Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 01.11.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

                                    

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 431 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. М., пълномощник на П.И.К., ЕГН ********** *** против решение № 47/25.06.2018г. по гр.д. №470/2017г. на Котелския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.Х.П., ЕГН ********** *** на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , причинени му от непозволено увреждане, за което въззивникът е бил осъден по НОХД №140/2017 г. на Котелския РС. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 50.00 лв., както и държавна такса в размер на 50.00 лв.

         Решението се обжалва изцяло, като страната посочва, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил обезщетението в размер на 500.00лв. По делото не било доказано, че въззиваемият е претърпял болки и страдания в интезитет и продължителност съответстващи на присъденото обезщетение. Не било доказано, колко време е продължило страданието на въззиваемия, какъв е бил характерът на травмата му, какво е състоянието му към момента. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно. На практика справедливостта се преценяла като се вземат предвид редица конкретни обстоятелства- характер и степен на увреждане, продължителност на лечението, извършени медицински манипулации и т.н. Присъдените 500.00 лв. се явявали прекомерно завишени. Моли се обжалваното решение да бъде изменено като се намали размерът на присъденото обезщетение. Претендират се деловодни разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

В с.з. въззивникът редовно призован  не се явява  и не се представлява се.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява. Представлява се от адв.К., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 29.06.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.07.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане станало на 23.07.2017 г., както и законната лихва считано от датата на увреждането. Между страните няма спор относно основателността на предявения иск . Спорът е единствено по отношение размера на присъденото по реда на чл. 52 от ЗЗД обезщетение в размер на 500.00 лв. като въззивникът / ответник, претендира присъждането на по – малка сума, а въззиваемият / ищец посочва, че РС – Котел правилно е определил размера на търсеното обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. За да определи размера на търсеното обезщетение, съдът следва да вземе предвид, какви и колко са нараняванията, за които се търси обезщетение, колко време са продължили търпените болки и страдания на потърпевшия, за колко време той се е възстановил, останали ли са невъзвратими последици, допринесъл ли е пострадалият за получаване на нараняванията и др.

В случая доказателственият материал е твърде оскъден. По делото е представен протокол от 24.07.2017 г. за разследване на злополука, споразумение по НОХД 140/2017 г., от които е видно, че на 23.07.2017 г. ищецът е пострадал вследстие на нанесени удари от страна на въззивника, при които е била наранена главата на ищеца в задната му част, което е довело до контузия на главата ( амб.лист 21550/23.07.2017 г.). за това нараняване на въззиваемия е бил издаден болничен лист за 5 дни, в които той да се възстанови. Дали през всички тези дни ( или повече) въззиваемият е изпитвал, болки , страдания или дискомфорт не е установено безспорно по делото, но е безспорно, че поне към момента на освидетестването му, което е станало на 24.07.2017 г. раната е била болезнена и оточена, като болките се засилвали при опипване с ръка или раздвижване на главата. За това изпитано страдание, съдът намира , че е справедливо на въззиваемия да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500.00 лв. В този смисъл следва да се възприеме и становището на въззивника изразено в първоначалния отговор на исковата молба, с който той е поискал не да не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, а същото да се намали до 1000.00 лв., т.е. въззивникът е извършил признание на размера на предявения иск до 1000.00 лв.

Тъй като правните изводи на настоящия съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски, поради което макар делото да е решено в нейна полза , разноски за въззивна инстанция не се дължат.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/25.06.2018г. по гр.д. №470/2017г. на Котелския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.