Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 149

 

гр. Сливен, 16.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 388 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство – И.Х. ***, против Решение № 99/05.06.2018 г. по гр.д.№ 71/2018 г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Х., против ответниците С.Х.С., К.А.С. (погрешно посочена в решението като Станкова) и В.С.С., иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, с който да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот: ПИ  с идентификатор 51809.501.143 по кадастрална карта  и кадастрални регистри на гр. Нова Загора,  с административен адрес гр. Нова Загора, ул. Драва, № 8, целият с площ от 384 кв.м., с номер по предходен план 143, кв. 30, парцел 8, при граници и съседи: ПИ 51809.501.142, 51809.501.5159, 51809.501.144, 51809.501.149 и 51809.501.151, ведно с построените в гореописания поземлен имот сгради, както следва: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 51809.501.143.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Нова Загора, разположена в поземления имот, със застроена площ от 72 кв.м.; ГАРАЖ с идентификатор 51809.501.143.2, разположен в същия имот, със застроена площ от 36 кв.м.  и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА с идентификатор 51809.501.143.3, разположена в същия имот със застроена площ от 7 кв.м. (погрешно посочени в решението като 72 кв.м.)  и предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, като неоснователен и недоказан; Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният от Х., против С.Х.С., К.А.С., иск с правно основание чл. 27 и 28 ЗЗД, за унищожаване, като сключен при условията на грешка, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 15 , том ІХ, рег. № 7317, дело № 1202 от 23.11.2010 г. по описа на кантората на нот. Янка Попова, с район на действие РС Нова Загора, а против ответника В.С.С., е отхвърлен като недопустим; Отхвърлен е като неоснователен и недоказан и предявеният от Х., против С.Х.С., К.А.С., иск с правно основание чл. 27 вр. с чл. 29 ЗЗД, за унищожаване, като сключен при условията на измама, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 15 , том ІХ, рег. № 7317, дело № 1202 от 23.11.2010 г. по описа на кантората на нот. Янка Попова, с район на действие РС Нова Загора, а против ответника В.С.С., искът е отхвърлен като недопустим. Ищецът е осъден да заплати сумата от 2910 лв. разноски по делото.    

Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от НЗРС акт, на следното: Твърди се, че съдът неправилно е приел, че неравноценността на престациите по договора не влече след себе си противоречие с добрите нрави и от там нищожност на сделката. Сочи, че в подкрепа на тезата му е и заключението на съдебно-оценителната експертиза, както и практиката на върховната инстанция. Излагат се съображения, че не може да е налице дарствен мотив, тъй като ответната страна не си е послужила с такова възражение и няма нито едно доказателство в тази посока, както и че разликата в цената е толкова съществена, че нарушава добрите нрави. Друг аргумент в полза на това твърдение, е извлечен от фактите, които били установени по делото, а именно, че продавачът не бил запознат с пазарната цена на имота и нямал друго жилище. Навеждат се доводи за липса на кауза на сделката, тъй като продавачът не било договорено да получи пари за сградите, а само за земята. Основателността на евентуалната искова претенция за унищожаемост се мотивира с определената по-ниска от пазарната цена  на имота от страна на продавача и поради това имало грешка или измама. Претендират се деловодни разноски.

В законоустановения срок, посредством процесуалния им представител, от въззиваемите страни е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ответниците първоинстанционното производство С.Х.С., ЕГН **********, К.А.С., ЕГН ********** и В.С.С. ЕГН ********** ***, оспорват въззивната жалба. Посочват, че направените възражения се свеждат до оплакването, че имотът е продаден на стойността на данъчната оценка и това влече нищожност и сочат, че този въпрос бил непротиворечиво решаван в практиката на върховната инстанция, а именно, че сделките с имоти отчуждени на стойността на данъчната оценка не са нищожни. Навеждат аргументи за погасяване по давност на евентуалните претенции. Молят въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди атакувания акт, като считат решението за обосновано и аргументирано. Претендират разноски за тази инстанция.

В с.з., въззивникът И.Х. *** се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Изразява се несъгласие с мотивите на първоинстонционния съд за плащането по атакуваната сделка, като се набляга, че такова не е доказано и не е осъществено. Поддържа се аргумент,че продажбата е целяла единствено обезнаследаване на единия от братята и се моли за постановяване на решение, с което да бъде признат въззивникът за собственик. Иска присъждане на разноски.   

Въззиваемите С.Х.С., К.А.С. (погрешно посочена в решението като Станкова) и В.С.С., редовно призовани в съдебно заседание не се явяват, а се представляват от пълномощник, който като оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Изтъква, че грешките в имената на страните не са порок, който да обуслови отмяна на решението. Навежда се довод за изтекла погасителна  давност на исковете. Оспорва се искането за намаляване на адвокатско възнаграждение. Моли за потвърждаване на акта на РС Нова Загора. Прави искане за разноски.   

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По отношение на допустимостта, с оглед на обхвата на обжалването следва да се посочи следното:

По постъпилата искова молба следва да се отграничат какви искове и срещу кои страни са предявени. Настоящият съдебен състав се солидаризира с постановеното в решения № 47/17.03.2017 г. по в.гр.д. № 72/2017 г. и № 202/29.11.2017 г. по в.гр. д. № 517/2017 г. на СлОС, където са разграничени 3 обективно и субективно съединени иска, предявени срещу трима ответници в условията на евентуалност. Обуславящия иск е установителен иск за собственост по наследяване с правна квалификация 124 от ГПК, и основан на твърдение за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 15, том ІХ, рег. № 7317, н.д. № 1202/23.11.2010 г. по описа на нотариус Янка Попова, за установяване по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на ½ идеална част от недвижимия имот, описан в нотариалния акт, а именно: ПИ  с идентификатор 51809.501.143 по кадастрална карта  и кадастрални регистри на гр. Нова Загора,  с административен адрес гр. Нова Загора, ул. Драва, № 8, целият с площ от 384 кв.м., с номер по предходен план 143, кв. 30, парцел 8, при граници и съседи: ПИ 51809.501.142, 51809.501.5159, 51809.501.144, 51809.501.149 и 51809.501.151, ведно с построените в гореописания поземлен имот сгради, както следва: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 51809.501.143.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Нова Загора, разположена в поземления имот, със застроена площ от 72 кв.м.; ГАРАЖ с идентификатор 51809.501.143.2, разположен в същия имот, със застроена площ от 36 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА с идентификатор 51809.501.143.3, разположена в същия имот със застроена площ от 7 кв.м. и предназначение – жилищна сграда, еднофамилна. В условията на евентуалност са предявени искове срещу тримата ответници за унищожаване на сделката обективирана в нотариален акт № 15, том ІХ, рег. № 7317, н.д. № 1202/23.11.2010 г. по описа на нотариус Янка Попова, за продажбата на горепосочения недвижим имот от Стефана Иванова Христова на С.Х.С., който е бил в брак с К.С.. Първата обусловена претенция намира основанието си в чл. 28 вр. с чл. 27 от ЗЗД, а именно унищожаване на договора поради грешка, а втората в чл. 29, вр. с чл. 27 от ЗЗД  - поради измама.

Обуславящият иск, чието уважаване се търси е установителен по своята същност. За да бъде допустим такъв иск, с оглед характера на търсената защита, то предявяването му следва да се предпостави от наличие на правен интерес, за който съдът следи служебно, като предпоставка за допустимост. В конкретния случай този иск, като насочен срещу тримата ответници попада в рамките на проверката на втората инстанция по допустимостта, тъй като решението на първата инстанция се обжалва изцяло.

Правният интерес, произтича на първо място от наличието на правен спор при противопоставяне на две взаимноизключващи се права. При уважаването на положителния установителен иск, силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца, като отрича претендираното от ответника право.  В конкретния случай се касае за оспорване на правото на собственост на ищеца, от лице, което се легитимира като собственик в по-голям обем от твърдяното от ищеца и поради това засяга неговото право. Именно третият ответник - В.С.С., се легитимира като собственик на идеални части от процесния недвижим имот на основание покупко-продажба обективирана в горецитирания нотариален акт, чиято нищожност се твърди и по този начин се застрашава правната сфера на ищеца. Оттук следва и неговата възможност да потърси защита на правото си, чрез предявената установителна претенция. Съгласно постановките на ТР 4/2016 по т.д. 4/2014 г. ОСГК, т. 3Б, ищецът, има правен интерес от предявяване на иск за собственост дори срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, а именно първите двама ответници.

По отношение на евентуалните претенции, настоящият състав на съда се солидаризира с извода на първата инстанция за недопустимост на исковете по отношение на В.С.С..

При условие, че съдът отхвърли установителния иск за собственост по наследяване, чието уважаване е поставено в зависимост от твърдението за нищожност на прехвърлителната сделка, то в исковата си молба ищецът желае да упражни потестативното право за унищожаване на сключения от общата на страните наследодателка, договор, преминало в неговата правна сфера до размера на неговата идеална част от имота (арг. от О 297/03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2310/2018 г. на ВКС, 4ГО и Р 130/14.07.2016 г. по гр.д. № 150/2016 г. на ВКС, 4ГО; Р 290/18.10.2013 г. по гр. д. № 1362/2012 г. на ВКС 4ГО). Конститутивният иск за разваляне на договора, обаче може да се насочи само към страната по договора, чието унищожаване се търси, а именно С.Х.С. и К.А.С.. В.С.С. не е страна по сделката и не следва да отговаря по него, въпреки че при уважаването на същия ще бъде засегнат от правните последици, тъй като при унищожаване на договора, всъщност отпада с обратна сила собствеността на праводателите му и те не са му прехвърлили валидно вещно право.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно и правилно.

 Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.

Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ, като единствено по отношение на свидетелските показания следва да се допълни следното:  

Действително се установява противоречие между твърденията на двете групи свидетели, а именно тези поискани от ищеца – Дичка Василева Георгиева и Стоянка Николова Добрева и тези от ответниците Динка Аврамова С. и Недка Николова Митева (показанията на свидетелката Мита Колева Кисьова не установяват релевантни към спора факти, поради което не следва да се обсъждат). Същите обаче не са взаимноизключващи се, а може да се приеме че са добросъвестно депозирани и фактите са възприети в различни времеви моменти. Противоречията изглеждат несъвместими, но след като се изключат пристрастните изводи на свидетелите към едната или другата страна, показанията им по възприетите факти, действително, както е приел първоинстанционният съд, могат да се съпоставят и да не се открие съществено противоречие.

  Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно квалификацията на исковете и тяхната основателност, като ги разширява и допълва по следния начин:

Установителният иск за собственост, намира своята опора в наследствените права на ищеца, които се изключват от договора за покупко-продажба на недвижимия имот и поради което се търси прогласяването му за нищожен на две основания: противоречие с добрите нрави и липса на кауза.

При изследването на сделката и това дали същата отговаря на добрите нрави, се навеждат единствено аргументи за ниската цена, която е била договорена между страните. „Добрите нрави“ е философско-етична категория, която не е законово дефинирана, но се извежда от съдебната практика и следва да се цени като обща правна категория на договорното право, която съставлява комплекс от наложили се правила и норми, които защитават принципи и ценности, важими за всички правни субекти при сключване на договорите и тяхното значение е в интерес на обществото. Правилно първата инстанция е съобразила константната съдебна практика, че законът допуска продажба на недвижими имот не само на стойността на данъчната оценка, а дори и на по-ниска от нея. Противоречие на договора с добрите нрави няма, когато цената на недвижимия имот е близка до неговата данъчна оценка. След като законодателят урежда определени (публичноправни) последици за сделката с цена на недвижимия имот, по-ниска от данъчната оценка, означава, че самият законодател предвижда годността на такава сделка да породи правни последици, макар и не в гражданскоправната сфера. Поради това не може да се твърди, че единствено на това фактическо основание сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.  (арг. от О № 330/30.05.2016 г. по гр. д. № 1919/2016 г. ВКС, 1ГО;  О 381/14.04.2016 г. по гр. д. № 1275/2016 г. ВКС, 4ГО; О169/13.04.2016 г. по гр. д. № 1191/2016 г. ВКС, 2ГО). Не бяха наведени други твърдения, които да обуславят опорочаване на договорната свобода. Дори напротив, в отношенията между лицата в близка родствена връзка, каквито са страните по атакуваната сделка, а именно майка и син, тя следва да се допуска в по-широки граници.

На второ място, следва да се разгледа и твърдяната липса на основание, като факт, който влече нищожност на сделката обективирана в нотариален акт № 15, том ІХ, рег. № 7317, н.д. № 1202/23.11.2010 г. по описа на нотариус Янка Попова.

Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е каузална сделка и като такава безспорно следва да има основание. Същото извлечено от характера и вида на сделката следва да се определи като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху процесния недвижим имот, срещу определена цена, равна на данъчната оценка. Настоящият състав на съда след като визира каузата на атакуваната сделка счита, че този довод на ищеца е неоснователен, доколкото неплащането на цената е въпрос на изпълнение на договорно задължение, а няма отношение към каузата на сделката.  Довод на ищеца, за липса на основание е разделянето на покупната цена на такава за земята – пазарната и отделно за сградите – равна на 0. Това разделение на престациите е в разрез с обективираните договорки на страните в цитирания нотариален акт. Престациите са общи и от никакво тълкуване не може да бъде изведено твърдението, че за собствеността на земята е договорена пазарната цена, а за сградите никаква. Стойността на данъчната оценка на имота (земя И сгради), не би могла да се приравни към липса на престация с оглед нормативното установяване на тази стойност и начинът по който същата се  изчислява. 

Симулацията на изявлението за получаване на покупната цена, също не влече нищожност на сделката.

 Поради гореизложеното следва да се отбележи, че искът за установяване на собствеността, придобита по наследяване от ищеца спрямо ответниците за ½ идеална част от описания по-горе имот с адрес гр. Нова Загора ул. Драва № 8 е неоснователен, тъй като се основава на твърдение за нищожност на придобивно основание, което изключва правата му на наследник и което беше намерено от съда за валидно и породило своите правни последици, е неоснователен, а първоинстанционното решение в тази му част следва да се потвърди.

В тази връзка се активира задължението на въззивния съд да се произнесе и по евентуалните предявени претенции, а именно за унищожаемост на сделката. Тъй като съдът кредитира показанията на свидетелката Недка Николова Митева, която посочва като момент, в който И.Х. е обективирал пред всички, че е знаел за  придобиването на процесния недвижим имот от С.Х., като погребението на С.Х.или 28 или 29 ти  януари 2012 г. Съгласно постановеното в Решение № 449 от 06.04.2016 г. по гр. д. № 1455/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, давността за този иск започва да тече от сключването на сделката, а тежестта за доказването на по-късния момент на откриването на грешката или измамата се носи от ищеца. Тъй като не е проведено успешно доказване на това моментът, в който И.Х. е установил грешката или измамата, да е по-късен от установяването на сделката, то съдът приема, че е изтекъл давностния срок за предявяване на иск за унищожаване на договора поради грешка или измама и дори и на това основание, същият се явява неоснователен.   

За пълнота на изложението съдът следва да посочи че се солидаризира и с изводите на първата инстанция за неоснователност на исковете и по същество като ги разгледа по реда на тежест на порока, който влече унищожаемост, независимо от реда на релевирането им (Р198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г.ВКС, 4ГО).

Твърдението за унищожаемост на договора поради измама: За да е налице измама по чл. 29 ЗЗД  се изисква едната страна по сделката да е била въведена в заблуждение относно характера на сделката и последиците от нея, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението. Ако някоя от предпоставките не се установи, то искът не следва да се уважава.

 Твърди се от ищеца, че страната по сделката С.Х.е била въведена в заблуждение от другата страна – ответника – С.Х. относно цената на имота. От доказателствата обаче не става ясно за какво точно Х. е заблудил майка си. На първо място той й е предложил цената на имота, която е записана в нотариалния акт (показанията на свид.  Д.С.). Данъчната оценка е била на тази стойност и С.Х.е знаела за нея, като го е споделила на свидетелката С.. Не се установява по делото Х. да е въвеждал някого в заблуждение за факта на размера на цената. Не се установява и той да е въвел в заблуждение Христова за това, че именно такава е пазарната стойност на собственият й имот. Не се установява по делото, че ако е знаела реалната пазарна стойност на имота, праводателката С.Х.не би сключила сделката. Поради горните съображения съдът счита, че правилно НЗРС е отхвърлил искът за унищожаване на договора поради измама като неоснователен.

По предявеният иск за унищожаване на договора, обективиран в № 15, том ІХ, рег. № 7317, н.д. № 1202/23.11.2010 г. по описа на нотариус Янка Попова, поради грешка следва да се посочи следното:  За да е налице основанието за унищожаване на договор по чл. 28 ЗЗД, е необходимо волята на страната да е опорочена, а тази предпоставка е изпълнена, когато при сключването на договора страната е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации. В случая не се доказа страната по договора да е имала грешна представа за престациите. Напротив същата е имала вярна такава. Не се доказа, че съществен елемент на договора е бил интересът на Стефана към пазарната конюнктура и това, че ако е била запозната с пазарната стойност не би сключила сделката.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката С.Д., че страната по сделката – С.Х.е изразила съжаление за сключената сделка, това обаче не е равнозначно на „грешка“ във волята за сключване на договора по смисъла на чл. 28 от ЗЗД и не влече унищожаемост на договора. 

Не може да бъде споделен доводът, че продажбата целяла единствено обезнаследяване на единия от братята, тъй като той остава неподкрепен от нито едно от доказателствата, а самата структура на възмездните сделки противоречи на тази фактическа конструкция.

Поради всичко изложено съдът следва да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.

По отношение на допуснаните в диспозитива на решението явни фактически грешки, които са технически по своето естество, тъй като от мотивите става ясно за кои страни и по отношение на кой имот е произнасянето, то същите следва да се отстранят по реда на чл. 247 от ГПК.

По отношение на разноските: С оглед изхода на спора на настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемите страни, съобразно направеното от тях искане. Процесуалният им представител е направил искане за присъждане на разноски, но не се сочи такива да са направени за настоящата инстанция, не са представени доказателства и не е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99/05.06.2018 г. по гр.д.№ 71/2018 г. на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.