Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   168

 

гр. Сливен, 07.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 432 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от юрисконсулт, представляващ ответника в първоинстанционното производство – Община Сливен, против Решение № 997/01.08.2018 г. по гр.д.№ 49/2017 г. на Сливенски районен съд, с което съдът е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Сливен, че наследодателите на ищцата А.Б.Д.  - А.Т. Д. и И.С.Д. са били собственици на недвижим имот, който понастоящем, при действието на кадастралната карта на гр. Сливен от 2006 г., се индивидуализира с идентификатор 67338.421.18, а с номер по предходен план -3860. Имотът е с площ 1057 кв.м. и се намира в м. „Изгрев-Гюргюнлюка“ гр. Сливен и има следните съседи: имоти с идентификатори: 67338.421.16, 67338.421.19, 67338.421.25 и 67338.421.46. Имотът представлява част от нива с площ от 7 дка в м. Гюргюнлюка, правото на собственост, върху която е възстановено с реш. № 712/08.09.2003 г. на ОСЗ – Сливен по преписка с вх. № 05916/20.05.1992 г.;

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Сливен, че наследодателите на ищцата А.Б.Д.  - А.Т. Д. и И.С.Д. са били собственици на недвижим имот, който понастоящем, при действието на кадастралната карта на гр. Сливен от 2006 г., се индивидуализира с идентификатор 67338.421.19, а с номер по предходен план -3867. Имотът е с площ 778 кв.м. и се намира в м. „Изгрев-Гюргюнлюка“ гр. Сливен и има следните съседи: имоти с идентификатори: 67338.421.16, 67338.421.20, 67338.421.25 и 67338.421.18. Имотът представлява част от нива с площ от 7 дка в м. Гюргюнлюка, правото на собственост, върху която е възстановено с реш. № 712/08.09.2003 г. на ОСЗ – Сливен по преписка с вх. № 05916/20.05.1992 г.

Отхвърлил е като неоснователно възражението на Община Сливен за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

ОСЪДИЛ е Община Сливен да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А.Б.Д. разноски по делото в размер на 1535 лв.

Отхвърлил е като неоснователни искането на А.Б.Д. за заплащане на допълнителни разноски в размер на 300 лв. и искането на Община Сливен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪДИЛ е на основание чл. 77 от ГПК А.Б.Д. да заплати на държавата, в полза на Сливенски районен съд, като доплащане държавна такса в размер на 142,32 лв., както и държавна такса от 5 лв., ако за принудителното събиране на това вземане съда издаде изпълнителен лист.

Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното: Навеждат се твърдения за неправилен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност поради това, че част от документите приложени към исковата молба като писмени доказателства не носят определени реквизити и поради това нямали материална или формална доказателствена сила, а показанията на свидетеля били неточни и уклончиви. Сочи се, че в Предложение относно предоставяне на земя от 23.04.1987 г., заедно с приложението му, Протокол 6/14.09.1960, заедно с приложението му и Решение 64 по протокол 5/20.04.1984 г. не е поставен подпис на длъжностно лице, а по отношение на свидетеля нямало доказателство същата да е била собственик на имот в близост на процесните. Преповтарят се и изложените в исковата молба съображения, че Общината е собственик на процесните поземлени имоти по силата на заповед на областния управител на област Сливен РД -11-09-02/27.02.2003 г. и поради факта на вписването на Общината като собственик в регистъра на новообразуваните имоти в гр. Сливен, а по отношение на имот с № 2903867 за собственик било вписано лице, което не е заявило своевременно правата си върху имота и поради това е загубило тази възможност. Преповтаря се възражението изложено в исковата молба, за изтекла в полза на Община Сливен придобивна давност, както в случай на добросъвестно, така и на недобросъвестно владение. Навежда се аргумент, че липсата на акт за общинска собственост не изключва правото на собственост на въззивника.

Претендират се деловодни разноски и за двете инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В с.з., въззивникът Община Сливен – представлявана от кмета Стефан Радев изпраща представител по пълномощие по чл. 32 т.3  от ГПК – юрисконсулт, който поддържа подадената въззивна жалба. Счита първоинстанционния акт за порочен, иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете инстанции. Прави се възражение за недължимост и прекомерност на адвокатския хонорар.      

Въззиваемата страна А.Б.Д. редовно призована в съдебно заседание не се явява, представлява се от адвокат, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Представя доказателства, които са събрани от съда по надлежния ред. Представя писмена защита от А.Д. и от процесуален представител. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.   

Пред настоящата инстанция в съдебно заседание беше уважено доказателственото искане на въззиваемите, като към делото се приобщиха следните писмени доказателства - заверено копие на Протокол № 6 от 14.ХІ.1960 г. – л. 10, фонд 616, инв. опис 2, А.Е. 159, със заверка от 26.09.2018 г. от Държавен Архив – Сливен, Копие на извлечение на Решение № 64 на Общински Народен Съвет – ИК Сливен, по протокол от 20.ІV.1984 г. за прераздаване на земи по 21-то и 76тото ПМС – л. 83, фонд 616, инв. опис 10, А.Е. 26, със заверка от 26.09.2018 г. от Държавен Архив – Сливен,  с приложение към него – копие извлечение на книга за предоставените за ползване имоти  - лист 216а, фонд 616, инв. опис 11, А.Е. 15, със заверка от 26.09.2018 г. от Държавен Архив – Сливен, Копие на предложение от секретаря на ИК на ОбНС до ИК на ОбНС Сливен за вземане на решение относно предоставяне на земя по 26ПВС от 23.04.1987 г. лист 215а фонд 616, инв. опис 11, А.Е. 15, със заверка от 26.09.2018 г. от Държавен Архив – Сливен и приложеното към него копие на извлечение на книга за предоставените за ползване имоти - лист 85 фонд 616, инв. опис 10, А.Е. 26, със заверка от 26.09.2018 г. от Държавен Архив – Сливен.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно и правилно.

 Този състав на контролиращата инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.

По отношение на допълването на доказателствената маса, следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 183 от ГПК, при представяне на документ на хартиен носител, съдът може, освен оригинала, да приеме и заверен препис от него. С исковата молба въззиваемата е представила документи на хартиен носител, които не били в оригинал, но и не носили заверка от страната. Като не е указал на страната да представи заверен препис на представените извлечения, съдът е извършил нарушение на нормата на чл. 183 от ГПК, което е релевирано от въззивника и поради това на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, за страната, която се ползва от тях е възникнала възможността да представи заверени преписи от приложените към исковата молба, извлечения от разписни и други книги, които са съхранявани в държавен архив Сливен. Същите не са били представени с отговора на въззивната жалба, тъй като не е била готова заверката от Държавен архив, която видно от печата е извършена на 26.09.2018 г.

С въззивната жалба е релевирано оплакване, че документите на които съдът основава решението си във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК не са подписани от органите, които са ги издали и следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Този довод не може да бъде споделен, тъй като чл. 183 от ГПК допуска представянето на писмено доказателство във вид на копие или препис, което е заверено от страната, която го представя или носи официална заверка. При поискване от участвуваща в процеса страна, ползващият се, е длъжен да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане единствено при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл. 183 от ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. При липса, на първо място на изрично искане за представяне на оригинал на документ, респективно в настоящия случай на официално заверено копие от службата, която съхранява оригинала – Държавен Архив Сливен и на следващо място на определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да прецени представените доказателства при преценка на установените обстоятелства (така Р № 362/15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. ВКС).

Направеното с отговора на исковата молба бланкетно оспорване на „истинността,верността на съдържанието“ от страна на въззивника, на практика не може да се възприеме, нито като оспорване на авторството на документа, нито на съдържанието му, тъй като повечето атакувани доказателства са диспозитивни документи  и настоящият състав на съда възприема за правилно становището на първата инстанция, че всъщност се иска оспорване на доказателствената сила на документа, която е преценена в решението в съвкупност с останалите доказателства. 

Въззивната инстанция възприема напълно извода на Сливенски районен съд, относно доказателствата. Същите са непротиворечащи, а допълващи се и чертаят една единствена възможна фактическа обстановка. Атакуваните документи са в унисон със свидетелските показания и изготвеното и прието от съда и неоспорено от страните експертно заключение. Поради което не следва нито едно от доказателствата да бъде изключено или да не бъде ценено при преценка на фактите.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване относно свидетелските показания на разпитаната в първата инстанция свид. Й.Л.К., ценени от съда като непротиворечиви, последователни и достоверни, като се прави опит за разколебаване на достоверността на изложените от нея обстоятелства. На първо място страната релевира оплаквания за непълноти в разпита, които стоят вън от предмета на делото. Въззивникът, който е участвал в събирането на гласните доказателства и не е проявил необходимата процесуална активност да уточни обстоятелствата, които навежда в жалбата си като неустановени, желае да се ползва от собствената си пасивност като очаква тя да обори доказателствената сила на показанията по спорните подлежащи на доказване факти, но това не следва да се допуска.

Следва да се посочи, че изводът на съда от свидетелските показания е за идентичност на притежаваните от наследодателите на ищцата имоти, тяхното разположение и граници, а не за собствеността им. Дребните неточности в показанията на свидетелката не могат да доведат до дискредитрането им като доказателство по делото.     

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно квалификацията на иска и неговата основателност, като ги разширява и допълва по следния начин:

Безспорно по делото се установява, че на наследниците на А. и И. Д., а именно ищцата, правото на собственост е признато с Решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Сливен № 712  на ОСЗГ Сливен от 08.09.2003 г. Това решение, макар и незавършено като фактически състав за възстановяване на собственост е годно да ги легитимира като собственици, доколкото няма предявен спор за материални права върху имота към момента на обобществяването му. След като няма такъв спор, решението на ОСЗ е достатъчно доказателство за правото на собственост на ищците. (Р № 122/17.03.2006 г. по гр.д. № 2436/2004 г. ВКС ІVа, Р № 220/20.05.2011 г. по гр.д. № 826/2010 г. ВКС, Р№ 540 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1834/09 г. ВКС I ГО и № 927 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/09 г. на ВКС I ГО и № 129 от 28.05.2010 г. по гр. д. № 65/10 г. на ВКС II ГО) Поради това и противопоставянето по настоящото производство се съсредоточава в това дали в последващ обобществяването момент за ответника са възникнали собственически права на самостоятелно основание. Поради това Община Сливен следва да докаже пълно и главно твърденията си относно възникнало в нейна полза право на собственост. От ангажираните доказателства, обаче такова не се установява.  

Община Сливен твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, тъй като е придобила собствеността по силата на влязла в сила заповед РД -11-09-02/27.02.2003 г. на Областен управител на гр. Сливен. Съдържанието на въпросната заповед е изявлението на длъжностното лице за одобряване на план на новообразувани имоти на земеделски земи въз основа на актове по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Тя не инкорпорира титул за собственост и няма дори легитимиращо действие, каквото би имал акт за общинска собственост. Това не е валидно правно основание за придобИ.е или възникване на собственост. Не е такова и записването в плана на Общината като собстевник.

Навеждат се доводи, че когато земята попада в терен по параграф 4 на ЗСПЗЗ, то ако няма данни за предходна одържавяването собственост (поради неучастието на собствениците или техните наследници в анкетирането по параграф 18б от ППЗСЗПЗЗ) и не е заявена за придобИ.е от ползвателя на имота по параграф 4а или 4б от ЗСПЗЗ, то собствеността възниква в патримониума на Община Сливен с одобряването на плана новообразувани земеделски имоти. Това твърдение не се споделя от настоящия състав на съда, тъй като не намира законова опора.

Община Сливен се позовава и на придобИ.е на собственост на основание упражнено давностно владение в 5 респ. 10 годишен срок. Доказателствената тежест за установяване на фактите по възражение за изтекла придобивна давност следва да се докажат именно от лицето което го твърди – ответника в първоинстанционното производство. Придобивната давност съдържа два съществени елемента: период от време с определена от закона продължителност и владение – упражняване на фактическо господство, върху имота с намерението да се свои. В настоящото производство първоинстанционния съд е разпределил правилно доказателствената тежест и е възложил на общината да установи елементите на придобивната давност при условията на пълно и главно доказване. Община Сливен, не е ангажирала доказателства в тази насока. Не се доказва и твърдяното стопанисване.   

Според настоящия състав на съда, необжалването на заповедта на областния управител на Област Сливен за одобряване на плана на новообразуваните имоти по парагараф 4 от ЗСПЗЗ, не влече отпадане на собственическите права на наследодателите на ищцата върху поземлените имоти.

Съдът споделя изложеното във възизвната жалба, че за удостоверяването на правото на собственост не е нужен акт за общинска собственост, но следва да се изтъкне, че все пак следва да има придобивно основание или поне акт, който да легитимира Общината като собственик, каквито по настоящото дело не са установени.  

Поради изложеното по-горе Решението на Сливенски районен съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, правото да й се присъдят разноски възниква за въззиваемата страна. Същата доказва такива в размер на 1000 лв., платени с договор за правна защита и съдействие от 23.10.18 г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не се споделя от настоящия състав на съда. Определеният от страните по договора за адвокатска защита и съдействие, размер на възнаграждението е под минимума посочен в чл. 7 , ал.1 т 4 от НМРАВ, а именно: цената на иска е 19231 лв., минималното адвокатско възнаграждение следва да е 830 лв. + 3% от горницата над 10 000 лв. или – 276 лв. , т.е. 1106 лв.  Поради това възражението за прекомерност следва да се остави без уважение и разноските направени от въззиваемата следва да се възложат в тежест на Община Сливен.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 997/01.08.2018 г. по гр.д.№ 49/2017 г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Община Сливен, ЕИК *******, с адрес гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 1, да заплати на А.Б.Д. ЕГН **********,*** сумата от 1000 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.