Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 155

гр. Сливен,  11.10.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА       

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 399  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 979/02.08.2018г. по гр.д. № 1641/2018г. на Районен съд – Сливен, с което признато за незаконно и е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, уволнението, извършено със Заповед № 12/16.02.2018г. на управителя на „Роял Груп 2017“ ООД със седалище и адрес на управление *********, ЕИК *********, с която на основание на чл.325 ал.1 т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Т.В.В. ЕГН ********** ***. На основание на чл.344 ал.1 т.3 от КТ е осъдено дружеството да заплати на ищцата сумата от 893,84 лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за периода от 16.02.2018г. до 16.06.2018г., през което време ищцата е останала без работа, поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2018г. до окончателното изплащане. С решението е осъдено дружеството да заплати направените по делото разноски, както и да заплати направените от ищцата разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на ищцата обезщетени ес правно основание чл.225 ал.1 от КТ е материално незаконосъобразно и необосновано. За да бъде присъдено обезщетението ищцата е следвало, след прекратяването на трудовия си договор, да се регистрира в Бюрото по труда, като безработна, което тя не е сторила. Развиват се съображения, че представените по делото доказателства за оставане без работа не водят до извод за основателност на претенцията. Приетата справка от ТП на НАП – Бургас не установява по категоричен начин твърденията за оставане без работа, след датата на прекратяване на трудовия й договор. Копието само на 10 и 11 страница от трудовата книжка на ищцата също не може да установи по категоричен начин, че в трудовата й книжка няма отбелязвания, да е започнала работа по друг трудов договор и тези обстоятелства е следвало да бъдат доказани от ищцата съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. На следващо място се сочи, че ищцата няма право да претендира обезщетение за времето, през което е останала без работа, тъй като същата е непълнолетна, поради което е следвало да учи през този период, а не да извършва трудова дейност. В обобщение се сочи, че изводите на РС относно обстоятелството, че за периода от 16.02.2018г. до 16.06.2018г. ищцата е останала без работа са неоснователни, поради което изградените правни изводи са незаконосъобразни. Предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, вр. чл.225 ал.1 от КТ се явява неоснователен е недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен. В обобщение се иска обжалваното решение да бъде отменено в тази част и да се постанови ново, с което претенцията да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в която се твърди, че тя е неоснователна. Представените по делото доказателства безспорно установяват, че в периода ищцата е останала без работа, а размерът на дължимото обезщетение правилно е изчислен от вещото лице. Поради това се иска решението да бъде потвърдено и се претендират разноски за тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. страните, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

В случая се оспорва искът с правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. с чл. 225 от КТ. Твърди се, че ищцата не е доказала обстоятелството, че е останала без работа. При този осъдителен иск тежестта на доказване е възложена на ищцата, която трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди, техния размер и причинната им връзка с незаконното уволнение. Оставането без работа може да бъде доказано не само с писмени доказателства, например вписване в трудовата книжка и друго писмено изразени констатации, че лицето нее работило по трудово правоотношение, но и със свидетелски показания. Този иск предпоставя незаконно уволнение, което в случая е признато с първоинстанционното решение и решението на районния съд не е обжалвано в тази част, поради което е влязло в сила. Така следва да бъдат преценени основанията на въззивната жалба по отношение на съдържащите се в тях твърдения, че не е доказано ищцата да е останала без работа през процесния период.  По делото са представени писмени доказателства, а именно отбелязвания в трудовата книжка на ищцата, както и справки от  ТД на НАП – Бургас относно осигуряването на ищцата, от които е видно, че последното й трудово правоотношение е било с ответното дружество. При това положение следва да бъде прието за доказано, че след прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника въззиваемата не е работила по друго трудово правоотношение. Относно размера на дължимото й обезщетение – по делото е изготвено експертно заключение, което не е оспорено от страните. Така предявеният иск се явява основателен до размера на сумата от 893,84 лв. и следва да бъде уважен.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 979/02.08.2018г. по гр.д. № 1641/2018г. на Районен съд – Сливен.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: