Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №148

 

гр. Сливен, 04.10.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА 

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №400 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №766/27.06.2018г. по гр.д.№1600/2018г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д.М.С. против „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 355,55лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия /1930 квтч/ за периода от 21.12.2017г. до 09.02.2018г. за обект в гр.Сливен, *** ** *, по фактура №1188032362/12.03.2018г. и на ответното дружество са присъдени разноски по делото в размер на 550лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Д.М.С. и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ищец в първоинстанционното производство Д.М.С. чрез пълномощника си адв. К. твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва, че решението не отразява действителната фактическа обстановка и съдът не е извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства. Не споделя изложените от районния съд изводи. Счита, че тъй като на клиента не е връчен констативния протокол от извършената проверка, не може да се изведе, че е възникнало и съществува вземане за начислена допълнително ел. енергия за минал период. Според него останал недоказан периода, за който е направена корекцията. Не било доказано и количеството на реално консумираната ел. енергия за периода на неточно отчитане, както и правилното изчисляване на размера на вземането. В разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ имало разписани две хипотези – при липса на точен измерител или при липса на средство за търговско измерване. Дружество е преизчислило количеството неотчетена ел. енергия при първата хипотеза – при липса на точен измерител, докато вещото лице в с.з. посочило, че в случая, при наличието на така поставения шунт, би могло да се каже, че липсва СТИ. Вещото лице заявило, че при двете хипотези сумата би била различна. Въззивникът счита, че изчисленията е следвало да бъдат по втората нормативна хипотеза, а не както са направени – по първата такава.  Поради това и процесната сума е неправилно определена от ответното дружество. На последно място излага съображения за неспазване на процедурата по извършване на проверката на процесното СТИ и свързаните с нея документи. Същата не била спазена, тъй като такава въобще липсвала, както в отменените ПИКЕЕ, така и в ОУ на ответното дружество. Счита, че регламентираното в чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС уведомяване е неприложимо, тъй като касаело всички видове корекции, извършвани въз основа на констативни протоколи, издадени от ЕР дружество. Освен това наличието на ред за уведомяване в ОУ на ЕВН ЕР, то същият не следвало да се отнася и до ЕВН ЕС. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение и моли евентуално такова да се присъди в минималния размер.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, отговарящ на изискванията на 260 и чл.261 от ГПК.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответната в първоинстанционното производство страна „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив чрез пълномощник юриск. Н., се оспорват изцяло изложените в жалбата твърдения като неоснователни. Въззиваемото дружество намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Посочва, че в случая е приложима първата хипотеза на разпоредбата на чл.48, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ при изчисляване на коригираните количества електрическа енергия. На обекта има монтирано СТИ, което отчита електроенергията в обекта на клиента, като е установено отчетена такава в размер на 523квтч, които са приспаднати от начислените допълнителни такива. Сочената от въззивника хипотеза визира случаите на липса въобще на СТИ. Констатациите от протокола се установили по делото, като е спазена и разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ – присъствал е  служител на полицията при проверката. От заключението на вещото лице се установило, че методиката за изчисляване е правилно приложена.Заключението не е оспорено и ищецът не е поискал допълнително такова. Посочва, че ред за уведомяване е предвиден и той е по чл.20 от ОУ, напълно приложим, в която насока е и съдебната практика. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника. 

            С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

 

В с.з. въззивникът Д.М.С., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. К., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Н., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложените в отговора съображения. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намиращи опора в съответните, приложими към спора, материалноправни разпоредби.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

Според настоящата инстанция, ответникът е установил съвкупността от факти, от които произтича претендираното от него вземане.

Между страните не се спори, че ищецът в първоинстанционното производство Д.М.С. има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.Сливен, *** ** *, ИТН ******.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 21.12.2017г. до 09.02.2018г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищеца.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са отчасти приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия,  

 

 

 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., частично отменени с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017г. Тъй като самата проверка, при която е констатирано монтиране на шунтов проводник от 6,0 кв.мм след главен прекъсвач към изходящия предпазител на апартамента на ищеца, довело до наличие на паралелна на електромера захранваща линия, е извършена на 09.02.2018г., т.е след като голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.48 - чл.51, то приложими са и правилата, приети от ответното дружество в одобрените от ДКЕВР и съответно надлежно публикувани, Общи условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ и ОУ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г. В тази насока са и изложените по въпроса съображения на районния съд.

До този момент с устойчивата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесния период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Това виждане е закрепено в Решение №111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. № 1650/2014г., I т. о., в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

Добилата траен характер практика на ВКС и съдилищата се опира на цитираното решение, което прогласява, че „С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

Такава регламентация е налице и в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, като правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26 - чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента. (2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели. (3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

В ОУ на ЕВН ЕР е предвидено право на извършване проверка на СТИ - чл. 35.

Съответно в общите условия на ответното дружество – ОУ на ЕВН ЕС, е предвидена възможността за корекция на сметки, която е обвързана и обусловена от изпълнението на процедурата по извършването на проверка, констатирането на условията за извършване на корекцията и посочване на вече направеното начисляване. Възраженията на въззивника в тази насока са изцяло неоснователни.

Съгласно разпоредбата на  чл.28, ал.1 на ОУ, „ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период“. Втората алинея посочва, че „в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“

С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца.

По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита, че не са точно изпълнени изискванията на чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР от формална страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл.63, ал. 1 - 3 от ОУ на ЕВН ЕР, като констативният протокол следва да е подписан от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели, но в този случаи констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.

В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като двамата свидетели не са достатъчно индивидуализирани - обозначени са с по две имена, нямат отбелязани никакви други идентифициращи ги белези – ЕГН, адрес, които да позволят откриването им и евентуалния им разпит. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел, тези лица са от охранителната фирма, придружаващи служителите на ЕВН ЕР при проверките и присъстващи на същите като свидетели, което не води реализиране на заложената в ОУ цел за безпристрастност и обективност на констатациите.

По отношение на абоната, от разпитания пред районния съд свидетел се установява, че същият е потърсен на адреса, но не е бил открит. Не били отрити и съседи, които да присъстват на проверката.

Според настоящата инстанция обаче е спазено изискването на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ /неотменена с Решение №1500/06.02.2017г. на ВАС/, като по делото е установено, че след констатираният външно поставен шунт, служителите на „ЕВН ЕР“ ЕАД, извършващи проверката, след неоткриването на абоната, са се обадили на полицията и на място са дошли и присъствали на проверката двама служители на полицията – РУ на МВР – Сливен. Тъй като при проверката е констатиран монтиран шунтов проводник след главен прекъсвач към изходящия предпазител за апартамента на абоната, т.е налице е промяна на схемата на свързване, то е задължително при проверката да присъстват органи на полицията, които да подпишат протокола. Видно от самия протокол, ведно с показанията на свид. Васил Генов един от присъствалите на проверката служители на РУ на МВР – Сливен е подписал протокола след подписите на извършилите проверката служители на ЕВН ЕР. Настоящата инстанция намира, че по този начин е спазено изискването на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ.

По делото е установено, че ответното дружество е изпълнило задължението си по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР – да изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка съставения, не в присъствието му, констативен протокол. На ищеца, на посочения от него в дружеството адрес, на който е регистрирана партидата му, е изпратен по пощата с обратна разписка препис от констативния протокол от извършената на 09.02.2018г. проверка, така и справка за корекцията и нарочно уведомително писмо. Документите не са получени от абоната, като от пощенската служба са върнати на изпращача – ЕВН като непотърсени от получателя /22.02.2018г./, след което е направен втори опит за връчването им, като са изпратени отново и отново на 05.04.2018г. документите са върнати като непотърсена пратка от получателя. Съгласно установената практика на ВКС и на съдилищата, след като дружеството е направило опит по пощата да връчи документите на посочения от самия абонат адрес за кореспонденция, но същите са върнати като непотърсени от абоната, то съдът приема, че ответното дружество е изпълнило своето нормативно установено задължение за връчване на съставения, не в присъствието на абоната констативен протокол.

Освен това, както и самият ищец е посочил в исковата молба, извън тези документи, лично е получил и уведомително писмо по чл.54, ал.1 от ОУ за коригиране на сметка. Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение и е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши едностранната корекция на сметка за минал период.

Следователно, в случая констатирания от съда порок е в подписалите констативния протокол свидетели – тяхното качество /служители на охранителната фирма/ и недостатъчната им индивидуализация. Протоколът обаче е съставен и подписан в присъствието на органи на полицията и е спазена процедурата по връчването му на абоната по пощата с обратна разписка, неполучен по вина на самия абонат, а не на изпращача – ответното дружество.

Констатациите в протокола относно факта, че процесният електромер отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, поради описаните манипулации върху него се потвърждават в съдебната фаза на производството от заключението на кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза.

Що се касае до самата корекция, въззивният състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че същата е правилно осъществена, както по отношение на приложената методика, стойността на допълнително начислената сума за ел. енергия, така и относно периода на корекцията.

Вещото лице по назначената СТЕ е заключило, че методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, което прави по принцип основателно искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена електрическата енергия за минал период, при извършване на корекция на сметката. Посочило е и, че началният момент на въздействието може да се определи само косвено, на база наличие на загуби в следствие непълното измерване, тъй като манипулацията е външна за електромера.

По отношение на приложената методика, следва да се отбележи, че въззивникът тълкува превратно обясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в с.з. пред районния съд. В заключението вещото лице е посочило, че в резултат на манипулацията – монтирания шунтов проводник измереното и регистрирано количество ел. енергия от електромера /а такава безспорно има измерена/, ще е винаги по-малко от реално консумираното. Състоянието при конкретната техническа манипулация се изразява в частично неизмерване на консумираната електрическа енергия спрямо реално потребената. Поради това, съдът приема, че правилно е приложена методиката „при липса на точен измерител“, тъй като безспорно СТИ има монтирано и то е отчело известно количество потребена ел. енергия, но много-по-малко от реално потребеното, поради монтирания външно на електромера шунт. Вещото лице категорично е посочило в заключението си, че методиката е приложена правилно и правилно е определена стойността на допълнително начислената електрическа енергия.

Щом е спазено изискването да са установени в ОУ на договорите  правилата за извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това, щом като констатациите в констативния протокол са потвърдени пред съда чрез СТЕ и щом е изпълнено задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, като в уведомителното писмо са посочени основанията, конкретните обстоятелства, причините за неточното измерване и приложеният способ на преизчисляване на задължението, доставчикът на електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на сметката, ако е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението.

По отношение на периода, за който е направена корекцията, следва да се посочи, че правилно районния съд е приел същия за правилно определен.

Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай, следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата, които следва да са определени според законоустановените критерии. Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже това в исковия процес. Крайният момент е винаги датата на констатиране на неправилното/неточно измерване. Началният следва да бъде или датата на монтажа на СТИ, или датата на предходната извършена проверка на СТИ, според това коя от двете е по-близка, но при всички случаи тя не може да затваря период по-дълъг от 90 дни.

В настоящия случай, началният момент е датата на предходно извършена  проверка на СТИ на клиента, като констативния протокол за същата е представен с отговора на исковата молба и е приет като доказателство по делото. По този начин безспорно е установен период от 50 дни, за който е направена и корекцията на сметката на ищеца. Възраженията на въззивника и в тази насока са неоснователни.

Поради това съдът приема, че ответникът, в унисон с разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл.54, ал.1 от ОУ, е извършил основателно и правилно преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок. Следователно, надлежно е доказано наличието на задължението на ищеца за посочения период, той не е противопоставил и доказал никакви други правопогасяващи, правоизключващи или правопрепятстващи факти, поради което отрицателният му установителен иск следва да се отхвърли.

Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответното дружество сторените от него в производството пред първа инстанция разноски.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите разноски, така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определен от въззивния съд по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                           

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №766/27.06.2018г., постановено по гр.д.№1600/2018г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Д.М.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.