Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 07.09.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 364 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.Б.Я., ЕГН **********,*** – ищец в първоинстанционното производство и ответник по насрещната искова молба, против Решение № 100/08.06.2018 г. по гр.д.№ 1085/2017 г. на  Новозагорски районен съд, с което:

-          упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Б.Я. са предоставени на майката и законен представител Ц.Д.К.;

-          местоживеенето на детето е определено при неговата майка на адрес ********,

-          определен е режим на лични контакти на детето Д. с бащата - Б.Я., като следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08:00 ч. в съботния ден, до 20:00 ч. в неделния с преспиване; по време на един от празниците Коледа и Великден също с преспиване; половината от официалните празници за страната с преспиване; четири часа в деня на рождения и ден и в деня на имения ден на детето и на бащата; един месец през лятото, който не съвпада с почивката организирана от майката, след предварително съгласуване между родителите;

-          осъден е въззивникът, да заплаща на Ц.Д.К., като майка и законен представител на малолетното си дете Д. Я. ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. считано от 11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане като претенцията в останалата част, до претендирания размер от 350 лв., е оставена без уважение;

-          осъден е също да заплати на Ц.Д.К., като майка и законен представител на малолетното си дете сумата от 2580 лв., представляваща издръжка за минало време (за една година назад, считано от 01.09.2017 г.), като претенцията в останалата й част е отхвърлена;

-          осъден е да заплати и сумата от 535,20 лв. деловодни разноски, от които сумата от 432 лв. държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време и 103, 20 лв. държавна такса за присъдената издръжка за минал период. 

 

Решението се обжалва частично, само в частта относно размера от 300 лв. на месечната издръжка, която Б.Б.Я. е осъден да заплаща на Ц.К. като майка и законен представител на малолетното дете Д. Я., като счита същия за необосновано висок, и моли размера да се намали, включително и за периода от една година назад.

Въззивникът – ищец по първоначалната претенция и ответник по насрещната искова молба в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от НЗРС акт в частта относно размера на присъдената издръжка за бъдещ и минал период на следното: сочи се, че Я. получава минималната за страната заплата и командировъчните пари не следва да се вземат предвид при определяне на финансовите му възможности. Навежда се довод за допусната грешка в диспозитива на решението, където е посочено, че срокът за плащането на издръжката за минало време тече от 01.11.2017, а не от 01.09.2017 г.; Изтъква се оплакване, че съдът не е съобразил при постановяване на решението си и заплащаната издръжка от въззивника в размер на 85 лв. за месеците от септември 2017 до май 2018 г.; Аргументира се съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на горните доводи на процесуалния представител на първоначалния ищец, изложени в писмената защита. Излагат се подробни съображения защо командировъчните пари не са възнаграждение, а компенсация и не следва да се включват в обсъждането на доходите на лицето с оглед определяне на дължимата от него издръжка, с оглед на което решението е необосновано. На следващо място във въззивната жалба се изтъква липсата на нужда от такава завишена издръжка на детето, тъй като състоянието му е стабилно и големи разходи за лечение и храна не са доказани. Посочва се, че на детето ще бъдат отпуснати социални помощи и те следва да се имат предвид при определянето на издръжката.

   С въззивната жалба са направени и уважени доказателствени искания за събиране на нови писмени доказателства и се претендират деловодни разноски.

В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ответницата по първоначалната претенция в първоинстанционното производство и ищца по насрещната искова молба – Ц. Д.К., ЕГН **********,***,  чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба. Твърди се, че наведените аргументите са неоснователни, тъй като детето било с тежки вродени аномалии и прогнозите за здравословното му състояние били песимистични, което мотивира завишени нужди от по-голяма издръжка. Посочва се, че въззивникът полага труд като международен шофьор и заплащането накомандировъчнисъобразно пропътувани километри са на практика трудово възнаграждение. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди атакувания акт, като навежда довод за обоснованост и аргументираност на изводите на съда, атакувани от въззивника. Направено е  доказателствено искане, за приемане на писмени документи имащи характера на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 266 от НПК. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з., въззивникът Б.Б.Я., редовно призован, се явява лично, като поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. На първо място посочва, че определената издръжка се явява завишена с оглед получаваните от майката пари след решението на ТЕЛК и тъй като здравословното състояние на детето е без промяна и не се налага някакво лечение за момента. Смята че издръжка от 200 лв. е в справедлив размер. Представя писмени бележки от процесуалния си представител.   

Въззиваемата страна Ц. Д.К., редовно призована в съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Прави искане за разноски.   

Пред настоящата инстанция се събраха следните допълнителни доказателства:

 1.       платежно нареждане № 39401В-А3-2303 от 14.06.2018 г.,  издадено от ЦКБ АД, клон Сливен, с получател Ц.Д.К. и основание „издръжка за месец май 2018 г. от Б.Б.Я.“, за сумата от 86 лв. и на

2.        платежно  нареждане № 39401В-А3-2442 от 26.06.2018 г.  издадено от ЦКБ АД, клон Сливен, с получател Ц.Д.К. и основание „издръжка дете М 06 2018 г. от Б.Б.Я.”, за сумата от 86 лв.,

както и представеното с отговора на въззивната жалба:

3.        Копие от Експертно решение № 3356 от 126/12.07.2018 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „  Д-р Иван Селимински“ АД

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно и правилно.

 Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд счита че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ. Единствено, въззивният съд следва да допълни фактическата обстановка със следното: Установено е, от приетото в настоящата инстанция доказателство, че детето Д. е с влошено здравословно състояние, като с новото представено експертно решение на ТЕЛК се установява, че степента на увреждане е нараснала спрямо предходното с 15%, а именно от 63% до 78%. От самото решение не се установява на същата да са отпуснати помощи или да са изплатени суми.

По отношение на останалите събрани пред въззивната инстанция доказателства, съдът счете за неотносими към това производство, те следва да послужат в изпълнителното производство, като доказателства за частично изпълнение на съдебното решение в частта за издръжката, така както е определен периода от 11.09.2017 г. до момента, в който бъде заведено изпълнително дело. Настоящият съд не следва да разглежда частичното изпълнение на съдебното решение, като довод, който да води до отмяната му.   

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно издръжката, която съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК, вр. с чл.143 от СК следва да бъде определена за детето, независимо от исканията на страните, като ги разширява и допълва по следния начин:

При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето /10 години и 6 месеца - ученическа/, съобрази нуждите му с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна, облекло, ученически пособия, медицински консумативи и разходи за прегледи и манипулации в съответствие с направените изводи от медицинската експертиза, че майката е със заострено внимание по отношение на здравословното състояние на детето. В съответствие с нормативно определените граници прецени, че са нужни около 500 лв., от които бащата следва да поеме по-голямата част – 300 лв. Съдът взе предвид факта, че двамата родители са работоспособни, полагат труд по трудово правоотношение и прецени получаваните от тях месечни трудови възнаграждения. Като разгледа трудовото възнаграждение на бащата, съдът включи в получаваните от него доходи и  командировъчните пари, посочени от дружеството работодател, като основа своите изводи на следното: На първо място тези вземания се отличават с постоянен характер; Освен това на практика представляват възнаграждение за положен труд, поради  изплащането им на километър, а не на ден и не се влияят от целта и местоположението на „командированото“ лице. С оглед характера на извършваната работа от родителя, а именно: международен шофьор, така изплащаните „командировъчни“ пари представляват доход от извършване на работа – изминати с товарния автомобил километри, и тъй като многократно надвишават официалното брутно трудово възнаграждение на лицето, може да се счете, че целта поради която се окачествяват като командировъчни е различна от функцията им като такива. Не противоречи на този извод и доводът, че това били пари, определени за разходи за храна и напитки, тъй като такива разходи се покриват и от възнаграждението, когато лицето обичайно пребивава на друго място. Съдът взе предвид и факта, че бащата няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката, върху която тежат грижите по непосредственото отглеждане, медицинско обслужване и възпитание на детето. Въпреки липсата на преки доказателства за разходите по извършени прегледи и манипулации неправилен се явява изводът на въззивника, че нямало завишени разходи за издръжка на детето Д. – това, че катетърът не се поставя от лекар не означава, че за него не се правят разходи – ноторно известен факт е, че същият се закупува. В експертното заключение е посочено, че детето Д. е в такова добро здравословно състояние за вродените аномалии от които страда, поради полаганите извънредни грижи и усилия от страна на отглеждащия родител, и въпреки че няма по-конкретни данни до сега да се е изпълнявала високо-калорийната диета препоръчана при състоянието на детето, то в интерес на малолетното е да се осигури възможност тази диета да бъде спазвана и то с решителната намеса и на двамата родители. 

Относно началния момент на определената издръжка, за изминал период следва да се посочи, че районният съд го е определил правилно. Възраженията, направени във въззивната жалба са неоснователни, тъй като в чл. 149 СК, изрично е записан, началният момент за търсенето на издръжка за минал период, а именно от предявяване на иска, който в случая е 11.09.2017 г. Не следва да се обсъжда допусната техническа грешка при изписването на датата, не 11.09.2017 г., а 01.09.2017 г., тъй като същата е следвало да се отстрани по друг ред, като ясно се вижда волята на съда посочена и в мотивите и словом в диспозитива.

Несъстоятелен се явява доводът на въззивника, че размерът на издръжката бил определен в завишен размер, тъй като не били взети предвид социалните помощи, които биха се отпуснали на детето Д. при настъпването на определени условия. Правилно съдът не е отчел при формирането на вътрешното си убеждение, настъпването на такива бъдещи несигурни събития, за които няма доказателства за начална дата и  размер.

 Първоинстанционното решение, в частите относно родителските права, местоживеенето и режима на лични контакти не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, на въззивника следва да се възложи да заплати направените от въззиваемата страна разноски в размер на 300 лв. платени по договор за адвокатска защита и съдействие от 04.09.2018 г.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/08.06.2018 г. по гр.д.№ 1085/2017 г. на  Новозагорски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Б.Б.Я., ЕГН **********,***  да заплати на Ц. Д.К., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.