Р Е Ш Е Н И Е  

гр.Сливен, 21.02.2019г.

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ          

ЧЛЕНОВЕ:  МАЯ Й.А                                    

ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ивайла Куманова и прокурор Борислав Сяров, сложи на разглеждане от съдия Мая Й.а ВНОХД № 670/2018г. по описа на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:     

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

         С Присъда № 149/14.11.2018г. по НОХД № 946/2018г. по описа на Сливенски районен съд, подс.К.Г.К.е признат за виновен за това, че на 28/29.05.2018г. в гр.Сливен, в условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство, извършил кражба на чужди движими вещи – спортен велосипед “BYOX“, модел “Versus“, 18 скорости, 20 цола и велоключалка – спирала, на обща стойност 238лв, собственост на М.С.А. от гр.Сливен – престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4 предл.2, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК. С присъдата на подс.Г. е наложено наказание 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.

         Присъдата е обжалвана от подс.К. Г., като счита наложеното наказание за незаконосъобразно. Иска се да се намали размерът на наказанието лишаване от свобода от пет години на тир години, което според подсъдимия ще е справедливо.

         В съдебно заседание подс.Г. се явява лично и с редовно упълномощения си защитник адв.Д. от АК Сливен. Защитникът на подсъдимия пледира за намаляване на наказанието на подсъдимия в минимален размер от три години лишаване от свобода. Подсъдимият иска да бъде върнато делото за сключване на споразумение с представителя на прокуратурата или алтернативно да се намали наложеното му наказание.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание пледира за оставяне на жалбата на подсъдимия без уважение. Намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо и моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

         Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваната присъда и установи следното:

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

         Въззивният съд извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност, изхождайки от задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която напълно съвпада с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия Г. в него. След внимателна проверка на събрания по делото доказателствен материал, анализирайки го в цялост, задълбочено и всеобхватно, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Свидетелката М.А.била собственик на спортен велосипед “BYOX“, модел “Versus“, 18 скорости, 20 цолови джанти, който закупила на 06.04.2018г. за 269лв. Този велосипед бил използван от едно от децата й. Свидетелката А.живее заедно с децата си в *******. На 28.05.2018г. около 19 часа двете деца на свид.А.оставили на стълбищната площадка във входа на блока велосипедите си. Единият велосипед бил стар с изпуснати гуми, а другият – процесният, който бил заключен с велоключалка - спирала.

На 28.05.2018г. от 19 часа до 01 часа на 29.05.2018г., подсъдимият Г. влязъл във входа на блока. Използвайки неустановено техническо средство срязал велоключалката и взел спортен велосипед “BYOX“, модел “Versus“. В 01.01ч. на 29.05.2018г. подс.Г. се обадил от своя телефон с № 0878955140 на свид.Н. Т. на тел. с № ******. При разговора му предложим да му продаде един велосипед. Свид.Т. работел като таксиметров шофьор и познавал подсъдимия като клиент. При този разговор свид.Т. отказал да купи велосипеда от подсъдимия, тъй като не му трябвал. Свид.П.Й. след няколко минути се обадил на таксиметровия шофьор - свид.Т., и го извикал да го вземе от Новоселски мост. Свид.Т. отишъл и след като свид.Й. се качил в таксито, в 01.17 часа свид.Т. звъннал на подсъдимия. Междувременно свид.Т. попитал свид.Й. дали иска да купи от подсъдимия велосипед. Свид.Й. предложил да отидат да го видят. Подсъдимият казал, че се намира до заведение “Бос“ в кв.“Дружба“ до ХІ СОУ. Двамата свидетели с таксито отишли до посоченото място. Свид.Й. видял велосипеда, харесал го и се разбрал да плати на подс.Г. сумата от 30лв за него.  След това подс.Г. разглобил велосипеда като свалил предната му гума, за да може да влезе на задната седалка на таксито. Свидетелят Т. закарал свид.Й. до дома му, като свид.Й. прибрал колелото.

На 04.06.2018г. свид.Й. доброволно предал на служители на РУ Сливен с протокол процесния велосипед и посочил, че го е закупил от подс.Г. за сумата от 30лв. С разписка от 05.06.2018г. велосипедът бил върнат на свид.М.А..

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза е, че стойността на велосипеда възлиза на 229лв, велоключалката-спирала – 9лв или общо вещите предмет на деянието възлизат на сумата в размер на 238лв.

         Настоящата инстанция прие, че фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие и на досъдебното производство. Поради това първоинстанционният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда, отчитайки всички събрани доказателства по делото. Правилно СлРС е признал подс.К.Г.К.за виновен по повдигнатото и предявено обвинение по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4 предл.2, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.

Въззивният съд счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните и проверени, и в съдебно заседание, доказателства.

Настоящата инстанция намира посоченото във въззивната жалба, че определеното наказание на подсъдимия е явно несправедливо, за неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е определил наказанието на подс.К. Г. при условията на чл.54 ал.1 от НК, като е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че определеното на подсъдимия наказание е справедливо и няма обстоятелства, които да налагат определянето му в минимален размер. Първоинстанционният съд е определил наказанието на подс.Г. към предвидения в НК минимален размер от три години лишаване от свобода, отчитайки правилно като смекчаващо отговорността му обстоятелство ниската стойност на предмета на престъплението. СлРС правилно е отчел като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно предишните му осъждания, които не обуславят опасния рецидив по настоящото деяние, като подробно е изложил всички осъждания на подсъдимия и е стигнал до правилния извод, че въпреки многократно наложените му наказания, подс.Г. не се поправя. По тези причини и с оглед постигане целите не само на специалната превенция , но и на генералната, съдът правилно е сметнал, че най-подходящо наказание, което следва да се наложи на подс.Г. е пет години лишаване от свобода, което както по-горе настоящия състав посочи, е към минималният размер за деянието по чл.196 ал.1 т.2 от НК. При определянето на това наказание първата инстанция правилно е отчела като отегчаващо отговорността на подсъдимия и обстоятелството, че подсъдимият е с негативни характеристични данни – безработен, наркозависим, често употребяващ алкохол, системно посещаващ игрални зали за хазартни игри, приятелският му кръг е основно от лица от криминалния контингент.

Правилно първоинстанционният съд е определил наложеното на подсъдимия наказание да се изпълнява при първоначален строг режим, тъй като са налице основанията на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС и не са изтекли пет години от изтърпяване на предходно наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което той е изтърпял на 21.05.2017г.

По тези причини наказанието на подс.К. Г. е определено съобразявайки целите на наказанието и спазвайки изискванията на чл.54 от НК, поради което наведените доводи, че е определеното наказание е значително завишено и явно несправедливо, не са основателни. Настоящата инстанция е длъжна да отбележи, че соченото в жалбата на подсъдимия искане за намаляване на наложеното му наказание е голословно, не се посочват доводи в тази насока.

Правилно е отчетено от първата инстанция, че при така определеното наказание, ще бъдат постигнати целите му, визирани в чл.36 от НК - ще бъде изпълнена генералната и специална превенция на наказанието. Правилно е определено наказанието като са отчетени и степента на обществена опасност на деянието и дееца, а така също вземайки предвид и подбудите, и причините за извършване на деянието от подсъдимия, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Всички тези обстоятелства са отчетени в мотивите на проверяваната присъда и въззивният съд напълно ги споделя.

Правилно първоинстанционният съд е отчел високата степен на обществена опасност на деянието, както и високата степен на обществена опасност на дееца, като е съобразил, че последният е многократно осъждан преди това. Проверяваната инстанция е съобразила и причините и условията за извършване на престъплението от подсъдимия Г., а именно ниската правна култура на подсъдимия и стремежа му за облагодетелстване по престъпен начин.

В мотивите към първоинстанционната присъда са изложени съображения въз основа на какви доказателства се приема за доказана фактическата обстановка и изведените правни изводи, което напълно се споделя от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е направил подробен разбор на доказателствата по делото, посочил е на кои от тях дава вяра и защо, изложил е мотиви относно направените от него правни изводи. Въз основа на тези фактически констатации, СлРС правилно е стигнал до правния извод, че подс.Г. е осъществил състава на процесното деяние, което напълно се споделя и от въззивния съд.

Въззивната инстанция извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и установи, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са отстраними и съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните права на страните, поради което не следва да се отменя първоинстанционната присъда. Съдът е изследвал всички доказателства, които са налични по делото. Първата инстанция се е съобразила и е изследвала всички доказателства, които са представени по делото и се е съобразила, и е постановила съдебния си акт, изхождайки от всички факти и обстоятелства по делото, преценени поотделно и в съвкупност.

От друга страна, настоящата инстанция намира, че не е основателно искането на подс.Г. за връщане на делото за сключване на споразумение с РП Сливен. В проведеното разпоредително заседание СлРС е дал възможност на страните да вземат отношение по чл.248 ал.1 от НПК и по-конретно по т.4, като защитата и подсъдимият не са направили искане за разглеждане на делото по реда на особените правила, нито са направили такова искане на по-късен етап от съдебното производство. Искане за сключване на споразумение не е направено и до приключване на съдебното следствие, което е приключило на 14.11.2018г., каквато възможност са имали страните на основание чл.384 ал.1 от НПК. Поради това и предвид обстоятелството, че няма основания за връщане на делото за ново разглеждане, искането на подсъдимия за връщане на делото за сключване на споразумение, е неоснователно.

Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция направи извода, че провереният първоинстанционен съдебен акт, а именно Присъда № 149/14.11.2018г. по НОХД № 946/2018г. по описа на Сливенски районен съд, е законосъобразен, правилен и обоснован, като наложеното на подс.К. Г. наказание е справедливо и не се налага неговото намаляване. С оглед на това обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

         Ръководен от гореизложеното и на основание чл.338, вр.чл.334 т.6 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 149/14.11.2018г. по НОХД № 946/2018г. по описа на Сливенски районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                           ЧЛЕНОВЕ: