Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 123

 

гр. Сливен,  10.08.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети август  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 351  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 662/13.06.2018 г. по гр.д. № 1501/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е изменена определената с решение № 525/27.06.2012 г. по гр.д. № 195/2012 г. на СлРС, месечна издръжка, която Ж.Т.С. с ЕГН ********** ***-28 се е задължил да заплаща на Д.Н.Г. ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете С.Ж.С. ***, като е увеличил от 120 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на предявяването на иска – 02.04.2018 г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлен предявени иск до пълния претендиран размер, като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез процесуалния й представител, с която се обжалва решението в неговата отхвърлителна част, като се твърди, че то е необосновано. При определяне на размера на необходимата месечна издръжка за детето съдът не отчел значимостта на всички установено обстоятелства и най-вече здравословното състояние на детето, което страда от бронхиална астма, поради което за поддържане на доброто му здравословно състояние са необходимо разходи за медикаменти.  Неправилен е и извода на съда относно материалните възможности на родителите и като доход на ответника съдът е приел чистото получавано възнаграждение от 1000 лв. въпреки, че от представеното удостоверение е ведно, че средния брутен доход на ответника е около 1200 лв. В мотивите си съдът е приел, че бащата също купува дрехи, купил е колело за детето, организирал е тържество за рождения му ден. Това обаче той е правел като подарък и не се отразява върху нуждата от парични средства за задоволяване на ежедневните нужди на детето, които нужди се познават и задоволяват от родителя, който упражнява родителските права. Поради материалните възможности на бащата претендирата издръжка в размер на 280 лв. не би го затруднила два я заплаща, поради това се иска да бъде отменено решението в отхвърлителната част и да се постанови нова, с която да се измени издръжката, като бъде уважена до пълния размер от 280 лв. месечно.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че подадената въззивна жалба е необоснована и не съдържа факти и обстоятелства, които не са били известни на първата инстанция. Развиват се съображения, че ищцата не е предприела необходимото, за да посещава детето необходимите прегледи, поради което получаваните от детето лекарства не са били дофинансирани. Районния съд правилно е приел, че са се променили и нараснали нуждите на детето, но че нуждите за облекло, храна, обучение не са близки до тези на възрастните. В обобщение се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. въззивницата се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият се явява лично и оспорва основателността на подадената жалба. 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея като я допълва с оглед на събраните пред тази инстанция доказателства, от които е видно, че детето страда от заболяване и необходимите за лечението лекарства са закупувани от майката.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че задължението за издръжка на не навършили пълнолетие деца е безусловно и като е отчел възрастта на детето и увеличените му нужди, а от друга страна и доходите на двамата родители,  законосъобразно съдът е преценил, че месечната издръжка за малолетното дете е в размер на 300 лв.  Обосновано  съдът е приел, че  от тази издръжка бащата следва да заплаща 200 лв., а останалата сума от 100 лв. да бъде заплащана от майката, тъй като тя полага и преките грижи по отглеждане на детето. От постановяването на предходното решение за изменение на издръжката е нараснал размера на минималната работна заплата и обосновано е прието, че са нараснали не само нуждите на детето, но и доходите на родителите.

Оплакването във въззивната жалба е свързано с отхвърлянето на претенцията до пълния претендиран размер от 280 лева. Поддържа се, че искът е следвало да бъде уважен изцяло. Това искане обаче е неоснователно. Правилно и обосновано, както беше посочено и по-горе, съдът е приел, че необходимата издръжка за детето, с оглед на неговата възраст, е около 300 лева и е преценил, че по-голямата част следва да заплаща ответника. Не е установено здравословните проблеми на детето да изискват значителни допълнителни средства, нито пък се установява бащата да е отказвал заплащането на такива при възникнала необходимост. Определената за детето към този момент издръжка отговаря на неговите нужди и е в негов интерес, поради което подадената въззивна жалба се явява неоснователна. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, с оглед на неговата възраст, и най-малко нормалните възможностите за образование и възпитание, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. В случая е безспорно, че доходите на бащата са по-високи от тези на майката и районният съд се е съобразил с това обстоятелство.

Правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото децата живеят, освен в пари, участва в издръжката и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а другият родител работи при по-високо средно месечно възнаграждение. Към настоящия момент обаче не е обосновано присъждането на издръжка в по-голям размер. Нуждите на детето не са с по-висока степен на взискателност от обичайните и не са налице тежки здравословни проблеми. Допълнителните занимания, свързани с възпитанието му, не е изискват повече разходи от обичайните.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не  е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 662/13.06.2018 г. по гр.д. № 1501/2018 г. на Районен съд – Сливен.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: