Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 146

гр. Сливен,  04.10.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 398   по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 911/17.07.2018г. по гр.д. № 1287/2018г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен, предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ***** ***, против Община Сливен ул.Цар Освободител № 1, иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ за заплащане на главница в размер на сумата от 185,43 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.03.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и е осъдено застрахователното дружество да заплати на ответната община направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от застрахователното дружество чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди ,че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е кредитирал изцяло фактическата обстановка и с определение от 24.05.2018г. е приел като доказателства всички представени по делото писмени документи. Не е била открита процедура по оспорване на писмените доказателства. Необосновано и немотивирано в решението си обаче съдът е приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение между страните поради липса на подписи на застрахованото лице, поради което е отхвърлил предявените искове. Навеждат се доводи, че не е спазен процесулания ред по оспорване на писмените доказателства, което е трябвало да стане с изричното изявление на страната и така е допуснато съществено процесуално нарушени, като са изключени от кръга на доказателствата писмени доказателства без да е оспорена истинността им. На следващо място се твърди, че по делото съществуват достатъчно доказателства относно наличието на застрахователно правоотношение, настъпилото ПТП, причинно-следсвената връзка между  него и причинените на лекия автомобил вреди ,както и стойността им, както и за извършеното плащане на засрахователното обезщетение. Поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна и необоснована. Съгласно чл.344 от КЗ писмената форма на застрахователния договор е форма за валидност. Поради липсата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско на МПС е изключена възможността дружеството да стъпи в правата на увредения, спрямо общината. Възражението за липса на валиден застрахователен договор е направено с отговора на исковата молба,в който изрично се оспорва наличието на основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Не е нужно оспорване на документа по реда на ГПК, а съдът още с разпределенето на доказателствената тежест е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение. Такива доказателства по делото не са представени. В представената по делото застрахователна полица липсват подписи на лицата, посочени като страни и тя обективира недействителен застрахователен договор. Липсват подписи и върху приложените Общи условия, които представляват неразделна част от застрахователния договор. В обобщение се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената въззивна жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Още с отговора на исковата молба ответната община е направила множество възражения, против предявения иск, като в т.5 е оспорила наличието на основание за заплащане на застрахователното обезщетение. В с.з. проведено на 18.06.2018 г. съдът е указал, че ищцовото дружество носи доказателствената тежест и при условията на пълно и пряко доказване следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, сключена със застрахованото лице.  Представените по делото и заверени от пълномощника преписи от застрахователна полица и предложение за застраховане не са  били подписани от застраховано лице. Така съдът е приел, че в случая липсва валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото МПС и застрахователното дружество – ищец в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото. По въпроса за наличието на застрахователно правоотношение този състав е  приел, че съгласно разпоредбата на чл. 344 ал. 1 от КЗ „застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, а общите условия по застраховката са неразделна част от договора“. Така нормотворецът императивно е въвел писмената форма като форма за действителност и на страните не е предоставена алтернатива за избор на друг начин, освен чрез електронен документ.

В случая не може да се приеме, че представената застрахователна полица, макар и носеща реквизитите по чл. 345 от КЗ, обективира действителен застрахователен договор, тъй като липсват подписи на лицата, посочени като страни – застрахователя и застрахования собственик на лек автомобил, който е и застраховащото лице. Законът допуска доказването на сключването на застрахователния договор да стане и чрез застрахователен сертификат – съгласно чл. 344 ал. 3 от КЗ „Застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения застрахователен договор, по искане на застраховащия“, но такъв по делото не е представен. Обсъждането на другите представени писмени документи  -  декларация за настъпване на застрахователно събитие, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, опис-заключение, доклад по щета, преводно нареждане и регресна покана - в релацията им с това правоотношение, не дава достатъчно основание при описаното положение съдът да приеме, че те в своята цялост установяват наличие на  валиден застрахователен договор, годен да породи правни последици. Те представляват косвени данни за представата на страните в какво правоотношение се намират, но не могат да заместят липсата на договор/полица, в изискуемата от КЗ форма. Липсата на подписи на участниците в договорнта връзка сочи на липса на съгласие, което отнема на документа правното качество „договор“.

В случая не се касае за оспорване на представено писмено доказателство, а за неизпълнение на указания на съда, свързани с представяне на доказателства, относно обстоятелства, за които въззивникът носи доказателствената тежест. Така след като не е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и застрахованото лице, то предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Плащането на обезщетението от страна на застрахователя не е било на доказано валидно основание, което е един от съществените елементи на фактическия състав, при осъществяването на който причинителят на вредата дължи да му върне платеното. Липсата му препятства активирането на правото на регрес на застрахователя и встъпването в правата на застрахования не е настъпило.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 50 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 911/17.07.2018г. по гр.д. № 1287/2018г. на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ***** *** да заплати на Община Сливен ул.Цар Освободител № 1 сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: