Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 26.09.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 390 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от пълномощник на ответника в първоинстанционното производство –ЕЛТА ООД, ЕИК 833157275 със седалище и адрес на управление *******, против Решение № 88/25.05.2018 г. по гр.д.№ 1719/2017 г. на Новозагорски районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Железник –М ООД сумата от 13389,50 лв. – главница, представляваща дължима и незаплатена стойност на предоставени от ищеца на ответника стоки през 2017 г. по описаните в исковата молба фактури, 884,56 лв. – мораторна лихва върху главниците в процесните фактури, а именно:

-          по фактура № 1000050175/14.03.2017 г. – главница 2544,38 (остатък) – 189 лв. лихва за периода от 14,03,2017 г. до 05.12.2017 г.

-          по фактура № 1000050640/12.04.2017 г. – главница 4682,50 лв. и 310,18 лв. лихва за периода от 12.04.2017 г. до 05.12.2017 г.

-          по фактура № 1000050692/19.04.2017 г. – главница 4454,40 лв. и 286,40 лв. лихва за периода от 19.04.2017 г. до 05.12.2017 г.

-          по фактура № 1000051046/12.05.2017 г. – главница 1708,22 лв. и 98,89 лв. лихва за периода от 12.05.2017 г. до 05.12.2017 г.,

ведно със законната лихва върху главницата от 13389,50 лв. считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Както и сумата от 1944 лв. разноски.

Решението се обжалва частично като неправилно и незаконосъобразно както следва: в частта по отношение на главницата за разликата от 11 389,50 до уважения размер– 13389,50 лв., в частта на мораторната лихва за целия уважен размер от 884,56 лв. и относно размера на разноските за разликата от 431 до присъдения размер 1944 лв. 

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от НЗРС акт, на следното: Твърди се, че претенцията по отношение на главницата от 11 389,50 до 13 389,50 не е дължима, което се установявало от доказателствата по делото. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно определяне на вида на акцесорната претенция за забава, а именно мораторна лихва в размер на законната, което излизало извън договорното начало – уговорената неустойка, отразена в процесните фактури. Освен това се навеждат оплаквания и за неправилно определено начало на мораторната лихва, което се сочи да не е от датата на фактурата, както е възприето от първоинстанционния съд, а три дни по-късно. Изтъкват се аргументи в полза на твърдението, че е определено адвокатско възнаграждение, в нарушение на чл. 7, ал.2, т.4 от НМАВ и както и при несъобразяване с признанието на иска и така определения размер на разноските по делото се явявал прекомерен и следвало да се намали до 431 лв., като се отхвърли за разликата до присъдения 1944 лв.

   Не са направени доказателствени искания и не се претендират деловодни разноски.

В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищцовото дружество в първоинстанционното производство ЖЕЛЕЗНИК –М ООД, ЕИК 123160449, със седалище и адрес на управление *****************, оспорва въззивната жалба. Посочва, че направените възражения са преклудирани, тъй като е пропуснато да се направят пред първата инстанция. Навежда аргументи и за невярност, неоснователност и недопустимост на твърденията. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди атакувания акт, като навежда довод за обоснованост и аргументираност на изводите на съда в атакуваното решение. Претендира разноски за тази инстанция за адвокатски хонорар.

В с.з., за въззивника ЕЛТА ЕООД, редовно призован, не се явява представител по закон или пълномощие.   

Въззиваемата страна ЖЕЛЕЗНИК –М ЕООД, редовно призована, не изпраща представител по закон, представлява се от пълномощник – адв. П.. Същата оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и се позовава на детайлно развитите в отговора на жалбата съображения. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Прави искане за разноски.   

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично законосъобразно и правилно.

 Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е в по-голямата си част правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като следва да я допълни със следното: В процесните 4 броя фактури на ред последен от таблицата се чете „Отложено плащане до дата:“ и „След тази дата се начислява неустойка в размер на 0,5% на ден“. Въззивният съд счита че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ. От сбора на задълженията по отделните процесни фактури се установява, че сумата на задължението по тях е 17389,50 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно размера на главницата.  Същата е правилно изчислена и следва да се потвърди. Бланкетното заявление на ответника по иска, че признава част от него, нито го освобождава от останалата част на задължението, нито освобождава съда да се произнесе съблюдавайки закона, доказателствата и твърденията на страните относно пълния размер на претенцията.

Във въззивната жалба не бяха изложение доводи, а в първата и втората инстанция не са наведени доказателства защо сумата на задълженията би била по-малка. Не става ясно кое от задълженията въззивникът смята за недължимо, изпълнено или несъществуващо. Въззиваемата страна е декларирала плащане по фактура № 1000050175/14.03.2017, в размер на 4000 лв., което по правната си същност представлява признание на неизгоден факт, и на тази основа същото се счита доказано, като съдът е отчел този факт в решението си. Вместо цялата стойност по фактура  № 1000050175/14.03.2017 г., а именно 6544,38 съдът е присъдил 2544,38 лв. Върху последната сума е начислена и присъдената мораторна лихва.

Относно предявения иск за мораторна лихва, съдът се солидаризира с изводите на първата инстанция, относно дължимостта на същата. Безспорно доказано се явява облигационното отношение. Сделките са търговски, но на основание чл. 288 ТЗ, се прилага гражданското законодателство, тъй като институтите на отговорността по неизпълнението са уредени в ЗЗД. В тежест на ответника е възложено доказването на точно изпълнение, каквото не само не е доказано, но и няма въведени такива твърдения, което влече активизирането на отговорността на неизправната по договора страна за забава. Действително от посоченото във фактурите се установява вероятна уговорка за неустойка. Съгласно трайната практика на върховната инстанция обаче (пример Р №68/09.07.2012 на ВКС, ТК, I т.о.), в дискреция на кредитора е да избира дали да иска от неизправния длъжник мораторна неустойка по чл. 92 от ЗЗД или обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. С исковата си молба ищецът ясно е заявил направения избор между договорените клаузи, твърдени от въззивника и законово-гарантираната му възможност без да доказва вреди да търси като обезщетение законната лихва. Съдът се е произнесъл единствено и само във връзка с претенцията, с която е сезиран и не е извършил процесуално нарушение като не е разгледал уговорката за неустойка. Още по-малко може да се вменява на съда пренебрегване на състезателното начало в процеса и договорното начало в търговските отношения, тъй като ответника не е проявил навременна процесуална активност, за да изтъкне договорената клауза, а твърдение за такава се въвежда едва с въззивната жалба.

По отношение на началния момент на обезщетението за забава обаче следва да се има предвид следното: За да настъпи забава на длъжника следва до неговото знание да бъде доведен падежът на задължението. При търговските сделки следва да намери приложение чл. 303а от ТЗ, който урежда срокът за изпълнението на парични задължения. В първата алинея е посочено, че на страните е предоставена договорната свобода да определят срок на изпълнение. Тя има отношение към настоящия казус, доколкото във фактурите съществува дата на отложено плащане. Тази договорка, обаче не е релевирана от нито една от страните в процеса, поради което съдът не може служебно да я натрапи на страните, като те може да са я дерогирали, или да нямат воля да изпълняват. Нито една от двете инстанции не са сезирани с нейното изпълнение и в случая не следва да се нарушава принципа на състезателното начало и съдът да презюмира процесуална пасивност от страна на въззивника и да го привилегирова, като се позове в решението си на уговорка, в негова полза, от която същият не желае да се възползва. Нито в първата инстанция, нито във въззивната жалба се споменава наличието на възможност за отложено плащане, което да отдалечи падежа на задължението. Именно поради тази причина настоящият състав на съда, както и първоинстанционния, приема че такава уговорка не съществува. Това влече приложение на 303а, ал. 3 от ТЗ, а именно неуговорен срок за плащане. В такъв случай законът посочва, че задължението се дължи в 14 дневен срок от получаване на фактурата. В настоящия случай, видно от всяка една от 4те фактури, същите са получени в деня на издаването им като в подкрепа на това твърдение лежи подписът на представител на ответното дружество – неоспорен, нито в първата инстанция, нито в настоящата. В следствие от горното, мораторната лихва следва да бъде изчислена от дата на изискуемостта на задължението, за което има довод в жалбата, като падежът на плащането е както следва :

    по фактура № 1000050175/14.03.2017 г. с главница 2544,38 (остатък), изискуемостта настъпва на 29.03.2017 г. и изчислена с електронен калкулатор от интернет сайта на НАП (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) до датата на исковата молба -  05.12.2017 г. е 178,12 лв.  

-           по фактура № 1000050640/12.04.2017 г. с главница 4682,50 лв., изискуемостта настъпва на 27.04.2017 г. и мораторната лихва в размер на законната изчислена с електронен калкулатор за периода от 27.04.2017 г. до 05.12.2017 г.следва да е  290,08 лв. лихва

-           по фактура № 1000050692/19.04.2017 г.с главница 4454,40 лв. изискуемостта настъпва на 04.05.2017 г. и мораторната лихва в размер на законната изчислена с електронен калкулатор за периода от 04.05.2017 г. до 05.12.2017 г.следва да е 267,29 лв. лихва

-           по фактура № 1000051046/12.05.2017 г. с главница 1708,22 лв. изискуемостта настъпва на 27.05.2017 г. и мораторната лихва в размер на законната, изчислена с електронен калкулатор за периода от 27.05.2017 г. до 05.12.2017 г.следва да е 91,59 лв. лихва,

Първоинстанционното решение, в частите относно главницата за сумата от 11389,50 лв. и за разноските до размер от 431 лв.,  не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

По претенцията за разноски следва да се отграничат хипотезите на направено нарочно искане за намаляне на адвокатския хонорар от първата инстанция и искането за присъждане на разноски от първата инстанция в тежест на ищеца при признаване на иска.

По същество първото оплакване по отношение на присъдените разноски се свежда до претенция за намаление на адвокатското възнаграждение за първата инстанция поради прекомерност. Същото е преклудирано, тъй като е следвало да се направи своевременно. С приемането на новия ГПК е отпаднало задължението на съда служебно да се произнася по прекомерността на адвокатското възнаграждение. Искането е следвало да се направи до края на устните състезания в съответната инстанция, когато се и преклудират всички претенции за разноски на страните, за да може съдът да се произнесе, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е направено едва с въззивната жалба и като такова следва да се отхвърли.    

Относно следващата претенция, а именно: приложение на чл. 78, ал.2 от ГПК по отношение на разноските, то следва да се има предвид следното: Ясната норма на горецитираната разпоредба, предвижда две кумулативни предпоставки, а именно признание на иска и не даване на повод от страна на ответника за завеждане на дело. От материалите по делото е видно, че действително ответникът, още с отговора на исковата молба частично е признал иска в размер на 11389,50 лв. До тук е изпълнена първата предпоставка за освобождаване на ответника от отговорността за разноски. За втората предпоставка, обаче съдът намира, че не е изпълнена. Ответникът в първата инстанция и въззивник в настоящата е задлъжнял по 4 броя фактури, същият е знаел за възникналото задължение, видно от положените и неоспорени подписи под фактурите за получател – от представител на дружеството. Дружеството не е изпълнило задължението си и към настоящия момент. ЕЛТА ООД е изпаднало в забава за период вариращ от седем до девет месеца. Повод за завеждане на делото, въззивникът е дал, тъй като след такъв период на неизпълнение, пред кредитора стои единствената възможност да удовлетвори вземането си принудително, като за това следва да се снабди с изпълнителен лист, резултат от осъдително решение по надлежно заведен иск. Поради което претенцията за намаляване на разноските въз основа на признатата част от иска е неоснователна.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, на въззивника следва да се възложи да заплати направените от въззиваемата страна разноски в размер на 490,03 лв., които представляват съразмерна част с отхвърлената част от обжалваната част на решението, от платения във въззивната инстанция адвокатски хонорар по договор за адвокатска защита и съдействие от 23.08.2018 г.

По отношение на отхвърлената част от иска, с настоящото решение следва съразмерно да се намалят и разноските дължими от ответника в първата инстанция съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК.  А именно присъдените 1944 лв. – следва да се намалят до 1936,17 лв.

Въззивникът не прави искане за разноски.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 88 от 25.05.2018 г., постановено по гр.д. №1719/2017 г. по описа на Новозагорски районен съд в частта, в която ЕЛТА ООД, ЕИК 833157275 със седалище и адрес на управление *******  е осъдена да заплати на ЖЕЛЕЗНИК –М ООД ЕИК 123160449, със седалище и адрес на управление *****************, сумата от 884,56 лв. мораторна лихва, за разликата от 827,08 лв. до присъдения размер, както следва:

-           по фактура № 1000050175/14.03.2017 г. – главница 2544,38 (остатък) и 189 лв. лихва - за разликата от 178,12 лв.- до присъдения размер, за периода от 14.03.2017 г., до 05.12.2017 г., за разликата от 14.03.2017 г. до 29.03.2017 г.

-           по фактура № 1000050640/12.04.2017 г. – главница 4682,50 лв. и 310,18  лв. лихва за разликата от 290,08 лв. - до присъдения размер, за периода от 12.04.2017  г. до 05.12.2017 г., за разликата от 12.04.2017 г. до 27.04.2017 г.

-           по фактура № 1000050692/19.04.2017 г. – главница 4454,40 лв. и 286,40 лв. лихва за разликата от 267,29 лв. до присъдения размер,  за периода от 19.04.2017 г. до 05.12.2017 г., за разликата от 19.04.2017 г. до 04.05.2017 г.

-           по фактура № 1000051046/12.05.2017 г. – главница 1708,22 лв. и 98,89 лв. лихва за разликата от 91,59 до присъдения размер, за периода от 12.05.2017 г.- до 05.12.2017 г., за разликата от 12.05.2017 г. до 27.05.2017 г.

И в частта за разноските, в която ЕЛТА ООД е осъдена да заплати на Железник- М ООД сумата от 1944 лв. разноски за разликата от 1936,17 лв. до присъдения размер, представляващи направените по делото разноски, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЖЕЛЕЗНИК–М ООД, ЕИК 123160449, със седалище и адрес на управление *****************,  против ЕЛТА ООД, ЕИК 833157275 със седалище и адрес на управление *******, иск с правно основание чл. 79 ал. 1, предл. 2ро ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, за разликата от 827,08 до пълния предявен размер от 884,56 лв., както и за периодите от датата на всяка фактура до датата на изискуемостта на задължението, както следва:

-           по фактура № 1000050175/14.03.2017 г. с главница 2544,38 (остатък), за разликата от 178,12 лв. до 189 лв., и за периода от 14.03.2017 г. до 29.03.2017 г.

-           по фактура № 1000050640/12.04.2017 г. с главница 4682,50 лв., за разликата от 290,08 лв. до 310,18  лв., и за периода от 12.04.2017 г. до 27.05.2017 г.

-           по фактура № 1000050692/19.04.2017 г. с главница 4454,40 лв., за разликата от 267,29 лв. до 286,40 лв. и за периода от 19.04.2017 г. до 04.05.2017 г.

-           по фактура № 1000051046/12.05.2017 г. – главница 1708,22 лв., за разликата 91,59 лв. до 98,89 лв. и за периода от 12.05.2017 г. до 27.05.2017 г. г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН,

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 88 от 25.05.2018 г., постановено по гр.д. №1719/2017 г. по описа на Новозагорски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ЕЛТА ООД да заплати на ЖЕЛЕЗНИК –М ООД сумата от 490,03 лв., представляваща съразмерна част на отхвърлената част на въззивната жалба, с направените от въззиваемата страна разноски.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.