Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 05.10.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

                                                       

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 393 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Б., пълномощник на Г.С.Ж. ЕГН ********** ***, против решение № 632/07.06.2018г. по гр.д. №328/2018г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против М.И.М., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ************находящ се в гр. Т., ул. „ Синчец“, № 3. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 200.00 лв. Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Съдът не се бил съобразил с всички събрани по делото доказателства и не бил взел предвид, че свидетелите на въззиваемия са заинтересовани лица. По делото липсвал представен документ за замяна на процесния имот. Свидетелските показания били противоречиви по отношение продължителността на периода, през който ответникът е владял имота. Излага се твърдение за неизяснена фактическа обстановка, при която е постановено обжалваното решение. Страната счита, че имотът не е бил владян непрекъснато, явно и спокойно от ответника. Поради липсата на явност във владението не можело да се приеме, че М. е владял имота. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът Ж.,  редовно призован не се явява. Предтавлява се от адв.Б., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззивваемият М., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Г., който оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Ж. на 13.06.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.06.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред съда е бил предявен иск по чл. 108 от ЗС за установяване по отношение на ответника, че същия владее процесния имот без правно основание. За уважаването на иска в тежест на ищеца е било да докаже, че имотът е негова собственост, че се владее от ответника и че ответникът владее имота без правно основание. Безспорно е между страните, че ответникът владее имота. В хода на производството се установи, че той има правно основание да го владее, тъй като е станал негов собственик чрез изтекла в негова полза придобивна давност.

В разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС е разгледана хипотезата, при която недобросъвестният владелец става собственик на недвижим имот. Според закона правото на собственост на недвижим имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години. В настоящия случай ответникът е владял процесния имот много повече от 10 години явно и необезпокоявано. В този смисъл са показанията на св.Ж., който към момента е на 47 г., а е влизал в процесния имот, когато в него е живял ответникът, когато свидетелят е бил на 20 – 30 г. , т.е. преди повече от 17 г. В този смисъл са и показанията на св. Маринова ( която посочва, че живее в имота от 43 г. и в него е родила три от децата си), св.Асенов( който посочва – 25 – 30 години) и св.И., който е на 34 г. и се е родил в процесния имот. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като макар част от тях да са заинтересовани, показанията им са безпротиворечиви по отношение на въпроса, че ответникът е владял имота като свой повече от 10 години. На адреса на имота ответникът и семейството му са адресно регистрирани, има открита партида за ток и вода, правени са няколкократно ремонти като е подменяна дограма, събарял е покриви, изграждал е нови и т.н., а през 1998 г. е декларирал имота като свой.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск по чл. 108 от ЗС за недоказан и като такъв не следва да бъде уважаван.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззиваемия следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива обаче не са доказани, поради което не се присъждат.

По тези съображения, съдът   

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 632/07.06.2018г. по гр.д. №328/2018г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.