Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  131

 

гр. Сливен, 19.09.2018 г.

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 392  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 108/14.06.2018г. по гр.д. № 1679/17г. на НзРС, с което е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 2 213, 26  лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за минал период – 04.11.15г.-02.02.16г., начислена по фактура № 1181454167/13.11.17г., и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон.

Позовава се на последните изменения в ЗЕ и на новите ПИКЕЕ от 12.11.13г., с които счита, че е въведено валидно законово основание за извършване на корекции на сметките на клиентите. С измененията на ЗЕ се попълва с изрична воля на законодателя възприетото и по-рано разрешение на въпроса за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Твърди, че нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в договорите с клиента е предвидено установяване на каквато и да е вина на клиента или трето лице като абсолютна предпоставка за упражняване правото за извършване на едностранната корекция. Заявява, че преизчислението на сметки не представлява облигационно правоотношение /както е посочено в решение №111/15г. по т.д. № 1650/14г. на ВКС/, а се извършва на основание въведеното от законодателя правило на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Твърди, че съществува законово основание за преизчисляване на сметки за минал период при спазване на две кумулативни основания – да е доказано точното количество електрическа енергия, изчислено по реда, предвиден в ПИКЕЕ и клиентът да е уведомен за корекцията по реда, предвиден в ОУ. Счита, че и двете условия несъмнено са доказани като изпълнени по настоящото дело. Спазен е бил и редът по чл. 47 от ПИКЕЕ, въпреки, че към момента разпоредбата е отменена.

Така въззивникът счита, че са спазени всички нормативни изисквания и несъмнено и категорично е установено, че е била  налице нерегламентирана външна намеса върху електромера на въззиваемата страна, неправилното отчитане на потреблението е коригирано надлежно и по предвидените правила, допълнителното начисляване на сумата е съобразно ПИКЕЕ и клиентът дължи заплащане на разликата за изминал период.

С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна при евентуално потвърждаване на решението.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да не я уважава. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Не претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена, претендира разноски по списъка.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Въззивният състав не споделя като краен резултат правните изводи на РС.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Ответникът е установил  съвкупността от факти, от които произтича претендираното от него вземане.

Не се спори, че ищцовият търговец е  бил потребител на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него с исковата молба, е начислена като корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 02.02.2016г. техническа проверка и смяна на средство за търговско измерване на електрическата енергия на обекта.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищеца.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

До този момент с устойчивата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Това виждане е закрепено в решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о. / след изменението на ГПК – вече незадължително за съдилищата, но настоящият състав изцяло го споделя /, в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

Добилата траен характер практика на ВКС и съдилищата се опира на цитираното решение, което прогласява, че „С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

В случая е приложима редакцията ПРЕДИ постановяване на решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г., когато са отменени всички разпоредби до чл. 47 включително.

С чл. 47 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на неточното отчитане: „При извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.

(2) Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител.

(3) При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

(4) В случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката.

(6) В случаите по ал. 5 операторът на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване. Когато при проверка се установи промяна на схемата на свързване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване.

С нормата на  чл. 48 се регламентира начинът на изчисляване на корекцията на сметката: „ При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:

1. за битови клиенти:

а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;

б) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване;

2. за небитови клиенти:

а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;

б) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване - по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване.

(2) Когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.“

Що се отнася до Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

(2) (отстр. с влязло в сила решение № 1259 от 01.07.2014г., постановено по гр. дело № 3628/2013г. на Пловдивски окръжен съд)

(3) Извън случаите по ал. 2 електроразпределителното предприятие изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 30 дни. В този случай коригираните количества са равни на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен 30-дневен период от предходната година

(4) При повреда на работата на тарифния превключвател ЕВН ЕР коригира отчетените показания за съответния период на констатирането на грешката в измерването или неизмерването съгласно тарифите, избрани от Клиента, като сметките се коригират по следния начин:

1. при измерване на 2 тарифни зони - в съотношение 60 на сто за дневна зона и 40 на сто за нощна;

2. при измерване на 3 тарифни зони - в съотношение 20 на сто за върхова зона, 55 на сто за дневна зона и 25 на сто за нощна зона.

(5) При повреда, поради която използваната електрическа енергия не се отчита по всички тарифи, избрани от Клиента, отчетената електрическа енергия се разпределя от момента на последното отчитане по всички тарифи до момента на отстраняването на повредата между всички тарифи на базата на отношението между отчетите по тарифни зони за предхождащ повредата пълен отчетен период, съответстващ на предходна година, а ако липсва база за сравнение – по реда на предходната алинея.

(6) В случаите по ал.(3) и ал.(4), ЕВН ЕР уведомява в срок от 7 (седем) ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените (преразпределените между тарифни зони) количества електрическа енергия. Тези количества ще им послужат за преизчисляване на дължимите суми за потребена електрическа енергия, които Клиентът дължи или ще му бъдат възстановени.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента.

(2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели.

(3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

Аналогичо право на извършване на проверка на СТИ, е предвидено и в ОУ на ЕВН ЕР – съгласно чл. 35 (1) Средствата за търговско измерване подлежат на първоначални и последващи периодични проверки по реда на Закона за измерванията.

(2) Отчитането на показанията на средствата за търговско измерване от служителите на ЕВН ЕР не е проверка.

(3) Проверка на средствата за търговско измерване и на правилността на схемите на свързване може да се извършва по искане на Клиента или по инициатива на ЕВН ЕР. След писмено заявление на потребителя ЕВН ЕР се задължава да извърши проверката в срок до 5 (пет) работни дни, на мястото на присъединяване, скалибриран еталон.

(4) При извършване на контролни проверки от определените по Закона за енергетиката лица от ЕВН ЕР на средствата за търговско измерване и останалите комутационни и комуникационни елементи от тях и констатиране на неизправности и нередности се съставя констативен протокол.

Съответно в общите условия на ответното дружество – ОУ на ЕВН ЕС, е предвидена възможността за корекция на сметки, която е обвързана и обусловена от изпълнението на процедурата по извършването на проверка, констатирането на условията за извършване на корекцията и посочване на вече направеното начисляване.

Съгласно разпоредбата на  ал. 1 на чл.28.  „ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период“.

Втората алинея посочва, че „в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“

С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката на ищцата.

По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита, че  са точно изпълнени изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ от формална страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В определени случаи - когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – както е в случая -  е необходимо да се спази и изискването на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях.

В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като на нея еприсъствал клиентът, който е и положил подписа си на протокола. Няма отразено присъствие на представител на РПУ, тъй като не е установена видима промяна на схемата на свързване.

Съдът счита, че е налице процедурно нарушение – не е спазено изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, на ищеца е изпратено само уведомително писмо по чл.54 ал. 1 от ОУ за коригиране на сметка. Това изпращане е предвидено не само за сведение на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, да оспори констатациите и да докаже различни от закрепените в протокола факти, които да неутрализират корекцията на сметката. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена нарушава ОУ на дружеството, които то само е приело – чл. 63 от тях, и ограничава правото на защита на потребителя, като го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат.

Цитираното уведомяване в 7 дневен срок  на клиента по чл. 54 ал. 1 от ОУ за преизчислените количества не замества връчването на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура.

Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение, както се посочи по-горе, той е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши едностранната корекция на сметка за минал период, но той трябва да е осъществен след изпълнение на всички други предвидени в ПИКЕЕ и ОУ процедури.

В случая такова уведомяване е извършено надлежно, но поради невръчването на констативния протокол на клиента, той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Този порок е отстраним в съдебната фаза на производството, само ако ответникът докаже настъпването на положителните факти пряко пред съда.

В случая е представен протокол на БИМ, който като издаден от независим орган, натоварен със специфична дейност именно във връзка с извършване на такива проверки, е с неопровергана доказателствена сила и заключенията му за налично неправомерно механично въздействие върху процесния електромер, довела до отчитане на по-малко от консумираната електроенергия с грешка минус 78, 26%, съдът приема безрезервно.

От своя страна допуснатата съдебнотехническа експертиза не е извършила оглед на  СТИ. Вещото лице е направило документално проучване, в резултат на което съдът приема за доказани констатациите в протокола, че процесният електромер отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, поради описаните манипулации върху него.

Експертът е заключил, че методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, което прави по принцип основателно искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена електрическата енергия за минал период, при извършване на корекция на сметката.

Вещото лице е посочило обаче, че е възможно да се установи началният момент на неточното отчитане, като излага съображения, че счита че манипулацията е извършена непосредствено преди демонтирането на СТИ та 02.02.2016г.

Въззивният съд не може да приеме безкритично този извод, тъй като той се гради на предположения и разсъждения, тоест – е извлечен емпирично, по аналитичен път, а не чрез конкретно изследване; основава се на вероятност, а не на сигурност, а личното мнение на експерта не може да обвърже съда при наличието на други доказателствени средства, на чиято доказателствена стойност съдът дава превес.

Така, щом е спазено изискването да са установени в ОУ на договорите  правилата за извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това, щом, макар и невръчен констативния протокол, констатациите в него са потвърдени пред съда чрез други доказателствени средства и щом е изпълнено задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, като в уведомителното писмо са посочени основанията, конкретните обстоятелства, причините за неточното измерване и приложеният способ на преизчисляване на задължението, доставчикът на електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на сметката, ако е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението.

В настоящото производство съдът приема, че начислената сума се дължи, тъй като ответникът, макар изрично да не е посочил в уведомлението до ищеца как е формирал периода на извършената корекция като 90 дена, е сторил това в хода на съдебното производство посредством пряко доказване.

Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата, които следва да са определени според законоустановените критерии.

Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже това в исковия процес.

От начина на формулиране на законовата разпоредба на чл. 48 от ПИКЕЕ е видно, че максималният срок от 90 дни се прилага само когато някой от другите срокове е по-дълъг от него, а не при всички случаи, когато не може да се определи началният момент на неточно отчитане.

Крайният момент е винаги датата на констатиране на неправилното/неточно измерване. Началният следва да бъде или датата на монтажа на СТИ, или датата на предходната извършена проверка на СТИ, според това коя от двете е по-близка, но при всички случаи тя не може да затваря период по-дълъг от 90 дни. / В текста синтактически е обърната хронограмата на събитията – първо е описан крайният момент на периода, а след това началният, тъй като той се отнася за минало, а не бъдещо времетраене./

Като изключение от тези постановки съдът може де приеме единствено хипотезата, в която СТИ е от такъв вид, позволяващ да се отчете в реално време момента на нерегламентираното му отваряне /нарушаване на клемния капак/ и той би се счел за начален момент на неточното измерване, независимо че такава хипотеза не е изрично въведена в цитираните разпоредби. Това следва от общите правни принципи, относими към договорните взаимоотношения, тъй като облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации.

В настоящия случай вещото лице е дало заключение, че самото СТИ е произведено през 2012г., не е подлежало на първоначална проверка и е монтирано най-рано през 2012г., тоест - е налице първата хипотеза, тъй като проверка на СТИ не е извършвана от датата на монтажа му, следващата такава е следвало да бъде извършена по-късно през 2016г. Така, доколкото датата на монтажа на процесното СТИ е преди повече от 90 дни, периодът, за който следва да бъде извършена корекцията, се редуцира до този размер.

Поради това съдът приема, че ответникът, в унисон с разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл. 54 ал. 1 от ОУ, е извършил основателно и правилно преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок. Следователно е доказано надлежно наличието на задължението на ищеца за посочения период, той не е противопоставил и доказал никакви други правопогасяващи, правоизключващи или правопрепятстващи факти, поради което отрицателният му установителен иск следва да се отхвърли.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да се уважи, атакуваното решение следва да бъде отменено, включително по отношение на присъдените разноски, и вместо него бъде постановено ново, с което претенцията бъде отхвърлена.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемата страна, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззивната в размер на 346 лв. за първоинстанционното и на 895 лв. за въззивното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                      

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 108/14.06.2018г. по гр.д. № 1679/17г. на НзРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.К. Е“ ЕООД, ЕИК 202613146, със седалище и адрес на управление на дейността *********, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив ЕИК 123526430 , със седалище и адрес на управление *********, отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че първото не дължи на ответното дружество сумата 2 213, 26 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за минал период – 04.11.15г.-02.02.16г., за обект в *********, начислена по фактура № 1181454167/13.11.17г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

ОСЪЖДА „Е.К. *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив направените разноски по делото в размер на 895 лв. за първоинстанционното и в размер на 346 лв. за въззивното производство.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                   

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: