Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 133

 

гр. Сливен,  20.09.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 360  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 839/06.07.2018 г. по гр.д. № 29/2018 г. на Районен съд  - Сливен, с което е отхвърлен предявеният на основание на чл. 410 ал.1 т. 3 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД, от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ със седалище и адрес на управление **********ЕИК 000694286, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и К.Р.срещу Община Сливен, с адрес **********Булстат 000590654 представлявана от кмета С.Р. иск за сумата от 220,20 лв. представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, причинени на товарен автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № СН 69 69 АР собственост на „ТЕОВЕС С 2006“ ЕООД ЕИК 119649772 в следствие настъпило ПТП на 25.10.2017 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2018 г. до окончателното изплащане и е осъдено дружеството да заплати на ответната община направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е кредитирал изцяло фактическата обстановка изложена в исковата молба, която се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства. Въпреки това съдът немотивирано приема, че в съдебно заседание представителят на ищцовото дружеството е заявил, че няма да се ползва от общите условия представени към застрахователната полица, поради което ги изключил от кръга на доказателствата и така е постановил решение в разрез с всички приети доказателства. Излагат се съображение, с които се подкрепя тезата, че представителят на ответната община не е направил надлежните възражения за оспорване на представените писмени доказателства. Така съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изключил от кръга на доказателствата писмено такова, без да е оспорена истинността му и без изричното волеизявление на страната, че ще се ползва или не от него.  По делото са събрани достатъчно доказателства относно наличието на застрахователно правоотношение, настъпилото ПТП, причинно следствената връзка между него и причинени вреди и стойността им, както и за  извършеното плащане на застрахователното обезщетение в претендирания размер. Поради това се иска да бъде отменено изцяло решението и да се постанови друго, с което да бъде уважена исковата претенция, като се претендират разноски за двете инстанции.

        В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Твърди се, че в хода на съдебното производство не са били ангажирани доказателства за наличието на валидно сключен застрахователен договор. Ищецът не е представил доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че е на лице покрит застрахователен риск, който обхваща претендираното събитие. Излагат се съображения в подкрепа на тази теза. На последно място се сочи, че процесуалният представител на дружеството, в проведеното на 09.05.2018 г. открито съдебно заседание е заявил, че не желае да се ползва от представените с исковата молба и последна страница в днешното съдебно заседание на общите условия по застраховка „Каско“, тъй като същите постоянно се публикуват на сайта на застрахователя, обновяват се и не нужно да бъдат прилагани. Сочи се, че не допуснато нарушение свързано с чл. 193 ал.2 от ГПК и в обобщение се иска да бъде потвърдено решението, като се претендират и разноски за двете съдебни инстанции.

        В жалбата и отговора   не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа въззивната жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районният съд е приел, че Общите условия и тяхното влизане в сила  не са общоизвестен факт, поради което техните клаузи, в това число покритите застрахователни рискове, подлежат на доказване и то от ищовото дружество. Тъй като процесуалния представител на ищеца е заявил, че няма да се ползва от представените Общи условия съдът е приел, че липсват доказателства, че е налице покрит застрахователен риск, обхващащ претендираното за настъпилото събитие. В тази връзка и оспорването на ответната страна за липса на валидно правно основание за заплащане на обезщетение е прието за основателно. Щом по делото няма доказателства, които да установяват, че е налице покрит застрахователен риск по имуществена застраховка "Каско стандарт" и валидно правно основание за заплащане на обезщетение, съдът счел, че не е установено наличието на една от кумулативните изискуеми предпоставки за встъпване на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - застрахователно събитие, което се покрива от определен застрахователен риск. От тук следва извода, че не е налице и валидно правно основание за заплащане на обезщетението.

По въпроса дали общите условия към застраховка "Автокаско" са ноторно известен факт има постановена практика на ВКС, с която е прието, че фактите, които са от значение за делото, въз основа на които съдът може да постанови решението си, без да бъдат доказани, са общоизвестните факти и съдебно известните факти. Общоизвестните факти са тези факти, които са познати на неопределен брой лица. Такива са природните събития или големи политически, културни и спортни събития. Общите условия на застрахователя, обаче, не могат да се определят и като съдебно известни факти. Съдебно известни са фактите, които съдът служебно знае, защото се състоят в извършени от него действия, като например извършено осиновяване, развод и др. Общите условия по договорите за застраховане са предварително определени от едната страна уговорки, които ставата задължителни за страните, ако те ги приемат. Обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане "Автокаско" зависи от съдържанието на конкретните договори, както и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане. При включването им в застрахователния договор, какъвто безспорно е и настоящият случай, те стават част от договора, ако насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема/чл. 186, ал. 1 КЗ /отм/ във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗД/. Те се съдържат в предложението за сключване на договора и се дерогират от другите уговорки, които им противоречат/ чл. 16, ал. 2 и ал. 3, ЗЗД и чл. 298, ал. 2 ТЗ./ Ето защо общите условия на застрахователя при застраховка "Автокаско" не могат да бъдат определени като съдебно известни на съда факти, а подлежат на доказване.

 Съобразно изложеното дотук на поставения правен въпрос следва да се отговори, че Общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане не са ноторно известен факт. /Решение № 107 от 25.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 381/2012 г., I т. о., ТК/.

В случая, още с исковата молба е представена застрахователната полица, както и Общите условия на „Булстрад Каско Стандарт“. В полицата изрично е отбелязано, че застрахования е известен, че застрахователния договор представлява комплект от документи включващ застрахователната полица, Общите условия, раздели и клаузи, сметки, спецификация, сертификати, както и предложение за сключване на застраховката, което е неразделна част от застрахователния договор и е запознат с всички изброени документи, като е получил екземпляр от тях и ги е приел. В Общите условия изрично са посочени покритите рискове. С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответната община е оспорил наличие на валидно застрахователно правоотношение, като не е оспорил представените с исковата молба писмени доказателства.

В съдебно заседание проведено на 09.05.2018 г. е разпитан в качеството на свидетел Веселин Стоянов, който управлявал лекия автомобил претърпял ПТП в следствие наличие на дупка на пътното платно. Едва в това заседание процесуалният представител на общината е направил възражение, че Общите условия и полицата не са били подписани според нея от едно и също лице, което да е представител на застрахователя. При тези данни съдът е счел, че изявлението на процесуалния представител на ищеца, че няма да се ползва от Общите условия, тъй като същите постоянно са публикувани в сайта на застрахователя и че са неотносими към предмета на спора, изключва тези писмени доказателства от кръга на обсъждане. Така въз основа на липсата на доказателства за Общите условия претенцията е била отхвърлена, като в мотивите си обаче съдът е приел за установено, че между застрахователя и собственика на автомобила е сключен застрахователен договор „Каско Стандарт“ с период на действие от 16.10.2017 г. до 16.10.2018г. и така сключения договор за застраховка е действителен, тъй като съгласието на страните е обективирано в предвидената от КЗ писмена форма за валидност и е породило действие. Тези изводи сами по себе си са законосъобразни и обосновани. След като съдът е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение, то изплатената от застрахователя сума на застрахования е на основание на застрахователния договор и така застрахователят има право да търси от Община Сливен възстановяване на изплатените суми за настъпилите и отстранени вреди на лекия автомобил.  Правото на регрес е безспорно и от представените по делото доказателства размерът също е безспорен, поради което искът се явява и основателен. Всички възражения на представителя на ответната община са не само неоснователни но изцяло голословни, те се опровергават от събраните по делото доказателства, както и от заключението на назначената по делото експертиза, от която е видно, че е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизмът за възникване на произшествието, а видимостта към дупката за водача е била минимална, тъй като към момента на настъпване на ПТП същата е била запълнена с вода. Не е  на лице и съпричиняване, тъй като скоростта при която е възможно да е настъпило произшествието е не по-малко от 34 км/ч и на практика водачът на автомобила не имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране. Поради това постановеното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният иск.

С оглед на изхода на процеса на въззивника следва да бъдат присъдени и направените разноски пред първата и тази инстанция в общ размер на сумата от 985 лева.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

Отменя решение № 839/06.07.2018 г. по гр.д. № 29/2018 г. на Районен съд – Сливен ИЗЦЯЛО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Община Сливен със седалище и адрес на управление гр. Сливен, **********БУЛСТАТ 000590654 представлявана от кмета С.Р. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ със седалище и адрес на управление **********ЕИК 000694286, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и К.Р.на основание на чл. 410 ал.1 т. 3 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 220,20 лв. представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, причинени на автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № СН 69 69 АР собственост на „ТЕОВЕС С 2006“ ЕООД ЕИК 119649772 в следствие настъпило ПТП на 25.10.2017 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Община Сливен със седалище и адрес на управление гр. Сливен, **********БУЛСТАТ 000590654 представлявана от кмета С.Р. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ със седалище и адрес на управление **********ЕИК 000694286, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и К.Р.сумата от 600 /шестстотин/ лева направени разноски пред първата инстанция и сумата от 385 /триста осемдесет и пет/ лева, представляваща направените разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: