Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 20.09.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                  МАРИЯ БЛЕЦОВА      

СТЕФКА М.

                                                                

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.д. №363 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №98/04.06.2018г. по гр.д.№1687/2017г. на Новозагорски районен съд, с което е извършена допуснатата съдебна делба на 5 броя земеделски земи чрез разпределение на имотите между съделителите по реда на чл.353 от ГПК, както следва: І. В общ дял на А.Д.А. и И.Г.А. е поставен недвижим имот – нива с площ от 5,004 дка в м.“Кирпича“, ІІІ кат., в землището на с.Новоселец, общ.Нова Загора, ЕКАТТЕ 52146, съставляваща имот №019040, образуван от имот №019013; стойността на дела е 3002лв.; ІІ. В дял на Д.И.Д. са поставени  имоти, намиращи се в землището на с.Новоселец, общ.Нова Загора, ЕКАТТЕ 52146, както следва: нива с площ от 5,198дка, находяща се в м.“Кирпича“, ІІІ кат., съставляваща имот №019025 и нива с площ от 3,621дка, в м.“Кирпича“, ІІІ кат., съставляваща имот №019042, образуван от имот №019013; стойността на дела е 5295лв.; ІІІ. В дял на А.Д.А. е поставен недвижим имот – нива с площ от 5,004дка в м.“Кирпича“, ІІІ кат., в землището на с.Новоселец, общ.Нова Загора, ЕКАТТЕ 52146, съставляваща имот №019040, образуван от имот №019013; стойността на дела е 3003лв.; ІV. В дял на Д.И.Д. и Т.И.Д. са поставени  имоти, намиращи се в землището на с.Новоселец, общ.Нова Загора, ЕКАТТЕ 52146, както следва: нива с площ от 9,100дка, находяща се в м.“Аланделия“, ІІІ кат., съставляваща имот №011094; нива с площ от 9,100дка, находяща се в м.“Собашки бозалък“, ІІІ кат., съставляваща имот №016022 и нива с площ от 13,011 дка, находяща се в м.“Белите гробища“, ІV кат., съставляваща имот №021004; стойността на дела е 17430лв. С Решението са осъдени съделителите да заплатят в полза на съдебната власт съответна държавна такса върху стойността на дела си.

            Решението е обжалвано от съделителите Д.И.Д. и Т.И.Д. изцяло.

В жалбата си въззивниците чрез пълномощника си адв. Х.А. твърдят, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати редица процесуални нарушения. Посочват, че през цялата втора фаза на делбеното производство, съдът не им дал възможност да вземат становище относно способа за извършване на делбата. Съдът, без да изслуша страните назначил в закрито заседание вещо лице, като му поставил задача извън неговата компетентност – да изготви разделителен протокол. С така поставената задача, съдът създал впечатлението, че вече е избрал способ за извършване на делбата и той е теглене на жребий, щом ще съставя разделителен протокол. На следващо място изтъкват, че в проведеното на 12.04.2018г. открито съдебно заседание съдът е изслушал вещото лице, приел е заключението и е изпратил същото за одобрение в ОСЗГ без да отложи съдебното заседание, поради неявяването им, без да им даде възможност да вземат становище по способа за извършване на делбата, относно поставената на вещото лице задача и заключението и ги е лишил от възможност да поставят други задачи на вещото лице. Считат, че с оглед така поставената задача на вещото лице, съдът е следвало да изготви проект за разделителен протокол, да насрочи ново с.з. за предявяването му, а противно на това се е произнесъл с решение по чл.353 от ГПК. Счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като се позовава на нищожно заключение на вещото лице по задача от правораздавателната власт на съда, като съдът не го е обсъдил надлежно. Решението противоречало на установения принцип за уедряване на земеделските земи, като е пристъпил директно към вариант на раздробяване без да е изложил мотиви за това. Игнорирано било значителното неравенство в дяловете на страните, като за двете минимални квоти на ищците бил раздробен най-големият по площ имот. С оглед изложеното въззивниците молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, да извърши всички необходими процесуални действия по втората фаза на делбата и да постанови решение по съществото на спора. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Няма изразено становище относно способа за извършване на делбата.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от останалите съделители А.Д.А. и И.Г.А..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемите чрез пълномощника си адв. М.М. оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и молят въззивния съд да го потвърди. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Считат, че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци. За въззивниците е била налице възможност да вземат становище относно способа за извършване на делбата и относно заключението на вещото лице, като самите те с неявяването си и непредставляването си без изложени причини в с.з. са се поставили в това положение. Вещото лице е оценило имотите и е предложило вариант за разпределянето им като се е съобразил с квотите на страните и с принципа за възможно най-малко раздробяване на имотите. Правилно районният съд е приел, че тегленето на жребий е невъзможно, преценявайки всички обстоятелства по делото и правилно е извършил делбата по реда на чл.353 от ГПК, като е отчел основни положения, приети в съдебната практика. По отношение на доказателствените искания, намират същите за неоснователни и молят съда да ги остави без уважение. Писмените доказателства намират за неотносими, а по отношение на искането за назначаване на експертиза посочат, че вещото лице е отговорило на тези въпроси и неговото заключение не е оспорено от ответниците. С отговора не са направени доказателствени искания.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания съдът се е произнесъл с нарочно определение по реда на чл.267, ал.1 от ГПК от 10.08.2018г., като е оставил същите без уважение.

В с.з. въззивниците Д.И.Д. и Т.И.Д., редовно призовани, не се явяват, представляват се процесуален представител по пълномощие адв. Х.А., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Счита, че не е спазен принципа на чл.69 от ЗН, тъй като не всеки от съделителите получава полагаемия му се реален дял, дори и да бъде присъдено парично уравнение на доверителя й.

В с.з. въззиваемите А.Д.А. и И.Г.А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,  настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Производството е делбено и се намира във втората фаза по извършване на делбата.

В срока по чл.346 от ГПК няма заявени претенции по сметките между съделителите.

От фактическа страна се установява следното:

С влязло в сила Решение №31/19.02.2018г. по гр.д.№1687/2017г. по описа на НЗРС е допусната съдебна делба, която да се извърши между страните по делото по отношение на следните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с.Новоселец, общ.Нова Загора, ЕКАТТЕ 52146: 1. Имот №019025 с площ от 5,198дка, начин на трайно ползване – нива, находяща се в м.“Кирпича“, ІІІ кат.; 2. имот №011094 с площ от 9,100 дка, начин на трайно ползване – нива, находяща се в м.“Аланделия“, ІІІ кат.; 3.  имот №019013 с площ от 13,629 дка, находящ се в м.“Кирпича“, начин на трайно ползване – нива, ІІІ кат.; 4. имот №016022 с площ от 9,100дка, находящ се в м.“Собашки бозалък“, начин на трайно ползване – нива, ІІІ кат.; 5.  имот №021004 с площ от 13,011 дка, находящ се в м.“Белите гробища“, начин на трайно ползване – нива, ІV кат., при следните квоти от правото на собственост: 1/10 ид.ч. за А.Д.А.; 1/10 ид. ч. в режим на СИО за А.Д.А. и И.Г.А.; 2/10 ид. ч. за Д.И.Д.; 6/10 ид.ч. в режим на СИО за Д.И.Д. и Т.И.Д..

Районният съд при подготовката на втората фаза на делбеното проидводство е назначил с Определение №102/08.03.2018г. съдебно-техническа експертиза за установяване реалната поделяемост на допуснатите до делба имоти; възможността за обособяването им в дялове, съгласно квотите на страните и за определяне справедливата пазарна стойност на делбените имоти.

От заключението на назначената от съда и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява СПС на всеки един от делбените имоти, както следва: нива №019025 от 5,198 дка в м. „Кирпича“, ІІІ кат. – 3120лв.; нива №011094 от 9,100 дка в м.“Аланделия“, ІІІ кат. – 5460лв.; нива №019013 от 13,629 дка в м.“Кирпича“, ІІІ кат. – 8180лв.; нива №016022 от 9,100 дка в м.“Собашки бозалък“, ІІІ кат. – 5460лв.; нива №021004 от 13,011 дка в м.“Белите гробища“, 4 кат. – 6510лв. Вещото лице е предложило вариант за поделяне на делбените имоти между страните съгласно квотите им, като е посочил разделяне само на имот №019013 в м.“Кирпича“ с площ от 13,629 дка на три новообразувани имоти с проектна площ, съответно от 5,004 дка, 5,004 дка и 3,621дка.

При изслушването на вещото лице инж.Динев пред районния съд, същият е посочил, че предложения от него вариант е най-оптималния, нормалния, тъй като така се изравняват декарите и стойността на имотите и дяловете. Посочва, че е съобразил всички условия и интереса на страните, като е отчел и кой ползва имотите.

ОбСЗ – Нова Загора е одобрила проекта за делба на процесните земеделски земи чрез разделянето на имот на имот №019013 в м.“Кирпича“ с площ от 13,629 дка на три новообразувани имоти, както следва: новообразуван проектен имот №019040 с проектна площ от 5,004 дка и описани граници; новообразуван проектен имот №019041 с площ от  5,004 дка и посочени граници и новообразуван проектен имот №019042 с площ от 3,621дка. с посочени гранични точки.

            Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата, допуснатите и приети във ІІ-ра фаза от районния съд писмени доказателства и заключението по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, което настоящата инстанция изцяло кредитира като неоспорено от страните в срока по чл.200, ал.3 от ГПК, обосновано и изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност и компетентност съдът няма основания да се съмнява.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Основен принцип при извършване на делбата на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари /чл.69, ал.2 от ЗН/.

По делото е установено, че част от имотите – земеделски земи са реално поделяеми, но именно с цел спазване посочения от самите въззивници принцип на уедряване на земеделските земи и недопускането на неоснователно и нецелесъобразно раздробяване на същите, съдът споделя извода на районния съд, че е достатъчно раздробяването само на един от петте недвижими имота, за да се образуват реални дялове, отговарящи на квотите на страните.

В хода на съответната административна процедура по ЗСПЗЗ са обособени три новообразувани земеделски имота от имот №019013 в м.“Кирпича“.

За да се използва основния способ в делбата – теглене на жребий, е абсолютно задължително имотите да могат да се обособят в дялове, отговарящи на квотите на съделителите /в случая на десет дяла с оглед знаменателя на дробта на квотите на съделителите/. Имайки предвид имотите, допуснати до делба, в т.ч. и новообразуваните такива /евентуално и раздробяването на поне още два от имотите, което съдът намира за нецелесъобразно и в нарушение именно на прокламирания от въззивниците принцип за уедряване на земеделските земи/, съдът прецени, че те не могат да се разпределят в десет равностойни дяла с оглед техния вид, предназначение, трайно ползване, площ, местонахождение и стойност. Следва да се има предвид, че квотите на страните са много различни. В случай, че съдът ги обособи в десет дяла, то те в никакъв случай няма да са равностойни по посочените критерии и ще се налага много голямо изравняване в пари на дяловете, като може да се получи при евентуалното теглене на жребий съделител с малка квота да получи в дял имот със значително по-голяма площ и стойност, несъразмерен на квотата му, а съделител с по-голяма квота да получи в дял имоти на значително по-ниска стойност и площ. По този начин няма да се постигне целта на делбата всеки съделител да получи имоти, съответни на дела му, като изравняването на дяловете бъде минимално. С оглед различните квоти на съделителите и невъзможността да се обособят десет равностойни дяла по посочените по-горе критерии, съдът намира тегленето на жребий за много неудобно.

Поради това съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл.353 от ГПК, като разпредели делбените и новообразуваните съсобствени имоти, находящи се в землището на с. Новоселец, общ. Нова Загора между съделителите без да тегли жребий. Този способ е приложим, тъй като в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки един съделител, съответно за тези в режим на СИО, може да се отреди дял в натура и този дял да съответства максимално на неговата квота. Освен това при разпределянето на имотите по реда на чл.353 от ГПК в четири дяла, съобразно квотите на съделителите ще се поставят в дяловете равностойни имоти като вид, предназначение и местонахождение, а площта и стойността им ще бъдат съобразени и съответни на квотите им. В тази насока съдът взе предвид предложения от вещото лице инж. Динев вариант на разпределение на имотите, съобразен с посочените критерии и на който вариант съответстват новообразуваните имоти при проведената административна процедура по ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното, съдът намира за най-удачно извършването на делбата чрез разпределение по чл.353 от ГПК, при което съделителите ще получат дял, съответен на квотата им и при спазване на принципа за равностойност с оглед местонахождение и предназначение на имотите, по начина, по който правилно и законосъобразно ги е разпределил и районния съд с решението си и настоящия състав няма да преповтаря. Настоящата инстанция счита, че е спазено изискването на чл.69, ал.2 от ЗН за получаване на дела в натура при направеното разпределение на имотите.

По отношение на възражението на процесуалния представител на въззивниците, направено едва в устните състезания пред въззивната инстанция, за липса на парично уравняване на дяловете на съделителите, следва да се отбележи  първо, че това възражение не е било включено във въззивната жалба и не е въведено в предмета на въззивното производство от една страна, а от друга страна при липса на такова произнасяне от страна на районния съд е недопустимо за първи път въззивната инстанция да се произнася за такова уравняване на дяловете.

Следва да се отбележи, че не са налице твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд в производството по извършване на делбата.

По отношение на назначаването на експертизата съдът е процедирал правилно и законосъобразно, като я е назначил служебно в закрито заседание и е поставил основните, подготвящи втората фаза на делбата въпроси, като неточностите при формулирането им е несъществено и на практика не се е отразил на отговорите на вещото лице. В определението си от 10.08.2018г., постановено по реда на чл.267, ал.1 от ГПК въззивният съд обстойно е обсъдил възраженията спрямо експертизата. Отново следва да се посочи, че въззивниците са имали процесуалната възможност своевременно да се запознаят, както с въпросите поставени от съда на вещото лице /определението от 08.03.2018г. е съобщено на страните с призовките за насроченото о.с.з./, така и да се запознаят със самото заключение, което е депозирано в съда своевременно, в срока по чл.199 от ГПК, да зададат въпроси на вещото лице при изслушването му в с.з., за което са редовно призовани и съответно да го оспорят при изслушването. За неявяването и непредставляването си в първото по делото във втората фаза на делбата съдебно заседание, въззивниците не са изложили абсолютно никакви причини, нито са отправили съответно искане до съда във връзка с изслушване на вещото лице. Налице е процесуално бездействие от тяхна страна, непроявена необходимата процесуална активност и възползване от процесуалните възможности за защита на правата им.  

Използването, безспорно неправилно, на термина проект за разделителен протокол в определението по назначаване на експертизата при подготовката на втората фаза на делбата, не може да се приеме като  вече направен и изразен спрямо страните възприет от съда способ за извършване на делбата. Това са само подготвителни действия и много ранен етап съдът да направи извод относно способа за извършване на делбата. Вещото лице не е предложило такъв протокол, а вариант за реално разпределение на имотите между съделителите съобразно квотите, вида и стойността на имотите. Едва след изготвяне и изслушване на заключението, изслушване на страните и събиране на евентуалните сочени от последните доказателства, съдът взема решение относно способа за извършване на делбата, така, както е направил правилно и законосъобразно и НЗРС.

Следва да се посочи отново, че въззивниците са имали неколкократно възможност във втората фаза на делбата пред районния съд да изразят становище относно способа за извършване на делбата, като във проведеното второ открито съдебно заседание е присъствал и техният процесуален представител, който не е изразил изрично и ясно становище по способа, а уклончиво е заявил извършване на делбата „…съобразно одобрения проект за делба и решението на първа фаза“. Във въззивната жалба, въпреки всички оплаквания за недадена възможност да изразят становище по способа за извършване на делбата, въззивниците отново не изразяват абсолютно никакво такова. Следователно, от тяхна страна е налице процесуално бездействие, неупражняване на предоставени им процесуални права в защита на интереса им, именно от тяхна страна.

С оглед изложеното, въззивната жалба се явява изцяло неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора по въззвната жалба – неоснователност на същата, въззивниците, които са направили претенция за разноски, следва да понесат своите, така, както са ги направили. Въззиваемите не са претендирали разноски, поради което съдът няма да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №98/04.06.2018г., постановено по гр.д.№1687/2017г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                               2.