Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 05.10.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на  четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

При секретаря СОНЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 378 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството намира правното си основание в чл. 240 от ГПК.

Депозирана е молба от адв.С., пълномощник на С.Т.Ж. ЕГН ********** *** против неприсъствено решение № 660/13.06.2018г. по гр.д. №1263/2018г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че З.Н.Д. ЕГН ********** и К.Х.И. ЕГН ********** са собственици на паянтова жилищна сграда на един етаж с обща застроена площ 55 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 26 кв.м., находяща се в с.С., общ.Сливен. С обжалваното решение жалбоподателката била осъдена да предаде владението на имота на З.Д. и К.И., а така също да заплати направените в производството разноски в общ размер на 415.00 лева.

         В молбата се твърди, че случайно молителката е научила от нейни познати, в края на м.юни 2018г., че нейният имот в с. С.е бил обявен за продажба от „новите“ му собственици. Това я е накарало да извърши проверка, при която установила, че в нейно отсъствие и незнание се е развило гражданско производство пред СлРС по гр.д. № 1263/2018г. Твърди, че тя заедно със съпруга си е установила в имота постоянно, явно, непрекъсване и необезпокоявано владение в продължение на повече от 20 години, през които като ползватели са били и техните родители. Посочва се, че ищците по гр.д. № 1263/2018г. никога не са ползвали, държали или владели имота, а техният наследодател Д.Н.С., както и праводателят му, са се разпоредили с правата си върху имота през 1991г. Жалбоподателката твърди, че на нея никога не са й били връчвани съдебни книжа. Т.нар. откази са били оформени от длъжностни лица в кметството на с.С.. на нея й се налагало да отсъства от селото, поради влошено здравословно състояние на съпруга й, но това е било за кратко време, когато той е бил на лечение и рехабилитация. Когато не се намирал на лечение и рехабилитация съпругът й се намирал в имота, тъй като трудно се придвижвал с инвалидна количка и е можел да получава книжата по делото. Моли се да се постанови решение за отмяна на неприсъственото решение.

         В законния срок е депозиран отговор от адв.М., пълномощник на З. Д.и К.И., с който молбата за отмяна на неприсъственото решение е оспорена като неоснователна. Посочва се, че не е налице хипотезата на чл.240 ал.1 т.1 от ГПК, на молителката лично са били връчени част от книжата по делото и това е видно от намиращите се по делото разписки. Извършените откази за получаване на книжа били надлежно оформени от длъжностните лица към кметството в с.С., поради което следва да се приеме, че молителката е била редовно уведомена за извършените процесуални действия. Страната посочва, че не е налице и хипотезата на чл.240 ал.1 т.2 от ГПК, а именно невъзможност на страната да узнае своевременно за връчването на исковата молба и призовката за съдебно заседание, която невъзможност да се дължи на особени, непредвидени обстоятелства. В случая молителката лично била получила исковата молба и прилежащите към нея доказателства на 05.04.2018г. По този начин е можела да реализира своите процесуални права в определения от закона срок. Моли се молбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира деловодни разноски.

         Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

В с.з. молителят не се явява. Представлява се от адв.С., който поддържа молбата на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена. Не претендира деловодни разноски.

Ответникът по молбата Д. в с.з. не се явява. Представлява от адв. М., която оспорва молбата. Сочи че същата е неоснователна. Претендират деловодни разноски.

Ответникът по молбата И. в с.з. не се явява. Представлява от адв. М., която оспорва молбата. Сочи че същата е неоснователна. Претендират деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

На 14.03.2018г. в РС – Сливен  била депозирана искова молба от З.Д. и К.И. против молителя С.Ж. с правна квалификация чл. 108 от ЗС. На 05.04.2018г. на молителката лично е било връчено съобщение с препис от исковата молба и приложенията по нея, в което й било указано, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор. РС – Сливен насрочил съдебно заседание за 05.06.2018г. от 10:45 часа. Призовката за молителката била оформена от длъжностното лице към Кметство с.С./П.Г.– гл.специалист/ с отбелязване, че на 16.05.2018г. молителката е отказала да получи книжата. С разпореждане от 21.05.2018г. докладчикът по делото приел, че призовката за с.з. е редовно връчена. В съдебното заседание на 05.06.2018г. молителката не се явила и не е била представлява, нито е депозирала отговор на исковата молба. Ищците поискали да бъде постановено неприсъствено решение и РС постановил такова на 13.06.2018г. Съобщението за постановеното неприсъствено решение е било изпратено до молителката и в разписката към него от 18.06.2018г. е отразено лицето отказва да получи книжата. Отбелязването било направено от длъжностното лице към Кметство с.С.С.Г.- ст.експерт. Депозираната молба за отмяна на неприсъственото решение е от 18.07.2018г. - в законоопределения срок.

С оглед установената фактическа обстановка съдът направи следните 

правни изводи:

Депозираната молба по чл. 240 от ГПК е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес да обжалва процесния акт.

Разгледана по същество молбата е неоснователна. В разпоредбата на чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК е предвидена възможността в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение на страната срещу която то е постановено, тя да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да вземе участие в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовката за съдебното заседание. В настоящият случай съдът намира, че не е било налице нередовно връчване на исковата молба и на последващите призовки. Исковата молба е била връчена лично на молителката на 05.04.2018г. и тя е можела да организира своята защита по делото. Обстоятелството, че не е узнала за датата на съдебно заседание е изцяло поради нейното процесуално поведение, тъй като макар да е била уведомена за образуваното гр.д. не е пожелала да получи последващите съобщения, включително за датата на съдебно заседание. Връчването на книжата по делото е съобразно изискванията на ГПК. Съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността на връчителя, който надлежно е извършил всички необходими отбелязвания.

В разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ГПК е посочено, че отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписи на връчителя, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването. В настоящия случай при отказа да получи книжата съобщението е било оформено надлежно от връчителя с отбелязване за направения отказ и подпис.

Съдът намира, че не са налице и обстоятелствата по чл.240 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, а именно невъзможност молителят да узнае своевременно за връчването на преписите от исковата молба или призовката за съдебно заседание, поради особени непредвидени обстоятелства или невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В този смисъл липсват и твърдения в молбата.

С оглед гореизложеното депозираната молба за отмяна на постановеното неприсъствено решение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По делото са претендирани деловодни разноски от ответниците по молбата и с оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъдена да им заплати деловодни разноски в размер на 250.00 лева адвокатско възнаграждение.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  депозираната от С.Т.Ж. ЕГН ********** *** молба за отмяна на постановено от Сливенския районен съд по гр. д. № 1263/2018г. неприсъствено решение № 660/13.06.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        

         ОСЪЖДА С.Т.Ж. ЕГН ********** *** да заплати на З.Н.Д. ЕГН ********** и К.Х.И. ЕГН **********, двамата от гр.Сливен, деловодни разноски в размер на 260.00 /двеста и шестдесет/лева адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.