Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 13.12.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 401 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени съответно от пълномощник на ответника по регресния иск в първоинстанционното производство – ЧСИ П.Г. и ответника по главния иск – А.М.М., чиято жалба е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено с определение от 19.09.2018 г. на СлОС. Обжалва се Решение № 569/23.05.2018 г. по дело 265/2018 г.  на СРС, с което:

-          на основание чл. 499 ГПК

o         А.М.М. е осъдена да заплати на Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ева“ ЕООД сумата от 5016,66 лв., съставляваща внесената от дружеството покупна цена за възложените недвижими имоти по изп.д. № 20118370400040 по описа на кантората на ЧСИ П.Г., която сума е била изплатена на ответницата в качеството и на взискател по посоченото изпълнително дело, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 18.01.2018 г. до окончателното плащане, като искът в останалата му част е отхвърлен и

o         НАП е осъдена да заплати на Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ева“ ЕООД сумата от 472,91 лв., съставляваща внесената от дружеството покупна цена за възложените недвижими имоти по изп.д. № 20118370400040 по описа на кантората на ЧСИ П.Г., която сума е била изплатена на този ответник в качеството му на присъединен взискател по посоченото изпълнително дело, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 18.01.2018 г. до окончателното плащане, като искът в останалата му част е отхвърлен;

-          на основание чл. 219 ал. 3 вр. с чл.  441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ вр. с чл. 45 от ЗЗД,

o         ЧСИ П.Г. е осъден да заплати на А.М.М., при условие че тя заплати на Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ева“ ЕООД, присъдените суми, сумата от 5016,66 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от ЧСИ П.Г.,  в качеството му на ЧСИ при неправомерно изпълнение на дейността му по горецитираното изпълнително дело, изразило се в неизпълнение на задължението му по чл. 483 ГПК, представляващо размера на получената от А.М., в качеството й на взискател по изпълнителното дело, пропорционална част от внесената от ищеца сума за покупка на недвижим имот, като искът до пълния предявен размер е отхвърлен;

-          На основание чл. 78 от ГПК

-          А.М.М. е осъдена да заплати на  Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ева“ ЕООД, сумата от 880,38 лв., представляваща съразмерната част на направените  разноски по производство с уважената част от иска;

-          НАП е осъдена да заплати на Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ева“ ЕООД, сумата от 89,43 лв., представляваща съразмерната част на направените  разноски по производство с уважената част от иска;

-          Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ева“ ЕООД е осъдена да заплати на А.М.М., сумата от 217,30 лв., съставляваща съразмерната част от разноските за съдопроизводството, съобразно отхвърлената част от иска;

-          ЧСИ П.Г. е осъден да заплати на А.М.М. сумата от 682 лв., съставляваща съразмерната част от съдопроизводствените разноски, съобразно уважената част от иска (в която част решението е изменено с определение № 1889 от 03.07.2018 г. на СлРС по същото дело)

Решението по делото се обжалва частично в частите относно регресния иск, с които ЧСИ П.Г. е осъден да заплати на А.М.М. сумата от  5016,66 лв., ведно със законната лихва и разноските по иска

             

Въззивникът – ответник по регресния иск в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното: Твърди се, че ЧСИ П.Г. не е получил книжата по регресната претенция, а само по главната, където същият е бил в ролята на трето лице помагач, защото те не били прикрепени към съобщението поради деловодна грешка. Получаването дори на тези книжа било неправомерно, тъй като ги е приел деловодител на ЧСИ, който не можел да получава книжата на ЧСИ извън служебните му задължения, които касаят изпълнителния процес. Освен това не бил спазен срокът за отговор по регресния иск, тъй като откритото заседание било насрочено за дата, предхождаща с два дни изтичането на този срок. На следващо място се оспорва наличието на вреди, и техният характер и обем. Навеждат се доводи за неправилна квалификация, доколкото разпоредбата на чл. 499 от ГПК се свързвала с тази по чл. 55 от ЗЗД, което водело до несъвместимост с отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Твърди се, че взискателят по изпълнителното дело е върнал неправомерно полученото, тъй като се е обогатил неоснователно и ЧСИ не следва да отговаря за вреди и никога цената на продадения неправомерно имот не може да представлява вреда, а отговорност можело да има само за разноски. Моли решението по обратния иск да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане поради допуснатите процесуални нарушения и в условията на евентуалност да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата не са направени доказателствени искания и се претендират разноски.

            В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна – А.М.М., в която твърденията се оспорват и решението се счита за правилно, обосновано и законосъобразно. Излагат се правни аргументи за правилността на изводите на първоинстанционния съд, като се посочва, че процесната сума е била получена от взискателя правомерно в изпълнение на задължението на длъжника от способ за принудително изпълнение. Сочи се, че въпреки че въззивникът по тази въззивна жалба е бил привлечен в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника по първоначалния иск, той го е признал и е молил съдът да го уважи. Подробно се развиват аргументи за несъстоятелност на твърденията на въззивника по отношение на връчването на книжата и характера и обема на отговорността по чл. 74 от ЗЧСИ. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не е направено доказателствено искане, претендират се разноски.

Насрещна въззивна жалба по този иск не е постъпила.

 Подадена е частна жалба от процесуалния представител на ЧСИ Г., против определение № 1889 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 265/2018 г. по описа на СлРС, с което е оставена без разглеждане молбата на А.М.М. за изменение в частта на разноските, в частта с която се претендира присъждане на сумата от 656 лв. от третото лице-помагач, съставляваща заплатено по първоначалния иск адвокатско възнаграждение, като недопустима и е изменено Решение № 569/23.05.2018 г., като към първоначалното осъждане на ЧСИ П.Г. да заплати на А.М.М. сумата от 530,13 лв.  се прибавя сумата от 151,77 лв., като общо се образува сумата от 682 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски пред първата инстанция, съобразно уважената част на предявения обратен иск. Определението се обжалва частично, в частта за изменение на разноските. Частната жалба, е приета за съвместно разглеждане в настоящото въззивно производство, ведно с въззивната жалба, съгласно правилата на чл. 80, ал. 4 от ПАС. Съдът намира частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в законово определения срок и отговаряща на законовите изисквания.

 В частната жалба се твърди, че определението е неправилно. Доводите за незаконосъобразност на определението са идентични със сочените във въззивната жалба, към която препраща самият въззивник. В частната жалба има инкорпорирана претенция за разноски и не са направени доказателствени искания.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна и  в законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата А.М.М., в която същата моли да се потвърди определението, тъй като е постановено в съответствие на материалния закон и съобразно съдопроизводствените правила. Посочва, че мотивите изложени в частната жалба нямат отношение към предмета на произнасянето в обжалваното определение.

В с.з., въззивникът ЧСИ П.Г. не се явява, представлява се от адв.  Е.М., който поддържа подадените въззивна и частна жалби и моли за уважаването им. Изразява становище за неправилност на решението, моли за неговата отмяна и връщане на делото в първа инстанция. Алтернативно моли за отхвърляне на иска срещу неговия доверител. Моли за отмяна на атакуваното определение в обжалваната част. Иска присъждане на разноски  за двете инстанции и представя списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.  

Въззиваемата А.М.М., редовно призована в съдебно заседание не се явява, представлява се от адвокат М.К., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прави искане за разноски и представя списък.   

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част.

 Този състав на контролиращата инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея, като за целите на въззивното производство следва да посочи и допълнително следните факти:

На 28.02.2018 г. А.М.М. депозира по делото искова молба, с която моли за привличането на ЧСИ П.Г. като трето лице помагач и предявява срещу него, при условията на евентуалност, регресен иск. С определение № 1054/20.04.2018 г. РС – Сливен конституира ЧСИ П.Г. като трето лице помагач на страната на А.М. и приема за разглеждане предявения в условията на евентуалност регресен иск срещу ЧСИ П.Г. като квалифицира същия с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и изготвя проекто-доклад по делото. Съобщение за делото е връчено на ЧСИ П.Г. на 23.04.2018 г., с отбелязване, че се връчва препис от искова молба, обратен иск, отговор на исковата молба и препис на горецитираното определение. Книжата са получени от М. Ж. – деловодител. На 21.05.2018 г. е проведено първо съдебно заседание по делото, където ЧСИ Г. се явява лично и изразява становище да се даде ход на делото. Извършен е доклад и ЧСИ Г. заявява, че няма възражения по същия.

  Съдът намира, че доказателствата са правилно оценени и обсъдени и с оглед икономия не следва да прави самостоятелен анализ.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно квалификацията на иска.

По възраженията за процесуални нарушения.

По отношение на възражението направено във въззивната жалба за нередовното връчване на книжата по обратния иск съдът намира следното: Сочи се в жалбата, че деловодителят, който е приел книжата не е бил овластен да ги пирема, тъй като те касаели ЧСИ Г. в лично качество и не били свързани с изпълнително производство. Само по себе си това твърдение е вътрешно противоречиво. Участието на въззивника в процеса се ангажира именно поради служебното му качество и действията, които той е извършил в изпълнение на делегираните му от държавата функции по осъществяване на принудително събиране на вземания с избирането му за Частен съдебен изпълнител под № 837 в КЧСИ. Именно във връзка с действията му единствено като ЧСИ по изпълнително производство с № 20118370400040 по описа на кантората му, той е получил книжата, които са приети от негов служител, овластен да приема такива книжа. Номерата поставени на съобщенията и техният произход и значение не се отразяват на редовността на връчването.

Действително първоинстанционния съд е допуснал нередовност, като е насрочил открито съдебно заседание за дата с два дни по рано от деня, в който изтича срокът за подаване на отговор на исковата молба по регресния иск, но ЧСИ е имал възможност да възрази за това в първото по делото заседание, където той е участвал лично. Можел е да направи възражение по доклада или да изложи доводите си и да направи доказателствените си искания в съдебното заседание. Неспазването на срока за отговор от съда може да повлече единствено липсата на ранна преклузия за факти, възражения и доказателства, каквито оплаквания с въззивната жалба не са наведени, но няма как да обоснове връщане от страна на въззивната инстанция на делото на първоинстанционния съд за повтаряне на действията, каквото законово правомощие въззивната инстанция няма в гражданския процес.

Изложените доводи във въззивната жалба относно нередовната процедура по призоваването могат да се обобщят под твърдението, че ЧСИ П.Г. не е разбрал, че срещу него е бил предявен обратен иск . Това заключение не се споделя от настоящия състав на съда, тъй като и в съобщението е посочено, че е предявен регресен иск и във връченото заедно с него Определение № 1054/20.04.2018 г., където е извършен проекто-доклад на предявените претенции и там двукратно е разяснено, че срещу ЧСИ П.Г. е насочен регресен иск от страна на А.М.М.. В съдебно заседание също е разяснена тази претенция.

Конкретните възражения на въззивника по процедурата на съобщаването за насочения срещу него иск не се възприемат от настоящия състав на въззивната инстанция като годни да повлекат отмяна на атакувания акт.

По основателността на иска следва да се посочи следното:

С иска по чл. 74 ЗЧСИ е предвидена отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на дейността си. Искът е деликтен – предмет на делото е вземане за обезщетение, възникнало от процесуална незаконосъобразност на действие или бездействие на съдебния изпълнител. Отговорността на деликвента частен съдебен изпълнител е имуществена. (О № 626/28.12.2017 г. по ч. гр. д. № 3969 / 2017 г. ВКС, ІV-то гр. отделение) По отношение на възражението в жалбата относно неправилната квалификация, а именно квалифицирането на иска като неоснователно обогатяване. В съответствие с практиката на ВКС (Р от 26.05.2014 г. по гр.д.№5886/2013г., ВКС ІV ГО, О № 439/ 05.05.2016 г. по гр. д. № 1747 / 2016 г. ВКС, 4-то гр. отделение / съдът е определил правилно основанието на иска, тъй като не може да се търси отговорност от ЧСИ на основание чл.55 или 59 от ЗЗД, след като в специален закон – чл.74 от Закона за частните съдебни изпълнители - е предвидено основание за деликтна отговорност на ЧСИ, тъй като ако няма основание за непозволено увреждане, ще бъде отхвърлен иска, а дали има неоснователно обогатяване от друго лице е предмет на друго правоотношение. По реда на Закона за частните съдебни изпълнители/ЗЧСИ/ пасивно легитимирани да отговарят по този иск са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При искът предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.

За да се изясни фактическото положение и да се открие наличие на вреда  следва да се проследи имущественото разместване, а именно: При продажбата на чуждия имот взискателят М. е бил удовлетворен до сумата 5016,66 лв. и дългът на длъжника е намалял с тази сума.  При връщането на имота в пътримониума на собственика му, недължимо платеното от купувача на основание чл. 499 от ГПК е възстановено от взискателя, като дългът на длъжника също е възстановен до положението преди незаконосъобразното действие и взискателя запазва възможността си да получи пълно изпълнение, но чрез друг изпълнителен способ.

Действително след като купувачът не е могъл да стане собственик на недвижимата вещ или на част от нея, но е заплатил цената й на публична продан, той е претърпял имуществена вреда в размер на платената цена, същият е направил избор и е насочил иска си по чл. 499 от ГПК срещу  взискателя по делото, въпреки че е могъл да насочи и иск по чл. 74 ЗЧСИ към съдебния изпълнител който извършва публичната продан, тъй като евикцията произтича именно от небрежността проявена от ЧСИ при проверката по чл. 483 ГПК.

Когато се разглежда деликтната отговорност на ЧСИ следва да се изследват и елементите на деликта, а именно противоправност на поведението на деликвента, вина, причинна връзка и вреда. Настоящия състав на съда споделя мотивите изложени в първоинстанционния акт относно наличие на противоправно поведение от страна на ЧСИ, изразяващо се в неизвършване на дължимата проверка по чл. 483 от ГПК за собствеността на изнасяния на публична продан имот. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал.2 относно вината на ЧСИ. Остава да се разгледат и другите два елемента на деликтната отговорност, а именно вреда и причинна връзка.  Вредата в случая се твърди да е в размер на 5016,66 лв., а именно сумата, получена от взискателя по изпълнително дело № 20118370400040 по описа на кантората на ЧСИ П. Г., след проведената неправомерно публична продан, но ако не беше извършено това неправомерно изпълнително действие, М. не би получила сумата. Следователно патримониума й не би се увеличил с тази сума, той би останал същия, тъй като фактически длъжникът й не е разполагал с имуществото, срещу което е изпълнявано и същото не е било годно да удовлетвори вземането на взискателя. Т.е. от неправомерното действие е реализирана една полза, която не би настъпила ако не беше извършено това действие. При връщането на сумата, тази полза се загубва, като патримониума на М. остава непроменен от преди неправомерното действие. Настоящият състав на съда оценява, че същата е имала вземане към длъжника, но то също остава в обем отпреди неправомерното действие и е възможно неговото принудително събиране, тъй като не следва да се допуска длъжникът да черпи права от своето собствено противоправно поведение, а именно (осъзнато да допусне за негов дълг да бъде продаден чужд имот) .  При тези разсъждения се налага извода, че в патримониума на М. няма вреда, причинена от неправомерното действие. С уважаването на иска по чл. 499 от ГПК и осъждането й да върне полученото само се възстановява имущественото й положение от преди неправомерното действие. То не може и да се квалифицира като пропусната полза, тъй като „ползата“ не би настъпила ако не беше продажбата на чужд имот, а именно: имущество, което длъжника не е притежавал и не е могло да послужи за удовлетворяване на вземането на взискателя.

От настоящият състав на съда се споделя изложеното в отговора на въззивната жалба, че сумата е преведена правомерно, доброволно и законосъобразно, но следва да се изтъкне, че същата не се е следвала на взискателя, тъй като задължението на длъжника може да се събере принудително единствено от неговото собствено имущество, или от такова нарочно служещо за обезпечение на дълга, каквито данни по делото няма. Вреда можеше да е настъпила и ако се твърдеше излизане на допълнителни средства от патримониума на взискателя, а именно такива за разноски по съдебни дела, лихви и др., каквито твърдения не са изложени.  

 След като се установи, че не е настъпила вреда за ищеца по регресния иск, няма как да се изследва въпросът за причинната връзка. При липсата на някой от елементите на деликтната отговорност на ЧСИ не е следвало да бъде уважен регресният иск, поради което решението в тази му част следва да се отмени.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

По отношение на частната жалба, подадена от въззивника:

С оглед на изхода на спора в настоящата инстанция по регресния иск частната въззивна жалба се явява основателна и обжалваното определение следва да се отмени в обжалваната част, тъй като разноските следва да бъдат преизчислени, а определението е част от произнасянето на съда по разноските.  

В останалата част същото е влязло в сила.

За разноските:

По отношение на разноските направени в първата инстанция по регресния иск, то с оглед изхода в настоящата инстанция, право на разноски възниква за въззивника. Същият обаче не доказва извършването на такива, тъй като се претендира заплащане на адвокатски хонорар за „представляване на ответник по обратен иск по гр.д. № 265/2018 на РС Сливен от ищеца А.М.М.“, чийто заплащане е обективирано в Договор за правна защита и съдействие от 19.06.2018 г. Процесуално представителство на ЧСИ Г. в първата инстанция не е извършено, а датата на договора е с почти месец след постановяване на решението. Поради това не следва да се приеме, че такова представителство е осъществявано и съответно такива разноски са направени.   

По разноските за въззивната инстанция, с оглед обжалваемия интерес и уважаването му в цялост, то за въззивника възниква правото на разноски и същия доказва направени такива в размер на 111 лв. ДТ и 1200 лв. адвокатски хонорар по защитата на ЧСИ Павел И. Г., платени по договор за правна защита и съдействие от 05.06.2018 г.

По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се отбележи следното: Съгласно обема на извършената работа и качеството на предоставената услуга настоящия състав намира, че в настоящата инстанция не са събирани доказателства и делото не се отличава с фактическа сложност. От въззивната инстанция, както е видно от мотивите на настоящия акт не са споделени по-голямата част от доводите изложени в жалбата, поради което следва адвокатското възнаграждение да се намали близо до минимума посочен в НМРАВ , а именно до 700 лв.

По направеното искане за разноски по частната жалба от страна на частния жалбоподател не е доказано такива да са сторени. Такива не са и отбелязани в списъка по чл. 80 от ГПК, поради които не следва да се присъждат такива отделно от присъдените по въззивното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение 569/23.05.2018 г. по гр.д.№ 265/2018 г. на  Сливенски районен съд в частите, в които ЧСИ П.Г.  е осъден на основание чл. 219, ал.3 вр. с чл. 441 ГПК, вр.с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на А.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, при условие, че същата заплати на Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ева“ ЕООД, присъдените суми, сумата от 5016,66 лв.- обезщетение за имуществени вреди, причинени от ЧСИ П.Г. в качеството му на ЧСИ при неправомерно изпълнение на дейността по изп. д. № 201183704000040, изразило се в неизпълнение на задължението му по чл. 483 ГПК, представляващо размера на получената от А.М.М., в качеството и на взискател по същото  дело , пропорционална част от внесената от ищеца сума за покупка на недвижим имот , на който длъжникът не е собственик на 10/12 идеални части от него, ведно със законната лихва датата на подаване на исковата молба – 18.01.2018 г. до окончателното плащане.

И в частите с които ЧСИ П.Г.  е осъден на основание чл. 78, ал. 3 да заплати на А.М.М. сумата от 530,23 лв. съставляваща съразмерна част от сторените по делото разноски по обратния иск, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, ОБРАТЕН ИСК с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу ЧСИ П.Г. за сумата от 5016,66 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ЧСИ П.Г. в качеството му на ЧСИ при неправомерно изпълнение на дейността по изп. д. № 201183704000040, изразило се в неизпълнение на задължението му по чл. 483 ГПК, при извършена публична продан на недвижим имот имот, от който е установено че длъжникът не е собственик на 10/12 идеални части, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТМЕНЯ определение № 1889 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 265/2018 г. по описа на СлРС в частта, с която ЧСИ П.Г. осъден да заплати на А.М. сумата от 151,77 лв., представляваща общ размер на сторените пред първата инстанция разноски разноски, съобразно уважената част на предявения обратен иск.

 ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЧСИ П.Г. сумата от 811 лв., представляваща разноски по производството за въззивната инстанция за държавна такса и адвокатски хонорар.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК..

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.