Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №165

 

гр. Сливен, 30.10.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №358 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №443/30.04.2018г. по гр.д.№1588/2017г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Диамант – Саръева“ ООД, гр.Бургас против „Евролес корект“ ЕООД, гр.Сливен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата, за която в заповедното производство по ч.гр.д.№408/2017г. на СлРС му е издадена заповед за изпълнение №318/26.01.2017г. – 20000лв. без ДДС, представляваща част от предоставена от първото дружество на второто сума, цялата в размер на 30607,20лв. без ДДС за осъществяване на съвместна дейност за добив на дървесина след спечелване от страна на ответника на тръжна процедура, организирана от ДГС Сливен в началото на 2015г. за обект 1511, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2017г. до окончателното й изплащане. С решението са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 1200лв., намалени на основание чл.78, ал.5 от ГПК, като е отхвърлена претенцията за разноски на ищцовото дружество. 

            Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Диамант – Саръева“ ООД, гр.Бургас чрез пълномощник адв. К.Т. *** и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Дружеството въззивник – ищец в първоинстанционното производство, „Диамант – Саръева“ ООД, гр.Бургас обжалва посоченото решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и процесуалните правила, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че районният съд не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства и не е изяснил всестранно и пълно обстоятелствата по делото, поради което е достигнал до погрешен правен извод. Счита, че по делото е доказано реално предаване на паричната сума от ищеца и задържането й без правно основание от ответника, но въпреки това съдът не уважил исковата претенция, противно на основните принципи на неоснователното обогатяване. Неправилно съдът приел, че договорната връзка между страните не била разкъсана при липсата на възражение в тази насока от ответника. Съдът не взел предвид произнасянето на СлРС по гр.д.№1576/2017г., по което се установило, че сътрудничеството между двете дружества не се е състояло. Не било взето предвид, че уговорката между дружествата е била за доставка на дървесина от обект 1511 на ДГС – Сливен след спечелване на тръжната процедура от „Евролес корект“ ЕООД, гр.Сливен, но понастоящем ответното дружество няма действащ договор с ДГС – Сливен за експлоатация на този обект, като дървата са вече изнесени от обекта от ответното дружество. Следователно предметът на постигната договореност не съществува. Счита, че съдът следва да постанови връщане на получените по договора суми, тъй като неговото изпълнение е станало невъзможно, поради липса на предмет. Договорът между страните вече не пораждал действие и съответно е отпаднало основанието за получаване на сумата. Въззивникът счита, че правното основание на исковата му претенция е чл.55, ал.1 от ЗЗД, а не както неправилно се е насочил районният съд – чл.79 и чл.87 от ЗЗД. Неговата доказателствена тежест била да установи само факта на даване на паричната сума, а ответникът следвало да докаже основание за получаването или задържането на сумата. Неправилно районният съд се е отклонил в разсъждения дали са развалени облигационните отношения между страните. Правилен бил извода на районния съд за недоказаност на твърденията на ответника за доставяне на количества дървесина на стойност от 16484лв. с ДДС. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата ме претенция и да му присъди направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство „Евролес корект“ ЕООД, гр.Сливен чрез пълномощник адв. Д.М. ***. С отговора на въззивната жалба се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Намира изводите на районния съд за обосновани и законосъобразни и ги споделя. Посочва само, че е неправилен извода за пълно неизпълнение на договора, тъй като видно от представените и неправилно некредитирани от съда фактури, той е доставил на ищеца дървесина на стойност 16848лв. с ДДС. Неизпълнението на останалата част се дължало на поведението на ищцовото дружество, което отказало да приеме остатъчните доставки, поради приета забрана за износ на дървесина за Гърция. Счита, че е налице забава на кредитора, която не го освобождава от изпълнение на задължението му, а само от последиците на забавата, в т.ч. разноските по делата.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. дружеството въззивник „Диамант – Саръева“ ООД, гр.Бургас, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. К.Т. ***, който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което признае за установено, че въззиваемата страна му дължи исковата сума. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Излага подробни съображения относно основателността на исковата си претенция в писмена защита.

В с.з., въззиваемото дружество „Евролес корект“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Д.М. ***, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди решението на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен положителен установителен иск за установяване дължимост на вземане в размер на 20000лв., представляващо връщане на част от авансово плащане на сума, цялата в размер на 30607,20лв. без ДДС, за осъществяване на съвместна дейност за добив на дървесина след спечелване от страна на ответника „Евролес корект“ ЕООД, гр.Сливен тръжна процедура, организирана от ДГС – Сливен в началото на 2015г. за обект 1511, за което вземане на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

По отношение на правната квалификация, съдът намира възраженията на въззивника – ищец за основателни, като именно, с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения и направените искания, съдът намира, че въпросната сума, за която е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, се търси като връщане на част от сума, дадена на отпаднало основание. Ищецът в исковата молба изрично посочва, че договорената съвместна дейност с ответното дружество не се е осъществила по вина на последното, поради което то дължи връщане на авансово платената за съвместната дейност по добив на дървесина сума. Настоящият състав намира, че в случая претенцията се основава на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че подлежащите на установяване обстоятелства при така дадената от въззивния съд правна квалификация са същите, като тези, указани от районния съд при доклада му по чл.146 от ГПК, като съдът е дал възможност на страните за ангажиране на доказателства, съобразно правилно разпределената им доказателствена тежест. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

Подлежащите на установяване обстоятелства са следните: наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника; неоснователността на това имуществено разместване - в случая отпадането в последствие на първоначално съществувалото основание, напр. поради разваляне на договора от изправната страна, изпълнила вече своето задължение спрямо другата – неизправна страна по разваления договор и липса на връщане на полученото от страна на ответника. Доказателствената тежест по отношение на първите две предпоставки се носи от ищеца, който следва да докаже наличието на имущественото разместване и неговата неоснователност. Ответникът следва да установи съответно връщане на неоснователно полученото или че е имал право да получи даденото.

По отношение на първата предпоставка – наличие на имуществено разместване между страните, спор няма. По делото е безспорно установено, а и ответната страна признава изрично факта, че е получила по банков път  сумата от 30607,20лв. като авансово плащане на дървесината по безспорно сключения между страните в устна форма ненаименован търговски договор за съвместна дейност за добиването на дървен материал чрез участието на ответното дружество „Евролес корект“ ЕООД, гр.Сливен в тръжна процедура, организирана от ДГС – Сливен за обект 1511.  Безспорно авансовото плащане на сумата е извършено на правно основание, съществувало към момента на плащането – сключения между страните – търговски дружества, договор за съвместна дейност за добив на дървесина от м.декември 2014г. Договорът е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ.

По отношение на втората предпоставка – отпадане на основанието за извършеното имуществено разместване – платената авансово сума за добива на дървесина, следва да се отбележи, че въззивният състав споделя изцяло извода на районния съд, че ищецът, носещ доказателствената тежест, не е доказал по никакъв начин отпадането на това основание – „разкъсването“ на договорната връзка. Следва на първо място да се отбележи, че няма ангажирани доказателства относно факта ищцовото дружество /безспорно изправна по договора страна/ да е направила изрично волеизявление – устно или писмено за разваляне на сключения договор с даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждението по чл.87, ал.1 от ЗЗД – че след изтичане на срока ще смята договора за развален. Гласни доказателства в тази насока, въпреки дадената от районния съд възможност, не са ангажирани /волеизявлението може да е устно, тъй като договорът е сключен в устна форма/, като следва да се отбележи, че такова изявление за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество не се съдържат и в исковата молба /такова заявление е можело да бъде направено/. Следва да се посочи, че такова изявление за разваляне на договорното правоотношение между страните не е направено и с нотариалната покана от 12.12.2016г., с която не е даден срок за изпълнение на задължението по договора, нито е направено изявление, че същият се счита за разварен, респ. разваля се от страна на „Диамант – Саръева“ ООД, гр.Бургас, поради виновното неизпълнение от страна на „Евролес корект“ ЕООД, гр.Сливен, а с нея е искано отново доброволно уреждане на отношенията. Друг е въпросът, че тази покана не е връчена лично на представител на ответното дружество. Нотариусът е отбелязал връчване по реда на чл.47, вр. с чл.50 от ГПК и изрично неявяване на представител на адресата.

Неизпълнението на договора за съвместна дейност от страна на ответното дружество е дало възможност на ищцовото такова да развали договора, от която то обаче не се е възползвало. Поради това, макар и да е изправна страна по договор, неизпълнен от насрещната страна /в случая е без значение дали изцяло, каквото е ищцовото твърдение или отчасти, както твърди ответното дружество/, то на този етап няма право да иска връщане на платената по договора сума като дадена на отпаднало основание, без да се е възползвал от възможността да развали договорната връзка, т.е. преди да е отпаднало с обратна сила основанието за даване на сумата, за имущественото разместване.

В случая не е налице и автоматично разваляне на двустранния договор на основание чл.89, предл. първо от ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че основанието за получаване на сумата е отпаднало, тъй като вече не съществува предметът на постигнатата между страните договореност – дървесината е изнесена от обект 1511 и вече ответника няма действащ договор с ДГС – Сливен за експлоатацията на този обект. Това обстоятелство, останало недоказано обаче в настоящото производство, само по себе си не води до отпадане на основанието за плащане на сумата. То, отново следва да се посочи – при доказаност, каквато не е осъществена, обуславя неизправността на насрещната страна и дава възможност на ищеца, като изправна страна по договора да направи изрично волеизявление /може в устна форма/ за разваляне на договорното правоотношение с ответното дружество, едва което вече води до отпадане на основание за получаване на процесната сума от ответника и обуславя евентуалната му отговорност за връщането й поради отпадане на основанието. Още по-малко преустановяване действието на договора между ответното дружество с ДГС - Сливен /трето на договорното отношение между страните лице/ води до отпадане на основание за плащане на процесната сума при липса на предприети действия за разваляне на договорната връзка между страните.

Следва за изчерпателност да се отбележи, че постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по преписка вх.№4178/2015г. на РП – Сливен по никакъв начин не доказва твърдението на ищеца – въззивник, че договорената между страните съвместна дейност не е осъществена. Това постановление има диспозитивен, а не установителен, свидетелстващ характер и няма абсолютно никаква задължителна доказателствена сила за гражданския съд.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е осъществен един от кумулативните елементи на сложния фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД – не е установено отпадане с обратна сила на основанието за имущественото разместване, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответника направените от него в първоинстанционното производство разноски, като ги е редуцирал на база своевременно заявено искане на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемото дружество е претендирало присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят в доказания размер от 1200лв. за платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №443 от 30.04.2018г., постановено по гр.д. №1588/2017г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

ОСЪЖДА „Диамант – Саръева“ ЕООД, ЕИК 201782247, със седалище и адрес на управление: *************** да заплати на „Евролес корект“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******************* сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл. второ от ГПК.

 

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.