Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   29

 

гр. Сливен, 20.03.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 423 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на П.Г.У., ЕГН ********** *** – ответник по ревандикационния иск в първоинстанционното производство, против Решение № 388/18.04.2018 г. по гр.д.№ 1345/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което съдът:

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж., на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, против Т.Г.Т. (К.) и А.П.К., да бъде прогласен за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран в НА *** *** **на нотариус Е.Ш.;

УВАЖАВА иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж., на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД против Т.Г.Т. (К.) и А.П.К. и УНИЩОЖАВА договора за покупко-продажба, обективиран в НА *** *** **на нотариус Е.Ш., с който е прехвърлена собствеността на следния недвижим имот : апартамент с идентификатор *** ***, който попада в сграда № 1, намираща се в поземлен имот № *** *** и е с административен адрес: гр. Сливен , *** *** при съседи на същия етаж  - *** ***, *** ***, външен зид, над обекта *** ***, под обекта  *** *** и *** ***, със застроена площ от 60,48 кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ от 2 кв.м., заедно с припадащите се 1,15% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена;

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н.С.Ж. и В.С.Ж. да бъде обезсилен нотариален акт № 158;

ПРИЗНАВА, на основание чл. 108 ЗС, Н.С.Ж. и В.С.Ж. за собственици, по отношение на П.Г.У., на гореописания апартамент с идентификатор *** ***, който попада в сграда № 1, намираща се в поземлен имот № *** *** и е с административен адрес: гр. Сливен , *** *** при съседи на същия етаж  -*** ***, *** ***, външен зид, над обекта *** ***, под обекта  *** *** и *** ***, със застроена площ от 60,48 кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ от 2 кв.м., заедно с припадащите се 1,15% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена и

ОСЪЖДА У. да им предаде владението върху него;

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж. против Т.Г. К. и А.П.К. и Н.Г.Б. и Г.Ц.Б.с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 1во ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договорът за продажба на недвижим имот, извършен в нотариален акт *** *** ** на нотариус Е.Ш.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж. против Т.Г. К. и А.П.К. и Н.Г.Б. и Г.Ц.Б.с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, да бъде унищожен договорът за продажба на недвижим имот, извършен в нотариален акт *** *** ** на нотариус Е.Ш..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането да бъде обезсилен НА *** *** **

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж. против Н.Г.Б., Г.Ц.Б.и Б. С. К. и И.Ф.К. с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 1во ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договорът за продажба на недвижим имот, извършен в нотариален акт *** *** **по описа на Служба Вписвания - Сливен

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането да бъде обезсилен нотариален акт *** *** **по описа на Служба Вписвания – Сливен

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж. против Б. С. К., И.Ф.К. и П.Г.У., с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 1во ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договорът за продажба на недвижим имот, извършен в нотариален акт *** *** ** по описа на Служба Вписвания - Сливен

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането да бъде обезсилен нотариален акт *** *** ** по описа на Служба Вписвания – Сливен

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н.С.Ж. и В.С.Ж. да им бъдат присъдени разноски.

ОСЪЖДА Н.С.Ж. и В.С.Ж. да заплатят на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Б. С. К., И.Ф.К., направените от последните двама разноски в пълен размер - 150 лв.

ОСЪЖДА Н.С.Ж. и В.С.Ж. да заплатят на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на П.Г.У., направените от последната разноски за насочения срещу нея иск, който съда е прекратил като недопустим, в размер на 150 лв.,

ОСЪЖДА Т.Г. К. и А.П.К. да заплатят на държавата, в полза на СлРС, на основание чл. 78, ал. 6, вр. с 83, ал.1 т.2 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за държавна такса за предявения против тях и уважен от съда иск с правно основание чл. 29 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 217,26 лв., както и такса от 5 лв., ако за принудителното събиране на това вземане бъде издаден от съда изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П.Г.У. да заплати на държавата, в полза на СлРС, на основание чл. 78, ал. 6, вр. с 83, ал.1 т.2 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за държавна такса за предявения против нея и уважен от съда иск с правно основание чл. 108 от ЗС, сумата от 217,26 лв., както и такса от 5 лв., ако за принудителното събиране на това вземане бъде издаден от съда изпълнителен лист.

Решението се обжалва частично от П.Г.У. в частта с която съдът: ПРИЗНАВА на основание чл. 108 ЗС Н.С.Ж. и В.С.Ж. за собственици по отношение на П.Г.У. на гореописания апартамент с идентификатор *** ***, който попада в сграда № 1, намираща се в поземлен имот № *** *** и е с административен адрес: гр. Сливен , *** *** при съседи на същия етаж  -*** ***, *** ***, външен зид, над обекта *** ***, под обекта  *** *** и *** ***, със застроена площ от 60,48 кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ от 2 кв.м., заедно с припадащите се 1,15% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена и ОСЪЖДА У. да им предаде владението върху него, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при неспазване на съдопроизводствените правила. В останалата част, а именно против уважения конститутивен иск за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот, въззивната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено с Определение № 477/02.10.2018 г. на СлОС, влязло в сила на 28.12.2018 г.

В жалбата си П.Г.У. излага доводи за недопустимост на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че има нередовно призоваване на Т.Г. К., което процесуално нарушение е лишило страната от участие в процеса и възможността да упражни правото си на защита.  На второ място се изтъква, че съдът не се е произнесъл по всички направени възражения на страните в отговора на исковата молба, които са относими към спора и това влече порок на атакувания съдебен акт. Като довод за порочност на решението е наведено и ненадлежното призоваване на А.П.К. и отнетата му възможност за участие в процеса.

На следващо място, въззивницата акцентира, че по първоначалната искова молба страните са били обикновени другари, участвали са в процеса като надлежна страна и са направили възражения, необсъдени от съда в решението му, което води до липса на мотиви на постановения съдебен акт.

В допълнение към въззивната жалба се посочва, че в първоинстанционното решение е останало необсъдено направеното от П.У. правопогасяващо възражение по чл. 131 ГПК.

Не са направени доказателствени искания и се претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

            В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищците по ревандикационния иск оспорват изложените доводите и молят за постановяване на решение, с което да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна.

В с.з., въззивницата У., редовно призована не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й, поради аргументите изложени във въззивната жалба.    

Въззиваемите Н.С.Ж., ЕГН**********, с адрес *** и В.С.Ж., ЕГН **********,***, редовно призовани се явяват лично и с особен представител,  назначен с разпореждане № 4907/18.03.2016 г. в изпълнение на Определение 4045/09.03.2016 г., с което на основание чл. 94 от ГПК вр. с чл. 23, ал. 4 от ЗПрПом е предоставена правна помощ на ищците по делото – адв. В. Д.. Тя намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди в обжалваната част.   

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че в обжалваната част решението е  законосъобразно и правилно.

 Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.

Доказателствата са правилно анализирани и оценени и въззивният съдът не е нужно да преповтаря техния анализ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: В първоинстанционното производство са предявени 7 обективно и субективно съединени иска от ищците Н.С.Ж. и В.С.Ж.. По всички искове освен ревандикационния решението е влязло в сила и настоящият съдебен състав няма компетентност да преразглежда решението в тези му части, като единственият способ за защита се явява извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по реда на чл. 303 от ГПК.

Въззивницата атакува решението в частта му, с която е уважен искът по чл. 108 от ЗС, тъй като същата е страна по него и има правен интерес от преразглеждане на решението.

Успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС е обусловено от положителното установяване на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на ревандикация, тази вещ да е във фактическа власт на ответника и да се държи от него без основание. Видно от материалите по досъдебното производство, приобщено като доказателство, на л. 95-96 от том 1, а именно: Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 02.08.1982 г. и Удостоверение за наследници на Стоян С.Ж., се установява, че към 2010 г. В.С.Ж. и Н.С.Ж., са собственици по наследство на апартамент с идентификатор *** ***, който попада в сграда № 1, намираща се в поземлен имот № *** *** и е с административен адрес: гр. Сливен , *** *** при съседи на същия етаж  - *** ***, *** ***, външен зид, над обекта *** ***, под обекта  *** *** и *** ***, със застроена площ от 60,48 кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ от 2 кв.м., заедно с припадащите се 1,15% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.

Тъй като решението по конститутивния иск за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот обективиран в НА № 158, том. 1 рег. № 2200, д. 45 от 05.03.2010 г. по описа на нот. Е.Ш.,  е влязло в сила, то настоящия състав на съда е обвързан да приеме, че последиците му са отпаднали с обратна сила и собствеността върху имота не е преминала върху контрахентите по договора Т.Г. К. и А.П.К., а е останала у ищците. Същите при проследяване на поредицата от сделки се явяват мними праводатели на Б., К. и респ. П.Г.У.. Порокът на правоотношенията, а именно липсата на вещнотранслативен ефект засяга всяка една от сделките, поради което се налага извод, че правата на П.Г.У. са отпаднали с обратна сила. От така направените съждения следва да се счита доказано, че спрямо У.Н.С.Ж. и В.С.Ж. са собственици на недвижимимя имот, поради което първата част от ревандикационната претенция следва да се уважи.

Не се спори по обстоятелството, а и от справка от агенция по вписвания (л. 25 от първоинстанционното производство) е видно, че на 17.01.2014 г. Б. К. и И.К., сключват с П.У. договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в НА акт 105, т. 1 от 2014 г. по описа на СВписвания гр. Сливен. Към този момент страните по сделката не знаят за липсата на вещнотранслативен ефект на първата сделка и при сключване на сделката са прехвърлили и владението на имота като последица от сключената сделка. Тъй като с влизането в сила на решението за унищожаване на договора за покупко-продажба отпадат и правните му поледици, отпада и с обратна сила основанието, на което У. владее имота и същата следва да го върне.

Поради съвпадение на изводите на първата и въззивната инстанция, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

Наведените от възивницата оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения касаят решението в необжалваната му част и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Касае се за нередовното призоваване на ответник по друг иск, по което въззивницата не  е страна.

По отношение на релевираното възражение за изтекъл давностен срок за предявяване на иск за унищожаване на договор, същото също касае решението в част, която е влязла в сила и въпреки че тя е обуславяща за изхода по иска с основание чл. 108от ЗС, съдът не може да я обсъжда.   

Същото се отнася и за наведения довод за липса на материално правните аспекти на измамата, като основание за унищожаване на първата от поредицата сделки.

Претенция за разноски е направила въззивницата, но с оглед неоснователността на жалбата, такива не се дължат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 388/18.04.2018 г. по гр.д.№ 1345/2015 г. на  Районен съд Сливен в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.