К. ЕГН ********** ***, както и дължимите държавни такси като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         НАМАЛЯ адвокатското възнаграждение заплатено по изпълнително дело от взискателя П.Т.К. ЕГН ********** *** от 400.00 лв. на 200.00 лева, както и дължимите държавни такси от 135.00 лв. на 20.00 лв.

 

         В останалата част ПОТВЪРЖДАВА разпореждането, като правилно и законосъобразно.

 

         ВРЪЩА делото на ДСИ за предприемане на следващите се действия.

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.