Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 10.10.2018 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на десети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                         мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 424  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 897/16.07.2018г. по гр.д. № 2043/18г. на СлРС, с което е ЗАМЕСТЕНО СЪГЛАСИЕТО на бащата С.С.С., ЕГН ********** и  е разрешено при условията на чл. 127а ал. 2 от СК да бъде издаден паспорт на детето С.С.С., р. на 03.07.2011г., дадено е съгласие за напускане на детето на територията на Република България и пътуване до страните членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания и обратно със съгласието и придружено отсвоята майка Е.И.Н. ЕГН **********, или упълномощени от нея трети лица, за период от 5 години и е допуснато предварително изпълнение на съдебното решение, като са присъдени и разноските по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва цитираното решение на СлРС  изцяло, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че е нарушено правото му на защита, като не му е била предоставена възможност да представи и да се ползва от гласни доказателства, с които да докаже твърденията си. Счита, че съдът необосновано е кредитирал показанията н аразпитаните свидетели, които са тенденциозни и не отразяват действителното положение. Оплаква се, че макар процесуалният му представител да е поискал отлагане на съдебното заседание, поради невъзможност да присъства, съдът не я е уважил и не му е дал възможност д апредстави в кратък срок доказателства, с което му е нарушил процесуалните права. По същество въззивникът счита, че искането н аищцата е неоснователно, тъй като до момента бащата ежегодно е давал съгласие за напускане на страната от детето, не я е бавел умишлено, както твърди майката, заявява, че в интерес на детето е през летния период детето да прекарва повече време с баща си. Не е съгласен и с присъждането на разноските по делото, като счита, че едвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е прекомерно.

С оглед всичко изложено моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло искането по чл. 123 от СК кат онеоснователено. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати процесуални нарушения и нарушаване правото на защита на ответника. При евентуално потвърждаване н арешението иска да бъде присъден минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 36 от ЗА. Няма претенция за своите разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, твърди, че първоинстанционният съд правилно е уважил молбата. Излага подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания. Заявява, че събраните доказателства са задълбочено и правилно обсъдени и въз основа на тях съдът е стигнал до правилни и обосновани правни изводи. Поради това моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди атакувания акт. Няма направени доказателствени искания. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено и молбата бъде отхвърлена или делото бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.  Претендира разноски, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

Най-напред по повод оплакването за нарушено право на защита следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е провел процеса безупречно и процесуалните му действия са изцяло съответстващи на нормите на ГПК, регулиращи протичането на съдебното производство.

Ответникът е бил редовно призован за с.з., като упълномощеният от него процесуален представител е поискал отлагане на делото 10 дена преди датата без да представи доказателстве за твърденията си за невъзможност за присъствие. Освен това той я е обосновал с лични планове, което съдътне счита като приоритет в сравнение с ангажимента му към ответника. Пълномощникът е разполагал с време и възможност да преупълномощи друг адвокат или да организира по друг начин защитата на клиента си, но не го е сторил. Извън това, съгласно разпоредбите на ГПК, съдът не дава ход на делото когато са налице и са доказани едновременно пречки за явяването и на страната и на пълномощника й, какъвто не е бил настоящият случай. По отношение на възможността за ангажиране на доказателства, настоящият състав също счита, че ответникът не е бил лишен от такава. Направеното с отговора доказателствено искане на ответника по молбата е оставено без уважение с определението на РС по чл. 146 от ГПК с конкретни и ясни мотиви. Освен това, дори да би се приело, че е извършено процесуално нарушение от РС, то във въззивната жалба няма направено доказателствено искане за разпит на свидетели, поради което оплакването не би могло да доведе до процесуални действия на въззивния съд.

Що се отнася до събраните гласни доказателствени средства, за които въззивникът счита, че са били недопустими, въззивният съд намира, че не са нарушени законови запрети във връзка с допустимостта на свидетелските показания, закрепени в разпоредбата на чл. 164 от ГПК. Заинтересуваността на всеки свидетел е субективно понятие, което се преценява във всеки отделен случай и съдът съобразява евентуалното й конкретно проявление в съвкупност с всички останали доказателствени средства.

Така този въззивен състав счита, че няма нарушение на процесуалните правила, които да водят до отмяна на атакувания акт.

По отношение на правилността на решението настоящата инстанция намира, че то е постановено при обективна фактическа обстановка, вярно тълкуване и анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на относимите законови разпоредби.

Несподелими са доводите на въззивника, че ежегодно е давал съгласие за пътуване на детето и не е възпрепятствал майката. Освен, че от свидетелските показания се очертава съвсем друга обстановка, въззивният съд счита, че при това положение, той не би следвало да се противопоставя на настоящата възможност, която значително облекчава и улеснява както майката, така и детето. Не е изтъкнат и доказан нито един довод, който да получи надмощие и да преодолее категорично и изрично разписаните права на детето касаещи свободното му и безпрепятствено влизане и напускане на територията на която и да е държава-страна, закрепени в чл. 10 от Конвенцията за правата на детето и чл. 2 от Протокол № 4 към КЗПЧ. Съдът задълбочено е изложил в мотивите си кое определя интереса на детето в случая и е намерил равновесие между възможността на родителя, който упражнява родителските права, да преценява конкретните му нужди, и правото на другия родител да осъществява контактите си с него. Правилно и също в унисон с приложимите норми, решаващият съд е разрешил пътуването на детето само с придружител – майката. Освен, че  правата му са надеждно защитени чрез осигуряване придружаване от възрастен, с когото е в пряка роднинска линия, е предоставена  и  изборна опция, утежнена и чрез необходимост от конкретно упълномощаване от страна на майката към друго лице, което едновременно предоставя гъвкавост на възможността и защита на интереса на детето.

По никакъв начин не може да се счете за неправилно и решението, касаещо срока за даване на заместващото съгласие – 5 години. Съдът го намира за оптимален, съобразен с възрастта на детето, интереса му във връзка със започнатото от 1 година училищно обучение в UK, от придобиване на опит и впечатления, качествено развитие и пълноценна почивка, както и динамиката на живота и пълната ненужност от провеждане на това производство през по-малък интервал от време.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси – тези на детето и на двамата родители, в рамките на упражнената от съда свободна преценка. Взети са предвид висшите интереси на детето в пределите на предоставената на държавата дискресия по този въпрос.

Поради това обжалваното решение е правилно и законосъобразно и няма причина за неговата отмяна.

Въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СлРС – потвърдено.

Що се отнася до възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на молителката в първоинстанционното производство, то не е направено своевременно пред първостепенния съд и страната е загубила възможността да стори това във въззивната инстанция.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за настоящото производство лежи върху въззивника, който следва да понесе своите и заплати на въззиваемата страна направените разноски за тази инстанция в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 897/16.07.2018г. по гр.д. № 2043/18г. на СлРС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА  С.С.С. да заплати на Е.И.Н. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 300 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: