Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 163

 

гр. Сливен, 26. 10. 2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 426   по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 970/27.07.2018 г. по гр.д. № 4986/2017 г. на РС – Сливен, с което  са отхвърлени като неоснователни, поради изтекла в полза на ответниците погасителна давност, исковете на Д.Ж.Д. ЕГН ********** да бъдат осъдени А.Г.В. ЕГН **********, А.Д.И. ЕГН ********** и Г.Д.В. ЕГН ********** да му заплатят , в качеството им на наследници на Д. А. Д. – починал на 18.09.2014 г. обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди  настъпили в резултат на деяние осъществено от наследодателя на ответниците на 14.07.2012 г. когато отвлякъл Д.Д. и му нанесъл побой в размер на по 3500лв. за всеки от тримата, които суми да заплатят със законната лихва, считано от 15.07.2012 г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение са отхвърлени, като неоснователни, поради изтекла в полза на ответниците погасителна давност, исковете на Д.Ж.Д. ЕГН ********** да бъдат осъдени А.Г.В. ЕГН **********, А.Д.И. ЕГН **********,  Г.Д.В. ЕГН **********, в качеството им на наследници на Д. А. Д. – починал на 18.09.2014 г. обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат на деяние осъществено от наследодателя на ответниците на 14.07.2012 г. в размер на по 800лв. за всеки от тримата, ведно със законната лихва, считано от  15.07.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено искането на ищеца да му бъдат заплатени направените по делото разноски и съответно ищецът е осъден да заплати на ответниците на правените от тях разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е изложил мотиви относно изложените аргументи и съображения, относно направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на претенциите. Така решението е постановено при съществени процесуални нарушения. Предявените искове са основателни и с оглед на събраните по делото доказателства са доказани, както по основание , така и по размер.  Безспорно е било осъществено деянието от наследодателя на ответниците. В резултат на неговото виновно и  противоправно поведение са били  причинени вреди, които са пряка и не посредствена последица от деянието. В хода на делото са били събрани доказателства относно размера на претенцията за неимуществени вреди и се излагат подробни аргументи в подкрепа на това. Доказан е размера на претендираните имуществени вреди. На последно място се твърди, че възражението за погасяване по давност е неоснователно. Въззивникът е имал качеството на граждански ищец и е предявил граждански иск в наказателното производство по НОХД № 298/2013 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, поради което погасителната давност не е текла. До датата на прекратяване на наказателното производство – на 12.02.2015 г., такава давност не е текла, тъй като е било налице съдебен процес относно вземането. Твърди се, че до предявяването на настоящия  иск е изтекъл период от 3 години и 9 месеца, поради което не е изтекла погасителната давност и поради това постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.  В обобщение се иска отмяната на решението и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се , че първоинстанционният съд не се е произнесъл относно факта дали ищецът е доказал размера на претендираните от него неимуществени и имуществени вреди и че правното основание на иска е установено с влязло в сила решение по гр.д. № 2296/2015 г. на СлРС. Мотивите на решението обаче, относно размера н всички претърпени вреди, нямат задължителна сила на присъдено нещо и по тази причина ищецът е следвало да докаже вида и характера на търпените морални страдания от причиненото му непозволено увреждане. Анализират се събраните по делото доказателства и се  навежда доводът, че уврежданията на пострадалия са лекостепенни, касае се за кратковременното му лишаване от право на свободно придвижван, не е доказано наличието на по-тежки последици от увреждането и е обезщетението следва да бъде определено по справедливост в значително по-нисък размер от претендирания, като се отчете присъдената сума от 1000лв. по частичния иск. На последно място се излагат съображения, че е изцяло неоснователна претенцията за присъждане на разликата до сумата от 2400 лв., представляващи направени разноски за адвокатска защита по прекратеното наказателно производство.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Твърдения, в случая, деликт е от 15.07.2012г. и от момента на извършването му за деликвента възниква задължението за обезвреда. Това задължение е имуществено, облигационно и като такова то влиза в наследствената маса на деликвентанаследодател. В тази насока е категорична, както теорията /Х.Т. „Българско наследствена право“/, така и съдебната практика. Безспорно, деликвента е причинил вредите със своите действия, респ. бездействия, но възникналото задължение за обезвреда е имуществено и влиза в наследствената маса. По-различно е положението при обратната ситуациясмърт на увредения и кръгът на лицата, имащи право на обезщетение и за какви вреди, но в случая не сме изправени пред тази хипотеза. Безспорно се касае за смърт на деликвента, настъпила след извършване на деликта, като задължението му за обезвреда вече е било възникнало /от момента на извършване на деликта/, като и самите вреди са били настъпили и са били определени преди смъртта на деликвента. Безспорно размерът на обезщетениетотова за неимуществените вреди, не е бил определен, но той се определя от съда по справедливост, като се съобразяват действително причинените на увредения вреди, пряка и непосредствена последица от деликта.

С решение № 122/15.07.2016г. по вгр.д. № 259/2016г., което е влязло в сила, съдът е приел, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на общата сума от 9000лв. или по 3000лв. от всеки от ответниците, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, вр с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН. Настоящият състав споделя този извод. Действително, първоинстанционния съд не е посочил кой размер е справедлив и съответства на причинените неимуществени вреди, но този порок, сам по себе си не води до неправилност на крайния правен извод.

Основното възражение във въззивната жалба е свързано с крайния извод на районния съд, че в случая са отхвърлени като неоснователни, поради изтекла в полза на ответниците погасителна давност.

Този краен извод на съда обаче е правилен. Безспорно е установено, че вечерта на 14 срещу 15 юли 2012г. в гр.Сливен, кв.Комлука, Д. А. Д. – В. е отвлякъл ищеца Д.Ж.Д., като спрял до него с колата си, излязъл от нея, хванал го, ударил го с юмрук и го блъснал вътре в колата през дясната предна врата, след което подкарал колата към вилната зона на града, посока с.Сотиря. Нанасял му е удари по време на движение, но в последствие пострадалият е успял да избяга. Настоящата искова молба е подадена в районния съд на 12.10.2017г. т.е. пет години, два месеца и двадесет и седем дни след деликта.

 С Решение № 610 от 09.12.2008 по т.д. № 391/2008 на Т.К., 1 Т.О. ВКС, е прието, че нормата на чл.116 б.“б“ ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото въвежда изключения от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно изброяване. Предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото. Съгласно мотивите на т.1 ТР 1/2001 ОСГК в предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера, за който се отнася петитумът на иска.  Спиране и прекъсване следва да има само относно спорното право, т.е. правото, с което съдът е сезиран и за което трябва да се произнесе с решение. Именно относно това спорно право носителят му е проявил активност, докато за непредявената част е налице бездействие. Съдебната практика, в по-честите случаи, а правната теория в цялост, споделят това виждане, което е решено с изменението на ЗЗД /ДВ, бр. 42 от 2018 г./, като с новия текст на чл.116а е установено, че когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.

В случая още с подаването на отговора на 27.11.2017г. е направено от процесуалния представител на ответниците възражение за изтекла давност за предявяване на исковете. Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради изтекла в полза на ответниците погасителна давност.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива  не следва да бъдат присъждани за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 970/27.07.2018 г. по гр.д. № 4986/2017 г. на РС – Сливен.

 

          Решението не подлежи на обжалване.

                                      

                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: