Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.10.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                      Мл.с.:                  СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

                                                       

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 403 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Х., пълномощник на И.К.Д. ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на Г.И.Ц. ЕГН ********** против решение № 974/30.07.2018г. по гр.д. №1970/2018г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на издръжка за сумата над 200.00 лв. до претендирания от страната размер от 250.00 лв, както и в частта, с която е определено бащата на детето – И.Ц. Т. ЕГН ********** да упражнява режим на лични отношения с детето Г. през всички дни на Великденските празници всяка четна година.

         Посочва се, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно. Независимо от ниската възраст на детето то имало нужда от издръжка в размер на 250.00 лв. за да се задоволяват нуждите му от храна, облекло и разходи свързани със здравето му. Детето често боледувало, посещавало логопед и затова били необходими значителни средства. От друга страна било във възможностите на бащата да заплаща по – голяма издръжка, тъй като получавал добри доходи, като военен имал право да получава по 80.00 лв. за квартира месечно и нямал други законови задължения. От друга страна майката получавала по- ниски доходи и непосредствено участвала в отглеждането на детето чрез личен труд.

Страната посочва, че в интерес на детето е Великденските празнични дни, които са четири на брой да бъдат разделени между родителите поравно.

Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено, като се уважи исковата претенция за заплащане на издръжка в размер на 250.00лв.и се определи режим на лични отношения за Великденските празници – по два дни при всеки от родителите.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Б. , пълномощник на И.Ц. Т. ЕГН ********** ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че решението на РС – Сливен е правилно и законосъобразно. Минималната издръжка на дете за момента била в размер на 127.50 лв. месечно , а определената в случая издръжка била значително по – висока – 180.00 лв. Нуждата от логопед била причината страната да не оспорва завишения размер на издръжката от 180.00лв. Жалбоподателката получавала достатъчно висока заплата за да посреща нуждите на детето, включително и свързани със здравословното му състояние. Определената издръжка отговаряла на нуждите на детето с оглед възрастта му и здравословното му състояние.

Относно режима на лични контакти по време на Великденските празници, страната счита, че решението на съда е справедливо и всеки от родителите през различните години ще може да е с детето по време на тях. По този начин никой от родителите не се ощетявал.Моли се да се потвърди обжалваното решение.

         Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

В с.з. въззивницата Д.,  редовно призованане  сеявява. Представлява се от адв.Х., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззивваемият Т., редовно призован се явява лично и с представител по пълномощие адв. Б., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, от които се установи, че детето често боледува, както и че въззиваемият Т. редовно заплаща месечната му издръжка.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата Д. на 31.07.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 06.08.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

По отношение претенцията на въззивницата за по – голяма месечна издръжка на детето Г., съдът намира същата за основателна поради следните съображения.

Основният принцип залегнал в нашето законодателство е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и според възможностите на лицето, което дължи издръжката. Разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК уточнява, че минималната издръжка на едно дете е ¼ от размера на минималната работна заплата, което в случая е 127.50 лв. ( МРЗ е 510.00лв.).

Действително в случая се касае за дете на ниска възраст, което не страда от тежко заболяване, но има хроничен здравословен проблем свързан с развитието на говора, което налага системното използване на услугите на специалист логопед. За тези услуги месечно са необходими 120.00 лв. по този начин почти изцяло определената първоначално издръжка в размер на 180.00 лв. би послужвала единствено за лечението на детето, а за ежедневните му нужди биха оставали едва 60.00лв, което е крайно недостатъчно дори с оглед крехката му възраст. Ако тези разходи бъдат разделени поравно между родителите ( дори без да се отчитат личните грижи полагани ежедневно от майката) и се вземе предвид минималния размер на издръжка, която бащата дължи ( около 130.00 лв.) ще се установи, че минималната дължима издръжка от страна на бащата е 190.00 лв. Съдът обаче намира, че в интерес на детето е да присъди издръжка в размер на 220.00 лв. месечно, тъй като от данните по делото е видно, че детето често страда и от простудни заболявания във връзка , с които се закупуват медикаменти, а бащата не е склонен да участва с допълнителни средства при отглеждането на детето освен определените от съда. За бащата не биха съществували никакви затруднения да заплаща месечно 220.00 лв. издръжка предвид доходите, които получава ( около два пъти по – големи от тези на майката) и обстоятелството, че няма други законови задължения. Заплащаният от него наем частично се компенсира от работодателя му и не застрашава финансовата му стабилност. Предвид на изложеното , обжалваното решение следва да се измени в частта на разноските като присъдената месечна издръжка се увеличи от 180.00 лв. на 220.00 лв.

По отношение претенцията на жалбоподателката за неправилно определен режим на лични отношения по Великденските празници, съдът намира възражението за неоснователно. Последователно в годините и двамата родители ще имат възможност да празнуват празника с детето без той да бъде прекъснат. Родителите са равнопоставени и не се накърняват ничии права. В тази част решението следва да се потвърди.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на процеса всяка от страните следва да понесе разходите за тази фаза от производството, така както ги е направила.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 974/30.07.2018г. по гр.д. №1970/2018г. на Сливенския районен съд, в частта

 с която е отхвърлен предявеният от И.К.Д. ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на Г.И.Ц. ЕГН ********** против И.Ц. Т. ЕГН ********** *** иск за заплащане на месечна издръжка за сумата над 180.00 лв. до претендираните 220.00 лв., като неправилно и незаконосъобразно.

 

         Вместо това постанови:

         ОСЪЖДА И.Ц. Т. ЕГН ********** *** да заплаща за малолетното дете Г.И.Ц. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И.К.Д. ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 220.00 лв. (двеста и двадесет лева).

 

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаване на решението на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.