Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 05.09.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:     МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №382 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя „Общинска банка“ АД, гр.София срещу постановление от 02.07.2018г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№568/2018г. по описа на СИС при СлРС по отношение на длъжника Л.И.П., поради направен отказ от наследството на Иван Славов.

            В жалбата се посочва, че постановлението за прекратяване на изп. производство е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че цитираният в постановлението отказ от наследство е нищожен, поради това, че е извършен след приемане на наследството с действия от страна на наследницата П., изразяващи се в лично получаване на покана за доброволно изпълнение и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Получаването на поканата преди вписания отказ правило последния недействителен, тъй като приемането на наследство изключва последващ отказ. Прилага към жалбата покана за доброволно изпълнение и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли съда да отмени обжалваното постановление за прекратяване.

            Другата страна по изпълнителното производство – длъжникът Л.И.П. не е подала писмено възражение по жалбата.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва, че получаването на поканата за изпълнение не може да се счете нито като изрично, нито като мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл.49 от ЗН. Веднага след получаване на поканата от банката /17.07.2017г./ наследникът Л.П. е предприела действия по отказ от наследството, като такъв е вписан на 20.07.2017г.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №568/2018г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя „Общинска банка“ АД, гр.София от 08.05.2018г. против длъжниците Л.И.П. и С.И.М. въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2017г., издаден по ч.гр.д.№4719/2017г. на СлОС въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за заплащане на главница от 210лв., лихви, неустойки,  разходи и разноски на банката кредитор, в качеството им на наследници на починалия кредитополучател И.С.М., починал на 26.01.2017г.

Въз основа на искане, съдържащо се в молбата за образуване на изпълнително производство, ДСИ е предприел действия по проучване имуществото на двамата длъжници. Изпратена им е покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.

ПДИ е връчена на длъжника Л.И.П. при отказ на 07.06.2018г., като лицето е заявило, че има направен отказ от наследство.

С молба от 29.06.2018г. Л.И.П. е представила по изпълнителното дело удостоверение №СД-02-09-5441/28.06.2018г., изд. от Сливенски районен съд, който удостоверил, че по ч.гр.д.№3449/2017г. Л.И.П. се е отказала от наследството на И.С.с ЕГН **********, който отказ е вписан в специалния регистър на съда под №93 с определение №1579/20.07.2017г.

С постановление от 02.07.2018г. държавният съдебен изпълнител е констатирал,       че с оглед вписания отказ от наследство, изпълнителното производство следва да се прекрати по отношение на длъжника Л.И.П., поради което е прекратил същото.

Съобщение за прекратяване на делото е връчено на страните, като на взискателя е връчено на 13.07.2018г. Частната жалба против постановлението за прекратяване е подадена с пощенско клеймо от 20.07.2018г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – взискателя и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С атакуваното постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.429, ал.2, вр. с чл.52 от ЗН, вр. с чл.49, ал.1 от ЗН – поради вписан в специалния регистър на СлРС изричен отказ от наследството на починалия кредитополучател – длъжник на взискателя.

Наследството се придобива с приемането му (чл. 48 ЗН), като приемането произвежда действие от момента на откриване на наследството. Наследниците, в полза на които е открито наследството, не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права наследодателя. Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество, оставено им от наследодателя. С факта на откриване на наследството наследниците се призовават само към наследство. За тях се поражда правото да получат наследството. За придобиване на наследството, субект на което е бил наследодателят, е необходимо наследниците да изразят волята си за приемането му. Приемането на наследство представлява изрично или мълчаливо изразяване на съгласие за придобиване на правата и поемане задълженията на наследодателя от страна на лице, на което законът дава право на наследяване. Приемането направо може да бъде изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо, когато наследникът извърши действия, които по несъмнен начин предполагат неговото намерение да приеме наследството. Съдът преценява във всеки конкретен случай с оглед обстоятелствата на делото дали извършените от наследника действия съставляват мълчаливо приемане на наследството. Приемането на наследството не може да се предполага - то трябва да е ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството.

Поради това съдът намира за изцяло неоснователно твърдението на взискателя, че с получаване на изпратената от него покана до П. в качеството й на наследник на починалия кредотополучател, тя е приела наследството на последния, поради което и отговаря за изпълнение на задълженията му към банката взискател. Получаването на покана за изпълнение само по себе си не е действие на приемане на наследство. Действието трябва по недвусмислен начин да посочва, че лицето изразява воля да приеме наследството. Такива действия биха били разпоредителни действия с наследственото имущество. Но получаването на самата покана, без да е съпроводено с каквото и да е друго действие, не представлява приемане на наследството по смисъла на закона. Още по-малко е изрично такова. Напротив, видно от приложеното по делото удостоверение, Л.И.П. веднага след получаване на поканата от банката /получена на 17.07.2017г./ е предприела действия по извършване на изричен отказ от наследството на И.С.М., вписан в специалния регистър на СлРС на 20.07.2017г. Този отказ не е нищожен, тъй като не е направен след приемане на наследството /данни за такова няма, както вече бе посочено/.

С оглед надлежно направения отказ от наследството на кредитополучателя, Л.И.П. няма качеството наследник и не отговаря за задълженията на модев, включени в наследството му, от което тя се е отказала. Поради това изпълнителното производство спрямо нея правилно и законосъобразно е било прекратено във връзка с правилно приложените от съдебния изпълнител разпоредби на ЗН и чл.429, ал.2 от ГПК.

Поради това обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и като такава съдът ще я остави без уважение.

            По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Общинска банка“ АД, гр.София срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 02.07.2018г. по изп.д.№568/2018г. по описа на СИС при СлРС по отношение на длъжника Л.И.П., поради неин, надлежно вписан в специалния регистър на СлРС, отказ от наследството на И.С.М., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                              

                            

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.