Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 134

 

гр. Сливен, 20 .09.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА                      

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 381  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 117/25.06.2018 г. по гр. д. № 1136/2017 г. на РС – Нова Загора, с което е отменено наложеното със заповед №123/21.07.2017 г. на Директора на Исторически музей гр. Нова Загора на В.И.И. ЕГН ********** уредник в отдел „Археология“ на Исторически музей гр. Нова Загора дисциплинарно наказание „Забележка“, като незаконосъобразно.  Със същото решение е осъден Исторически музей гр. Нова Загора, Булстат 119650447, с адрес ********представляван от Директора П.Д.П.да заплати на В.И.И. *** направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалният му представител адв. В.М., в която се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развиват се съображения относно законосъобразността и правилността на издадената  заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като се сочи, че ищецът  не е изпълнил дадените му със заповед от директора нареждания да предаде в научния архив на музея консервационно-реставрационна документация. Излагат се подробни аргументи относно неизпълнението на тази заповед, както и че изпълнението на заповедта е свързано със задълженията на ищеца. Следващите съображения в жалбата са свързани с това, че изпълнението на заповедта е следвало да бъде извършено от ищеца и като не е сторил това е било допуснато нарушение, което ангажирало неговата дисциплинарна отговорност. В обобщение се иска решението на районния съд да бъде отменено.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и със съответните разпоредби на Кодекса на труда. Налице е съществено разминаване между диспозитива на заповедта и нейната мотивационна част, като в конкретния случай не е ясно какво е нарушението на трудовата дисциплина, което е нарушило правото на защита на служителя. Комисията, назначена със заповед на директора на музея, е изпълнила всички задачи, поставени в заповедта, като в докладната записка на ищеца, депозирана до директора на музея, той е подробно информиран за всички извършени действия, както и че не е била предадена документацията за консервацията и реставрацията на движимите културни ценности, но че са били получени уверения от партньорите от германска страна, че документацията ще бъде изпратена по електронната поща на директора. Така наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и необосновано и се иска да бъде потвърдено решението, като се претендират разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

        В с.з. за въззивника не се явява представител.

        В с.з. въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Настоящият състав не споделя изводите на районния съд, че в случая издадената заповед № 123/21.07.2017 г. на Директора на Исторически музей гр. Нова Загора е с неясно съдържание относно извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца.  Безспорно е, че нарушението  се изразява в неизпълнение на  т.4 от заповед № 156/27.10.2016 г., с което е определена комисията, чийто председател е ищеца и която регламентира задълженията му да приеме консервационно-реставрационната документация, отразяваща извършените дейности и използваните методи и материали по диагностика, изследване на технико-технологичните характеристики, консервация и реставрация, изготвена за всяка движима културна ценност на хартиен и електронен носител, в два екземпляра, която да бъде предадена и заведена в научния архив за безсрочно съхранение от председателя на комисията В.И..  Съгласно наредба № Н-3 това задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 31.03.2017 г. и не се спори от страните по делото, че тази документация не е предадена в научния архив на музея, което се явява и  нарушение, извършено от председателя на комисията. Така следва да бъдат изследвано доколко допуснатите нарушения се явяват основание за налагането на дисциплинарно наказание.

В теорията еднозначно е прието, че наказанията „забележка” и „предупреждение за уволнение” по своята същност са на границата между правната санкция и моралния укор, поради което често са характеризирани като морални наказания. Наказанието „предупреждение за уволнение” е с по-висока степен на морален укор  и налагането му несъмнено има и съответното правно значение, тъй като в един последващ момент би могло да има значение за преценката относно поведението на служителя. 

В практиката на ВКС е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени.

В конкретния случай с докладна записка от 30.11.2016 г. относно изпълнение на заповед № 156/27.10.2016 г. ищецът е  уведомил директора, че не му е била предадена пълната документация за консервацията и реставрацията на движимите културни ценности, като е посочил, че имат уверение на колегите от Германия, че документацията ще бъде изпратена по електронната поща на директора.  Така на практика той е отчел работата на комисията във връзка с издадената заповед. От приложените по делото писмени доказателства може да се направи извод, че в действителност такава документация не е била предадена, а това е станало в един по-късен момент, след издаването на заповедта за налагането на дисциплинарното наказание. Както беше посочено и по-горе критериите за определяне на дисциплинарното наказание са свързани с тежестта на нарушението и преди всичко значимостта на неизпълненото задължение. В случая, с оглед своевременното уведомяване на директора от страна на ищеца, не може да бъде прието, че е налице значимост на неизпълненото задължение, тъй като той е действал добросъвестно при отчитане дейността на комисията. На второ място при издаването на заповедта не са били преценени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно, че документацията  се е намирала при партньори, работещи в Римско-германски централен музей в гр. Майнц, Германия и от разменената документация е видно, че те са разполагали със съответните документи относно извършената от тях консервационно-реставрационна работа на движимите културни ценности от Източна могила – с. Караново. В този смисъл поведението на ищеца в качеството му на служител е било добросъвестно, по никакъв начин не е имало за цел да бъде допуснато нарушението на наредба № Н-3 от 26.01.2012 г. за създаването, съдържанието, поддържането, съхраняването и използването на Националния документален архив на Националния институт за недвижимото културно наследство и научния архив на музеите.

Така настоящият състав намира, че допуснатото нарушение не е основание за налагане на дисциплинарно наказание, та било то и най-лекото, предвидено в закона. В този смисъл, като краен извод, решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 117/25.06.2018 г. по гр. д. № 1136/2017 г. на РС – Нова Загора.

        

         ОСЪЖДА Исторически музей гр. Нова Загора, Булстат 119650447, с адрес ********представляван от Директора П.Д.П.да заплати на В.И.И. *** направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: